Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, …………...2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд,
ШЕСТИ състав, в публично заседание на тринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Д.Д., като разгледа
докладваното от съдията Ивета Пекова
адм.дело N 3414 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на „Енерго-Про
Продажби”АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“№258, Варна Тауърс, кула-Г, представлявано заедно от П.С.-
председателя на УС и Б.П.-член на УС, подадена чрез ю.к. Х. против заповед №
1020/16.11.2016 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, с
която е забранено „Енерго-Про Продажби“АД да прилага нелоялна агресивна търговска
практика по смисъла на чл.68з пр.2 ЗЗП. Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон и се
основава на погрешни, непълни и противоречиви фактически мотиви, неподкрепени с
доказателства. Твърди, че в производство по чл. 410 от ГПК срещу М. е издадена заповед за изпълнение, а въз основа на нея и изпълнителен лист,
като е образувано изпълнително дело № 197/2011 г. по описа на частен съдебен
изпълнител Я. Д., прекратено на основание чл. 433, ал. 1 ,т. 8 от ГПК, а впоследствие е образувано
ново изпълнително дело №
506/2015 г., по което са предприети действия за събиране на дължимите суми. Твърди,
че задълженията за периода 2006 г. -2009 г. са безспорни и не са погасени по
давност, тъй като взискателят е предприел правомерни действия във връзка с
прекъсване на погасителната давност, съгласно разпоредбата на чл.116, б.„в“ от ЗЗД, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност/чл.117, ал.
1 ЗЗД/. Твърди, че продажбата на електрическа енергия и предоставянето на други
услуги на клиентите се регламентират от Общи условия, които съгласно
нормативната уредба влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиента, като съгласно чл. 34 ал.1 от действащите Общи условия за
продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД, одобрени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в сила от 08.09.2014 г., дружеството
има право да поиска от „Енерго-Про Мрежи“ АД да прекъсне или ограничи преноса
на електрическа енергия, в случай, че битов клиент просрочи с 20 дни
изпълнението на задължението си за плащане на дължимите суми. Твърди, че на
възраженията на г-н М. са му изпратени два отговора, съответно с изх.№
4059458/12.02.16г. и изх.№ 4197946/05.07.16г., като известието за доставяне на
първото се е върнало с отбелязване, че получателят отсъства от страната, а
второто- че получателят отказва да приеме писмото. Твърди, че във връзка с
изложеното в заповедта на Председателя на КЗП твърдение, че М. е изявил желание
да излезе на свободен пазар на електрическа енергия, в информационната система
на дружеството е извършена проверка и е установено, че не са депозирани
документи за смяна на доставчик на електрическа енергия. Твърди, че в случая не
е осъществен съставът на нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на
чл. 68з пр.2 от ЗЗП- преустановява подаването на електроенергия към дома на
потребителя с цел да го принуди да заплати спорни задължения, които са предмет
на образувано изпълнително производство. В случая прекъсването на захранването
с електрическа енергия за незаплатени в определения срок задължения за ползвана
електрическа енергия не представлява форма на принуда от страна на крайния
снабдител, а е право на търговеца съгласно разпоредбата на чл.34 ал.1 от
действащите Общи условия за продажба на електрическа енергия на доставчика. Твърди,
че неправилно е прието, че задълженията на М. М. за периода за периода 2006г. -
2009 г. за спорни, тъй като са
установени с влязла в законна сила заповед за изпълнение, по реда на ГПК.
Относно твърдението, че „Енерго-Про Продажби“ АД упражнява търговска практика
„с цел да принуди потребителя да заплати задължения, които са предмет на
образувано изпълнително производство“ твърди, че съгласно чл.17 т.2 от Общите условия
за продажба на електрическа енергия /ОУПЕЕ/, дружеството има право да събира
вземанията си за доставена електрическа енергия и оказваните от дружеството
услуги от неизправни длъжници, независимо от техния размер по реда на
действащото законодателство, а съгласно т.1 на чл. 17 от ОУПЕЕ има право да
прекъсне продажбата на електрическа енергия на клиентите при спазване на ОУПЕЕ
и действащото законодателство. Моли обжалваната заповед да бъде отменена и да бъдат присъдени направените
разноски.
Ответната страна–Председател на
комисия за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител ю.к. Н. оспорва
жалбата. Твърди, че чрез издадената заповед се цели да се наложи по отношение
на търговеца превантивна и преустановителна принудителна административна мярка
вменяваща на търговеца правна забрана да прилага в дейността си агресивна нелоялна
практика по смисъла на чл.68г ал.1 вр. ал.4 вр. чл.68з пр.2 от ЗЗП. Твърди, че
заповедта е обоснована, правилна и постановена в съответствие с
материалноправните разпоредби и процесуални правила, като по безспорен начин са
установени всички фактически основания, посочени в нея, съответно прилагане на
агресивна търговска политика, подробно описана в заповедта. Моли жалбата да
бъде отхвърлена и за присъждане на разноските по делото, съобразно представен
списък.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Обжалва се Заповед № 1020/16.11.2016 г. на
Председателя на Комисия за защита на потребителите, с която на основание на чл.68л ал.1, вр. чл.68в, чл.68г ал.1 вр. ал.4 и чл.68з пр.2
от ЗЗП; чл.5, ал.1 т.1, чл. 8 ал.1 и ал. 2 т. 9 от Устройствения правилник на
Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и на нейната
администрация и Решение на Комисията по т.11 съгласно Протокол № 27/25.10.2016
г. е забранено на „Енерго-Про Продажби“ АД да прилага нелоялна агресивна
търговска практика по смисъла на чл.68з пр.2 ЗЗП, а именно - да преустановява
подаването на електроенергия към дома на потребителя с цел да го принуди да
заплати спорни задължения, които са предмет на образувано изпълнително
производство. В мотивите за издаване на заповедта Председателят на Комисията е
приел за установено, че в РД-Варна при КЗП е постъпила жалба с вх.№
В-03-1962/01.08.2016г. от М. М., съгласно която той е абонат на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ползващ електрическа енергия под клиентски № **********, като през
2009г., когато е бил в чужбина, е спряно електрозахранването към имота му, а
при завръщането му в България през 2015 г. след като подал жалба до РД-Варна
при КЗП и след извършена от инспекторите на КЗП проверка, подаването на
електроенергия към имота му е възстановено и той я ползва няколко месеца, през
които редовно си плаща консумацията, след което отново заминал в чужбина, а в
края на месец януари, от свои близки разбрал, че отново е преустановено
подаването на електроенергия поради стари задължения и чрез упълномощено лице,
на 02.02.2016 г. подава жалба до доставчика, но отговор не получава. На
21.06.2016г., след завръщането си от чужбина, подава искане за възстановяване
на електрозахранването, като не получава отговор и електрозахранването към
имота му не е възстановено. На 07.07.2016г. е пожелал да излезе на свободния
пазар, но му е отказано заради стари неплатени задължения. В жалбата си
потребителят твърди, че чрез отказа си да възстанови електрозахранването към
дома му, „Енерго-Про Продажби“ АД прилага нелоялна агресивна търговска
практика, като с преустановяване на доставката на електроенергия към дома му,
го изнудва да плати стари, за него незаконни, задължения, които са погасени по
давност, като към жалбата си е приложил разписки за платени суми за
изразходвана електроенергия за периода октомври 2015 г.- януари 2016г.;
известие за доставка на искането за възстановяване на електрозахранването от
27.06.2016г.; изпълнителен лист от 27.05.2010 г., съобщение за прекратяване на
изпълнително производство от 08.09.2015г. На 17.08.2016 г. по жалбата е
извършена проверка, при която е установено, че съгласно изпълнителния лист от
27.05.2010г., задълженията, поради които е преустановено подаването на
електроенергия към дома на потребителя са за периода от м.март 2006г. до
септември 2009г., за тях е образувано изпълнително производство през 2011г.,
което е прекратено през месец септември 2015 г. Установено е, че през есента на
2015г., след прекратяване на изпълнителното производство по изпълнителното дело
за тези задължения, потребителят подава жалба до КЗП за отказа на „Енерго-Про
Продажби“ АД да възстанови електрозахранването към дома му и след извършена от
РД-Варна при КЗП проверка с КП № 0222141 от 21.10.2015г. електрозахранването
към дома на потребителя е възстановено, който използва и заплаща редовно
консумираната електроенергия до месец януари 2016г., когато отново заминава за чужбина и в
края на същия месец отново е прекратено електрозахранването, поради неплащане
на старите задължения от 2006-2009г. При проверката е изискано становище от
търговеца, което на 23.08.2016 г. е представено и прието с ППД № 0094472 и в което
същият потвърждава, че на 20.01.2016г. електрозахранването към дома на
потребителя отново е преустановено поради неплатените стари задължения от 2006-2009г.,
като заявява, че за тези задължения е образувано изпълнително производство, без
да посочва, че същото е прекратено, както и потвърждава, че потребителят е
подал искане за възстановяване на електрозахранването, което не е уважено. Въз основа на установеното
Председателят на Комисията за защита на потребителите е приел, че фактически действията на „Енерго-Про Продажби“ АД осъществяват
състава на нелоялната агресивна търговска практика по смисъла на чл.68з пр.2 от
ЗЗП, като в случая чрез преустановяване на подаване на електроенергия към дома
на М., „Енерго-Про Продажби”АД цели да принуди потребителя да заплати
задължения, които са предмет на образувано изпълнително производство и подлежат
на събиране по различен ред от използвания от търговеца, като по този начин
търговецът променя или е възможно да промени съществено поведението на
потребителя по отношение на услугата, което води или е възможно да доведе до
решение на потребителя за цялостно заплащане на оспорваните от него задължения,
което той не би взел без използването на тази търговска практика. От представения протокол от
30.11.16г. се установява, че заповедта е връчена на 30.11.16г. на упълномощено
от дружеството лице, съгласно представено пълномощно.
От приложената към
административната преписка жалба на М. се установяват твърденията му, посочени
в оспорената заповед от административния орган, като към нея са приложени
съобщението за прекратяване на изпълнителното производство по изп.№
20117740400197, изпълнителния лист от 27.05.2010г., разписки за платена
ел.енергия, отчетена за периода 29.10.15г.-28.12.15г. и пълномощно, съгласно което
М. М. упълномощава „Ритъм-4-ТБ“ООД да проведе всички необходими законови
действия във връзка с регистрирането му като участник на либерализирания пазар
на електрическа енергия съгласно действащите Правила за търговия с електрическа
енергия и да предприеме всякакви действия, свързани с изготвяне, подписване,
подаване и получаване на документи във връзка с регистрация/подписано за
упълномощител, без дата/. В жалбата е посочил, че след като подаването на ел.енергия
към дома му не е
възстановено, на 07.07.16г. е поискал да излезе на свободния енергиен пазар, но
му е отказано поради стари задължения. От констативен протокол №
0232607/17.08.16г. се установява, че във връзка с жалбата на М. /вх.№ В-03-1962
от 01.08.16г./ е извършена проверка в офис- център за обслужване на
клиенти „Енерго-Про“ гр.Шумен, при което
е разпоредено дружеството да представи в определен срок описаните в протокола
документи. От представената информация от „Енерго-Про Продажби“АД, приета в КЗП
с протокол от 23.08.16г., се установява, че М. е клиент на дружеството;
неплатените суми по клиентския му номер са в размер на 2946.41лв., от които
2041.34лв.-задължения за консумирана ел.енергия, а останалите-
съдебно-деловодни разноски, като дължимостта на сумата е установена с влязла в
сила заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№1375/2010г. на РС-Шумен, в
резултат на която е издаден и изпълнителен лист, за събиране на сумите по който
е образувано изп.д.№506/16г. по описа на ЧСИ Я. Д.; в писмо изх.№ 3978272/27.10.15г.
до КЗП е уточнено, че М. продължава да има неплатени задължения към „Енерго-Про
Продажби“АД, като след получаване на констативен протокол № 0222141/21.10.15г.
дружеството е възстановило ел.захранването в обекта на потребление, очаквайки
заплащане на дължимите суми в разумен срок, като в писмото до КЗП е уточнено,
че електрическото захранване отново ще бъде прекъснато в случай, че М. не
изпълни задължението си да заплати консумираната ел.енергия, съгласно Общи
условия за продажба на електрическа енергия /ОУПЕЕ/ на дружеството. В
обясненията е посочено, че през следващите два месеца заплащане не е
последвало, поради което и с оглед равноправното отношение към всички клиенти
на Компанията, на 04.01.16г., в съответствие с разпоредбите на чл.34 ал.2 ОУПЕЕ
до М. е изпратена покана-предизвестие изх.№ К-EPRS-1/04.01.16г., с която отново е
информиран за неплатените задължения и му е предоставен срок за плащането им, а
поради неплащането им в определения срок, захранването към имота му е преустановено.
В обяснението е посочено и че са получени две възражения от М. – на 03.02.16г.
и 24.06.16г., в които възразява срещу прекъсването на ел.захранването, като във
връзка с тях са му изпратени две писма- първото върнало се с отбелязване, че
получателят отсъства от страната, а второто- че получателят отказва да го
получи, а относно твърденията на М. за желанието му да излезе на свободния
пазар, че е направена детайлна проверка в информационната система на
Компанията, като не е установено да са подавани от него документи за смяна на
доставчик на електрическа енергия. От докладна записка от 18.10.16г. на Главен
директор на ГД“Контрол на пазара“ се установява, че е уведомил КЗП относно
съмнения за извършено от жалбоподателя административно нарушение по смисъла на
раздел „Нелоялни търговски практики“ от ЗЗП, като е описано установеното
относно клиента М. и че предвид установените фактически обстоятелства,
действията на „Енерго-Про Продажби“АД осъществяват състава на нелоялната
агресивна търговска практика по смисъла на чл.68з пр.2 ЗЗП, а именно чрез
преустановяване на подаване на електроенергия към дома му, дружеството цели да
принуди потребителя да заплати задължения, които са предмет на образувано
изпълнително производство и подлежат на събиране по различен ред от използвания
от търговеца.
От протокол №27 на КЗП от проведено
на 25.10.16г. заседание се установява, че по т.11 комисията е взела решение, че
действията на дружеството осъществяват състава на нелоялната агресивна
търговска практика по смисъла на чл.68з пр.2 ЗЗП, като чрез преустановяване на
подаване на електроенергия към дома му, дружеството цели да принуди потребителя
да заплати задължения, които са предмет на образувано изпълнително производство
и подлежат на събиране по различен ред от използвания от търговеца и по този
начин търговецът променя или е възможно да промени съществено поведението на
потребителя по отношение на услугата, което води или е възможно да доведе до
решение на потребителя за цялостно заплащане на оспорваните от него задължения,
което той не би взел без използването на тази търговска практика.
От жалба вх. №4059458/03.02.16г. се
установява, че М. е поискал от „Енерго-Про Продажби“АД да възстанови
захранването на имота му, преустановено на 20.01.16г., като е посочил, че
основно живее в чужбина, като през м.октомври, след намесата на КЗП, е
възстановено захранването на имота му, което пак е прекратено без знанието му и
без причина. От писмо изх.№ 4059458/12.02.16г. се установява, че „Енерго-Про
Продажби“АД е уведомило М., че с предходни отговори му е предоставило
информация относно дължимите суми за посочения клиентски номер, като във връзка
с негова жалба до Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е
уведомен, че ел.захранването на обекта ще бъде възстановен в знак на добра воля
от страна на Компанията и очаквайки заплащане на дължимите суми, като предвид
това, че заплащане не е постъпило, с покана-предизвестие от 04.01.16г. е
уведомен за размера на неплатените суми и му е даден нов срок за заплащането им
до 18.01.16г., а поради неплащане на 20.01.16г. обекта е предаден за прекъсване
на захранването. Писмото е изпратено на М. с писмо с обратна разписка, върнала
се с отбелязване – получателят в чужбина. От искане вх. № EPRS-2112/27.06.16г. се установява, че М.
е поискал в срок до 30.06.16г. да бъде възстановено подаването на ел.енергия
към дома му, като е посочил, че на 21.06.16г. се е върнал от чужбина и
установил, че захранването към дома му отново е преустановено, въпреки, че след
присъединяването му към системата от м.октомври 2015г. редовно е плащал
задълженията си. В искането е посочил, че претендираните от търговеца
задължения са период, в който не е ползвал ел.енергия, като същите са погасени
и по давност и че с действията си търговецът прилага нелоялна, агресивна
търговска политика. С писмо изх.№ 4197946/05.07.16г. дружеството е уведомило
потребителя, че е образувано изп.№506/2015г., което е текущо към момента.
Съгласно представената разписка за връчването му- получателят отказва пратката.
От покана –предизвестие изх.№ К-EPRS-1/04.01.16г. се установява, че
„Енерго-Про Продажби“АД е информирало М. отново за неплатените задължения и в
съответствие с чл.34 от ОУПЕЕ му е предоставен срок за плащането им, като е
посочено, че при неплащане в срок, захранването към имота ще бъде
преустановено.
От представените по делото Общи условия
за продажба на ел.енергия на „Енерго-Про Продажби”АД/в съответствие с чл.98а от
ЗЕ; одобрени с решение ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР/ се установява, че съгласно чл.15
т.5 клиентът трябва да бъде своевременно уведомяван за прекъсването на
продажбата на ел.енергия от „Енерго-Про Продажби”АД в случаите и по реда на
чл.34 и чл.35 предвидени в тези ОУПЕЕ. Съгласно чл.34 от тези правила „Енерго-Про
Продажби”АД има право да поиска от „Енерго-про мрежи” АД да прекъсне или
ограничи преноса на ел.енергия в случай, че битов клиент просрочи с 20 дни
изпълнението на задължението си за плащане на дължимите суми. В глава Х чл.46
т.4 от условия за прекратяване на договорните отношения по продажба на
ел.енергия е посочено, че се прекратяват договорните отношения по продажба на
ел.енергия при влязла в сила смяна на „Енерго-Про Продажби” АД с друг доставчик
на ел.енергия по реда и условията на правилата за търговия с ел.енергия.
От представените Общи условия за
продажба на ел.енергия на „Енерго-Про Продажби”АД/ одобрени с решение
ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР/ се установява, че съгласно чл.16 т.2 клиентът
трябва да бъде своевременно уведомяван за прекъсването на продажбата на
ел.енергия от „Енерго-Про Продажби”АД в случаите и по реда на тези Общи
условия.
Съгласно чл.14 от тези правила „Енерго-Про Продажби”АД има право да поиска
от „Енерго-про мрежи” АД да прекъсне или ограничи преноса на ел.енергия в
случай, че битов потребител в срок от 10 дни не изпълни което и да е свое
задължение, произтичащо от тези Общи условия или от подписаните допълнителни
споразумения между страните, включително при забава в плащането на дължимите
суми за електрическа енергия, като условията
и реда за прекратяване или прекъсване на снабдяването с електрическа
енергия са уредени в Глава седма- чл.20 и следващите. Съгласно чл.20 ал.5 в
случаите на съдебно оспорване на основанието за прекъсване от страна на
потребителя, търговецът няма право да поиска прекъсване на снабдяването с
ел.енергия по отношение на спора, като до приключване на спора потребителят
следва да заплаща текущите си задължения, а съгласно ал.6 при подадено писмено
възражение срещу сметката за консумирана ел.енергия, дружеството се задължава
да извърши проверка по възраженията и за периода на проверката няма право да
прекъсва снабдяването с ел.енергия. Съгласно чл.26 ал.6 от тези правила
неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му да
заплати дължимата сума в срок. В редакцията на разпоредбата, преди част от нея
да бъде обявена за неравноправна с решение №33/16.02.15г. на Варненски
апелативен съд, не получаването на фактурата, както и подаването на възражение
срещу сметката за консумирана електрическа енергия не освобождава потребителя
от задължението му да заплати дължимата сума в срок.
От констативен протокол №
0222141/21.10.15г. се установява, че служители на КЗП са извършили
проверка на паричен салон-офис, Център
за обслужване на клиенти в гр.Шумен на „Енерго-Про Продажби“АД, във връзка със
жалба В-03-2397/09.10.15г. на М., в която е посочил, че за периода 2007-2009г.
е бил извън страната, като за този период са му начислени задължения за
ел.енергия, които е отказал да заплати, като е преустановено захранването на
имота му, а дружеството е завело изпълнително дело за събиране на задълженията
и от 2009г. живее без доставка на ток, като на 08.09.15г. е получил от ЧСИ
съобщение, че изп.дело е прекратено, поради което е подал искане за
възстановяване на електрозахранването към имота му, но не е получил отговор,
нито е възстановено захранването. При проверката служителят в обекта е отказал
да предостави информация относно договорните отношения с потребителя М., като
издаваните платежни документи в обекта са за заплатена ел.енергия на
„Енерго-Про Варна“ЕООД и е определен срок на проверяваното дружество да
представи становище по потребителската жалба. В приетото с протокол от
28.10.15г. становище на дружеството е посочено, че потребителя има неплатени
задължения, установени със заповед за изпълнение, предмет на изп.дело №506/15г.
по описа на ЧСИ, като в знак на добра воля и очаквайки плащане на дължимите
суми ще възстанови захранването на имота на потребителя, като е уточнено, че
захранването подлежи отново на спиране при неизпълнение на задължението за
заплащане на консумираната електрическа енергия съгласно ОУПЕЕ. От жалба №
В-03-2397/09.10.15г. се установява, че е подадена от М. М. до КЗП, в която
твърди, описаните в КП обстоятелства. С уведомление изх.№ В-03-2397/02.11.15г. М.
е уведомен от КЗП, че по жалбата му е извършена проверка, при която е
представено становище, в което търговецът е поел задължение да възстанови
подаването на електрическа енергия към имота му
От представения по делото изп.лист,
издаден от РС-гр.Шумен на 27.05.2010 г. по ч.т.д.№ 1375/2010 г. на ШРС се
установява, че Румен Красимиров Маринов е осъден да заплати на ЕОН България
Продажби АД сумата от 3 123.21 лв., от които 2 413.59 лв.- главница и
709.62 лв. -мораторна лихва за периода от м.03.2006г. до м.09.2009г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.04.2010 г. до изплащане на вземането,
62.47лв.-държавна такса и 293.60 лв.-адвокатски възнаграждения. Със съобщение
от 08.09.2015 г. до длъжника Р. К. М./М. М. М./ същият е уведомен, че на основание чл.433
ал.1 т.8 от ГПК производството по изп.дело № 20117740400197 е прекратено. От
представеното изп.дело № 20157740400506/15.10.2015 г. на ЧСИ Я. Д. се
установява, че е образувано на 15.10.15. срещу М. М. М. –длъжник, с взискател
”Енерго-про продажби” АД въз основа на изп.лист, издаден от РС-гр.Шумен на
27.05.2010 г. В представения регистър по изп.дело името на длъжника Р. К. М. е с имена М. М. М. и с едно и също
ЕГН. До длъжника са изпратени покани за доброволно изпълнение, с които е
уведомен за размера на задълженията. По изпълнителното дело ЧСИ Д. е извършила проучване на
имущественото състояние на длъжника, като е наложила запор върху МПС и и върху банковите
му сметки.
От показанията на св.Г. се установява, че М. М. е посетил
няколко пъти Комисията за защита на потребителите, където бил посъветван да
подаде жалба към „Енерго-Про”АД и в случай, че не получи отговор да се обърне
отново към комисията. Същият свидетел установява, че от търговеца са изискани
сведения и същият е потвърдил, че е прекъснато ел.захранването на М. поради
неизплатени задължения. Установява, че М. е посъветван да пусне заявление за
възстановяване на ел.захранването, а след като не било възстановено, да потърси
алтернативен доставчик, а след като намерил такъв от „Енерго-Про” АД отказали
да му издадат необходимите документи за ползване на ел.енергия от алтернативен
доставчик. Установява, че при отново подадена жалба от М. същият е представил
доказателства за прекратено изпълнително производство против него и след като са събрани всички доказателства е
съставен акт и е написан доклад с предложение за издаване на заповед за
прилагане на нелоялна агресивна търговска практика. Същият свидетел установява,
че към настоящия момент в дома на М. няма ел.захранване, както и че не е
запознат с процедурата по смяна на ел.доставчик, както и че всички данни с
които разполага са представени от М..
При така изложената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или
в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗЗП е предвидено, че
обжалването е по реда на АПК. Жалбата е подадена от легитимирано лице, в
законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването пред съда е
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна
по следните съображения:
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, поради което не
страда от пороци водещи до неговата нищожност.
С оспорената заповед е забранено на „Енерго-Про Продажби“АД да прилага нелоялна агресивна
търговска практика по смисъла на чл.68з, ал. 2 от ЗЗП, а именно да преустановява
подаването на електроенергия към дома на М. М. с цел да го принуди да заплати
спорни задължения, които са предмет на образувано изпълнително производство.
Съгласно чл.68з ЗЗП търговската практика е агресивна, когато от целия й фактически
контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства,
и поради използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа
сила или злоупотреба с влияние, следва, че тя променя или е възможно да промени
съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по
отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането
на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на
тази търговска практика.
Търговска
практика, съгласно §13 т.23 ДР на ЗЗП, е всяко действие, бездействие,
поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и
маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с
насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга
на потребителите.
За да е налице нелоялна търговска
практика по смисъла на чл. 68з ЗЗП следва да е налице използването на търговска
практика по смисъла на §13, т.23 ДР на ЗЗП, свързана с предлагането на стоки и
услуги; използването на принуда; да променя или да е възможно да промени
съществено поведението на потребителя, когото засята или към когото е насочена.
В случая е прието, че е налице
нелоялна агресивна търговка практика по смисъла на чл.68з пр.2 ЗЗП, а именно
преустановяване подаването на електроенергия към дома на потребителя с цел да
го принуди да заплати спорни задължения, които са предмет на образувано
изпълнително производство.
Не се спори,
а и от доказателствата по делото се установява, че М. е клиент на търговеца. Касае
за договорни отношения по договор за покупко-продажба на ел.енергия, като
съгласно чл.183 от ЗЗД, съответно §13 т.34 и 35 ДР на ЗЗП с договора
за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на
една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му
заплати. В случая е сключен договор между „Енерго-про” АД в качеството на продавач-доставчик от
една страна и М. М. в качеството на купувач-потребител от друга страна, което
обстоятелството не се оспорва от страните. Договорът между страните е за продажба на ел.енергия, която ”Енерго-про”
АД доставя по ел.мрежата до дома на потребителя М., а потребителят М. е
използвал тази енергия в качеството си на потребител-купувач, не се е
противопоставил на подаването й към дома си и съответно в качеството си на
потребител е следвало да заплаща съответната цена за престираното по договора. Задължението
на клиента да заплаща фактурираната електрическа енергия е уредено в чл.16
ОУПЕЕ/одобрени с решението от 21.07.14г. на ДКЕВР/, съответно чл.17 т.2
ОУПЕЕ/одобрени с решение от 07.11.2007г./.
Безспорно се установи от събраните
по делото доказателства, че за ползвана ел.енергия за имота на потребителя за
периода 2006-2009г. е проведено производство по глава тридесет и седма ГПК
„Заповедно производство“, като е издадена заповед за изпълнение относно
задълженията на потребителя, която е влязла в сила и въз основа на нея е
издаден изпълнителен лист, а по него е образувано изпълнително производство за
събиране на сумите.
Видно от
Общите условия за продажба на ел.енергия
„Енерго-про продажби”АД има право да прекъсне продажбата на електрическа
енергия на клиентите при спазване на ОУПЕЕ и действащото законодателство, като
условията и реда са уредени в глава VІІ на ОУПЕЕ/ одобрени 2014г./ и съгласно чл.34
„Енерго-про продажби”АД има право да поиска от „Енерго-про мрежи” АД да
прекъсне или ограничи преноса на ел.енергия в случай, че битов клиент просрочи
с 20 дни изпълнението на задължението си за плащане на дължимите суми. Съгласно
и чл.14 т.2 от ОУПЕЕ/одобрени 2007г./ „Енерго-Про Продажби“АД има право да
поиска от „Енерго-про мрежи” АД да прекъсне или ограничи снабдяването с
ел.енергия в случай, че битов потребител не изпълни което и да е свое
задължение, произтичащо от ОУПЕЕ и от подписаните допълнителни споразумения
между страните, включително при забава в плащането на дължимите суми за
ел.енергия, като т.3 урежда правото на търговеца да събира вземанията си за
доставена ел.енергия – по реда на ГПК. Правото да събира вземанията си за
търговеца е уредено и в чл.17 от ОУПЕЕ/одобрени 2014г./.
В случая приложената
търговска практика по смисъла на §13 т.23 ДР на ЗЗП, е преустановяване
подаването на електрическа енергия към дома на потребителя. В оспорената
заповед е прието, че тя цели да принуди потребителя да заплати спорни
задължения, които са предмет на образувано изпълнително производство. В случая
неизплатените задължения са за периода 2006-2009 г., т.е. просрочието на
абоната М. е за доста по-дълъг период от 20 дни, предвидени в общите условия за
продажба на ел.енергия и в правото на доставчика е да поиска да се прекъсне
преноса/снабдяването на ел.енергия на потребителя. Налице са задължения, които
безспорно са установени с влязла в сила заповед за изпълнение, въз основа на
която е издаден изпълнителен лист. Неоснователно е прието в оспорения акт, че
задълженията са спорни. Същите са установени с влязла в сила заповед, издадена
по реда на ГПК и въз основа на нея е издаден и изпълнителен лист. Оспорването на
задълженията потребителя е следвало да направи в заповедното производство по
реда на ГПК. Както бе посочено, съгласно ОУПЕЕ право на търговеца е да поиска
от „Енерго-про мрежи” АД да прекъсне или ограничи преноса/снабдяването с ел.
енергия в случай, че битов потребител не изпълни свое задължение, включително
да заплаща фактурираната ел.енергия. Обстоятелството, че е образувано
изпълнително производство за събиране на задълженията не лишава търговеца от
правото му да прекъсне или ограничи снабдяването с ел.енергия. Видно от ОУПЕЕ
търговецът има право както да поиска прекъсване подаването на ел.енергия към
потребители, които не изпълняват задълженията си, така и да събира вземанията
си по реда на действащото законодателство/ в изпълнително производство/, поради
което неправилно е прието в заповедта, че с прилагането на
търговската практика- преустановяване подаването на електроенергия търговецът
цели да принуди потребителя да заплати задължения, които са предмет на
образувано изпълнително производство и подлежат на събиране по различен ред от
използвания от търговеца.
Не се установи, че чрез прилагане на търговската практика търговецът
променя или е възможно да промени съществено поведението на потребителя по
отношение на услугата, което води или е възможно да доведе до решение на
потребителя за цялостно заплащане на оспорваните от него задължения, което той
не би взел без използването на тази търговска. Не са налице доказателства
задълженията да са оспорени по съответния ред. Действията на търговеца не целят
потребителя да бъде принуден да заплати спорни задължения, тъй като същите са
безспорно установени.
Безспорно
по делото е установено и не се оспорва, че за неплатени задължения за периода
2006г.-2009г. срещу М. М. е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изп.дело № 20117740400197/2011 г. на ЧСИ Я. Д., което е прекратено, за което
длъжника е уведомен със съобщение от 8.09.2015 г., като въз основа същия изп.лист е
образувано ново изп.дело на 05.10.2015 г.- изп.д. № 20157740400506/15.10.2015
г.
Съгласно
разпоредбата на чл.114 ЗЗД давността започва да тече от деня в който вземането
е станало изискуемо, като съгласно чл.115 ЗЗД давност не тече докато трае
съдебният процес относно вземането, а съгласно чл.116 ЗЗД давността се прекъсва
с предприемане на действия за принудително изпълнение. В случая задълженията са
установени в заповедно производство, по реда на ГПК. Въз основа на заповедта за
изпълнение е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 20117740400197/2011 г., т.е.
давността е прекъсната, съгласно чл.116 ГПК. От прекъсването й започва да тече
нова давност, съгласно чл.117 ЗЗД. Това изпълнително производство е прекратено
2015г., но въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп.д. №
20157740400506/15.10.2015 г. С образуването му давността отново е прекъсната и
започва да тече нова давност. По изпълнителното дело са предприети и действия
по принудително изпълнение- запор на банкови сметки, МПС и др., които също
прекъсват давността, като от прекъсването на давността почва да тече нова
давност, която съгласно разпоредбата на чл.117 ЗЗД е всякога пет години и не е
изтекла. В случая задълженията на М. са безспорно установени с влязъл в сила
съдебен акт и търсени по законоустановения ред-чрез принудително изпълнение по
образувано изпълнително дело. Съгласно чл.120 ЗЗД давността не се прилага
служебно. Възражения за изтекла давност следва да бъдат направени от М., но не
пред КЗП,а пред ЧСИ.
По делото не се събраха доказателства, че
М. М. е изявил желание да излезе на свободен пазар на електрическа
енергия, както и за смяна на доставчик
на електрическа енергия.
Процедурата
за смяна на доставчик е уредена в Глава Осма „Условия и ред за смяна на
доставчика на електрическа енергия и на координатора на балансираща група.
Доставчик от последна инстанция“ от Правилата за търговия с електрическа
енергия и съгласно същите крайният клиент или нотариално упълномощено от него
лице следва да депозира писмено заявление за получаване на достъп до мрежата
/чл.100/. По преписката е приложено пълномощно без дата, съгласно което
потребителят М. упълномощава дружество да
извърши необходимите действия във връзка с регистрирането му като търговски
участник на либерализирания пазар на електрическа енергия съгласно действащите
Правила за търговия с електрическа енергия. Пълномощното не е нотариално
заверено и липсват доказателства да е подавано заявление по Правилата за
търговия с електрическа енергия, както и такива, че е постановен отказ по
такова заявление.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че не е налице описаната в заповедта търговска
практика. По отношение на преустановяване на подаване на
електроенергия към дома на М. М., „Енерго-Про Продажби”АД е упражнило свое
право по договор, по който другата страна е неизправна, съгласно действащите
Общи условия.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че издадената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
При този
изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че ответната
страна следва да бъда бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по
делото разноски в размер на 250лв., от които 50лв.- ДТ и 200лв.-юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед
№ 1020/16.11.2016 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, с
която е забранено „Енерго-Про Продажби“АД да прилага нелоялна агресивна
търговска практика по смисъла на чл.68з пр.2 ЗЗП, а именно- да преустановява
подаването на електроенергия до дома на потребителя с цел да го принуди да
заплати спорни задължения, които са предмет на образувано изпълнително
производство.
ОСЪЖДА Комисия
за защита на потребителите да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД разноски по
делото в размер на 250 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: