Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260000
гр.
Варна, 15.10.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, гражданско
отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
като разгледа
докладваното от съдията Ю. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 370/2015
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 251 и чл.
248 ГПК.
Образувано е по молби, както следва: 1.
молба с вх. № 262430/24.06.2024г. по описа на Апелативен съд – Варна, подадена
от С.А.Н., ЕГН: **********, чрез процесуалния си представител – адв. С. ***,
с която са наведени твърдения, че въз основа на изпълнителен лист № №
438/05.12.2017 г., издаден по гр. д. № 2291/2010 г. по описа на ОС – Варна с
длъжници С.А.Н. и В.С.Д. за присъдени в полза на ОС – Варна разноски за
държавна такса по делото в размер на 21 549.11 лева било образувано изп.
д. № *********/2023г. по описа на ТД на НАП – Варна. Сочи се, че длъжниците не
били осъдени да заплатят горепосочената сума солидарно, но въпреки това
изпълнителното производство, по което молителката е длъжник било образувано за
цялата сума. Изложено е, че е оставена без уважение молба на С.Н., адресирана
до публичен изпълнител на ТД на НАП – Варна, за прекратяване на изпълнителното
производство за сумата от 10 774.56 лева. Впоследствие, отказът за
частично прекратяване на изпълнителното дело е обжалван пред директора на ТД на
НАП – Варна, като жалбата е оставена без разглеждане с решение №
228/12.12.2023г. на директора на ТД на НАП – Варна. Посоченото решение е
потвърдено с решение № 2226/05.03.2024г. постановено по адм. д. № 211/2025г. по
описа на АдмС – Варна. С цел изясняване въпроса дали С.А.Н. и В.С.Д. са осъдени
в условията на солидарност или разделност да заплатят сумата от 21 549.11
лева; 2. Молба на В.С.Д., ЕГН: ********** с адрес: ***, с която е поискано
изменение на решение № 58/14.04.2016г.
по в. гр. д. № 370/2015г. по описа на Апелативен съд – Варна /неправилно
посочено „гр. д. № 2291/2010 г. на ОС – Варна/ в частта за разноските, като
бъде постановен изричен диспозитив, с който въззиваемите страни – В.С.Д. и С.А.Н.
да бъде осъдени да заплатят разноските по делото поравно /т. е. разделно до
размера от 1/2 от 21 459.11 лева/.
Писмени отговори на молбите не са
подадени.
Молбата
по чл. 251 ГПК е подадена от легитимирана страна, с оглед на което е
процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
С решение № 58/14.04.2016
г. по в. гр. д. № 370/2015 г. по описа на Апелативен съд – Варна е частично е
отменено решение № 1497/05.07.2013г. постановено по гр. д.
№ 2291/2010 г. по описа на ОС – Варна и е постановено отнемане в
полза на държавата от В.С.Д., ЕГН: ********** *** и С.А.Н., ЕГН: ********** *** на осн. чл. 10, чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./ следното
имущество: по ½ ид.ч. от апартамент-мезонет № ** на четвърти и пети
етажи в жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул."Кавала", № 4* със
застроена площ 249,00 кв.м., състоящ се от: първо ниво - входно антре,
баня-тоалет, коридор, кухня, дневна-столова, стълбище за второто ниво и второ
ниво - три спални, перално, баня-тоалет, коридор, две лоджии, килер, при
граници: ул. „Кавала", ул.„Каварна", вътрешен двор, ап. на Ю.М.,
както и съответния процент ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху дворното място, попадащо в кв. 127 по плана на седми микрорайон на
гр. Варна, придобит с Нотариален акт № 102, том II, рег.№ 2989, дело №
171/2003г. от 25.06.2003г. (Акт№ 190, том 29, дело 6778/2003г. на СВ-Варна);
сумата от 1287,40 /хиляда двеста осемдесет и седем лева и 40 ст./, получена
от продажбата на дворно място, находящо се в с. Раднево, общ. Аксаково,
Варненска област с площ от 1290кв.м., съставляващо УПИ II-79 в кв. 9 по плана
на селото, при граници: УПИ Ш-80, улица и УПИ І-77, заедно с построената в
описаното дворно място жилищна сграда с площ от 40 кв.м., отчужден с нотариален
акт № 141, том II, рег.№ 3415, дело № 329/2005г. от 24.10.2005г.
Предвид
постигнатият резултат от въззивния инстанционен контрол В.Д. и С.Н. са осъдени
да заплатят на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ)
с Булстат *********, гр. София, сумата от 8 755,35 лв.
/осем хиляди седемстотин петдесет и пет лева и тридесет и пет ст./– разноски за първата инстанция,
съразмерно на уважената част от искането и сумата от 11 987.44лв. /единадесет
хиляди деветстотин осемдесет и седем лева и 44 ст./ – разноски за
въззивната инстанция, на осн. чл. 78,ал.1 и ал.8 от ГПК, както и да заплатят на
Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – Варна
дължимата ДТ за първата инстанция в размер на 14 363.04лв. и ДТ за
въззивната инстанция – 7181.07лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
За вземанията за
разноски на въззивника в исковото производство и на Държавата за държавни такси
са издадени изпълнителни листове по разпореждания на съда от 20.10.2017 г. и
05.12.2017 г.
Според решение №
150 от 24.04.2015г. на ВКС по гр. д. № 1298/2014г., III г. о., решение № 23 от
26.01.2018 г. по т. д. № 2815/2017г., ВКС, ІІ т. о. и др. на тълкуване подлежи
само диспозитивът на съдебното решение, когато той е неясен до такава степен, че
е невъзможно да се установи каква е волята на съда и това препятства
изпълнението на решението. В производството по тълкуване не се обсъждат
доказателствата по делото, които са събрани преди постановяване на решението,
чието тълкуване се иска, и не могат да се правят правни изводи по съществото на
спора. Преценката за необходимостта от тълкуване се прави при сравнение на
мотивите на решението и неговия диспозитив. Ето защо въпросите свързани с
обсъждане на доказателствата и мотивиране на съдебния акт не са от значение за
производството по чл. 251 ГПК. Преценката за необходимостта от тълкуване се
прави при сравнение на мотивите на решението и неговия диспозитив. По
настоящото дело от диспозитива на влязлото в сила решение /съответно
разпореждане за издаване на изпълнителен лист и издаден изпълнителен лист/ не
се установява неяснота по въпроса какви суми се дължат от въззиваемите страни
по делото и на какво основание.
Молбата на В.С.Д. по чл. 248 ГПК съдът
намира за процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичане на
преклузивния срок установен с чл. 248, ал. 1 ГПК, който
в случая е изтекъл на 19.05.2016 г., предвид обстоятелството, че съобщение с
препис от решение № 58/14.04.2016 г. по в. гр. д. № 370/2015 г. по описа на
Апелативен съд – Варна е връчен на молителя на 18.04.2016г.
От гореизложеното следва, че не са налице
предпоставките на чл. 406, ал. 4 вр. чл. 251 ГПК за тълкуване на изпълнителен
лист от 05.12.2017г., съответно молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 58/14.04.2016 г. по в. гр.
д. № 370/2015г. по описа на Апелативен съд – Варна е недопустима, поради
подаването й след изтичане на преклузивния срок.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 262430/24.06.2024 г. по
описа на Апелативен съд – Варна, подадена от С.А.Н., за тълкуване на
изпълнителен лист № № 438/05.12.2017 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. №
263228/12.09.2024 г. на В.С. Дотков за изменение на решение
№ 58/14.04.2016 г. по в. гр. д. № 370/2015 г. по описа на Апелативен съд –
Варна /неправилно посочено „гр. д. № 2291/2010 г. на ОС – Варна“/ в частта за
разноските и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО в тази част.
Решението в прекратителната част може да бъде обжалвано
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните с частна
жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.