Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр.Враца,
12.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, шести състав, в открито съдебно
заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Наталия Петрова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 444 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е за разглеждане иск с
правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
139 вр. чл.149 и чл. 150 ЗЕ.
Ищецът „Топлофикация-Враца“ ЕАД гр.
Враца e подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу В.М.Л.
за сумите от: 194,00 лв.,
представляваща неизплатени суми за извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периодите: 01. 05.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След
указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че ответницата е
собственик на топлоснабден имот – апартамент № 45, находящ се в гр. Враца, *************.
Сочи, че за периода от 01. 05. 2008 г. до 30. 04.
2012 г. от потребителите в сградата - етажна
собственост е потребявана топлинна енергия,
чието разпределение съгласно чл. 139 от ЗЕ се извършва по системата за дялово
разпределение при наличие на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.
139а. Твърди се, че на 01.11.2000 г. сградата - етажната собственост, в която
се намира имотът на ответника, е сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ” ЕООД, като на
нея потребителите са заплащали такса за извършване на услугата. За периода 01.05.2012
г. до 30. 04. 2017 г. от потребителите в сградата – етажна собственост е
потребявана топлинна енергия, чието разпределение съгласно чл. 139 от ЗЕ се е
извършвало по системата за дялово разпределение при наличие на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая на 01.11.2012 г. сградата -
етажната собственост, в която се намира процесният имот на ответника, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Топлофикаця
- Враца” ЕАД, като на нея потребителите са заплащали такса за извършване на
услугата. Сочи се освен това, че с влизане в сила на Наредба № 16 - 334 от 06.
04. 2007 г. за топлоснабдяването, договорните отношения между потребителите и
търговците, извършващи услугата дялово разпределение на топлинна енергия в
сгради - етажна собственост се считат прекратени, като се сключва договор между
топлопреносното предприятие и лицето, извършващо услугата дялово разпределение
и се забранява на търговците, извършващи дялово разпределение да събират такси
за услугата, считано от отоплителен сезон 2006/2007 г. Ищецът се позовава и на
разпоредбата на чл. 139в, ал. 1 от ЗЕ, съгласно която следва да се приеме, че
считано от отоплителен сезон 2006/2007 г. топлопреносното предприятие сключва договор
с търговеца, извършващ дялово разпределение при Общи условия, като то заплаща
вместо потребителите и цената за извършена услуга дялово разпределение. Въпреки
поканите за доброволно изпълнение, ответницата не погасила дължимите суми. Моли съда да
установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
Ответницата оспорва основателността
на вземането изцяло, като твърди, че не се доказва да е била собственик или
ползвател с учредено вещно право на ползване на процесния имот в процесния
период. Алтернативно, прави възражение за изтекъл период на погасителна давност
по отношение на всички вземания, претендирани от ищеца за периода преди
29.01.2015 г. – три години преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.
Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото
е приет договор, сключен между „Техем сървисис“ ЕООД, като изпълнител, и
абонатите на адрес: гр. Враца, ************* чрез М.Д.Ц. и М.И.П., като
възложители. Предметът на сключения договор касае извършването на доставка и монтаж
на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на
разхода на топлинна енергия, както и извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки.
Видно от
приложения към договора списък на живущите в етажната собственост, желаещи да
ползват централизирано топлоснабдяване, че за процесния имот /ап. 45/, подпис е
положен от лицето Н.М.Л..
Видно е от
Протокол № 6 за проведено общо събрание на собствениците на жилища и обекти в
жилищна сграда, че е взето решение ,считано от м. ноември 2012 г. услугата
„дялово разпределение“ да не се извършва от „Техем сървисис“ ЕООД, а от
„Топлофикация Враца“ ЕАД.
Приет по
делото е и договор от 28.02.2008 г. за извършване на услугата „дялово
разпределение“, сключен между „Топлофикация Враца“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД,
с приложен към него ценоразпис и начин на разплащане.Страните по договора са
подписали и три анекса – на 25.11.2009 г., на 01.12.2010 г. и на 01.07.2011 г.
Приет по
делото е и договор за сътрудничество и лиценз, сключен между „Бруната България“
ООД и „Топлофикация Враца“ ЕАД на 30.06.2006 г.
От приетия
по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти, се установява, че 27.10.1995 г. процесният имот е закупен от
лицето Н.М.Л.въз основа на Заповед № 913/09.10.1995 г. на кмета на Община
Враца.
От
приетата справка от НБД „Население“ се
установява, че лицето Н.М.Л., починал, е бивш съпруг на ответницата В.М.Л.. От
справката се установява, че бракът между тях е бил сключен на 12.09.1993 г.,
поради което може да се направи извод, че процесният имот е придобит по време
на брака и представлява съпружеска имуществена общност /чл. 19, ал. 1 от СК - обн.
ДВ. бр.41 от 28 Май 1985г., отменен с § 3 от ПРЗ на СК - обн. ДВ бр. 47 от 2009
г., в сила от 01.10.2009 г./.
От
приетите по делото 5 броя утвърдени от ищцовото дружество справки за размера на
таксите за услугата дялово разпределение на топлинна енергия, се установява, че
в периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2017 г. цената е била 2,00 лв. за партида
на година и 4,00 лв. на уред за дялово разпределение /вкл. водомер за топла
вода/ за година.
По делото
е приета и справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответника, издадена
от ищцовото дружество. Дължимите суми, посочени в справката, съответстват на
размера на исковата претенция.
За
установяване факта на ползването на топлинна енергия в процесния период и
извършването на услугата „дялово разпределение“ е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза.
Съгласно експертното
заключение, през процесния период етажните собственици, потребители в сграда,
находяща се в гр. Враца, ***** са ползвали топлинна енергия за отопление и БГВ,
като имотите са били топлоснабдявани от АС 2512. Отчетено е, че „Топлофикация -
Враца“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД са договорили цени за извършване отчет на
средства за дялово разпределение един път в годината и изготвяне на
изравнителна сметка на потребителите на топлинна енергия в СЕС един път в
годината при ежемесечен обмен на прогнозни данни по абонати за отопление и БГВ.
Посочено е, че страните са договорили начин на заплащане: „Топлофикация-Враца“
ЕАД да превежда на топлинния счетоводител за извършените услуги заплащане на
единадесет равни месечни вноски на база сезон и една последваща изравнителна
вноска. Вещото лице е установило, че заплащането е извършвано чрез ежемесечни
преводи въз основа на брой обслужвани от топлинния счетоводител абонати,
налични уреди в обслужваните имоти и договорените стойности. „Топлофикация
Враца“ ЕАД събира от абонатите потребители на топлинна енергия таксите за
извършената от топлинния счетоводител услуга по дялово разпределение на
топлинна енергия в АС, като от представен монтажен лист за имот в гр. Враца, *****,
**експертът е констатирала, че има монтирани уреди на три отоплителни тела и
водомер за топла вода. Посочено е, че в имота съществуват и две щранг лири –
отоплително тяло без мерителен уред, за който се разпределя топлинна енергия на
база мощността на уреда. За имота в гр. Враца, *****, ап.№ 45, експертизата е
установила, че „Топлофикация Враца“ ЕАД е изплатила на „Техем Сървисис“ЕООД за
извършената в имота услуга дялово разпределение за процесния период в размер на
сумата от 194,00 лв., които не са заплатени от ответника.
Съдът
кредитира експертното заключение като пълно и обективно.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За основателността на предявения иск ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно:
- че процесният имот е бил топлофициран в процесния
период и че се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена
към топлопреносната мрежа;
- че ответникът има качеството на потребител на
енергия за битови нужди;
- че между страните е съществувало облигационно
отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до процесния
недвижим имот за съответния период;
- начина на извършване на дялово разпределение и дела
на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация
и/или за битово горещо водоснабдяване;
- потребената от ответника топлоенергия в определеното
количество и стойностите й през исковия период.
Потребител на топлинна енергия до отмяната на т.42, §
1 ДР ЗЕ /юли
Съгласно
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-Враца“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. Враца, които се изготвят от „Топлофикация- Враца"
ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на
топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на
разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот,
е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Починалият
съпруг на ответницата – Н. Луканов, е вписан в списъка на собствениците,
желаещи да ползват централизирано топлоснабдяване, на проведеното общо
събрание, приложен към договора, сключен с „Техем сървисис“ ЕООД. Същият е
положил подпис, неоспорен в производството. Фактът, че ответницата е съсобственик на процесния период
се установява от приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот
и справка от НБД „Население“. Установява се, че собствеността на имота е
придобита в режим на СИО от ответницата и нейния съпруг през 1995 г., от което
следва извод, че съпрузите са били собственици по време на процесния период.
След смъртта на съпруга на ответницата - Н.Л., негова част от съсобствеността /1/2 ид.
част/ е наследена поравно от неговите наследници – преживяла съпруга
/ответницата В.Л./ и две деца /чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН/. Налага се
извод, че ответницата е собственик на 4/6 ид. части от процесния имот, до който
размер може да бъде ангажирана отговорността й спрямо непогасените задължения
към ищцовото дружество.
Ответницата е направила възражение
за изтекъл период на погасителна давност за всички суми, претендирани за периода
преди 29.01.2015 г. Счита, че претенцията на ищеца за тези отоплителни сезони е
погасена по давност. Така направеното възражение е основателно. Съгласно
разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията към
ищеца. Предявяването на иска спира течението на давността. При предявен
установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, същият се счита за предявен с
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - в
случая на 29.01.2018 г., поради което погасено по давност се явява
претендираното вземане за сумата от 138,00 лв. и за периода от 01.05.2008 г. до
30.04.2013 г., защото изискуемостта им е настъпила преди 29.01.2015 г. /чл.
114, ал. 1 ЗЗД/.
Съдът достигна до извод за доказаност на елементите от фактическия състав
на спорното право, поради което искът следва да бъде уважен за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. Претендираната от ищеца сума за този период е в
размер на 56,00 лв., като дължимата от ответницата част е в размер на 4/6 от
нея, а именно – сумата от 37,33 лв., до който размер следва да бъде уважен
искът. За горницата до пълния предявен размер от 194,00 лв., както и за периода
от 01.05.2008 г. до 30.04.2013 г. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и
направеното искане на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената
част от иска в размер на 101,01 лв., от които: 4,81 лв. държавна такса; 19,24 лв.
юрисконсултско възнаграждение, 38,48 лв. възнаграждение за особен представител
и 38,48 лв. възнаграждение за вещо лице съгласно представения по делото списък
по чл. 80 ГПК.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане
за разноски в размер на 75,00 лв. /държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение/, като с оглед на уважената част от иска тази сума следва да
бъде коригирана и ответникът бъде осъден да заплати разноски в размер на 14,43
лв., от които 4,81 лв. държавна такса и 9,62 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 139 вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, че В.М.Л., ЕГН: ********** *** ЕАД, ЕИК ********* сумата от 37,33 лв., представляваща 4/6 части от неизплатени
суми за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периодите: 01.05.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.М.Л., ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация - Враца” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 101,01 лв., представляваща разноски в
производството по гр. дело № 444/2019 г. по описа на РС Враца пропорционално на
уважената част от иска и сумата от 14,43
лв., представляваща направени разноски по ч. гр. дело № 315/2018 г. по
описа на РС Враца пропорционално на уважената част от иска.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: