Р Е Ш
Е Н И Е
№
/ .10. 2019г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, II-ри състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Филип
РАДИНОВ – мл.с.
като
разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева
въззивно
гражданско дело №1405 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 463 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх.
№11960/17.06.2019г. на Е.Н.М. и Л.К.М. срещу разпределение на събраната в хода на изпълнителното производство сума
между взискателите по изп. д. № 20188830400241 по описа на ЧСИ П. И., предявено
им на 12.06.2019 г. Жалбоподателите считат извършеното разпределение за неправилно,
постановено в нарушение на материалните и процесуални норми на закона. Излагат,
че в точка едно се разпределят разходи
за принудителното изпълнение: в размер на 5 533,28 лв. както следва: по
позиция I № 1.1, т.9,10,11 и IV т.9 и IV т.8. Твърдят, че в
посочените точки липсва конкретизация, какво точно представляват сочените
разноски, какво се погасява с тях и за какво са сторени съответно. Липсва
посочване и на остатъчни размер на задължението за разноски след извършеното
разпределение. ЧСИ посочва, че това са „такси и разноски по изпълнителното
дело", но какво следва да погаси обикновени такси и/или пропорционални
такива, не посочва същите за какво са разходвани, какви действия са заплатени и
какво се покрива с тях. При липсата на изготвени самостоятелни сметки по чл.79
от ЗЧСИ за тези такси не може да се установи дали същите касаят конкретен
изпълнителен способ, от който произтича сумата, за която се извършва
разпределение, или не. Освен това към разпределението и в самото изпълнително
дело липсват доказателства за реално заплащане на горе-цитираните разходи. На
следващо място, се твърди, че съгласно нормата на чл. 76 от ЗЗД се погасява най-обременителното
задължение, ако не е уточнено друго, а от представеното разпределение не
става ясно, какво от задължението се погасява. При наличието на задължение,
произтичащо от главница и договорни лихви, на падежа длъжникът следва да плати
главницата и съответната лихва. Ако страните не са уговорили поредност при
плащането им, а изпълнението не е достатъчно, то погасяването настъпва по
силата на закона - първо лихвите и след това главницата. В този случай,
приложение намира правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Следователно вземането за
главница се явява по обременително и следва да бъде погасено преди вземането за
законна лихва. От обжалваното разпределение обаче не става ясно, какво е
определил ЧСИ и постановил ли е неправилно разпределение, което противоречи на
материалните норми на закона. Липсва посочването и не става ясно, какво точно
се погасява от задълженията по делото главница, лихва, договорна лихва или
неустойка и какъв е размер на остатъка/как е сформиран същия/, което само по
себе си прави извършеното разпределение неправомерно и незаконосъобразно. В
същото липсва и посочване, какъв е остатъчния размер на дълга. По изложените съображения
молят да бъдат отменени действията на ЧСИ П. И. извършени на 29.05.2019 г. по
изпълнително дело №20188830400241, изразяващи се в изготвяне на разпределение
на събраната в хода на изпълнителното производство сума между взискателите,
както и да им бъдат присъдени направените съдебно - деловодни разноски
съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Ответните по жалбата стани „Банка ДСК“ ЕАД, Агенция за събиране на
вземания ЕАД и Община Варна не изразяват становище по нейната основателност.
Въззиваемата страна С.П.Г., въпреки, че се явява лично в о.с.з. не
изразява становище по жалбата, като предоставя на съда да се произнесе по
нейната основателност с оглед събраните по делото доказателства.
В приложените към жалбата мотиви частният
съдебен изпълнител П. И. счита жалбата
за допустима, но неоснователна. Излага, че в раздел I римско от разпределението- ВЗИСКАТЕЛИ и РАЗМЕР НА ВЗЕМАНИЯ е посочен
видът на вземането и размерът. Изрично за всяко вземане е посочен неговият произход,
като същите са изброени в отделни точки по основание и размер. В раздел II
римско на разпределението е посочен видът на вземанията и техните привилегии,
съгласно чл.136 от ЗЗД. Привилегировани кредитори са БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК
********* на две основания: на основание чл.136, ал.1, т.1 от ГПК за
направените от нея разноски по изпълнителното дело и на основание чл.136, ал.1,
т.3 до размера на вземането за което е учредена ипотека. В заключение счита, че
жалбата е неоснователна, тъй като разпределението е законосъобразно извършено и
не са нарушени права на кредиторите,
присъединени по изпълнителното дело.
Жалбата е постъпила в срока по чл.
436, ал.1 ГПК и доколкото е подадена от взискател в изпълнителното производство
срещу акт, посочен в разпоредбата на чл. 435, ал.1, т.3 ГПК, то същата е процесуално допустима,
Съдът, след като взе предвид становището на страните,
доказателствата приложени по делото, както и писмените обяснения на
съдия-изпълнител приема за установено от фактическа и правна следното:
Изпълнително дело №20188830400241 е
образувано по молба на взискателя БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК ********* за
вземания по изпълнителен лист издаден на 26.02.2018 г. от ВРС на основание
Заповед за незабавно изпълнение (чл.417), издаден въз основа на Извлечение от счетоводни
книги по ЧГД № 2313/2018г. на ВРС срещу Е.Н.М.,
ЕГН ********** и Л.К.М., ЕГН **********.
Видно от НА №90 от 18.12.2015г. за учредяване
на договорна ипотека, жалбоподателите Л.М.
и Е.М., в качеството си на кредитополучатели учредяват в полза на Банка ДСК във
връзка с Договор за ипотечен кредит от 18.12.2015г. ипотека върху недвижим имот
с идентификатор 10135.5401.2972 в гр. Варна, СО „Боровец-север".
ЧСИ е присъединил като кредитор по право на
основание чл.458 от ГПК, взискателя ТД на НАП Варна, ЕИК 1310631880146 за
публични вземания към двамата длъжника.
По изпълнителното дело са присъединени с
удостоверение по чл.456 от ГПК по отношение на вземания срещу д-ка Л.К.М. следните
взискатели: АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, С.П.Г.,
ЕГН/ЕНЧ ********** и Банка ДСК по право, съгласно вписана първа по
ред възбрана, на основание чл.459, ал. 1 от ГПК.
От проведена публична продан на недвижим имот
ипотекиран в полза на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК ********* за купувач на имота е
обявен взискателят БАНКА ДСК ЕАД за
вземания на две основания-като ипотекарен кредитор и като кредитор с предходна
възбрана по друго изпълнително дело.
На 29.05.2019г. е
изготвено разпределение на сумата от 132 000лв., внесена от обявения
купувач на недвижим имот, като на страните по изп. дело са изпратени съобщения,
че разпределението ще бъде предявено на 12.06.2019г. – 15.30 часа.
В така изготвеното
от ЧСИ разпределение за всеки от взискателите са посочени размер на дълга и
привилегии, като сумата от 132 000 лв. е разпределена между взискателите с
различни привилегии, както следва:
1. От първи ред –вземания с привилегия на осн. чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД
(общо 5 533,28 лв.) както следва:
о За първи взискател Банка ДСК ЕАД сумата от 5
473,28 лв.:
■ 3 796,69 лв с ДДС - такси и разноски на ДСК по ИД;
■ 1 476,59 лв с ДДС - разноски по ИД за ЧСИ;
■ 200,00 лв - разноски по ИД за ЧСИ - такси.
о за четвърти взискател АСВ ЕАД - 60,00 лв. -
такса за присъединяване.
2. От втори ред –вземания на на осн. чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД:
о за втори взискател Община Варна - 1 170,59 лв.:
■ 1 046,16 лв задължения за МДТ (по актуална справка);
■ 124,43 лв - такса по т. 26 ТТРЗЧСИ;
3. За трети ред
вземания – на осн. чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД:
о за първи взискател Банка ДСК ЕАД - 125 296,16 лв.:
■ 121 760,26 лв. - по ИЛ (пълно погасяване на всички вземания за
разноски, такси, лихви, както и частично по главницата);
■ 3 535,87 лв. - пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
От заключението на
СИЕ, изслушана и приета в о.с.з., проведено на 09.10.2019г., неоспорена от
страните, се установява, че след направените
самостоятелни изчисления от в.л. и съпоставката им с изчисленията на ЧСИ, е налице
съответствие в размера на определените в разпределението стойности за такси и
разноски в общ размер на 5 533,28 лв. Установява се също, че в
документите по ИД експертизата е констатирала счетоводни документи за платени
от Банка ДСК такси и разноски, подробно посочи в табл. 1-4, чийто общ размер
възлиза на 3 796,69 лв. Установява се и издадена фактура №*********/05.07.2018
г. (л.147) за извършена оценка на недвижим имот от „Феър консултантска
компания" ЕООД за сумата 200 лв. на получател „Банка ДСК" АД. По т.3,
в.л. е констатирало, че от общо събраната сума 132 000 лв., след приспадане на
6 703,87 лв. е налице остатък за разпределяне по трети ред на привилегиите в
размер 125 296,13 лв. С тази сума ЧСИ е погасил вземания на взискателя Банка
ДСК, както следва: 3 535,87 лв. - такса по т.26; 121 760,26лв. - задължения по
ИЛ, в това число: 5 776,51 - възнаградителна договорна лихва; 48,13лв. -
наказателна лихва, 387,13 лв. -такси; 945,02 лв - адвокатски възнаграждения по
ИД; 50,00 лв. - разноски за адв.възнаграждение по ч.гр.д; 3 304,91 лв -
разноски по ч.гр.д.; 91 478,40 лв - главница (от общо 159 007,78 лв); 20 715,18 лв - законна лихва до датата на
разпределението. Във варианта на изчислената от ССЕ стойност на таксата по т.26
- 3 508,39 лв (с ДДС), разликата от 27,48 лв (3535,87-3508,39) следва да бъде
отнесена за намаляване на остатъка по главницата.
Предвид така
установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че жалбата е постъпила в срока
по чл. 462, ал.2 ГПК и доколкото е подадена от страна в изпълнителното
производство, то същата е процесуално допустима,
За
да се произнесе по нейната основателност, съдът съобрази следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е
недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител
извършва разпределение, като най - напред отделя суми за изплащане на
вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а
остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.
Жалбоподателите
обжалват разпределението, като твърдят, че по позиция I, относно разпределението на сумата 5 533,28 лв. по т
I.9,10,11 и IV т.9 и IV т.8 липсва конкретизация какво точно представляват
сочените разноски, какво се погасява с тях и за какво са сторени съответно; не
е ясно какви такси -обикновени и/или пропорционални такива, не посочва същите
за какво са разходвани, какви действия са заплатени и какво се покрива с тях;
на следващо място се твърди, че ЧСИ не е приложил разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД относно поредността на погасяване на задълженията, когато сумата не е
достатъчна да покрие всички задължения.
Разпределението
правилно е извършено при условията на чл. 460 ГПК,
тъй като събраната по изпълнителното дело сума – 132 000 лв. е
недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, поради което и съдебният
изпълнител е следвало да извърши разпределение.
Кръгът на лицата, които са взели участие в
разпределението, обхваща първоначалният взискател, държавата, като присъединен
взискател, както и останалите другия, присъединил се в хода на изпълнителното
производство взискател – Д. Д.
Съобразно разпоредбата на чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД, с
право на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията за разноски по
обезпечаването и принудителното изпълнение.
Първоначалният взискател прави разноски по образуването
на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията
от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както
и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение от длъжника
или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която съответства
на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната
роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител,
който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането
на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е
възложено да определя изпълнителния способ. В първия
ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния
взискател по осъществяването на изпълнителния способ (такси за налагането на запор
върху вещта или вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването
на опис и публична продан на вещта, разноските за възнаграждение на пазача, за пренасяне
на вещта в магазин или изнасянето й пред дома на длъжника, разноските за събиране
на възложеното за събиране вземане и др.). Според разясненията, съдържащи се в
т. 6 на ТР №2/15г. по т.д. №2/13г. не всички разноски по изпълнителното дело на
първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по
чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, а с такова се ползват и в първия ред на специалните привилегии се
включват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на
изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. В този ред може да
бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на
изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат.
С оглед заключението на в.л. по въпрос 1 от
експертизата, съдът намира, че разноските в размер на 5533.28 лв. са правилно
определени, като в тях са включени следните суми: 1. 5 473,28 лв. - за взискател Банка ДСК ЕАД: 3 796,69
лв с ДДС - авансово платени такси и разноски от Банка ДСК по ИД; 1 476,59 лв с
ДДС - платени разноски от ЧСИ, които не са авансово платени от ДСК; 200,00 лв -
разноски по ИД в полза на ЧСИ и 2. 60,00 лв. - за взискател АСВ ЕАД - такса за
присъединяване.
Също така следва да се отбележи, че в.л. е
установило, че сумата от 3 796,69 лв /с ДДС/ включва авансово платени
такси и разноски от взискателя Банка ДСК е формирана от суми по пера,
подробно посочени в таблиците в съобразителната част на заключението. Сумата от
1 476,59 лв с ДДС включва платени разноски от ЧСИ, които не са
авансирани от взискателя Банка ДСК (и не е издадена фактура/сметка) е формирана
като разлика от сбора на всички начислени такси и разноски по ИД към
извършеното разпределение - 8 993,58 лв (в тази сума не е включен разхода за
оценка на недвижимия имот - 200 лв), без т.11 за ACB-60 лв. и т.26 - 124,43 лв. и 3 535,87 лв., след
приспадане на тези суми, за които е издадена сметка от ЧСИ.
Предвид така установеното от в.л. и доколкото
заключението не е оспорено от страните, съдът приема за установено, че в
разноските правилно са включени суми за извършване на действия за осъществяването
на изпълнителния способ, а именно за образуване на изп. дело, за връчване на
ПДИ, за налагане на запор и вписване на възбрани, за изготвяне и връчване на
уведомления, снабдяване с удостоверения, изготвяне на оценка и др. във връзка
с извършването на публичната продан на
ипотекирания имот.
По изложените съображения съдът счита за
неоснователна жалбата в частта досежно твърденията, че разноските в размер 5
533,28 лв., посочени в позиция I на
разпределението са неправилно определени.
Съдът не споделя и възражението на жалбоподателите,
че липсват доказателства за реалното им заплащане от взискателя. В.л. е
установил, че ДСК е заплатила авансово сумата от 3 796,69 лв. за
извършване на част от действията на ЧСИ, а останалата част ЧСИ е направил във
връзка с проучването на имуществото на длъжника, но тези разноски се дължат от
длъжника на осн. чл. 79, ал. 2 ПК, поради което законосъобразно са включени в
позиция I от
разпределението.
Настоящият състав не споделя и последното възражение
на жалбоподателите, а именно, че липсва посочване и не става ясно, какво точно
се погасява от задълженията по делото: главница, лихва, договорна лихва или
неустойка и какъв е размер на остатъка/как е сформиран същия/, което само по
себе си прави извършеното разпределение неправомерно и незаконосъобразно, по
следните съображения:
На първо място следва да се отбележи, че още в
първата част на разпределението, ЧСИ изчерпателно и точно е посочил какви точно
суми се дължат на взискателя Банка ДСК по пера в общ размер на 172 594.14
лв. към 16.05.2018г.
От проверката, извършена от в.л. в системата на ЧСИ
се установява, че с остатъкът за разпределение по трети ред на привилегии в размер
125 296,13 лв. ЧСИ е погасил вземания на взискателя Банка ДСК, както следва: 1.
3 535,87 лв. - такса по т.26; 2. 121 760,26 лв. - задължения по ИЛ, в това
число:
о 5 776,51лв.
- възнаградителна договорна лихва;
о 48,13 лв. -
наказателна лихва;
о 387,13 лв.
-такси;
о 945,02 лв.
- адвокатски възнаграждения по ИД;
о 50,00 лв.
- разноски за адв.възнаграждение по ч.гр.д.;
о 3 304,91
лв. - разноски по ч.гр.д;
о 91 478,40
лв. - главница (от общо 159 007,78 лв.);
о 20 715,18 лв. - законна лихва до датата на
разпределението.
Предвид така установеното, съдът намира, че ЧСИ
правилно е определил реда на погасяване на задълженията съобразно разпоредбата
на чл. 76, ал.2 ЗЗД, като на първо място е включил разноските, след това
лихвите /възнаградителни и наказателни/, след това главницата, и най-накрая законната
лихва за забава.
По изложените съображения, съдът намира, че извършеното
от ЧСИ Петя Иванова разпределение на суми от 29.05.2019г. следва да бъде
потвърдено, а жалбата-да бъде оставено без уважение като неоснователна.
Предвид липсата на искания за разноски от някоя от
въззиваемите страни, както и на доказателства за направени такива, съдът не
присъжда разноски.
Доколкото в
о.с.з жалбоподателите са задължени
в 1- седмичен срок от уведомяването да
представят доказателства за внесен допълнителен депозит за изготвената ССЕ в размер на още 260
лева, но към настоящия момент по делото няма представени доказателства за
внасянето му, съдът намира, че те следва да бъдат осъдени на осн. чл. 77 ГПК да
заплатят тази сума от сметката за вещи лица, след което на в.л. следва да бъде
издаден РКО.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение жалба вх. №11960/17.06.2019г.
на Е.Н.М. и Л.К.М. срещу разпределение от 29.05.2019г. по изп. дело
№20188830400241 по описа на ЧСИ Петя Иванова, рег. №883, предявено им на 12.06.2019 г.
Не присъжда разноски.
ОСЪЖДА Е.Н.М. с
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, м-ст „Боровец – Север“ - 2 972 и Л.К.М.
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на ВОС, по банковата сметка за
депозити, гаранции: IBAN*** /в лева/ в Централна кооперативна банка /ЦКБ/
клон Варна, BIC ***.00 /двеста и
шестдесет/ лв. на осн. чл. 77 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в едноседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните с частна жалба пред Варненски
Апелативен Съд.
След влизане в сила на решението, копие от
същото ад се изпрати на ЧСИ Петя Иванова, рег. №883 за сведение.
ПРЕДСЕДТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.