№ 423/19.5.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ –
административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април,
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1.ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Антоанета
Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Живко
Пенев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по к.н.а.х. дело № 352 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по
касационна жалба на МБАЛ „ Хигия“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ул. „***“ № 3, представлявано от д-р Цветелина
Стайкова Спиридонова, подадена чрез адв. К. против Решение № 56/12.02.2021 г.,
постановено по н.а.х. дело № 1646/2020 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 11-676-18/13.04.2020 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което на касатора на основание чл.
229, ал. 3 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 1250
(хиляда двеста и петдесет) лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния
съд е неправилно в частта досежно
наложения размер на наказанието. Моли се да бъде отменено решението на районния
съд и потвърденото с него наказателно постановление и вместо него да се
постанови ново решение, в което да се намали размера на административната
санкция до предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован се
представлява от адв. К., която поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Ответникът –
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, редовно призован, не се представлява. По делото е представено писмено становище с което юриск. Е.Т. по изложени съображения моли съда
да остави без уважение подадената касационна жалба, съответно да остави в сила
решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, за жалбата за основателна и моли същата
да бъде уважена на посочените в нея основания.
Административен
съд - Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните
и посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение,
настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи
фактическата обстановка, при преценката на които са възприети законосъобразни
правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.
С решението си Районен съд гр. Пазарджик
е потвърдил Наказателно постановление № 11-676-18/13.04.2020
г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с
което на касатора на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето е наложена
имуществена санкция в размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата
обстановка по делото, а именно, че в ИАМН бил получен сигнал от РЗОК Пазарджик
за констатирани при проверки в три лечебни заведения в гр. Пазарджик нередности
относно заплатени суми от пациенти. На база на представената в сигнала
информация изпълнителният директор на ИАМН издал заповед № ИАМН-РД
13-676/28.10.2019 г„ изменена със заповед № ИАМН-РД 13-748/27.11.2019 г. за
извършване на проверка на лечебното заведение касатор в настоящото
производство..
От съдържанието на История на заболяването на
пациента А.Б. било установено, че същият е
хоспитализиран на 24.04.2019 г. по Клинична пътека № 152„Ендоскопски
процедури при обструкция на долните пикочни пътища“ и изписан на 02.05.2019 г.
Пациентът подписал на 24.04.2019 г. „Заявление за избор на лекар/екип от
медицински специалисти“, с което заявила, че предпочита раздробяването на камък
по пикочните пътища да бъде осъществено от д-р. Д.Х.Х..
В История на заболяване на
пациента, направлението за хоспитализация и епикризата, д-р Хаджийски бил
посочена като лекуващ лекар на този пациент и в това си качество подписал
направлението в заключителната му част ( „преминал през лечебно заведение) и епикриза. Съгласно оперативеният протокол
към ИЗ „оператор-ръководител на екипа“ бил д-р Хаджийски, която го е и
подписал.
За избора на лекар пациентът е заплатил
на лечебното заведение сумата от 130.00 лв., за което е съставен приходен касов ордер и сумата била
осчетоводена.
Било прието, че избраният от
пациента лекар за извършване на операцията - д-р Хаджийски е и негов лекуващ
лекар, т.е. той е наблюдавал пациента за цялото време на престоя му в лечебното
заведение. Лечебното заведение е разрешило този избор и е приело плащането за
него, въпреки забраната , регламентирана с чл. 29, т. 1 от Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. При тези фактически данни,
актосъставителят съставил лечебното
заведение процесния АУАН за нарушение на посочената норма на от Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Актът е надлежно предявен
на пълномощник и е връчен препис, а въз основа на него е издадено атакуваното
НП.
При
постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел,
че е осъществен съставът на административното нарушение на чл. 29 т.1 от Наредбата за осъществяване правото
на достъп до медицинска помощ вр. чл.81 ал.3 от Закона за здравето.
Законосъобразна е и преценката на контролираната инстанция досежно правилното
приложение на санкционната норма- в случая чл. 229 ал.3 вр. ал.1 от ЗЗ.
Фактите по делото не са спорни. Спорен е единствено въпроса свързан с
индивидуализацията на размера на
наложеното административно наказание. Районният съд е намерил, че същото следва
да се отмери при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като е
изложил конкретни аргументи в тази насока. Съображенията на районния съд се
споделят и от касационната инстанция.
От една страна процесното нарушение е извършено за първи път, но от друга
страна не е спорно, че са констатирани още 39 бр. извършени от нарушения, което
изключва възможността да се касае за инцидентен случай в действията на
лечебното заведение. Несъмнено обществените отношения, които се охраняват от ЗЗ
се отличават с изключителна по своята същност значимост тъй като те са насочени
към опазването на най- висшите човешки
блага- човешкия живот и здраве. Достъпът до медицинска помощ е строго
регламентирана дейност, като въвеждането за допълнително заплащане на
медицински услуги, в груба степен засяга един от основните принципи, на които се
основава медицинската помощ, а именно
нейната достъпност. Споделят се изводите на районния съд, че в случая подходът
на лечебното заведение при приемане на
плащания от пациенти за избор на лекар е системен и предварително подготвен, направеното
плащане от пациента е направено в момент, в който последния е по- уязвим физически и психически, с оглед предстоящата
оперативна интервенция, което повишава обществената опасност на нарушението.
Доводите свързани финансови загуби заради ковид пандемията също не могат да
обосноват намален размер на наложената санкция, тъй като загуби се понасят
освен от касатора и от повечето други физически и юридически лица, а в крайна
сметка- и от държавата. Ето защо
размерът на административната санкция е
правилно индивидуализиран от АНО и потвърждавайки този размер, въззивният съд е
постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт
При разглеждане на
делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба
като неоснователна - без уважение.
С оглед
изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на ответника, съдът
следва да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер.
По изложените съображения
и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 56/12.02.2021
г., постановено по н.а.х. дело № 1646/2020 г. по описа на Районен съд гр.
Пазарджик.
ОСЪЖДА МБАЛ „Хигия“ АД да заплати на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ сумата от 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/