№ 952
гр. София , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000500324 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №3667/22.06.2020г., постановено по гр.д.№1989/2019г., СГС е :
- РАЗВАЛИЛ на основание чл. 87, ал. 3, вр. чл. 1 ЗЗД договора за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с Нотариален акт № 185 от
03.10.2013 г. на нотариус при СРС рег. № 500, вписан в Службата по вписванията с вх. рег.
№ 48293, акт № 125, т. CXIV, дело № 37727, по силата на който Д. С. К. е прехвърлил на К.
К. К. недвижим имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в гр. ***, ж. к.“***“,
бл.13, ет.6, с площ от 71, 53 кв. м., заедно с мазе № 30, заедно с 1, 284% ид. ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, по иска, предявен от К. Д. Г.,
ЕГН**********/конституирана в правата на първоначалния ищец Д. С. К.), срещу К. К. К.,
ЕГН:********** ;
- ОСЪДИЛ К. К. К., ЕГН:**********, на основание чл. 55, ал. 1, вр. чл. 87 ЗЗД, да върне на
К. Д. Г., ЕГН**********, недвижимия имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в
гр. ***, ж. к.“***“, бл.13, ет.6, с площ от 71, 53 кв. м., заедно с мазе № 30, заедно с 1, 284%
ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя.
Срещу решението е постъпила жалба от ответницата К.К., в която се правят
1
оплаквания за неговата неправилност.За да формира извод за основателност на предявения
иск съдът е кредитирал показанията на св.Ц., които са взаимно противоречиви и дават
сведения на съда за период, който предшества сключването на договора между ответницата
и наследодателя на ищцата.Горното означава, че преди 03.10.2013г. за ответницата не е
възникнало задължение да полага грижи и доставя издръжка на прехвърлителя.Отделно от
това самата свидетелка заявява, че няма преки впечатления за отношенията между
ответницата и първоначалния ищец, тъй като никога не е посещавала общия им дом, което е
основание показанията да не бъдат кредитирани.Същото се отнася и за показанията на
св.М., който няма преки впечатления от съвместния им живот, а преразказва пред съда това,
което е узнал от трети лица.От проведения разпит на свидетелите на ответницата се
установява, че именно тя се е грижила за ищеца, като е организирала всекидневните грижи и
домакински дейности за него.Грижите за прехвърлителя не са били осъществявани
периодично, а систематично, като К. е пазарувала, чистила е редовно жилището, в което са
живеели, и му е купувала дрехи.Следва да се отчете и това, че грижите не са били полагани
само от приобретателката, а и от членовете на нейното домакинство.Това е допустимо, тъй
като задължението за издръжка и гледане може да се изпълнява и чрез трети лица.Моли съда
да отмени обжалваното решение и постанови друго по същество, с което да отхвърли
предявените искове.Претендират се разноски за двете инстанции.
В срок е постъпил отговор от ищцата К.Г., в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното решение.От
показанията на свидетелите, които са били разпитани на страната на ответницата не се
установява, че насрещната страна е изпълнила задължението си за предоставяне на
ежедневни грижи и гледане на прехвърлителя.Установява се, че последният е разчитал
главно на своите възможности и средства, а макар и инцидентно, се е обръщал за помощ
към свои съседи.Специфичното в случая е, че страните по сделката са живеели на семейни
начала преди нейното сключване, което означава, че част от поетото от ответницата
задължение е за осигуряване на нормална духовна семейна среда/В този смисъл е
ТР№96/28.06.1966г. и ТР№30/17.06.1981г. на ОСГК/.След сключването на договора за
издръжка и гледане К. е заживяла в прехвърления имот на семейни начала с друг мъж, от
който е родила дете.С тези действия е нарушила нравствените и етични елементи на
договора, доколкото не е осигурила спокойствие, обич и семейна среда на
прехвърлителя.Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно.
Съдът като съобрази представените по делото доказателства, становищата и
възраженията на страните намира за установено следното :
Жалбата на ответницата е в срок и производството пред въззивния съд е
допустимо.Разгледана по същество е неоснователна.
От представените по делото доказателства се установява, че между страните по
делото бил сключен договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане,
2
обективиран по н.а.№185, н.д.№163/2013г. на Нотариус А. Ш., по силата на който
първоначалният ищец Д. К. е прехвърлил на ответницата К.К. правото на собственост върху
следния недвижим имот : ап.№30, находящ се в гр.***, ж.к.“***“ в блок 13, ведно с
принадлежащото му мазе №30, както и припадащите се идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху държавна земя, срещу задължението на приобретателя
да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя до смъртта му, като полага грижи и
внимание към него, като го подпомага материално и морално, при болест и немощ, сама или
чрез трето лице.Прехвърлителят си е запазил пожизнено правото на ползване върху имота.
Страните по делото са сключили договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане,
при който е налице неотлагаемост на изпълнението, тъй като дължимия резултат –
осигуряване на храна, подслон и грижи, следва да бъде осъществяван ежедневно и
последващо изпълнение в натура е невъзможно.
С оглед общите правила за разпределяне на доказателствената тежест приобретателят
/длъжникът/ е този, който следва да установи в условията на пълно и главно доказване
изпълнението на поетите с договора за издръжка и гледане задължения.От съдържанието на
сключения договор се установява, че в тежест на приобретателя е било поставено не само
задължението да подпомага материално прехвърлителя, но и да полага грижи и внимание
към него, при болест и немощ.Обхватът на това задължение следва да бъде съобразен със
здравословното състояние на прехвърлителя, който към момента на сключване на договора е
страдал от множество тежки заболявания : терминален стадий на бъбречна
недостатъчност/поставен на хемодиализа/ ; артериална хипертония ІІІ степен ;
хипертензивна нефроангиосклероза ; вторична анемия ; ренална остеодистрофия/стр.5 –
стр.20/.Горното означава, че освен обичайните грижи, които ответницата е следвало да
полага за прехвърлителя, е трябвало да задоволя специфичните му нужди, обусловени от
тежкото здравословно състояние – купуване на лекарства, осигуряване на транспорт до
болнични заведения, извършването на лекарски прегледи и т.н.
От показанията на св.Ц., кредитирани от съда като обективни и в резултат на
непосредствени впечатления се установява, че в периода 2006г.-2007г. първоначалният
ищец и ответницата са заживели на семейни начала в апартамента, който впоследствие й е
бил прехвърлен/свидетелката и ищеца К. са били съседи/.През 2012г. здравословното
състояние на Д. се влошило и е бил поставен на хемодиализа.Установява се, че въпреки
тежкото си състояние прехвърлителят не е бил придружаван от ответницата до съответната
болница за извършване на манипулация, а се е налагало да ходи сам/свидетелката съобщава
за случай от 2014г., в който самата тя е извикала линейка, за да може Д.К. да бъде
транспортиран до болницата/.Това се потвърждава и от показанията на св.М., който дава
сведения, че от 2017г. транспортирането на лицето до болничното заведение е било само с
линейка.В последните години от живота му е бил в окаяно състояние и е имал вид на
бездомник – неподстриган и с лоша хигиена.Установява се още, че прехвърлителката е
заживяла в жилището с друг мъж на семейни начала, от когото е родила дете.В имота се
3
настанила и нейната майка.Това обстоятелство било изживяно изключително тежко от Д.,
който е нямал желание в тази ситуация да се прибере в жилището.
От горното следва да се приеме, че ответницата не е изпълнила задълженията си по
договора да полага грижи за прехвърлителя и да му осигури спокоен и нормален живот,
който е водил преди сключването на договора, което е основание същият да бъде
развален.Съобразно ТР№96-66 ОСГК задълженията по договора за издръжка и гледане „са
пропити с нравствено-етични и социално-битови изисквания“, което задължава задълженото
лице да създаде на кредитора една домашна обстановка, в която той да се чувства като член
на неговото семейство.В случая чрез поведението си длъжника е изразил незачитане на
личността на кредитора, което съставлява нарушение на тази морална страна на
задължението за издръжка и гледане.
Частично основателни са оплакванията на ответницата, че разпитаните по делото
свидетели на страната на ищеца нямат преки впечатления как са протичали отношенията
между страните в общия им дом, но това не променя извода за установено неизпълнение на
задължението й по договора, с оглед изложеното по-горе за външния вид на кредитора,
непридружаването му до болничните заведения и тежката морална травма, която е изживял
от настаняването в жилището на новото семейство на К..
Съдът не кредитира показанията на св.К. не само поради това, че е майка на
ответницата, но и защото живее с нея в общо домакинство и е заинтересована дъщеря й да
запази собствеността върху имота.Същото се отнася и за показанията на св.М., тъй като са в
противоречие с показанията на останалите двама свидетели.Дори да се кредитират
показанията на тази свидетелка, че Д. е бил винаги изкъпан и спретнат, то в изложението по-
горе са посочи, че неполагането на грижи от страна на длъжника не е единственото
основание да се приеме, че е налице неизпълнение на договорното задължение.
Предявеният иск за разваляне на процесния договор за издръжка и гледане е
основателен и следва да бъде уважен.Основателен е и обусловения иск за връщане на
недвижимия имот, тъй като при разваляне на договора всяка една от страните е длъжна да
върне на другата това, което е получила от нея.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, поради
което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
В полза на процесуалния представител на въззиваемата следва да се определи
възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за предоставеното безплатно процесуално
представителство, което е в размер на 2 621.59лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение №3667/22.06.2020г., постановено по гр.д.№1989/2019г.
на СГС.
ОСЪЖДА К. К. К., ЕГН:********** да заплати на адвокат А.М. Т., ЕГН**********,
сумата от 2 621.59/две хиляди шестстотин двадесет и едно цяло и петдесет и девет/лв.,
представляваща възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5