Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 16.06.2021
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет
и шести май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при
секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №5774/2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Ю.Б. АД,
с която са предявени срещу В.Б.Т. и Х.Т.Т. установителни искове по реда на
чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на следните вземания:
с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, за сумата от 28 628,65
лв., представляваща предсрочно изискуема неплатена част от заетата сума по
Договор за банков кредит от 16.03.2016 г.,
с правно основание чл.79,
ал.1, вр. чл.430, ал.2 ТЗ сумата от 4 508,93 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода 16.08.2016 г. - 13.12.2017 г.,
с правно основание чл.92,
ал.1 ЗЗД за сумата от 532,16 лв., представляваща неустойка за забава за периода
16.08.2016 г. - 07.02.2018 г.,
с правно основание чл.79,
ал.1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 220,65 лв., представляваща заемни такси
за периода 16.08.2016 г. - 07.02.2018 г.
Ищецът претендира законната
лихва от 13.02.2018 г. и разноските в
заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че по силата
на Договор за банков кредит е предоставил на ответниците сумата от 29312,00 лв.,
а ответниците са се задължили при условията на солидарност да върнат заема на
равни месечни вноски, включваща част от заетата сума, възнаградителна лихва и
такса за управление. Ответниците са спрели плащанията и съгласно уговорките
договорът е обявен за предсрочно изискуем с писмено изявление, връчено с нотариални
покани. Претендира дължимата предсрочно изискуема главница, възнаградителна
лихва, неустойка за забава и заемни и нотариални такси.
Ответниците оспорват иска. Оспорват
действителността на договора с твърдение за неясни клаузи в него, оспорват да са
усвоили главницата, правят възражения за неяснота на кой от двамата
кредитополучателни каква сума е предоставена, както и оспорват правилността на
начислените суми, които се претендират от тях. Оспорват настъпване на
предсрочната изискуемост, като се позовават на нередовност на процедурата по
чл.47 ГПК – след залепване на уведомление не е връчено съобщение чрез
работодател. Позовават се на плащания, извършени в изпълнителното производство,
които следва да бъдат зачетени при преценка каква е дължимата сума.
Третото лице помагач К.Б. ЕАД не взема становище по
исковете.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ:
Установява се от Договор за банков кредит от 16.03.2016 г., че между ищеца и ответниците валидно е възникнало
правоотношение по договор за банков кредит, по силата на който ищецът се е
задължил да предостави на ответниците 29312,00 лв.,
а ответниците са се задължили я да върнат на 120 равни месечни вноски,
включващи главницата, възнаградителна лихва и заемни такси. Горното е
предвидено в чл.1, ал.1 и 2 чл.3 от Договора. За връщане на кредита ответниците
са се задължили солидарно – чл.1, ал.3 от Договора.
Договорът е в изискуемата от закона писмена форма
(430, ал.3 ТЗ).
Установява се от съдебно-счетоводната експертиза, че на
16.03.2016 г. сметката с IBAN:***, с титуляр В.Б.Т. (ЕГН: **********), е
заверена със сумата от 29 312 лв. Посоченото основание на транзакцията е:
„Усвояване на кредит 4770914 (вътрешно отчетен номер на кредата)”. Тази сметка
е посочена като сметка за усвояване на средствата от процесния договор за
кредит. От тук следва, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави
процесната сума така, както е уговорено в договора и сумата по банковия кредит
е усвоена от кредитополучателите.
Неоснователни са възраженията на ответника, че сумата
не е усвоена и има неяснота кой кредитополучател каква част от сумата е
получил. Както бе посочено, в договора страните са постигнали съгласие
разрешеният кредит да се отпусне от банката по сметка на Т. IBAN:*** – чл.2,
ал.1. Експертизата установява, че на 13.03.2016 г. сметката IBAN:***умата от
29 312 лв. Поради това съдът приема, че банката е изпълнила задължението
си да предостави на кредитополучателите уговорената сума по начина, уговорен от
страните.
Ищецът се позовава на предсрочна изискуемост. Съгласно
чл.15 от процесния договор страните са постигнали съгласие, че банката има
право да обяви кредита за предсрочно изискуем когато кредитополучателят не е
погасил изцяло в срок което и да е задължение. Установява се от счетоводната
експертиза, че последната платена от вноска по договора е тази дължима
(падежирала) на 16.07.2016 г., в размер на общо 340,34 лева (лихва и главница),
погасена на 01.12.2016 г. След тази дата не са установени погасявания на
кредита от страна на кредитополучателите В.Б.Т. и Х.Т.Т..
Съобразно т.18 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита.
С уговорките в чл.19 от процесния договор страните са
постигнали съгласие, че всички уведомления и изявления, направени във връзка с
настоящия договор, трябва да бъдат направени в писмена форма и се считат
получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с
обратна разписка или препоръчана поща, или с телеграма, достигнат до адресите
на страните, посочени в договора за банков кредит. Ако някоя от страните
промени адреса си, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна, като посочи
новия си адрес, а до получаването на такова уведомление всички съобщения,
достигнали до стария адрес, ще се считат за получени.
Видно от изпратените до длъжниците нотариални покани,
съдържащи уведомления за предсрочна изискуемост, предоставени на 13.10.2017 г.
на С.Г., помощник-нотариус при Валентина Г., същите са адресирани от заявителя
„Ю.Б.“ АД до всеки от двамата длъжници -
В.Б.Т. и Х.Т.Т. на посочените в договора за банков кредит и известни по
делото адреси, регистрирани и като техни постоянни адреси.
Уведомлението до длъжника В.Б.Т. с адрес: ***, е
връчено съгласно чл. 47 ГПК - адресът е посетен на 23.10.2017 г. в 19:00 часа,
на 01.11.2017 г. в 18:00 часа и на 10.11.2017 г. в 08:00 часа, като при всяко
от посещенията адресатът В.Б.Т. не е открит на адреса, нито е открито лице,
което да получи нотариалната покана. На 25.11.2017 г. е залепено уведомление на
входната врата и е пуснат екземпляр в пощенската кутия. До 09.12.2017 г.
адресатът на поканата не се е явило, за да получи нотариалната покана, поради
което нотариусът е приел, че поканата е редовно връчена на 10.12.2017 г.
Уведомлението до длъжника Х.Т. ***, е връчено съгласно
чл.47 ГПК – адресът е посетен на 27.10.2017 г. в 10:00 часа, на 10.11.2017 г. в
18:00 часа и на 20.11.2017 г. в 17:00 часа, като при всяко от посещенията
адресатът Х.Т.Т. не е открит на адреса, нито е открито лице, което да получи
нотариалната покана. На 28.11.2017 г. е залепено уведомление на входната врата и
е пуснато екземпляр в пощенската кутия. До 12.12.2017 г. не се е явило, за да
получи нотариалната покана, поради което нотариусът е приел, че поканата е
редовно връчена на 13.12.2017 г.
Съдът приема, че така описаните връчвания не
изпълняват изискванията, за да се приложи фикцията по чл.19 от договора, а
именно – с тях не се установява промяна на адреса от адресата, нито се
удостоверява, че адресатът не живее на адреса. Временното му отсъствие (в дните
и часовете на посещение на връчителя) не обосновава този извод. Поради това не
са налице уговорените от страните условия в чл.19 от Договора, за да се приеме
връчване по силата на клаузата, която фингира недоставено или само изпратено
съобщение като получено (а именно - промяна на адреса на длъжника). В този
смисъл са и разясненията, дадени от ВКС по реда на чл.290 ГПК, а именно – Решение
№ 208 от 9.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 394/2017 г., I т. о., ТК, където е
разгледан сходен казус.
Връчените с нотариална покана уведомления не са
редовно връчени и от гледна точка на процесуалните правила – чл.47, ал.1 – 6 ГПК в актуалната редакцията към момента връчването. Съобразно изискванията, въведени
със ЗИД ГПК, ДВ, бр. 86 от 2017 г., когато ответникът не се яви да получи
книжата, съдът (в случая - нотариуса), следва служебно да провери и
местоработата на адресата, съответно - да разпореди връчване по местоработата,
съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност.
Такава проверка и съответно връчване не са извършени от нотариуса при
процесните нотариални покани, поради което съдът приема, че връчването им не е
редовно съобразно процесуалните правила, действали към момента на извършване на
съответното нотариално удостоверяване.
По изложените съображения съдът приема, че ищецът не е
упражнил валидно потестативното си право да направи кредита предсрочно
изискуем, а именно: не е редовно връчено писмено уведомление по смисъла на
чл.60, ал.2 ЗКИ за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и същото не е
достигнало до кредитополучателите.
С ТР №8/2017 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост следва да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза –
основно заключение се установи, че последната платена вноска по договора е тази
дължима (падежирала) на 16.07.2016 г., в размер на общо 340,34 лева (лихва и
главница), погасена на 01.12.2016 г. След тази дата не са установени
погасявания на кредита от страна на кредитополучателите. От това следва, че
неплатени към момента на устните състезания са вноските, падежирали в периода
16.08.2016 г. – 16.05.2021 г. Установява се от представения по делото
погасителен план, подписан от страните, че размерът на главницата, включена в
погасителните вноски, падежирали в периода 16.08.2016 г. – 16.05.2021 г., е в
размер на 10198,03 лв. Съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане
за главница, чиито изискуем размер към датата на устните състезания в
настоящата инстанция е 10198,03 лв. за периода 16.08.2016 г. – 16.05.2021 г.
Неоснователни са възраженията на ответниците, че
следва да се приспаднат извършени погашения в рамките на образуваното срещу тях
изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист, основан на
разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта, което незабавно изпълнение
е отменено. Видно от изпълнителното производство, по което е издадена заповедта
за изпълнение – по ч.гр.д. №9983/2018 г. на СРС, заедно с възраженията по
чл.414 ГПК са постъпили и частни жалби от длъжниците срещу допуснатото
незабавно изпълнение. По частните жалби е образувано ч.гр.д. №15604/2019 г. на СРС и с влязло в сила Определение от
12.12.2019 г. разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение гр.д. №
9983/2018 г. СРС, 161-ви състав, е отменено, а издадения изпълнителен лист –
обезсилен. При това положение и съобразно разясненията, дадени в т.5г, т.9 и
т.11в на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът не съобразява принудително
събраните суми по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение по чл.418, ал.1 ГПК. При отхвърляне на иска за установяване
на вземането с влязло в сила съдебно решение, законодателят е предвидил
издаване на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника. По аргумент от което
в исковия процес по чл.422 ГПК, сумите, събрани по принудителен ред в
изпълнителното производство, не подлежат на проверка и не се съобразяват.
По изложените съображения съдът приема, че ищецът не е
упражнил валидно потестативното си право да направи кредита предсрочно
изискуем, считано от 13.10.2017 г. и в негова полза е възникнало вземане за
главница само за сумите, включени в падежиралите към момента на устните
състезания месечни вноски – за периода 16.08.2016 г. – 16.05.2021 г. в размер
на 10198,03 лв. Искът е основателен за тази сума и следва да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 28 628,65 лв.
По иска по чл.430, ал.2 ТЗ:
С чл.3.1 от договора от 16.03.2016 г. страните са
уговорили възнаградителна лихва в полза на банката, която се формира като сбор от референтен лихвен
процент и фиксирана договорна надбавка, която е в размер на 6.410 %, за първата
година и 13.410 % за всяка следваща година до крайният срок на издължаване на
кредита.
Установява се от допълнителното заключение, че отчитайки
промяната в референтния лихвен процент, съобразно уговорения в договора ред за
формиране на размера на възнаградителната лихва, дължимата възнаградителна
лихва за периода 16.08.2016 г. - 13.12.2017 г. е в размер на 3700,66 лв.
Неоснователни са възраженията на ответниците, че
следва да се отчетат погашения, извършени в рамките на принудителното изпълнение
на заповедта за изпълнение. По съображенията, изложени по-горе, сумите,
постъпили от съдебния изпълнител по сметка на кредитора, не следва да се
съобразяват на основание задължителните указания, дадени в дадени в т.5г, т.9 и
т.11в на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения съдът приема, че дължимата
възнаградителна лихва за периода 16.08.2016 г. - 13.12.2017 г. е в размер на 3 700,66
лв. Искът е основателен до тази сума и следва да се отхвърли за разликата до
предявения размер от 4 508,93 лв.
По иска по чл.92, ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл.9
от Договора, при просрочие дължимата от кредитополучателя лихва се увеличава с
неустойка за просрочие в размер на законната лихва за забава в размера,
определен от Министерския съвет. Както бе посочено, установява се от
счетоводната експертиза, че последната платена
вноска по договора е тази дължима (падежирала) на 16.07.2016 г., в размер на
общо 340,34 лева (лихва и главница), погасена на 01.12.2016 г. След тази дата плащанията
са спрели. Установява се още от заключение на вещото лице, че обезщетението за
забава, дължимо към датата на подаване на заявлението – за периода 16.08.2016
г. – 07.02.2018 г., е в размер на 532,16 лв. Поради това искът с правно
основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 532,16 лв., представляваща неустойка за
забава за периода 16.08.2016 г. - 07.02.2018 г., е основателен и следва да се
уважи в предявения размер.
По иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за
такси:
Ищецът претендира заемни такси съгласно чл.5 от
процесния договор (така е посочено в исковата молба – стр.2). С посочената
клауза страните са уговорили, че кредитополучателят плаща на банката следните
такси и комисиони: такса за преструктуриране на кредита в размер на 1,5% от
преструктурираната сума (т.1 на чл.5) и месечна такса за обслужване на
разплащателната сметка, разкрита за потребителския кредит, в размер на 3,50 лв.
месечно (т.2 на чл.5). Доколкото няма данни процесният кредит да е бил
преструктуриран, единствената дължима заемна такса е тази по т.2 на чл.5 - в
размер на 3,50 лв. месечно. Такава сума е начислена и в представения към
договора и подписан от страните погасителен план. Периодът, за който се
претендират заемни такси – 16.08.2016.г. – 07.02.2018 г., включва 18 месеца.
Дължимата такса по чл.5, т.2 от договора за периода 16.08.2016.г. – 07.02.2018
г. е в размер на 63 лв. (3,50 лв. х 18 месеца). По делото не се твърди, нито се
установява какви други суми се включва в претендирания размер от 220,65 лв.,
нито как е изчислен същия. Поради това не следва да се кредитира и приетата по
делото експертиза – в тази част тя отразява счетоводните вписвания на банката,
без да има яснота какви суми и на какво основание са начислени. Ето защо
предявеният иск за заемни такси за периода 16.08.2016.г. – 07.02.2018 г. следва
да се уважи за сумата от 63 лв. и да се отхвърли за разликата до предявения
размер от 220,65 лв.
По настъпилата в хода на процеса процесуална
субституция:
Установява се от Договор за прехвърляне на вземания
(цесия) от 27.03.2020 г., че ищецът е прехвърлил на третото лице К.Б. ЕАД (с
предходно наименование СВЕТИ ГЕОРГИ ГРУП ЕАД) всичките се вземания, произтичащи
от договори за кредит, посочени в приложение, сред които е и процесния договор
(видно от извлечението на стр.69 от приложението, представено заедно с договора
за цесия.). Доколкото
е налице прехвърляне на спорното право в хода на процеса, това приемство следва
да се отрази в съдебния акт на основание чл.226, ал.3 ГПК, тъй като ще се
формира сила на пресъдено нещо и по отношение на приобретателя.
По разноските:
С оглед искането по чл. 78,
ал. 1 ГПК и изхода на делото на ищеца
следва да се присъдят направените разноски, съразмерно с уважената част от
исковете,
a именно – 822,77 лв. разноски за
заповедното производство и 1254,72 лв. разноски за исковото производство.
По изложените мотиви Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 ГПК, че В.Б.Т., ЕГН ********** и Х.Т.Т.,
ЕГН **********, дължат солидарно на Ю.Б.
АД, ЕИК *******, съгласно Договор за банков кредит от 16.03.2016 г., които вземания
в хода на процеса са прехвърлени на трето лице – К.Б. ЕАД, ЕИК*******с Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от
27.03.2020 г., както следва:
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ сумата от 10 198,03 лв., представляваща неплатена
част от главницата по Договор за банков кредит от 16.03.2016 г. включена в
месечните вноски с настъпил падеж към
момента на устните състезания – за периода 16.08.2016 г. – 16.05.2021 г., заедно
със законната лихва от 13.02.2018 г.
до окончателното плащане.
на основание чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.2 ТЗ сумата
от 3 700,66 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода 16.08.2016 г. - 13.12.2017 г.,
на основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 532,16 лв., представляваща неустойка за
забава за периода 16.08.2016 г. - 07.02.2018 г.,
на основание чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за
сумата от 63 лв., представляваща
заемни такси за периода 16.08.2016 г. - 07.02.2018 г.,
като ОТХВЪРЛЯ: иска
по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за разликата над 10 198,03 лв. до
пълния предявен размер
от 28 628,65 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по Договор
за банков кредит от 16.03.2016 г.; иска по чл.79,
ал.1, вр. чл.430, ал.2 ТЗ за възнаградителна лихва за разликата над 3 700,66
лв. до пълния предявен размер от 4 508,93 лв.; иска по чл.79, ал.1, вр. чл.430,
ал.1 ТЗ за заемни такси за разликата над 63 лв. до пълния предявен размер от
220,65 лв.
ОСЪЖДА В.Б.Т., ЕГН ********** и
Х.Т.Т., ЕГН **********, да заплатят на Ю.Б. АД, ЕИК *******, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, както следва: сумата от 822,77
лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 1254,72 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
Решението е постановено с
участието на трето лице помагач на страната на ищеца - К.Б. ЕАД, ЕИК *******.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: