РЕШЕНИЕ
№ …………..
гр. Провадия, 28.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II-ри състав, в публично съдебно заседание
проведено на седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при секретаря Н. С., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1923
по
описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на
искова молба подадена от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6 срещу Г.М.П. с ЕГН **********, с адрес ***.
В исковата молба се твърди, че между
Г.М.П. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България
Мобайл“ ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
- Договор за мобилни услуги № ********* и
Договор за лизинг от 27.02.2016г., съгласно него на клиента са предоставени мобилен
телефонен номер ********** и мобилно устройство TELENOR Smart Plus II White, което е уредено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 119.07 лв. с вкл. ДДС.
За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължава да извърши една първоначална лизингова вноска в
размер на 25.00 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора,
както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 4.09 лв. с вкл. ДДС
всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
- Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг
от 11.08.2016г., съгласно него на клиента са предоставени мобилен телефонен
номер **********, (със стандартна месечна абонаментна такса 20.99 лв. с вкл.
ДДС или 17.49 лв. без вкл. ДДС) и мобилно устройство HUAWEI Y3 II White, което е уредено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 142.47 лв. с вкл. ДДС.
За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължава да извърши една първоначална лизингова вноска в
размер на 30.00 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора,
както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 4.89 лв. с вкл. ДДС
всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
- Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 22.11.2017г. Съгласно допълнителното споразумение
за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна
месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без вкл. ДДС.
Твърди се, че ответницата не е изпълнила свои парични задължения, начислени
по следните фактури:
- Фактура
№ **********/10/12/2017г., издадена за
отчетния период 10/11/2017- 09/12/2017 г. за мобилен номер **********, за
следните задължения месечна абонаментна такса 17.49 лв. и ползвани услуги 3.97
лв. (Международни разговори 3.87лв. и Разговори към „Грижа за клиента“
0.10лв.), които са в общ размер на 21.46 лв. без ДДС - 25.76 лв. с вкл. ДДС;
лизингова вноска за мобилно устройство HUAWEI Y3 II White -
4.89 лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер ********** месечна абонаментна такса
22.82 лв. и ползвани услуги 2.00 лв. (Други услуги с добавена стойност 2.00
лв.), които са в общ размер на 24.82 лв. без ДДС - 29.78 лв. с вкл. ДДС;
лизингова вноска за мобилно устройство TELENOR Smart Plus II White - 4.09 лв. c вкл.
ДДС. Общата сума начислена във фактурата е 64.52 лв., като след приспадане на
надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 8.28
лв., претендираната сума по фактурата е 56.24 лв.
- Фактура №
**********/10/01 /2018г., издадена за отчетния период 10/12/2017г. -
09/01/2018г. за мобилен
номер ********** за следните задължения месечна абонаментна такса 17.49
лв., такса за спиране на номер 0.75 лв., както и ползвани услуги 0,06 лв.
(Разговори към „Грижа за клиента" 0.06 лв.), които са в общ размер на
18.30 лв. без ДДС - 21.97 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно
устройство HUAWEI Y3 II White - 4.89 лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер
********** месечна абонаментна такса 20.82 лв., такса за спиране на номер 0.75
лв., както и потребени услуги 3.76 лв. (Други услуги 1.74 лв., Други услуги с
добавена стойност 2.00 лв. и Разговори към „Грижа за клиента" 0.02 лв.),
които са в общ размер на 25.33 лв. без ДДС - 30.39 лв. с вкл. ДДС; лизингова
вноска за мобилно устройство TELENOR Smart Plus II White - 4.09 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начилена
във фактурата, е 61.34 лв.
-
Фактура № **********/10/02/2018г., издадена за отчетния период 10/01/2018 -
09/02/2018 г. за мобилен номер ********** за следните задължения месечна
абонаментна такса 17.49 лв. без ДДС - 20.99 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за
мобилно устройство HUAWEI Y3 II White - 4.89 лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер
********** месечна абонаментна такса 20.82 лв. без ДДС - 24.98 лв. е вкл. ДДС;
лизингова вноска за мобилно устройство TELENOR Smart Plus II White - 4.09 лв. е
вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата, е 54.95 лв.
Твърди се, че договорните отношения между страните са предсрочното
прекратени по вина на ответницата затова ищецът е издал Фактура №
**********/10/04/2018г., включваща задължения за заплащане на неустойки за
предсрочното им прекратяване в общ размер на 141.26 лв., както и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг
мобилно устройство HUAWEI Y3 II White в общ размер на 24.45 лв. с вкл. ДДС. Общата
сума начислена във фактурата е 165.71 лв.
Твърди се, размерите и основанията за възникване на задълженията за
неустойки при предсрочното (за номер ********** - преди 22.11.2019 г. и за
номер ********** - преди 11.08.2018г.) прекратяване на договорите за мобилни
услуги, по вина или инициатива на потребителя, са уредени от страните в изрични
клаузи с идентично съдържание от съответните договори, а именно: за номер
********** - в т p. III, т. 4 от Допълнително споразумение № ********* към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 22.11.2017г., а за номер ********** - в
т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 11.08.2016г. Съгласно
посочените клаузи, които имат идентично съдържание, в случай на предсрочно
прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина на абоната, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни
такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално
предвидения срок на действието му.
Твърди се, че прекратяването на правоотношенията е настъпило след
11.01.2018 г. и размерът на дължимите неустойки е определен в съответствие с
условията на чл. 1.2, във вр. чл. 1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между
Комисия за защита на потребителите и „Теленор България“ ЕАД по гр.д. 15539/2014
г. и гр.д. 16476/2014 г. на Софийски градски съд, приложими и при прекратяване
на договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения, сключени преди
посочената дата.
Твърди се, че за процесните вземания ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.1282/2019 по описа на ПРС, по което е
издадена заповед по чл.410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника при условията
на чл.47, ал.5 ГПК, поради което в законоустановения срок се предявяват
настоящите искове.
Иска се да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената
заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.1282/2019 по описа на ПРС.
Иска се присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
отговор от назначения на ответника особен представител.
В него се
заявява, че предявения иск е недопустим, в евентуалност неоснователен.
Твърди се, че ответникът не
дължи на ищеца претендираните от него суми, за които е била издадена заповедта
за изпълнение на паричното задължение, защото нямало доказателства стоки и
услуги да са предоставени от ищеца и приети и ползвани от ответника. Оспорва се
твърдяното виновно неизпълнение от страна на ответника.
Оспорват се изцяло
фактическите твърдения, изложени в исковата молба. Оспорват се твърденията в
исковата молба относно отношенията между страните, както и претендираните
задължения към ищеца. Оспорва се обстоятелството, че на Г.П. са били връчвани
посочените фактури.
Оспорва се по основание и
размер иска за неустойка като неоснователен. Прави се възражение за нейната
прекомерност.
Твърди се,
че нямало доказателства за прекратяването на договора, което трябвало да бъде
писмено, нямало доказателства подобно изявление да е достигало до ответницата.
Оспорва
се „декларация-съгласие" за предоставен екземпляр от общите условия на
ищеца.
В съдебно
заседание ищецът не изпраща представител в писмена молба поддържа предявените
искове. Ответникът чрез особения си представител моли за отхвърляне на
предявените исковете.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От приетите по делото доказателства – договор
за мобилни услуги; запис на заповед за сумата от 94,07 лв.; декларация – съгласие;
приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 27.02.2016 г. се установява, че на 27.02.2016г. е
сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от
24 месеца по програма „стандарт 20,99 със стандартен месечен абонамент в размер
на 20,99 лева. Договорът е сключен при действието на общи условия.
На същата дата – 27.02.2016г.
страните са сключили договор за лизинг за мобилен апарат марка TELENOR Smart Plus II White, с който лизингодателят предоставя за временно
и възмездно ползване горепосоченото устройство за обща лизингова цена в размер
на 119,07 лв. с ДДС, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от
които в размер на 4,09 лв.. Ако лизингополучателят не се възползва от
възможността да придобие собствеността върху устройството, за което трябва да
заплати 4,09 лева или не заяви писмено, че не желае да придобие собствеността
върху устройството той дължи неустойка в размер на 4.09 лева. За ползването на
устройството на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължава да извърши една първоначална лизингова вноска в
размер на 25.00 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора.
За обезпечаване на задълженията по договора ответницата е издала запис на
заповед за сума в размер на 94,07 лева, представляваща стойността на
устройството без първоначалната вноска.
На 11.08.2016г. е
сключен Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от
11.08.2016г., съгласно него на клиента са предоставени мобилен телефонен номер
**********, (със стандартна месечна абонаментна такса 20.99 лв. с вкл. ДДС или
17.49 лв. без вкл. ДДС) и мобилно устройство HUAWEI Y3 II White, което е уредено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 142.47 лв. с вкл. ДДС.
За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължава да извърши една първоначална лизингова вноска в
размер на 30.00 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора,
както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 4.89 лв. с вкл. ДДС
всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. За обезпечаване
на задълженията по договора ответницата е издала запис на заповед за сума в
размер на 112,47 лева, представляваща стойността на устройството без
първоначалната вноска.
На 22.11.2017г. страните сключват Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен
номер **********, според което влиза в сила нов абонаментен план, със
стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без
вкл. ДДС. Съгласно раздел III , т.4 от Допълнителното споразумение към договор
за мобилни/фиксирани услуги и Договор за мобилни услуги №********* от
11.08.2016 г., в случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставяни
от ОПЕРАТОРА на ПОТРЕБИТЕЛЯ, по вина или инициатива на ПОТРЕБИТЕЛЯ, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всяка една SIM карта до края на този срок.
От декларация –
съгласие от 22.11.2017 г. се установява, че ответницата е декларирала на
22.11.2017г., че е получила екземпляр от общите условия на оператора.
Съгласно Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за защита на потребителите
и „Теленор България“ ЕАД по гр.дело №15539/2014 г. и гр.дело 16476/2014 г.на
Софийски градски съд, в случай на прекратяване на ползване на услугите,
предоставяни от оператора на потребителя, по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една SIM карта
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може
да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Според общите условия
заплащането на ползването на услуги, за които има сключен индивидуален договор
се извършва въз основа на ежемесечна фактура. Плащането се извършва в срока посочен
във фактурата, при неспазване на срока се дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден забава. При неизпълнение на договора от страна на
клиента доставчика има право да го прекрати едностранно.
От Фактура № **********/10/12/2017г. се установява, че е издадена за
отчетния период 10/11/2017- 09/12/2017 г. за ползвани услуги и месечна
абонаментна такса за мобилен номер **********, лизингова вноска за мобилно
устройство HUAWEI Y3 II White; За мобилен номер ********** месечна
абонаментна такса и ползвани услуги; лизингова вноска за мобилно устройство TELENOR Smart Plus II White.
Общата сума начислена във фактурата е 64.49лв., със срок за плащане –
25.12.2017г..
От Фактура №
**********/10/01/2018г., се
установява, че е издадена за отчетния период 10/12/2017г. -
09/01/2018г за ползвани услуги и месечна абонаментна такса за
мобилен номер **********, лизингова вноска за мобилно устройство HUAWEI Y3 II White; За
мобилен номер ********** месечна абонаментна такса и ползвани услуги; лизингова
вноска за мобилно устройство TELENOR Smart Plus II White. Общата сума начислена във фактурата е
125.83лв., ведно със задължения от предходен период в размер на 64.49 лева със
срок за плащане – 25.01.2018г..
От
Фактура № **********/10/02/2018г., се установява, че е издадена за отчетния
период 10/01/2018 - 09/02/2018 г. за ползвани услуги и месечна абонаментна
такса за мобилен номер **********, лизингова вноска за мобилно устройство HUAWEI Y3 II White; За
мобилен номер ********** месечна абонаментна такса и ползвани услуги; лизингова
вноска за мобилно устройство TELENOR Smart Plus II White. Общата сума начислена във фактурата е
180,78лв., ведно със задължения от предходен период в размер на 125,83 лева със
срок за плащане – 25.01.2018г..
От фактура(дубликат) №
**********/10.04.2018г. се установява, че е издадена за отчетния
период 10/03/2018г. - 09/04/2018г. за неустойка
за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 141,26
лева, вноска за лизинг в размер на 24.45 лева, задължения от предходен период в
размер на 172,53 лева, със срок за плащане – 25.04.2018г..
От покана за доброволно плащане от
12.03.2018 г.; удостоверение от Тип – Топ Куриер АД за доставка на
предупредително писмо; общи условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения
с потребителите на електронни съобщителни услуги се установява, че ищецът е
изпратил до ответника покана за доброволно плащане на 172,53 лева за
предоставени услуги със срок за плащане 10 дни от датата на писмото. Писмото е
доставено на ответника на 19.03.2018г..
От ЧГД № 1282/2019г. по описа на РС Провадия се
установява, че по него е издадена заповед за изпълнение № 826/11.09.2019г. за
следните суми в размер на: на 338.24 лева /триста тридесет и осем лева и 24
ст./, представляваща неизпълнени парични задължения на Г.М.П., произтичащи от
следните договори между Г.М.П. и „ Теленор България“ ЕАД / с предишно
наименование „ Космо България Мобайл“ ЕАД: Договор за мобилни услуги №
********* и Договор за лизинг от 27.02.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 11.08.2016
г., Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/ фиксирани
услуги от 22.11.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 09.09.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 385.00 лева /триста осемдесет и пет лева/,
представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса – 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение – 360 лв. с ДДС.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.1 ГПК, поради
това на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя са дадени указания да
предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от съобщението, което той
е сторил.
От
изготвената по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно
изготвена се установява, че фактура №**********/10.12.2017
г., фактура №**********/10.01.2018г., фактура №**********/10.02.2018 г. и
фактура №**********/10.04.2018 г. са осчетоводени по кредита на съответната
аналитична сметка 703/Приходи от услуги/ и по кредита на 4532/ДДС на
продажбите/, срещу което е дебитирана сметка 411/Вземания от клиенти/.
Размерът на неизплатеното задължение на ответника към ищеца по изброените
фактури към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е 338.24 лева.
Потребените далекосъобщителни услуги по 4 бр. процесии фактури са за
проведени разговори, данни, съобщения и др.таксувани услуги, месечни
абонаментни такси, вноски за лизинг на мобилни устройства, а последната
издадена фактура №**********/10.04.2018г. включва неустойки за предсрочно
прекратяване на договори по вина на ПОТРЕБИТЕЛЯ и последни 5 броя лизингови
вноски на мобилно устройство.
Потребените далекосъобщителни услуги по процесиите фактури са таксувани
съгласно приложенията - ценова листа към всеки един от двата договора,
съответно от 27.02.2016 г. и 11.08.2016 г. и допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги за номер ********** от 22.11.2017 г.
Общата сума на неустойките за номера ********** и ********** е в размер на
141,26 лв./62,46 лв. неустойка за услуга за номер **********;52,47 лв.
неустойка за услуга за номер ********** и неустойка за устройство за номер
********** в размер на 26,33 лв./.
Неустойките са начислени съобразно приложимите условия / за номер
********** - в p.III, т.4 от Допълнително
споразумение №********* от 22.11.2017г.. към договор за мобилни/фиксирани
услуги във връзка с условията на чл.1.2 вр. с чл.1.1 от Спогодба от 11.01.2018
г. между Комисия за защита на потребителите и „Теленор България“ ЕАД по гр.дело
№15539/2014 г. и гр.дело 16476/2014 г. на Софийски градски съд; за номер
********** - в чл.11 от Договор за мобилни услуги №********* от 11.08.2016г.
във връзка с условията на чл.1.2 вр. с чл.1.1 от Спогодба от 11.01.2018г. между
Комисия за защита на потребителите и „Теленор България“ ЕАД по гр.дело
№15539/2014 г. и гр.дело 16476/2014 г.на Софийски градски съд.
Неизплатените от ответника лизингови вноски за мобилно устройство TELENOR Smart Plus II White съгласно Договор за лизинг от 27.02.2016 г. са три
броя на обща парична стойност 12,27 лева.
Неизплатените от ответника лизингови вноски за мобилно устройство HUAWEI Y3 II White съгласно Договор за лизинг от 11.08.2016 г. са осем
броя на обща парична стойност 39,12 лева.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.
422 вр. чл. 415 ГПК, с искане да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите описани в издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение издадена по ЧГД № 1282/2019г. по описа на РС Провадия.
Искът е допустим, доколкото е предявен
по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния
едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
Ищецът носи доказателствената тежест
да докаже, че между него и ответника са сключени процесните договори, с
описания предмет, цена и срок, че е изпълнил задълженията си по тях.
Ответникът няма факти, за които да носи
доказателствена тежест.
От представените
по делото доказателства безспорно се установи, че е налице облигационна връзка
между страните по повод сключените по между им на 27.02.2016г. и на 11.08.2016г.
договори за
мобилни услуги и договори за лизинг.
Това се доказва от приложенията към фактурите, в които са отразени потребени
услуги, от изготвената по делото ССчЕ.
Установи се, видно от приложенията към процесните
фактури и от ССчЕ, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора като е предоставил
на ответника мобилни услуги предмет на договорите за мобилни услуги и му е
предоставил за временно ползване съобразно лизинговите договори мобилни апарати.
Ответницата не доказа да е изпълнила
задълженията си по договорите, за които са издадени процесните фактури. Поради
неизпълнението на задълженията й и въз
основа на общите условия ищецът й е начислил неустойка по фактура(дубликат) №
**********/10.04.2018г. и
изисква заплащането на оставащите лизингови вноски. Договорите между страните
са прекратени по силата на общите условия и неизпълнението от страна на
ответницата на договорните й задължения за заплащане на дължимите суми за
такси, ползвани услуги и лизингови вноски.
Съдът не споделя възраженията на
особения представител на ответника, че клазуата за неустойка е неравноправна и
като така е нищожна, че неустойката е завишена, тъй като тя е определена
съобразно сключените между страните договори за мобилни
услуги и съобразно чл.1.2 вр. с чл.1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между
Комисия за защита на потребителите и „Теленор България“ ЕАД по гр.дело
№15539/2014 г. и гр.дело 16476/2014 г. на Софийски градски съд.
Предвид
гореизложеното предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат
уважени.
С оглед изхода на спора, доказателствата
за заплатените разноски по делото и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените от последния
разноски по делото. Претендираните разноски от ищецът са следните: 25 лева –
държавна такса в исковото производство, 25 лева – държавна такса в заповедното производство,
възнаграждение на особен представител – 300 лева, адвокатско възнаграждение в
заповедното производство в размер на 360 лева и 360 лева адвокатско
възнаграждение в исковото производство, 300 лева възнаграждение на вещо лице за
ССчЕ.
Съобразно това на ищецът следа да се
присъдят разноски в размер на 385 лева по заповедното производство и в размер
на 985 лева в исковото производство.
Воден
от гореизложеното Провадийският районен
съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. 415 от ГПК съществуването на вземанията
на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 към Г.М.П. с ЕГН **********, с адрес ***, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 826/11.09.2019г. по ЧГД № 1282/2019г. по описа на РС Провадия за следните
суми в размер на: 338.24 лева /триста
тридесет и осем лева и 24 ст./, представляваща неизпълнени парични
задължения на Г.М.П., произтичащи от следните договори между Г.М.П. и „ Теленор
България“ ЕАД / с предишно наименование „ Космо България Мобайл“ ЕАД: Договор
за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 27.02.2016 г., Договор за
мобилни услуги № ********* и Договор за
лизинг от 11.08.2016 г., Допълнително
споразумение № ********* към договор за
мобилни/ фиксирани услуги от 22.11.2017 г. ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 09.09.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г.М.П. с ЕГН **********, с адрес
*** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 385 лева
по заповедното производство по ЧГД № 1282/2019г. по описа на РС Провадия и в
размер на 985 лева в настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..