РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Пловдив, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20235001000596 по описа за 2023 година
С решение № 107/28.08.23 г., постановено по т.д. № 162/21 г. на
ОС Пазарджик, Н. е осъдена да заплати на „М. „У.Х.“ ООД ЕИК ***, общо
сумата от 2 246 509, 04 лв., представляваща стойността на извършена
медицинска дейност ( АПр,КП,КПр) и вложени медицински изделия през
периода месец януари - месец декември 2019 г. по Договор за извършване на
амбулатории процедури № 13/РД-29-1431/30.05.2018 г. ; Договор за оказване
на болнична помощ по клинични пътеки №13/РД-29-411/30.05.2018 г. и
Договор за извършване на клинични процедури № 13/РД-1446/30.05.2018 г. с
продължено действие съгласно §30 от ПЗР към ЗБН. за 2019 г. през цялата
2019 г., така и в началото на 2020 г., и общо сумата 372 146,81 лв.,
представляваща размера на изтекли лихви за забава за периода от 01.01.2020
г. до 25.08.2021 г. - датата на подаване на исковата молба, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане,
като за разликата до 2 318 226,04 лв. за главницата и до 490
1
852,09 лв. – мораторни лихви исковете по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.59, ал.1
от ЗЗО и по чл.86, ал.1 от ЗЗД са отхвърлени като неоснователни.
Въззивна жалба против горното решение в осъдителната му
част е подадена от Н., която го обжалва с оплаквания за неправилност и
незаконосъбразност и искане същото да бъде отменено и вместо него се
постанови друго, с което предявените искове против Н. да бъдат отхвърлени
изцяло. Претендира разноски за двете инстанции, включително
юрисконсултско възнаграждение по списък на разноските.
Въззиваемата страна „М. „У.Х.“ ООД оспорва жалбата като
неоснователна и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски
по представен списък на разноските.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
Съдът е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 59, ал.1 от 330 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Между страните по делото е сключен Договор за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки №13/РД-29-411/30.05.2018 г , по
силата на който болницата като изпълнител се задължава да оказва на
здравноосигурени лица, както и на здравно неосигурени лица по § 2, ал.1 от
ЗБН. за 2018 г., съобразно с изрично законови разпоредби случаи, болнична
медицинска помощ по клинични пътеки от Приложение № 9 към член 1 на
Наредба № 3 от 2018 г. за определяне на пакета от здравни дейности,
гарантиран от бюджета на Н. /обн. ДВ, бр.29 от 30.03.2018 г./ и посочени
съответно в приложение № 17а „Клинични пътеки“ на НРД за медицински
дейности за 2018 г., изброени в посочения текст на договора, а Н. се е
задължила да закупува и заплаща описаните дейности съгласно глава
деветнадесета, раздел VI, VIII и IX от НРД за медицинските дейности за 2018
г. Изпълнителят се е задължил да оказва БМП по вид, обем и сложност,
2
съответстващи на договорените, като спазва установените в приложение №
17а "Клинични пътеки" от НРД за медицинските дейности за 2018 година,
изисквания и правила за провеждане на диагностика и клинично лечение на
заболяванията, както и регистриране на извършените дейности, включени в
КП /чл. 5, т.2 от договора/; да предоставя задължително изискваната от Н.
отчетна документация в срокове, структура и формат, определена в НРД за
медицинските дейности за 2018 г., ЗСч, както и в съответствие със здравните
индикатори от МЗ /чл.5, т.12 от договора/; да предоставя отчетните
документи по чл. 32 ежемесечно в Р. по утвърден график до осмия работен
ден на месеца, следващ месеца на дейността /чл. 42 от договора/. От своя
страна, Н. като Възложител се е задължила да заплаща определените съгласно
НРД за медицинските дейности за 2018 г. цени на извършената и отчетена
БМП. Съгласно чл. 46 от договора в задължение на възложителя е вменено
ежемесечно заплащане на договорената, извършена и отчетена дейност след
съответна проверка, регламентирана в предходните текстове.
Сключен е и Договор за извършване на амбулатории
процедури № 13/РД-29-1431/30.05.2018 г, по силата на който болницата като
изпълнител се задължава да оказва на здравноосигурени лица, както и на
лицата по § 9, ал.1 от ЗБН. за 2018 г., медицински дейности по Приложение 7
към член 1 на Наредба № 3 от 2018 г. за определяне на пакета от здравни
дейности, гарантирани от бюджета на Н. /обн. ДВ, бр.29 от 30.03.2018 г./ и
посочени съответно в приложение № 18а „Амбулаторни процедури“ на НРД
за медицински дейности за 2018 г., изброени в посочения текст на договора, а
Н. се е задължила да заплаща описаните дейности съгласно глава
деветнадесета, раздел VI, VIII и IX от НРД за медицинските дейности за 2018
г. Изпълнителят се е задължил да оказва БМП по вид, обем и сложност,
съответстващи на договорените, като спазва установените в приложение №
18а "Амбулаторни процедури" от НРД за медицинските дейности за 2018
година изисквания и правила за провеждане на диагностика и клинично
лечение и диспансеризацияна заболяванията, както и регистриране на
извършените дейности, включени в АПр / чл. 5, т.2 от договора/, да
предоставя задължително изискваната от Н. отчетна документация в срокове,
структура и формат, определена в НРД за медицинските дейности за 2018
година, ЗСч, както и в съответствие със здравните индикатори от МЗ /чл. 5,
т.12 от договора/; да отчита ежедневно по електронен път, в утвърден от Н.
3
формат оказаната за денонощие дейност, включена в предмета на договора,
като отчитането става най-късно до 17.00 часа на първия работен ден,
следващ отчетния /чл. 35, ал.1 и ал. 5 от договора/. Възложителят заплаща
ежемесечно договорената, извършена и отчетена дейност по чл. 1, ал. 1 / чл.
50 от договора/ след съответна проверка на документите, регламентирана в
предходните текстове.
Сключен е и Договор за извършване на клинични процедури
№ 13/РД-1446/30.05.2018 г., с който правата и задълженията на страните по
осъществяване на клиничните процедури, обект на договора, са уредени по
аналогичен начин.
И трите договора са влезли в сила през 2018 г., като са с
продължено действие по сключени допълнителни споразумения съгласно §30
от ПЗР към ЗБН. за 2019 г. през цялата 2019 г., така и в началото на 2020 г.
Предмет на спора е плащането на извършени дейности през
периода януари - ноември 2019 г. Няма спор, че дейностите, по отношение на
които е уважен иска, са действително извършени, като са били отчетени в
действащата информационна система на Н. по предвидения в договорите
начин и ред. Няма спор по отношение на тяхната стойност, както и че същата
не е платена, тъй като същите са „надлимитни“ - излизат извън границите,
определени с приложения 2 към договорите.
Основният спор по делото е концентриран върху въпроса дали
тези ограничения определят и границите на отговорността на Н. за заплащане
на стойността на реално извършените и отчетени медицински дейности от
лечебното заведение на основание индивидуалните договори по чл. 59, ал.1 от
ЗЗО.
В тази връзка първоинстанционният съд след анализ на
относимата нормативна уредба е изложил мотиви, че не е налице
материалноправно основание за отказ да се платят действително
осъществените надлимитни дейности.
Жалбоподателят оспорва тези изводи като незаконосъобразни.
Счита, че коментираните ограничителни клаузи са в унисон с разпоредбите на
4
относими законови и подзаконови нормативни актове, при което извършена
по договор с Н. по чл. 59, ал.1 от ЗЗО дейност, чиято стойност надхвърля
т.нар. лимити, не подлежи на заплащане. Поддържа се теза, че бюджетът на
касата е ограничен по размер ресурс, определян през годишния Закон за
бюджета на Н. и е предназначен да осигурява обхвата медицински дейности,
които държавата закупува чрез този ограничен ресурс, респ. тези медицински
услуги не могат да бъдат неограничени; позовава се на нормата на чл. 55а,
ал.2 от ЗЗО/ нова, ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./, както и на
съществуването на писмена уговорка между страните за това, че дейности над
лимитите по приложение 2 – неразделна част от договорите, няма да бъдат
заплащани от касата; счита се, че това лимитиране не ограничава правото на
здравноосигурените лица за достъп до медицинска помощ, а тъкмо
обратното, осигурява и обезпечава това право, като регулира законово
държавното финансиране на здравеопазването по начин заплащането му да се
осъществява регулярно в рамките на бюджетната година, с оглед ефикасното
и ефективно използване на средствата. В този смисъл се излагат подробни
съображения за това, че процесната надлимитна дейност излиза извън
предмета на сключените договори с Н., при което не е налице договорно
вземане за нейната цена. Позовава се и на изричната разпоредба на чл. 356а,
ал.7 от НРД за МД за 2018 г., според която Н. не закупува дейности и
медицински изделия, чиято стойност надвишава месечните стойности,
определени по реда на чл. 4 от ЗБН. за 2019 г., доразвита и в разпоредбата на
чл. 357, ал.16 от същия НРД, съгласно която изпълнителите на БМП не могат
да предявяват за закупуване от Н. дейности и медицински изделия,
отхвърлени от заплащане поради надвишаване на стойностите за съответния
месец в приложение № 2 към сключените от изпълнителите на БМП
договори.
Във връзка с изложените във въззивната жалба оплаквания, на
първо място, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 ЗЗО,
според която Н. не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и
дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал.
1 обеми и стойности, е прогласена за противоконституционна като
противоречаща на чл. 52, ал. 1 от Конституцията на РБ с решение № 6 от
5
11.4.24 г., постановено по конст.д. № 15/2023 г. на Конститцуинния съд на РБ.
Според изложените в решението мотиви правото по чл. 52, ал. 1 от
Конституцията включва съответен обем от здравни услуги и дейности, които
се конкретизират по ред и условия, определени в закон, но тази осигурителна
полза следва да бъде винаги гарантирана – количествено и качествено;
абсолютната забрана на чл. 55а, ал.2 от ЗЗО ограничава правата на
здравоосигурените лица, тъй като същите са в невъзможност да получат
БМП в случаите, когато я търсят от лечебно заведение, което е изчерпало
установения в договора му с Р. лимит; последното влиза в противоречие с
изискването на чл. 52, ал.1 от конституцията за достъпност на медицинската
помощ, което според практиката на КС следва да се разбира като възможност
за медицинско лечение на всички граждани в случай на заболявания при
равни условия и еднакви възможности за ползване на лечението,
здравноосигурените лица се оказват зависими от непредвидим за пациента
факт: дали в конкретен момент необходимата му медицинска помощ влиза в
договорения обем, определен за лечебното заведение, при което
медицинската помощ става по-труднодостъпна, като се нарушава
възможността на гражданите за избор на изпълнител на медицинска помощ.
Не е споделено разбирането, че нормата на чл. 55а,ал.2 от ЗЗД не лишава
здравноосигурените лица от достъп до медицинска помощ, а само отдалечава
във времето момента на нейното получаване, тъй като за здравноосигурено
лице, което попадне в т.нар. „финансово надлимитно пространство“, остава
алтернативата или да получи помощ в рамките на същия месец, но от друг
изпълнител на медицинска помощ, ненадхвърлил лимита, или да бъде
включено в листата на чакащите на лечебното заведение, което първоначално
е избрал; което не съответства на необходимостта медицинската помощ –
спешна или не, да се предостави своевременно, а именно предоставянето на
навременна и достъпна медицинска помощ е иманентна част от защитеното
съдържание на правото на здравно осигуряване и свързаното с него право на
здраве. Прието е, че нормата има пряко отношение към конституционното
право на гражданите на здравно осигуряване, а не се отнася единствено към
управлението на набраните средства и тяхното разходване, като ограничава
по недопустим начин това право; общественият интерес от спазването на
бюджетната дисциплина при лимитиран публичен ресурс, с който една
държава може да се разпорежда, е легитимна цел, която по принцип би могла
6
да оправдае ограничения на правото на здравно осигуряване, но в случая не е
постигнат справедлив баланс, тъй като се нарушава гаранцията на защитеното
право по чл. 52 от Конституцията. Прието е, че прилагането на иперативната
забрана на чл. 55а, ал.2 от ЗЗО води до превръщането на обемите и
стойностите по чл. 59, ал.1 от ЗЗО в императивни с фиксиран максимум,
което води до преразпределение на риска от неточности при изготвянето на
финансовите прогнози за разходите за медицинска помощ - от осигурителния
орган този риск се прехвърля върху лечебните заведения – изпълнители на
медицинска помощ, които баче, за разлика от осигурителния орган, не са
нормативно снабдени с възможности да компенсират настъпването на такъв
финансов риск, поради което са принудени да откажат медицинска помощ на
здравноосигурените лица, потърсили я след изчерпване на договорените
обеми; в резултат на това се стига до нетипична промяна в съотношението на
функциите на Н., на лечебните заведения – изпълнители на медицинска
помощ, и на здравноосигурените лица като необходими участници при
осъществяването на правото на здравно осигуряване, като по този начин на
здравноосигурените лица е вменена една допълнителна и нетипична задача –
те също трябва да се съобразяват и да допринасят за стриктното спазване на
иначе прогнозните финансови разчети на Н., като правят избора на лечебно
заведение не съобразно своите здравни и житейски потребности, а така, че да
е адекватен задължително на динамиката, с която различните лечебни
заведения на територията на цялата страна и по отделните райони на Р.
изпълняват договорените обеми и стойности за медицинска помощ. Посочва
се, че правилото на чл. 55а, ал. 2 ЗЗО само по себе си не допринася за
постигането на преследваната цел – ресурсът на Н. да бъде достатъчен за
нуждаещите се здравноосигурени лица за цялата календарна година, тъй като
разходът за лечението на едно конкретно лице ще бъде с еднаква тежест от
гледна точка на общата разходна част на бюджета на Н., без значение дали е
било лекувано в лечебното заведение с „нарушени“ обеми и стойности по
договор по чл. 59, ал. 1 ЗЗО, или е трябвало да получи медицинска помощ от
друг изпълнител на болнична медицинска помощ с „разполагаем обем“.
В писмената защита, депозирана от Н., се възразява, че горното
решение на КС в случая е неотносимо предвид нормата на чл.151, ал.2,
изр.трето от Конституцията, според която обявеният за
противоконституционен акт не се прилага от деня на влизането на решението
7
в сила. Поддържа се теза, че в периода на действие на договорите
обществените отношения се регулират от разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 от
ЗЗО, тъй като решението на КС няма обратно действие за минал период. В
тази връзка следва да бъде зачетено задължителното тълкуване, дадено от
Конституционния съд по к.д.№ 5/2019 г. относно действието на решението на
Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон,
по отношение на заварени правоотношения и правоотношения, предмет на
висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр.
трето от Конституцията. Възприето е становището, че абсолютното действие
"занапред" на решение за невалидност на акта, предмет на контрол за
конституционност, е несъвместимо с върховенството на Конституцията, което
конституционното правосъдие гарантира, и конституционният законодател
допуска имплицитно изключение от правилото в чл. 151, ал. 2, изр. трето от
Конституцията, като за правоотношенията, предмет на висящи съдебни
производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага. В
тези случаи съдът решава спора, позовавайки се пряко на Конституцията,
когато това е възможно, както и чрез аналогия на закона и аналогия на
правото. Решенията на КС са задължителни за всички държавни органи,
юридически лица и граждани съобразно чл. 14, ал.6 от ЗКС. При съобразяване
задължителното тълкуване на чл. 151, ал.2 от Конституцията, се налага извод,
че при решаване на настоящия спор, нормата на чл. 55а, ал.2 от ЗЗО не следва
да се прилага от съда.
Жалбоподателят се позовава на наличие на договорно
основание да откаже плащане на процесните надлимитни дейности предвид
клаузите на чл. 41а от договора за КП /създадена с т. 11 от допълнително
споразумение № 68/1.3.19 г.,/, чл. 45а от договора за АПр /създадена с т.12 от
допълнително споразумение № 58/13.19 г./, както и чл. 31а от договора за
КПр /създадена с т. 10 от допълнително споразумение № 25/22.2.19 г./, които
имат аналогично съдържание и според които възложителят не заплаща за
оказаната медицинска помощ от ЛЗ в нарушение на посочените в
договорите обеми и стойности, както и разпоредбите на 36, ал.7 от договора
за КП /създадена с т. 6.6 от допълнително споразумение № 68/1.3.19 г.,/, чл.
40, ал.8 от договора за АПр /създадена с т.6.8 от допълнително споразумение
8
№ 58/13.19 г./ и чл. 27, ал.4 от договора за КПр /създадена с т. 6.3 от
допълнително споразумение № 25/22.2.19 г./, според които ръководителите
на изпълнителя носят отговорност и разпределението в рамките на
лечебното заведение на определените параметри за осъществяване на
дейността. Сочи, че тези договорни клаузи са в унисон и с предвиждането на
НРД за 2018 г. – чл. 357, ал.16, според който изпълнителите не могат да
предявяват за закупуване от Н. дейности и медицински изделия, отхвърлени
от заплащане поради надвишаване на стойностите на съответния месец в
приложение 2 към сключения от изпълнителите на БМП договори.
В първоинстанционното решение са изложени съображения, че
уговорените в индивидуалните договори за оказване на болнична помощ
договор между Р. и изпълнител на медицинска помощ клаузи, съгласно които
не се разрешава на изпълнителя да отчита с финансово - отчетни документи
дейности, лекарствени продукти или медицински изделия на стойности,
надвишаващи стойностите за съответните за съответния месец в Приложение
№ 2 и се дава право на възложителя да не извършва плащане на изпълнителя,
когато сумите по фактурите и спецификациите надвишават стойностите за
съответния месец по Приложение № 2, са нищожни на основание чл. 26,
ал.1,предл.1 от ЗЗД като противоречащи на императивни правни норми в ЗЗО.
Този извод се споделя напълно и от настоящия въззивен състав.
Преценката по отношение на действителността на
ограничителните клаузи от процесните договори следва да се направи
съобразно релевантното действащото законодателство към момента на
сключване на договорите, уреждащо обществените отношения, свързани със
здравното осигуряване - ЗЗО, ЗБН. за 2019 г., ЗЗ.
Съгласно чл.2 от ЗЗО задължителното здравно осигуряване е
дейност по управление и разходване на средствата от задължителни
здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, което се
осъществява от Н. (Н.) и от нейните териториални поделения - р.з.к. (Р.).
Задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности,
гарантиран от бюджета на Н..
ЗЗО гарантира свободен достъп на осигурените лица до
9
медицинска помощ чрез определения по вид, обхват и обем пакет от здравни
дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна
здравноосигурителна каса, като е налице забрана това право да бъде
ограничавано по географски и/или административни критерии /чл.4 от ЗЗО/.
Съгласно чл. 22, ал.1 от ЗЗО бюджетът на Н. е основният
финансов план за набиране и разходване на средствата за задължително
здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет. Същият се състои от
приходна, разходна част и задължителен резерв /чл. 25 от ЗЗО/, като съгласно
чл. 26, ал.2 с средствата от този задължителен резерв се заплащат разходи в
случаи на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата
за здравноосигурителни плащания.
Чл. 4, ал.1 от ЗБН. за 2018 г. предвижда, че в рамките на
стойностите по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.5.2, ред 1.1.3.6 и ред 1.1.3.7 за прилагане
на чл. 55а от Закона за здравното осигуряване на анекса към Националния
рамков договор за медицинските дейности за 2018 г., а когато не е приет
такъв – в решението по чл. 54, ал. 9 от Закона за здравното осигуряване НС на
Н. определя за всяка Р. годишна обща стойност на разходите за
здравноосигурителни плащания, разпределена по месеци, наблюдава,
анализира и коригира стойноста на тези разходи ежемесечно и тримесечно. С
ал.2 и 3 се предвиждат функции на НС на Н. да анализира, наблюдава и
контролира стойностите на разходите за здравноосигурителни плащания
ежемесечно и на тримесечие.
Съгласно ал.5 на същия член условията и редът за наблюдение,
анализ и контрол по изпълнение на обемите по чл. 55а от ЗЗО и стойностите
по ал.1 от изпълнителите на БМП се определят в НРД за медицинските
дейности за 2018 г., а когато не е приет такъв – в решението по чл. 54, ал. 9 от
Закона за здравното осигуряване.
Чл. 55а от ЗЗО възлага на Н. правомощия да да планира,
договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл.
55, ал.2,т.2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови
договори и в съответствие с бюджета на Н. за съответната година.
Съгласно чл. 35, ал.1 от ЗЗО задължително осигурените имат
право да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни
10
дейности, гарантиран от бюджета на Н., да избират лекар от лечебното
заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с Р., на спешна
помощ, където попаднат. Свободният избор на осигурения не може да бъде
препятстван чрез предвиждане на някакви ограничителни условия в НРД /чл.
55, ал.3 от ЗЗО.
Задължение на Н. за заплащане на изброени видове медицинска
помощ е регламентиране в нормата на чл. 45 от ЗЗО, като това задължение не
е обвързано с определени лимити.
Съгласно чл. 47 от ЗЗО закупуването на оказаната на
осигуреното лице медицинска помощ се извършва от Р., като средствата се
превеждат на предоставилия я изпълнител, а съобразно чл. 51 от ЗЗО не се
заплаща само медицинска помощ извън обхвата на чл. 45 от ЗЗО и
договореното в НРД.
Разпоредбите на чл. 4 и чл. 35 от ЗЗО не предвиждат
възможност за отказ от заплащане на оказаната надлимитна медицинска
дейност от страна на Н. на изпълнителите по индивидуалните договори,
сключени при условията на НРД за медицински дейности за 2018 г.
Законодателно са уредени права и задължения на Н. да планира, организира и
пренасочва предоставения й финансов ресурс в рамките на определения
бюджет, като това следва да става по начин, че да се гарантира свободния
достъп на здравноосигурените лица до своевременна и качествена
медицинска помощ в избрано от тях на територията на страната лечебно
заведение, респ. да се заплати на изпълнителя извършването на медицински
дейности по чл. 45 от ЗЗО. Изрично е предвидена възможност Н. да
утвърждава корекции по стойностите на разходите за БМП при извършени и
отчетени от изпълнител случаи на стойност, надвишаващи определената
месечна стойност в приложение 2 към индивидуалните договори, което
съответства и на основните принципи за опазване здравето на гражданите по
чл.2 от ЗЗ.
Посоченото води до извод, че въпреки наличието на
ограничителни клаузи в трите договора, с които се лимитира стойността на
извършваните от лечебното заведение медицински дейности, действително
извършените от болницата медицински дейности за процесния период
подлежат на заплащане. Изпълнителят на БМП няма нито законова, нито
11
договорна възможност да откаже предоставянето на медицинска помощ на
здравноосигурените лица, включително и поради достигане на лимитите по
приложение № 2. Здравноосигурените лица не са страна по договорите,
сключени между Н. и съответното лечебно заведение, като законът им
гарантира право на пакет от здравни дейности, както и на свободен избор на
изпълнител на тези дейности, от което право същите не могат да бъдат
лишени на основание, че определено лечебно заведение е достигнало на
определени лимити в договор, по който същите не са страна. Задължения да
осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на договорената БМП,
съгласно договорените медицински стандарти, да спазва правата на ЗОЛ и на
пациента, регламентирани в ЗЗО и ЗЗ, да осигурява условия, които
гарантират правата на ЗОЛ, включително и качеството им на пациенти, при
оказване на болнична помощ, са изрично регламентирани и в процесните
договори.
От своя страна, Н. има задължението да осигурява заплащане
на всички здравни дейности в обхвата на гарантирания пакет на избрания от
ЗОЛ изпълнител в случай, че общата стойност на извършените от всички
изпълнители дейности не надхвърля бюджета на Н. за съответната година,
включително предвидения в него резерв. По делото не се твърди да е
надхвърлен бюджета на Н. за процесната 2019 година, поради което липсва
основание да се откаже плащане на надлимитната дейност, осъществена от
болничното заведение, която съответства на предмета и условията в договора
и е отчетена по установения в него начин и ред. Предвидените в приложение
2 стойности са прогнозни и обстоятелството, че са надхвърлени, само по себе
си не представлява основание да се откаже плащането им от Н.; ЗОЛ, на
които е престирана медицинска помощ над стойностите по приложение 2,
биха я получили през същия месец при избор на друг изпълнител на
медицинска помощ, ненадхвърлил лимита за определения вид дейност, или в
по-късен момент през същата година при включването им в листата за
чакащи, но във всички тези случаи се дължи плащане на предоставената
медицинска помощ, ако е в обхвата на гарантирания пакет здравни дейности.
При положение, че НС на Н. има възможност да приеме решение за
изменение и корекция на определените прогнозни бюджетни средства на
съответните Р., включително и в рамките на резервните средства, Н. не може
12
да се освободи от плащане единствено въз основа на обстоятелството, че
лечебното заведение - изпълнител е надвишило конкретен месечен лимит,
макар и той да е определен в сключения индивидуален договор.
Изложеното води до извод, че уговорените в процесните
договори клаузи, ограничаващи правото на изпълнителя да отчита с
финансово-отчетни документи дейности, надвишаващи стойностите за
съответния месец по приложение 2, и даващи право на възложителя да откаже
плащане, когато сумите надвишават стойностите за съответен месец, са
нищожни на основание чл. 26, ал.1,предл.1 от ЗЗД като противоречащи на
императивни правни норми - чл.4, ал.1, чл. 35,т.1 вр. чл. 26, ал.2 и чл. 25 от
ЗЗО.
Не се споделят оплакванията ца пренебрегване принципа на
договорното начало, като се стига до едностранно изменение на договора от
едната страна по същия, е недопустимо. В случая се изхожда именно от
постигнатите между страните договорки, като се зачита нищожността на
посочените ограничителни клаузи; именно защото са нищожни, същите не
произвеждат действие и не представляват материалноправно основание да се
откаже претендираното плащане.
Ето защо настоящият въззивен състав не споделя оплакванията
във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на изводите на
първоинстанционния съд, че се дължи плащане на сумите, за които искът е
уважен.
Следва да се посочи, че в т. 2 от писмената защита на
жалбоподателя са формулирани допълнителни оплаквания, свързани с
плащането по АПр № 36 на стойност 379 200 лв., като се сочи, че тези
процедури са можели да бъдат отложени за следващ период съобразно
заключението на вещото лице, прието пред първата инстанция. Иска се
евентуално, да бъде намалена присъдената сума със стойността на посочените
АПр № 36. Такива оплаквания не се съдържат във въззивната жалба, а същите
13
се правят едва с представената писмена защита в настоящето производство,
поради което няма условия да бъдат разглеждани от въззивния съд. Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Тъй като такива оплаквания не
се правят във въззивната жалба, същите са преклудирани и съдът няма
правомощия да се произнася по тях /доколкото същите не касаят
допустимостта и валидността на обжалваното решение/.
Предвид посоченото първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната му, осъдителна част като правилно и
законосъобразно.
Предвид този изход на спора въззиваемата страна има право на
разноски. Претендират се такива по представен списък на разноските в размер
на 72 000 лв. – платен адвокатски хонорар с ДДС. От противната страна се
поддържа възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение, което съдът приема за основателно предвид липсата на
фактическа сложност на делото пред въззивната инстанция /пред въззивната
инстанция не се спори за относимите факти/, действителната правна сложност
на делото, както и предвид конкретно извършените процесуални действия по
осъществяване на правната помощ пред въззивната инстанция - подаването на
отговор на въззивната жалба и явяването на процесуалния представител в
едно открито съдебно заседание. С оглед посоченото въззивният състав
намира, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат
намалени до размер на 5 000 лв.
Предвид посоченото ПАС
14
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 107/28.08.23 г., постановено по
т.д. № 162/21 г. на ОС Пазарджик.
ОСЪЖДА Н. ЕИК *** да заплати на „М. „У.Х.“ ООД ЕИК ***
сумата 5 000 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15