Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1400 от 13.07.2018 г.
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, втори състав, на трети юли
две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: С. Христов
при секретаря Б.Ч.като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 442 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Н.Д.М. с ЕГН **********
с постоянен адрес *** против Заповед № 129/12.01.2019 год. на Заместник-кмет по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ („СИРР“) при Община Бургас. С
оспорения акт, на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, административния орган е разпоредил
на жалбоподателя да премахне изпълнения незаконен строеж „Реконструкция на
покрив на жилищна сграда“, находящ се в двуетажна жилищна сграда, разположена в
западната част на урегулиран поземлен имот (УПИ) VІ-81, кв. 11 по плана на кв.
„Крайморие“, гр. Бургас, административен адрес гр. Бургас, кв. „Крайморие“, ул.
„Сирена“ № 2 и да изпълни възстановяване конструкцията на съществуващия покрив
по одобрен проект, като в 10 дневен срок от влизане в сила на заповедта следва
да изготви и представи в Община Бургас за одобряване, конструктивен проект за
възстановяване конструкцията на съществуващия покрив, придружен с план за
безопасност и здраве (ПБЗ). В заповедта е определен и 30-дневен срок от
влизането й в сила за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, като
при неспазване на срока за доброволно изпълнение следва да се пристъпи към
принудително премахване на незаконния строеж от Община Бургас за сметка на
жалбоподателя. В жалбата е заявено, че атакуваната заповед е незаконосъобразна
поради противоречие с материалноправни разпоредби на закона и несъответствие с
неговата цел. В подкрепа на така заявеното твърдение са развити подробни доводи
и аргументи. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Д.С. ***,
поддържа жалбата на основанията, изложени в нея, ангажира доказателства, в т.ч. и
съдебно-техническа експертиза, претендират разноски и представя писмено
становище по съществото на спора.
Ответната страна – Зам.-кмет по „СИРР“ при Община Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Д., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и настоява за отхвърлянето й, ангажира допълнителни доказателства, в т.ч. свидетелски показания и съдебно-техническа експертиза, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и представя писмени бележки по съществото на спора.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена чрез административния орган в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от надлежна страна –
адресат на заповедта спрямо който се създава задължение за премахване на
незаконния строеж, с наличен правен интерес от оспорването и в съответствие с
изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се
установява, че по силата на Нотариален акт № 105, том ІХ, рег. № 7919, д. №
1505 от 20.12.2005 год. жалбоподателя Н.Д.М. е собственик на апартамент на
втория етаж в западна двуетажна жилищна сграда, ведно с идеална част от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо УПИ
VІ-81 в кв. 11 по плана на кв. „Крайморие“, гр. Бургас. С договор за продажба
на недвижим имот – частна общинска собственост от 18.12.2006 год., М. е
придобил и правото на собственост върху 255/1020 кв.м. от дворното място. В
същото дворно място, в условията на свързано строителство е изградена и втора
жилищна сграда, собственост на А.И.С., който е придобил и 510/1020 кв.м.
идеални части от дворното място - УПИ VІ-81 в кв. 11 по плана на кв.
„Крайморие“, гр. Бургас.
С вх. № 94-01-13687/23.04.2015 год. Н.М.
е депозирал до Директора на ЦАУ „Приморие“ при Община Бургас уведомление, в което
е заявил, че в продължение на няколко години, покрива на собствената му сграда
в кв. „Крайморие“, ул. „Сирена“ № 2 се нуждае от ремонт. Заявено е, че покрива
е провиснал на места и тече, което налага извършване на основен ремонт, който
не търпи отлагане, тъй като от плочата е протекло на долния етаж, където
навсякъде е избила влага и мухъл. Към така депозираното уведомление не са били
представени документи.
На 04.05.2015 год., до Директора на ЦАУ
„Приморие“ при Община Бургас е постъпило искане с вх. № 94-01-14780/04.05.2015
год. от А.И.С., в което е заявено, че съседа Н.Д.М.,*** е премахнал покрива на
сградата и сега вдига етаж за живеене. В тази връзка е заявено искане да узнае
дали има разрешително за строеж и ако няма – да се спре строежа. На 18.05.2015
год. до Община Бургас, ЦАУ „Приморие“ е постъпило и искане с вх. № 94-01-16553
от А.А.В.– дъщеря на А.С., в което отново е заявено за премахнатия покрив на
съседната сграда, като е заявено искане за извършване на проверка за
законността на строителството.
