Р Е
Ш Е Н
И Е :
№ 463 / 25.06.2018 година
гр.Пещера
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд
граждански състав
На 31.05.2018 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА АНГЕЛОВА
Секретар ТОДОРКА ДАРАКЧИЕВА
като разгледа
докладваното от Съдия Ангелова по
гр.дело № 550 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе в
предвид следното :
Постъпила
е искова молба от Гаранционен фонд гр. София, в която се твърди че ищецът на
основание чл. 288а, ал.1, ал. 1, от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл.
559, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между
Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. (на основата
на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), е възстановил изплатеното
от НББАЗ на Националното бюро на Република Франция по щета №120192/ 28.05.2012 г.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 11 040,89 лв. (5 645,12 евро) за увреден при ПТП,
настъпило на 06.08.2009 г. в гр. Бордо, ул. Марн, Република Франция, лек автомобил
„Ситроен Ц5" per. № *** SE 33,
собственост на г-н E. Д. Б..
Твърди се
в ИМ, че виновен за катастрофата е ответникът по настоящето дело А.С.Л., който
управлявайки л.а. „Тойота Ланд Крузер" с ДК№ РА *** АР- собственост на Д.
Ленгрова от гр. Пещера, е предприел маневра за включване в движението, без да
пропусне правомерно движещия се л.а. „Ситроен Ц5" с per. № *** SE
33, ударил го и така причинил процесното ПТП.
Ищецът
твърди още, че ответникът е управлявал увреждащия автомобил в нарушение на чл.
249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.), сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ - без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност".
Ищецът твърди също така, че с Регресна покана № ГФ-РП-700/18.11.2016
г. Л. е бил поканен да възстанови платеното от Гаранционен фонд, като до датата
на подаване на ИМ лицето не било погасило задължението си.
Моли съда на
основание чл. 45 ЗЗД и чл. 288а, ал.3 във вр. с чл. 288, ал. 12 от Кодекса за
застраховането (отм.), сега чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за
застраховането, да постанови решение, с което да се осъди А.С.Л. да заплати на
Гаранционен фонд сумата от 11 040,89 лв. (единадесет хиляди и четиридесет лева и 89 ст.), представляваща
възстановеното от Гаранционен фонд по щета № 120192/ 28.05.2012 г. обезщетение
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата и направените по делото разноски.В подкрепа на твърденията
си сочи доказателства.
В указания
от съда срок е депозиран писмен отговор от ответника ,в който същият сочи, че
не е участвал в ПТП на 06.08.2009година. Твърди, че на 16.06.2009 г.
цитираното в исковата молба МПС е продадено и към датата на ПТП е било във фактическо
владение на новия собственик. По тези съображения пледира за неоснователност на предявения иск. Твърди още, че водачът на
Тойотата не е виновен за станалото ПТП, което личало от самия протокол за ПТП,
чиято истинност оспорва. Моли да се отхвърли предявения иск.Сочи
доказателства.
Въз
основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията
,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на
чл.235 и сл.от ГПК съдът приема за установено следното:
От
събраните по делото писмени доказателства :двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие ;преписка по щета с реф № GF-11-250-F техен
реф.№ N/09/G/19340/ GAN щ.12-0192/12; регресна покана;2 бр. преводно
нареждане се установява ,че на 06.08.2009 година в гр.Бордо –Република Франция е настъпило ПТП, между
лек автомобил марка „ Citroen C5“ обозначен , като превозно средство „А“ управлявано от водач Б.
Д. Б. и лек автомобил марка „Toyota Land Cruiser „
обозначен като превозно средство „Б“,управлявано
от А.Л.. Според скицата на ПТП в ДКП в момента на удара превозно средство А изпреварва автомобил с включени аварийни предупредителни светлини и удря превозно средство Б,което потегля от/след паркиране.Отбелязано
е ,че автомобилът отбелязан като Б е
собственост на Д. Л.. Видно от образуваната преписка по щета към датата на
настъпилото ПТП за лек автомобил марка „Toyota Land Cruiser“ с ДК
№ РА*** АР не е имало валидна застрахова
„Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.Установява се още ,че на 06.07.2011 година за
настъпилото ПТП на територията на Република Франция е било уведомено Националното
бюро на българските автомобилни
застрахователи,
както и Гаранционен фонд, като е приложена и експертиза за технически възможно
възстановяване на МПС. Видно от платежно нареждане за презграничен превод на „Централното бюро на Френските
автомобилни застрахователи „ е преведена сумата от 5638.20 евро. Изготвен
е доклад по щета за имуществени
вреди № 120192 от 28.05.2012 година като
е прието ,че нанесените вреди на лек
автомобил марка „Ситроен Ц5“ са
на стойност 9 817.93 лева и
допълнителна сума от 1222.96 лева.С две
платежни нареждания Гаранционен фонд е заплатил на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи сумата от 11040.89 лева по щета с реф № № GF-11-250-F
щ-12-0192/12.Впоследствие на ответника Л.
е била изпратена регресна покана с изх.№
ГФ-РП- 6/2017 година ,с която същият е уведомен,че вследствие на ПТП на 06.08.2009 година и причинените щети ГФ е
изплатил обезщетение в размер на 11044 лева
по претенция на Национално бюро
на Франция ,тъй като управлявания от него автомобил не е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“.Л. е поканен за доброволно уреждане на
отношенията с ГФ.
За
изясняване на спора от фактическа страна бе назначена съдебно- автотехническа
експертиза изготвена от вещото лице Ст.М. ,в която същото сочи ,че по делото
липсва механизма на ПТП от инженерно -техническа
гледна точка ,както и снимков материал
от самото място на произшествието.
Липсва такъв материал от вторичния оглед на увредения автомобил за
легитимиране на демонтажа,диагностиката
и прогностиката от професионална инженерно-техническа гледна
точка на това кое ,как и
до колко е било увредено ,за да
бъде ремонтирано или подменено с ново,поради което заключението би се базирало
на хипотези.
По делото
е назначена и изслушана повторна единична съдебно-техническа експертиза като
вещото лице В.Ф. в заключението си сочи ,че при установяване на най-вероятен от техническа
гледна точка механизъм на сблъсък между описаните в ДКП
автомобили,по автомобил „А“-Ситроен С5 са настъпили повреди
по предната дясна странична част(зони 2,3,4,5 по Креш-Чарт),които
обхващат предна броня,десен фар,преден
десен калник и под калник,предна дясна врата и странично огледало за обратно
виждане.Вещото лице е категорично ,че не
са засегнати елементите от задната дясна
странична част ,което включва задната дясна врата,заден десен панел и
задната броня.Според вещото лице има явно несъответствие между
описаните увредени елементи /зони/ от
двустранния протокол и посочените в автотехническата експертиза,респективно
извършени ремонтни работи /във френския автосервиз/.Обемът на извършените
и описани работи в посочената експертиза според вещото лице Ф.
са завишени и несъответстват на записаните повреди в двустранния протокол и прогностиката относно най-вероятния механизъм на произшествието.Категорично в
заключението се сочи, че няма
причинно-следствена връзка между
описания механизъм на ПТП и описаните в
автотехническата експертиза повреда и извършените
ремонтни дейности.Стойността на новите части, детайли
и консумативи които би следвало да се вложат в ремонта на автомобила възлизат на 3039.87 евро , а с
добавка на труда стойността възлиза на
3927.19 евро.
Заключението
е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
Касае
се за иск по чл.288а,ал.1 от КЗ/отм/сега чл.559,ал.1,т.1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните органи
и Гаранционните фондове от 29.04.2002 година( на основата на чл.6 от Четвъртата
Моторна Директива2000/26/ЕЕС).
Сложният
фактически състав, от който възниква
предвидената в посочените разпоредби регресна отговорност, включва следните
подлежащи на доказване юридически факти: възникване на
застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие на територията на
Република България или на територията на друга държава членка, причинено от
моторното превозно средство, което обичайно се намира на територията на
Република България; липса на застрахователен договор за застраховка
"Гражданска отговорност"; изплатено застрахователно обезщетение от
компенсационен орган на държава членка; възстановяване на изплатените суми от
Гаранционния фонд. При наличието на тези предпоставки, Гаранционният фонд, като
лице, изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на
вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект до размера на
изплатеното обезщетение. Основателността на регресната претенция предполага
доказване и на деликтно правоотношение по чл. 45 от ЗЗД,
пораждащо валидно задължение на длъжника за възстановяване стойността на
причинените вреди вследствие виновното му и противоправно поведение.
В конкретния
случай между страните не се спори, а и от приложените по делото писмени
доказателства се установява по категоричен начин, че е настъпило ПТП на
територията на Република Франция , причинено от незастраховано МПС с българска
регистрация. Безспорно е и обстоятелството, че от Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи са изплатени на Централно Бюро на
Френските автомобилни застрахователи обезщетения за причинени имуществени вреди,
както и че ищецът Гаранционен фонд е възстановил на компенсационния орган
изплатените суми,които обстоятелство не се оспорват от страните по делото.
В случая основният спорен между страните
въпрос е свързан със съществуването на деликтното правоотношение по чл. 45 ЗЗД
и по-конкретно с това дали вредите са причинени от действия на ответника А.С.Л. и в претендирания размер.
За доказване на обстоятелството, че вредите
са причинени от виновно поведение на ответника е доказателството заверено копие от двустранен констативен
протокол, в който както бе посочено по-горе ответникът е описан като водач на лек
автомобил марка „Toyota Land Cruiser „
обозначен като превозно средство „Б“ .Действително
протоколът е подписан от лицето Л. ,като
това обстоятелство не се оспорва от страните по делото.
По своята правна същност приложеният
двустранен констативен протокол
представлява частен свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила съгласно чл. 180 ГПК,
т.е. съставлява доказателство, че обективираните в него изявления изхождат от
подписалите го лица. Доколкото този документ формално носи подписа на ответника
Л. и удостоверява неизгодни за него
факти, то документът има и материална доказателствена сила, че тези факти са се
осъществили, така както са посочени.
Съставянето на двустранен констативен
протокол за ПТП не представлява признаване на вина от страна на водача участник в ПТП. ДПК като
признаване на факти, по никакъв
начин не накърнява възможността на всеки
застраховател да вземе отношение по
събитието и изплащането на обезщетението.Този протокол не може да се приеме и за
сключена спогодба. Той е
съгласувано изявление за
факти и неговото съответствие с действителността може да бъде проверявано от
застрахователя.
Следователно в настоящият случай липсват категорични
доказателства относно вината на ответника
за настъпилото ПТП и
причинените щети на лек автомобил Ситроен С5 ,заради виновно
поведение на Л..
От приетата и
неоспорена от страните съдебно- автотехническа експертиза изготвена от вещото
лице Ф. безспорно установи, че няма причинно- следствена връзка между описания
механизъм на ПТП в двустранно подписания протокол и
описаните в автотехническата експертиза, респективно извършените ремонтни
дейности, приложени към преписката по щетата.Констатирал е ясни
несъответствия между описаните -увредени елементи /зони/ от ДКП и посочените в автотехническата експертиза,респективно извършените
ремонтни работи.Обемът на извършените и
описани в експертизата/на френския сервиз/ ремонти работи и
детайли са завишени и несъответстват на записаните повреди в ДКП и прогностика относно най-вероятния механизъм на произшествието.
С оглед
обстоятелството, че към преписката не е приложен снимков материал на увредения автомобил, непосредствено след
настъпилото ПТП, нито снимков материал на самите увредени детайли от сервиза
извършил ремонта настоящият състав приема, че описаните
материални щети вследствие на ПТП от
06.08.2009 година
са недоказани, поради което
предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед на изложеното в тежест на
ищеца следва да бъдат възложени и направените от ответника разноски по делото в
размер 1700 лева.
Водим от горните съображения,
Пещерският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, ул. “Граф
Игнатиев“ № 2, ет. 4, представлявано от Б. М. и С. С. иск против А. С.Л. *** с ЕГН-********** за сумата от 11 040.89 лева, представляваща сбора от възстановени суми по щета №120192/28.05.2012 година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-09.05.2017 година до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София да заплати на А.С.Л. разноски по делото в размер на
1700 лева.
РЕШЕНИЕТО м
о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: