РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Русе, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в публично
заседание на 15 февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА СПАС СПАСОВ |
при
секретаря Галина Кунчева и с участието на прокурора Добромира
Кожухарова като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА административно дело №
491 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 185
и сл. от АПК.
Образувано е по протест на прокурор при Окръжна
прокуратура - Русе против на разпоредбата на член
18 б, ал.1, предложение трето от Наредба за определяне и администриране на
местните такси и цени на услуги, издадена от Общински съвет — Сливо поле,
обл.Русе, приета с Решение № 484 по Протокол №
39/05.03.2003 г., последно изм. и доп. с Решение № 417 по Протокол
№42/29.09.2022г. на Общински съвет - Сливо поле, в частта й - „до 31 октомври", като противоречаща на разпоредбата
на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ (в редакция ДВ, бр. 101 от 2013 г.). Претендират се и
направените разноски по производството – такса за обнародване в Държавен
вестник.
Ответникът в производството - Общински съвет – Сливо
поле не взема становище по протеста.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе, като
контролираща страна в производството, дава заключение за основателност на
протеста.
Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата
по делото и извърши проверка по реда на чл. 168, във вр. с чл. 196 от АПК,
приема за установено следното:
Протестът е процесуално допустим - подаден е
против разпоредби от административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Изрично законодателят с разпоредбата на чл. 186, ал. 2 от АПК е регламентирал, че прокурорът може да
подаде протест срещу подзаконов нормативен акт. По аргумент от чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да
бъдат оспорени без ограничения във времето, т.е. налице е безсрочност на
оспорването, включително и по отношение подаването на протест на прокурора
срещу такъв акт.
Разгледан по същество, протестът е основателен.
Протестираната частично наредба, по дефиницията на чл.
75, ал. 1 от АПК, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА,
съставлява подзаконов нормативен административен акт. По силата на законовата
делегация в чл. 9 от ЗМДТ общинският съвет приема наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги, каквато е и Наредба за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги, издадена от Общински съвет —
Сливо поле, обл.Русе, приета с Решение № 484 по Протокол №
39/05.03.2003 г., последно изм. и доп. с Решение № 417 по Протокол
№42/29.09.2022г. на Общински съвет - Сливо поле, обл. Русе от която е оспорената по
делото разпоредба.
Според чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ общинският съвет определя
с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ реда, по който лицата, неползващи услугата през
съответната година или през определен период от нея, се освобождават от
заплащане на съответната такса.
Частично оспорената разпоредба на 18 б, ал.1
/в частта й до 31 октомври/ от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на
услуги, издадена от Общински съвет — Сливо поле /за краткост само „Наредбата“/ в съответствие с чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, урежда
именно реда за освобождаване от заплащането на такса за битовите отпадъци
/ТБО/. Следователно
оспореният подзаконов нормативен акт е приет от компетентен за това орган,
който орган е компетентен и да регламентира реда за освобождаване от
заплащането на посочената такса.
Частично оспорената разпоредба на чл. 18 б, ал.1 от
Наредбата, в актуалния вариант, гласи
следното:
„Чл.18б. (нов- Р-е № 510 по Прот.№
43/22.12.06г.; изм. с Р-е №199/30-31.01.09г.; изм.с Р-е №26/16.12.11г.) (1) (изм.с Р-е
№272/27.07.17г.; изм.и доп.с Р-е №32 по Прот. №4/23.12.19г.) Не се дължи такса за сметосъбиране и сметоизвозване за:
- (изм.с Р-е №272/27.07.17г.) имоти, които са извън границите на
организирано сметоизвозване, определени със Заповед на Кмета на общината;
-
(отм.с Р-е №272/27.07.17г.);
- (изм.и доп.с Р-е №272/27.07.17г.; изм.и доп.с Р-е №32 по Прот.
№4/23.12.19г) имот, който е незастроен или не се ползва през цялата година и е
подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. За
придобитите през годината имоти, декларацията се подава в двумесечен срок от
датата на придобиването им.“
Оспорената норма от подзаконовия нормативен акт, в
съответната й част – „31 октомври“, противоречи на разпоредба от
нормативен акт от по-висок ранг – на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ.
Разпоредбата на чл. 71, т.1 от ЗМДТ /в редакцията на
ДВ, бр.101 от 22.11.2013 г., в сила от 01.01.2014 г./ гласи:
Чл. 71. Не се събира такса за:
1.сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината
или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по
образец от собственика или ползвателя до
края на предходната година в общината по местонахождението на имота
Нормата е изменена с ДВ, бр. 88 от 3.11.2017 г. Новата
редакция на чл. 71 от ЗМДТ е приета с § 9 от ЗИД на ЗМДТ (обн., ДВ, бр. 88 от
3.11.2017 г.). В § 21 от ПЗР на същия ЗИД на ЗМДТ първоначално е било
предвидено, че законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на § 5 относно чл.
66, ал. 3, т. 1, § 15, 16, 17 и 20, които влизат в сила от деня на
обнародването на закона в „Държавен вестник“. Впоследствие, с § 39, т. 23, б.
“г“ от ЗИД на ЗКПО (обн. ДВ, бр. 98 от 27.11.2018г., в сила от 1.01.2019 г.), §
21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ (обн., ДВ, бр.88 от 3.11.2017 г.) е изменен като думите „1
януари 2020 г.“ са заменени с „1 януари 2022 г.“. Впоследствие, с § 15, т. 3,
б. „г“ от ЗИД на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (обн. ДВ, бр. 14 от 17.02.2021 г., в сила от
17.02.2021 г.) отново е изменен като думите „1 януари 2022 г.“ се заменят с „1
януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от
преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.“
Следователно изменената редакция на чл. 71 от ЗМДТ с ДВ, бр. 88 от 3.11.2017 г.
влиза в сила от 1 януари на втората година, следваща публикуването на
резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република
България през 2021 г., а според информация от електронната страница на НСИ
окончателни данни от преброяването ще има в края на 2022 г. При това положение,
към настоящия момент, към който следва да се преценява съответствието с
материалния закон според чл. 192а, изр. второ от АПК, тя не е действащо право.
Поради това така изменената редакция не следва да бъде съобразявана при
извършването на преценката за съответствието с материалния закон на оспорената
частично разпоредба на чл.18
б, ал.1 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на
услуги, издадена от Общински съвет — Сливо поле, обл. Русе.
Следва да се има предвид, че с ДВ, бр. 14 от
17.02.2021 г., в сила от 17.02.2021 г., не са извършвани никакви изменения в
самия текст на нормата на чл. 71 от ЗМДТ, а, както беше посочено по-горе, е
извършено единствено изменение в § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ (обн., ДВ, бр. 88 от
3.11.2017 г.) като срокът, за който е отложено влизането на този закон в сила,
е продължен до 1 януари на втората година, следваща публикуването на
резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република
България през 2021 г. Това отлагане действието на закона с правило от
заключителните му разпоредби е изрично уредено в чл. 35, ал. 1 от Указ № 883 от
24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА.
Понастоящем и до влизане на измененията в чл. 71 от ЗМДТ в сила на 1 януари на втората година, следваща публикуването на
резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република
България през 2021 г., разпоредбата на чл. 71, т. 1 от същия закон продължава
да е в следния вид:
„Чл. 71. Не се събира такса за:
1.сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината
или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по
образец от собственика или ползвателя до
края на предходната година в общината по местонахождението на имота“.
По изложените съображения, доколкото в частично
оспорената разпоредба се предвижда
по-кратък срок за подаване на декларацията (до 31
октомври на
предходната година), от този, предвиден в разпоредба от нормативен акт от
по-висок ранг – чл. 71, т. 1 от ЗМДТ (до края на предходната година), то същата
следва да бъде отменена в оспорените й част.
Предвид изхода на спора, изричното искане от
протестиращия и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът по оспорването
следва да възстанови на ОП – Русе направените съдебни разноски в размер на
20.00 лева, представляващи заплатена
такса за обнародване на оспорването в Държавен вестник /банков документ на л.12
от делото/.
Водим от изложеното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по протест
на прокурор при Окръжна прокуратура – Русе разпоредбата на чл. 18 б, ал.1, предложение трето от
Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги,
издадена от Общински съвет — Сливо поле, обл. Русе само в частта й „до 31 октомври".
ОСЪЖДА Общински съвет - Сливо поле да
заплати на Окръжна прокуратура - Русе сумата в размер на 20 (двадесет) лева,
представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението
до страните.
Решението да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК при неподаване на касационна жалба или протест или
ако те са отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.