По повод така постъпилите искания, с
писмо изх. № 94-01-14780/1/15.05.2015 год., началника на отдел „КСВЕ“ („Контрол
на строителството и въвеждане в експлоатация“) при Община Бургас е уведомил Н.М.
с копие до А.С., че е извършен оглед на място от служители на ЦАУ „Приморие“,
при който е установено, че се изпълнява покривна конструкция, но поради
отсъствието на собственика не са представени строителни книжа. В писмото е
цитирана постъпилата от Н.М. молба за извършване на неотложен ремонт на
покрива. С оглед на това е указано в 10 дневен срок от получаване на писмото да
се представят строителни книжа за изпълнението на покривната конструкция.
В изпълнение на така указаното, Н.Д.М.
е подал до Началника на отдел „КСВЕ“ при Община Бургас писмо с вх. №
94-01-14780/2/ 03.06.2015 год., в което е заявил, че е собственик на 255/1020
кв.м. идеални части от УПИ VІ-81, кв. 11 по плана на кв. „Крайморие“, гр.
Бургас, ведно с втория жилищен и тавански етаж на построената в западната част
на имота сграда. Заявено е, че сградата е построена съгласно Разрешение за
строеж № 12/24.09.1982 год. на Началника на Управление „Архитектура и
преустройство“ към Странджански районен народен съвет при Общински народен
съвет на селищна система Бургас. Посочено е, че като собственик е предприел
действия по отстраняване на появили се в следствие на амортизация на сградата
течове на покрива, като преди започване на дейностите, с писмо вх. №
94-01-13687/23.04.2015 год. е уведомил общинската администрация. В писмото са
описани и конкретно предприетите действия – разкриване на покривните материали,
подмяна на част от дървените елементи, които са били компрометирани, след което
цялата дървена конструкция е била обработена с импрегнатор за дърво, след което
е възстановено покривното покритие от керемиди, като е подменил старите с нови.
Заявено е, че извършените дейности са свързани само с подобряването и
поддържането в изправност на сградата и съставляват текущ ремонт по смисъла на
§ 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, а съгласно чл. 151, ал. 1, т. 2 и т. 4 за подмяна на
покривни материали и за извършване на текущ ремонт на сгради не се изисква
издаване на ново разрешение за строеж. Към писмото са приложени типов договор
за отстъпено право на строеж от 30.10.1974 год., нотариално заверена молба за
отстъпване на право на строеж, договор за продажба на недвижим имот – частна
общинска собственост от 18.12.2006 год., разрешение за строеж № 12/24.09.1982
год., писмото до Община Бургас. С допълнително писмо, вх. №
94-01-14780/3/17.06.2015 год., Н.М. е уведомил Началника на отдел „КСВЕ“ при
Община Бургас, че преди започване на ремонтните работи е възложил обследване на
състоянието на покрива на сградата, резултатите от което и предписанията за
необходимите мерки са дадени в Конструктивно становище от инженер-конструктор.
В уверение на това, към допълнителното писмо са приложени Конструктивно
становище от инж. Т.М.от 08.04.2015 год., ведно с документи, удостоверяващи
правоспособността му, както и Констативен протокол от 01.06.2015 год. от
извършени измервания с приложение – Контролно заснемане на височините на
сградата, изготвено от инж. Д. Р. и документи, удостоверяващи правоспособността
му.
Предвид изпратените от Н.М. две писма и
приложените към тях документи, с писмо изх. № 94-01-14780/4/22.06.2015 год.
Началника на отдел „КСВЕ“ при Община Бургас е уведомил А.И.С., А.А.В.и Н.Д.М.
за резултатите от извършената проверка. В писмото е посочено, че по повод
сигналите и в изпълнение на дадено предписания Н.М. е представил Конструктивно
становище от инж. Т.М.за резултатите от извършено обследване и предписания за
извършване на необходимите ремонтни работи, както и Констативен протокол от
01.06.2015 год. от извършени измервания с приложение – Контролно заснемане на
височините на сградата. В заключение в писмото е посочено, че извършените
строителни дейности са свързани с подобряването и поддържането в изправност на
сградата, представляват текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ и
съгласно чл. 151, ал. 1, т. 2 и т. 4 за извършване на текущ ремонт на сгради не
се изисква разрешение за строеж.
Независимо от така получения отговор, А.И.С.
е депозирал до Кмета на Община Бургас и до Дирекция ЦАУ „Приморие“ при Община
Бургас жалба с вх. № 94-01-22704/08.07.2016 год. относно извършено незаконно
строителство на последно ниво от масивна жилищна сграда, представляващо
надстрояване в съсобствен имот и преустройство на таванско помещение. В жалбата
е заявено, че съседа Н.М. незаконно е преустроил последното таванско ниво от
къщата си, като за тази цел е променил конфигурацията на билото на покрива,
като отделно от това, напълно незаконосъобразно и без строителни книжа е
надстроил сградата с около 1,50м. По този начин на подпокривното пространство е
придаден вид на тавански жилищен етаж с необходимата за това височина, като в
рамките на този обем е обособено самостоятелно жилище, което се ползва с
придаденото му предназначение. В новата жалба е заявен факта, че като съсед и
съсобственик в имота С. е сигнализирал за извършващото се незаконно
строителство, по което са постъпвали формални отговори, които не отговарят на
реалната обстановка. Независимо от това, с тази жалба С. отново сигнализира за
незаконното строителство, изразяващо се в надстройка на сградата с около 1,50
м., както и съществено отклонение на новоизпълнения покрив спрямо предишното му
положение и вътрешно преустройство на подпокривното пространство, за които СМР
не са налице одобрени проекти и разрешение за строеж. Поискано е също да се
обърне внимание и на действията на общината по отношение на това незаконно
строителство, тъй като по него има изразени напълно необосновани и недостоверни
становища.
По повод подадената нова жалба, с писмо
изх. № 94-01-22704/1/16.11.2016 год. и.д. Началник отдел „КСВЕ“ при Община
Бургас е уведомил Н.Д.М. с копие до А.И.С., че длъжностни лица от отдела са
извършили проверка на място и по документи, при което е установено следното:
при извършен външен оглед на сградата е констатирано, че е извършена
реконструкция на покрива на жилищната сграда, като са променени покривните
линии от одобрения архитектурен проект и е изпълнен двускатен покрив. С така
изпълнената промяна на покривните линии се е реализирала надстройка в източната
и западната част на таванския етаж, приблизително около 1,00 м. За изпълненото
строителство в архива на Община Бургас не са налице одобрени строителни книжа,
както и не са представени такива. Предвид това и на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, М. е уведомен, че в отдел „КСВЕ“ при Община Бургас се открива
административно производство по чл. 225а от ЗУТ за премахване на надстройката
на жилищната сграда. Във връзка с това е указана възможността в 7-дневен срок
от получаване на писмото да представи становище или документи, свързани с факти
и обстоятелства от значение за започнатото административно производство.
Указано е, в същия срок да се яви в Дирекция ЦАУ „Приморие“ за съставяне на
Констативен акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ за премахване на строежа, като при
неявяване, акта ще бъде съставен в негово отсъствие. Видно от приложените
известия за доставяне, писмото е редовно получено от Н.Д.М. на 24.01.2017 год.
и от А.И.С. на 22.11.2016 год.
Във връзка с предоставената му
възможност с писмо вх. № 94-01-22704/2/ 30.01.2017 год. Н.Д.М. е изразил
становището си по случая. В писмото си, М. отново е разяснил правата си върху
сградата, посочил е възникналите амортизации по покрива, като е посочил и
писмото, с което е уведомил общинската администрация за необходимостта от
ремонт. В писмото е посочил и възложеното и изготвено Конструктивно становище,
а също и обстоятелството, че осъществените строителни дейности съставляват
текущ ремонт, за който не се изисква разрешение за строеж. В заключение,
жалбоподателя се е позовал и на извършената вече проверка на същия ремонт,
която е приключила с писмо изх. № 94-01-14780/4/22.06.2015 год. Началника на
отдел „КСВЕ“ при Община Бургас, в което е прието, че извършените дейности
съставляват текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ и съгласно чл.
151, ал. 1, т. 2 и т. 4 за извършване на текущ ремонт на сгради не се изисква
разрешение за строеж. Като приложение е представено и копие на цитираното
писмо.
Независимо от
даденото становище и приложеното към него писмо, работна група от длъжностни
лица, главни специалисти „БКСВЕ“ при Община Бургас са съставили Констативен акт
№ П-16/08.06.2017 год., в който е посочено, че по повод втората жалба са
извършили проверка на строеж „Реконструкция на покрив на жилищна сграда“,
находящ се в УПИ VІ-81, кв. 11 по плана на кв. „Крайморие“, гр. Бургас с
административен адрес гр. Бургас, кв. „Крайморие“, ул. „Сирена“ № 2. Вписано е,
че строежа е V-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗУТ и чл.
10, ал. 3 от Наредба № 1/30.07.2003 год. на МРРБ за номенклатурата на видовете
строежи. Вписано е също, че поземления имот е собственост на Н.Д.М., М. Д.М. и А.И.С.,
а строежа е собственост на Н.Д.М., който е и възложител и извършител на
строежа. В Констативния акт е посочено, че за строежа няма одобрен проект, в
т.ч. съгласувани части по проекта, съгласуване с контролни органи, също няма
разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за
определяне на строителна линия и ниво. Направено е и описание на констатирания
строеж, съгласно което е извършена реконструкция на покрив на двуетажна жилищна
сграда, разположена в западната част на имота. Изпълнен е двускатен покрив,
като са променени покривните линии. С промяната на покривните линии е
реализирана надстройка в източната и западната част на таванския етаж с
височина 1,00 м. Строежът представлява възстановяване, замяна на конструктивни
елементи и инсталации, като са изпълнени и нови такива, с които се увеличава
носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежа. В акта са нанесени и
окомерна скица и фотоснимка на строежа. Като установени нарушения е вписана
констатацията, че строежът е изпълнен без необходимите строителни книжа, без
издадено разрешение за строеж, с което е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал.
1 от ЗУТ. Вписано е и обстоятелството, че предвид установените нарушения на
посочените нормативни разпоредби, строежът е незаконен по смисъла на чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ и констативния акт е основание за започване на
административно производство по издаване на заповед по реда на чл. 225а, ал. 1
от ЗУТ за премахване на незаконния строеж. Указана е и възможността, възражения
по констативния акт да бъдат подадени до Община Бургас, „ЦАУ Приморие“ в
7-дневен срок, считано от датата на връчване. С писмо изх. №
94-01-22704/3/13.06.2017 год., Н.Д.М. е уведомен за съставения Констативен акт
№ П-16/08.06.2017 год., като екземпляр от акта е приложен към писмото. Видно от
приложеното по делото известие за доставяне, писмото, ведно констативния акт са
редовно връчени на 16.06.2017 год.
Във връзка с предоставената му
възможност, жалбоподателя е депозирал възражение против констативния акт с вх.
№ 94-01-22704/4/30.06.2017 год. В това възражение са развити доводи за
неоснователност и необоснованост на констатациите и изводите, обективирани в
акта. Заявено е, че жалбоподателя, като собственик на сградата е изпълнил
задълженията си да я поддържа в добро състояние, като е извършил необходимите
ремонтни дейности по отстраняване на появили се на покрива течове. За тези
дейности своевременно е уведомил общинската администрация, като преди
започването им е направено обследване и издадено Конструктивно становище от
инженер-конструктор.Отново е описал какви точно дейности е извършил, които е
квалифицирал като текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, за който
на основание чл. 151, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУТ не се изисква разрешение за
строеж. В подкрепа на тези си доводи, М. се е позовал и на предходно извършената
проверка, приключила с писмо изх. № 94-01-14780/22.06.2015 год. на Началника на
отдел „КСВЕ“ при Община Бургас. Заявено е също, че констатациите, обективирани
в констативния акт са неоснователни и лишени от всякакви аргументи, тъй като
същите са формирани само на снимка на къщата, външен и вътрешен оглед, без
извършени замервания и съпоставка на проекта на сградата с фактическото
положение. В заключение е разяснено, че цялото производство е инициирано от А.А.С.
– син на посочения като подател на сигналите – А.И.С., като е обяснил
отношенията си с това лице.
На 21.12.2017 год. с адресати Кмета на
Община Бургас и Заместник кмета по „СИРР“ при Община Бургас, А.И.С. е депозирал
поредната си молба с вх. № 94-01-22704/6/21.12.2017 год., в която е разяснил за
извършеното незаконно строителство и подаваните от него жалби и сигнали, целящи
спиране и в последствие премахване на същото. Заявил е за издадения констативен
акт, но към момента – м.декември 2017 год. липсва заповед за премахване на
незаконен стоеж. Формирано е и твърдение, че по този начин, отдела по незаконно
строителство съзнателно отлага издаването на такава заповед. В заключение е
формулирано искане до посочените адресати да извършат проверка по случая и да разпоредят
в кратки срокове приключване на преписката и издаване на заповед за премахване
на незаконния строеж.
Във връзка с горното, Заместник-кмета
по „СИРР“ при Община Бургас е постановил оспорената в настоящото производство
Заповед № 129/12.01.2018 год., с която, на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е
разпоредил на Н.Д.М. да премахне изпълнения незаконен строеж „Реконструкция на
покрив на жилищна сграда“, находящ се в двуетажна жилищна сграда, разположена в
западната част на урегулиран поземлен имот (УПИ) VІ-81, кв. 11 по плана на кв.
„Крайморие“, гр. Бургас, административен адрес гр. Бургас, кв. „Крайморие“, ул.
„Сирена“ № 2 и да изпълни възстановяване конструкцията на съществуващия покрив
по одобрен проект, като в 10 дневен срок от влизане в сила на заповедта следва
да изготви и представи в Община Бургас за одобряване, конструктивен проект за
възстановяване конструкцията на съществуващия покрив, придружен с план за
безопасност и здраве (ПБЗ). В заповедта е определен и 30-дневен срок от
влизането й в сила за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, като
при неспазване на срока за доброволно изпълнение следва да се пристъпи към
принудително премахване на незаконния строеж от Община Бургас за сметка на
жалбоподателя. В мотивите на заповедта е посочено, че Н.М. е изпълнил без
одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж реконструкция на
конструктивен елемент – покрив на двуетажна жилищна сграда с идентификатор
07079.830.163.1 по КККР на гр. Бургас. Изпълнен е нов двускатен покрив, като са
променени покривните линии от одобрения архитектурен проект. С така изпълнената
промяна на покривните линии е реализирана надстройка в източната и западната
част на таванския етаж с височина 1,00 м. Прието е, че реконструкцията на
покрива на жилищната сграда представлява възстановяване, замяна на
конструктивни елементи и инсталации, като са изпълнени и нови такива, с които
се увеличава носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежа.
Посочено е, че строежът е V-та категория и е реализиран в нарушение на чл. 148,
ал. 1 от ЗУТ, за които обстоятелства е съставен Констативен акт №
П-16/08.06.2017 год., редовно връчен на жалбоподателя. В мотивите на заповедта
са описани и постъпилите възражения от Н.Д.М., но административния орган е
приел, че от доказателствата по преписката се установява, че строежът не попада
в хипотезата на чл. 151 от ЗУТ и възражението не следва да се уважи. С писмо
изх. № 94-01-22704/7/ 19.01.2018 год. Н.Д.М. е уведомен за постановената
заповед, като екземпляр от същата е приложен към писмото. Видно от приложеното
по делото известие за поставяне, писмото, ведно с приложената към него заповед
са редовно получени.
Недоволен от така постановената заповед,
Н.Д.М. е оспорил същата, като е развил доводи и аргументи за нейната
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. В подкрепа на това
оспорване е заявено отново, че извършените ремонтни дейности са целели единствено
подобряването и поддържането в изправност на сградата, като по никакъв начин не
се засяга конструкцията на сградата и не са извършвани дейности, които да водят
до премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, не
е променяно и предназначението на помещенията. Отново е заявено твърдение, че
осъществените дейности съставляват текущ ремонт, да които не се изисква
разрешение за строеж, в какъвто смисъл е било и становището на Началника на
отдел „КСВЕ“ при Община Бургас. Твърди се, че административния орган не е
събрал доказателства, които да оборят тези твърдения, като дори не става ясно и
каква е компетентността на актосъставителите и доколко същите са в състояние
само визуално да преценят и определят, че е увеличена носимоспособността,
устойчивостта и трайността на строежа. В този смисъл е обоснован извода, че
оспорената заповед е постановена при неизяснена от страна на административния
орган фактическа обстановка, в резултат на което и неправилно е приложен
материалния закон.
В подкрепа на така заявените в жалбата
твърдения, в хода на съдебното дирене, по искане на процесуалния представител
на жалбоподателя беше допусната и приета съдебно-техническа експертиза, въпроси
към която бяха поставени и от процесуалния представител на ответника. Съдът
приема заключението на вещото лице, като обективно, безпристрастно и пълно, но
не кредитира част от отговорите, които съдържат в себе си правни квалификации и
изводи. В обстоятелствената част от заключението, вещото лице, въз основа на приложен
по делото архитектурен проект на сградата е описало състоянието на покрива
преди извършване на спорните СМР, а именно: покрива на сградата е бил начупен
(има пресичащи се покривни повърхности с улама и маия) с надзид от юг с h=1,80м. и от север с h=1,50м.,
което дава възможност за оформянето на подпокривно пространство за обитаване.
Конструкцията на покрива е дървена с дъсчена обшивка, хоросанова замазка и
върху нея керемиди. Уламите са обшити с ламарина, а маия покрита с керамични
капаци. По проекта кота пресечна линия на фасадната плоскост с покривната
плоскост е +8,11м. В отговор на поставен му от процесуалния представител на
жалбоподателя въпрос, вещото лице е описало извършените строителни дейности
състоящи се в изравняване на линията на стрехата на покрива от север и юг, с
което покрива се изправя и става двускатен в посока север/юг, което включва:
преработена покривна конструкция; подмяна на покривни елементи и материали –
нова дъсчена обшивка; хидроизолация от мушама; керемиди върху дървени летви;
водоотвеждане с ПВЦ улуци и тръби; покривната конструкция ляга върху
съществуващи тухлени надзидове с допълнителна височина +0,80м. По отношение на
натоварванията, вещото лице е приело, че вложените нови покривни материали не
оказват съществено влияние върху натоварването и оразмеряването на дървената
покривна конструкция и пренебрежимо малко влияние върху стоманобетоновата
строителна конструкция на сградата. В отговор на въпрос, поставен от
процесуалния представител на ответника, вещото лице е посочило, че по проекта,
кота пресечна линия на фасадната плоскост с покривната плоскост е +8,11м., а
след ремонта тази кота е 9,95 м. Височината по проекта на надзид от юг е h=1,80м. и от север h=1,50м.,
като след ремонта, проектните височини са завишени с 0,80 м.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт, настоящият съдебен състав
констатира, че оспорената заповед за премахване на
незаконният строеж е законосъобразна, постановена в съответствие с
административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни норми, и
като такава следва да бъде потвърдена по следните причини:
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Заповедта е произнесена от компетентен орган по смисъла на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. В настоящия случай заповедта е произнесена от Заместник-кмет по „СИРР“ при Община Бургас, като Кмета на Община Бургас е извършил упълномощаване със Заповед № 572/02.03.2016 г., т. 21 от същата. В този смисъл, оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му пълномощия.
Съгласно чл. 225а, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. В случая, така регламентирания процесуален ред е спазен, като видно от приложения по делото Констативен акт № П-16/08.06.2017 год. изрично са посочени длъжностите на лицата, които са го съставили и които са съответно главни специалисти в отдел „Контрол на строителството и въвеждане в експлоатация“ при Община Бургас.
В съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК, жалбоподателя своевременно е уведомен за образуваното административно производство, като му е предоставена възможност да ангажира доказателства и да изрази становище, от което право същия се е възползвал в пълен обем. Констативният акт, въз основа на който е издадена оспорената заповед също е редовно връчен на жалбоподателя, като отново същия е заявил и възраженията си против него.
По изложеното, съда приема, че в хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива, които обосновават незаконосъобразност на собствено основание. Следва да се посочи, че и от страна на жалбоподателя не са заявени твърдения за допуснати процесуални нарушения.
Процесната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон. Видно от цитираните по-горе мотиви на Заповед № 129/12.01.2018 год. на Зам.-кмета по „СИРР“ при Община Бургас, същия е приел, че строежа е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е реализиран в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ - без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж, каквито се изискват за строеж „Реконструкция на покрив на жилищна сграда“. От своя страна, жалбоподателя оспорва така формирания извод на административния орган, като твърди, че реализираните от него строително-монтажни работи покриват признаците на „текущ ремонт“ по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, поради което и съгласно чл. 151, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУТ (в относимата редакция, действала към момента на реализиране на СМР - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г. изм., бр. 101 от 22.12.2015 г.), за тези дейности не се изисква издаване на разрешение за строеж.
От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност и установената въз основа на тях фактическа обстановка, настоящия съдебен състав приема извода, формиран от административния орган за правилен и законосъобразен, а възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
В разпоредбите на § 5, т. 43 и т. 44 от ДР на ЗУТ са дадени легални определения на понятията „текущ ремонт“ и „реконструкция“. Съгласно т. 43, „текущ ремонт“ на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. В настоящия случай, съда приема, че не са налице предвидените в нормата хипотези, въз основа на които да се приеме, че строежа съставлява текущ ремонт. Както се посочи по-горе, в заключението си вещото лице е посочило, че осъществените дейности указват „пренебрежимо малко“ влияние върху стоманобетоновата строителна конструкция на сградата. Анализът на така дадения отговор обосновава извод, че в случая е налице първата хипотеза, изключваща възможността, дейностите да се квалифицират като текущ ремонт. В текста е указано, че не следва да се засяга конструкцията на сградата, като липсва разяснение какво следва да е това засягане – пренебрежимо малко, малко, средно или голямо. За пълнота следва да се посочи, че правейки този извод, вещото лице е анализирало само въздействието на вложените нови покривни материали, като не е отчело и въздействието на строителните материали, с които е увеличена проектната височина на съществуващите надзидове с +0,80м. В тази връзка, безспорно са налице доказателства, че реализирания строеж засяга конструкцията на сградата, поради което не може да се квалифицира като текущ ремонт.
От друга страна, съгласно т. 44, „реконструкция“ на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. Отново от заключението на вещото лице може да се обоснове извод, че в случая е налице замяна на конструктивни елементи – при старото фактическо положение, покрива на сградата е бил начупен с пресичащи се покривни повърхности с улама и маия, докато след извършените дейности е изравнена линията на стрехата на покрива от север и юг, с което покрива се изправя и става двускатен в посока север/юг. В този смисъл, съда приема, че старата покривна конструкция, която е била начупена е заменена с нова такава – „най-опростен двускатен покрив – два ската с пресечна линия било и стрехи“, както заявява вещото лице в с.з. от 03.07.2018 год. Обстоятелството, че при новата конструкция са използвани част от старите материали и елементи, какъвто отговор дава вещото лице, не променя обстоятелството, че новия покрив и визуално и конструктивно се различава от стария, което следва да се приеме като замяна на конструктивни елементи. Във всичките си възражения и становища, жалбоподателя заявява обстоятелството, че стария покрив е бил амортизиран и компрометиран, в резултат на което е имало течове, от които „плочата е протекла на долния етаж, където навсякъде е избила влага и мухъл“. С оглед така заявеното, безспорно реализирането на новия покрив с новата конструкция указва влияние върху трайността на сградата, която при стария провиснал и течащ покрив би била по-малка. Безспорно, новоизградения покрив увеличава и устойчивостта на сградата на атмосферните влияния. В този смисъл, неоснователни се явяват развитите в писмената защита на процесуалния представител на жалбоподателя твърдения, че не е налице втората комулативно изискуема предпоставка на понятието „реконструкция“ – извършените дейности да увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на сградата. В случая, извършените дейности увеличават както устойчивостта на атмосферните влияния, така и трайността на сградата.
Извън горното, по мнение на настоящия съдебен състав, строежът би могъл да се квалифицира и като „основен ремонт“ по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ, съгласно който „основен ремонт“ на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация. В случая, безспорно старата износена и амортизирана покривна конструкция е заменена с нова такава, с което се подобрява и удължава срока за нейната експлоатация. В тази връзка е и отговора на вещото лице, даден в с.з. на 03.07.2018 год., съгласно който „увеличила се е трайността на самия покрив“.
Независимо от горното, дали строежа следва да се квалифицира като реконструкция, както е приел административния орган или е основен ремонт, каквито мотиви се развиха по-горе е без значение, доколкото, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „г“ от ЗУТ, реконструкцията и основния ремонт са класифицирани в една обща категория строежи.
Съдът не споделя и заявеното от жалбоподателя твърдение, че с оглед вида на извършените от него дейности не се изисква издаване на строително разрешение. Съгласно относимата редакция на действалите към момента норми на чл. 151, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУТ, не се изисква разрешение за строеж за подменяне на покривни материали и за текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации. В случая, безспорно се установява, че е променена цялата покривна конструкция, в т.ч. и покривните материали, която подмяна, по развитите по-горе мотиви не може да се квалифицира като текущ ремонт.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая не би могло да се твърди извършването на текущ ремонт, освен с оглед променената покривна конструкция, но и предвид увеличената проектната височина на съществуващите надзидове с +0,80м., както и кота пресечна линия на фасадната плоскост с покривната плоскост, която преди ремонта е била +8,11м., а след ремонта е 9,95 м., както е установило вещото лице. Обстоятелството, че новата кота се вмества в допустимите 10 м. за устройствената зона не променя факта, че тази нова кота значително (с почти 2м.) надвишава тази по одобрения архитектурен проект. В резултат на това е увеличен и обема на подпокривното пространство. По същество, с осъществените дейности е променен архитектурния изглед и височина на сградата, което няма как да се определи като текущ ремонт, за който не се изисква разрешение за строеж.
За да обоснове тезата си, жалбоподателя се позовава и на Конструктивното становище на инж. Т.М.. Видно от това становище обаче, като предписания е указано: да се подмени цялостно дървената обшивка на покрива на подпокривното пространство; да бъдат отстранени керемидите и дъсчената обшивка и същите да бъдат заменени с нови от същия вид и тип, без да се променя експлоатационното натоварване. Никъде в това конструктивно становище не е указано да се увеличава височината на надзидовете и да се променя покривната конструкция, каквито дейности реално са осъществени. Така дадените в конструктивното становище предписания действително съставляват подмяна на покривни материали по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 2 в старата редакция на ЗУТ, за които дейности не се изисква разрешение за строеж. В случая, жалбоподателя значително се е отклонил от така дадените му предписания и е реализирал строеж, който следва да се квалифицира като основен ремонт или реконструкция, за който строеж и в съответствие с текста на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ е необходимо издаване на разрешение за строеж.
В хода на образуваното административно производство, от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, че за реализирания от него строеж има надлежно одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, поради което правилно и законосъобразно, в съответствие с нормата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и събраните в производството доказателства, административния орган е приел, че строежа е незаконен и в изпълнение на правомощията си е разпоредил неговото премахване.
Съобразявайки изложените мотиви, настоящия съдебен състав приема, че жалбата е неоснователна, поради което Заповед № 129/12.01.2018 год. на Зам.-кмета по „СИРР“ при Община Бургас, като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила.
По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от двете страни в процеса. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК съдът намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 450 лева, от които 300 лева представляващи внесения предварителен депозит по съдебно-техническата експертиза и 150 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас, втори
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** против Заповед № 129/12.01.2019 год. на Заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас.
ОСЪЖДА Н.Д.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** да заплати в полза на Община Бургас сумата от 450,00 (четиристотин и петдесет) лева разноски по делото.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
получаването му от страните.
СЪДИЯ: