Решение по дело №9186/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 20.01.2021 год.

                       

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание, проведено на седми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

 

При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9186 по описа на ВРС за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 53005/05.08.2020 г., с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че ищецът Ц.П.Д., ЕГН: ********** с адрес: *** не дължи на ответника „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, ЕИК ********* сумата от 1189,16 лв., от която главници в размер на 474,94 лева, начислени за предоставяне на В и К услуги на адрес: с. Е. с номер на партида 55767, за периода от 31.10.2003 г. до 30.09.2014 г. и лихви за забава върху главниците в размер на 714,22 лева.

В исковата молба ищецът излага, че партида № 55767 е сменена в края на 2018 г., като от тогава до сега титуляр на партидата е Ц.П.Д. и същата не е ползвала В и К услуги на адрес: с. Е. за периода от 31.10.2003 г. до 30.09.2014 г, поради което и не дължи тяхното заплащане. Освен това изискуемите от ответното дружество суми са погасени по давност.

За недължимостта на горепосочената сума отправена молба до „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, която е регистрирана с вх. № РД-04-2443/28.06.2019 г. Молбата била оставена без уважение, видно от писмо с изх. № РД-04-986/03.07.2019 г, като било посочено, че „съгласно чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно и изтичането на давностния срок има за последица погасяването на правото на иск и правото на принудително изпълнение по съдебен ред на вземанията на дружеството. С изтичане на давността дружеството - кредитор не разполага с правото на иск срещу длъжника и принудително събиране на сумите от длъжника по съдебен ред, но погасяването по давност не означава, че длъжникът не дължи погасените по давност суми."

Счита, че горепосочените задължения в общ размер на 1189,16 лева са погасени по давност на основание чл. 111, б. „В" от ЗЗД, тъй като начислените суми за периода от 31.10.2003 г. до 30.09.2014 г. и са периодични плащания, поради което имат по-кратката три годишна давност.

Твърди, че начислените от ответното дружество суми за ВиК услуги, които са оспорени като недължими, застрашават имуществената сфера на ищеца и обосновава правния ѝ интерес от формата на защита чрез отрицателен установителен иск. Това е така и поради даденото от Тълкувателно решение № 3/2017 от 27 март 2019 г. на ОСГТК на ВКС разяснение, че „при плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл.76, ал.1, изр.2 и изр.3 ЗЗД и на чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно - всяко от тях в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД" Възможност за извършване на плащане, което да отиде за погасяване на стари задължения, които са оспорени от ищеца като недължими, поради погасяване по давност поражда правния интерес от настоящият иск.

Ответното дружество депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който изразява становище за недопустимост на предявения иск. В евентуалност признава иска. Моли за присъждане на разноски, като сочи, че с поведението си не е станало повод за завеждане на делото.

Ищецът е направил искане в съдебно заседание, проведено на 07.01.2021 г., за постановяване на решение при признаване на иска, на основание чл. 237 от ГПК, поради което на осн. чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът е прекратил съдебното дирене и определил, че ще се произнесе с решение при признание на иска.

С оглед обаче на заявеното признание на иска в евентуалност на направеното възражение за неговата недопустимост съдът следва да се произнесе по въпроса за допустимостта на иска.

Съдът намира предявеният иск за допустим. В исковата молба е изложено, а и не се оспорва от ответника, че в счетоводството на дружеството се водят процесните вземания, като след подадено искане от страна на ищцата за заличаване на вземанията към нея поради погасяване по давност ответното дружество е отказало, с мотива, че се касае за естествени задължения, които въпреки погасяване на правото на иск на кредитора, ако се заплатят от длъжника са дължимо платени. Със същия мотив ответното дружество твърди в настоящото производство, че ищецът няма правен интерес от водене на настоящия иск, тъй като въз основа на настоящото решение погасените по давност вземания нямало да бъдат отписани и ще продължат да излизат като дължими от ищеца, поради факта, че са естествени задължения.

Настоящият състав не споделя това схващане на ответника, на първо място, защото след като се приеме с влязло в сила решение, че дадено вземане не се дължи (независимо на какво основание), ако вземането бъде платено, то ще е недължимо платено, именно поради тази причина – недължимост на вземането и същото следва да бъде отписано счетоводно. На второ място, докато вземането съществува в счетоводството на дружеството за ищеца съществува рискът да погаси по погрешка погасеното по давност вземане, което изрично е заявил, че не дължи при условията на чл. 76 от ЗЗД, или за него съществува правен интерес от заличаване от счетоводството на дружеството на спорното вземане и съответно възможността да бъдат отнесени плащания по текущи задължения за погасяване на старите такива. Отделно от това ищецът се позовава на първо място на недължимост на сумата, тъй като не е бил титуляр на партидата през отчетния период, за който са начислени процесните суми.

С оглед на изложеното съдът намира, че ищецът има правен интерес от водене на настоящия иск, поради което същият се явява допустим, поради което съдът следва да приеме изявлението за признание на иска от ответника.

Така Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Същото е направено от ответника, който може да се разпорежда с признатото право, съгласно изискванията на чл. 237, ал.3, т.2 от ГПК и не противоречи на закона и добрите нрави, с което е спазено и условието на чл. 237, ал.3, т.1 от ГПК.

С оглед на изхода от правния спор и направеното от ищеца искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски – държавна такса, съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 410,00 лв., представляваща направени разноски, както следва: 50,00 лв. – държавна такса за разглеждане на  настоящото производство и 360,00 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

По възражението на ответника, че не дължи разноски, тъй като не е станал повод за завеждане на настоящото производство съдът намира, същото за неоснователно, доколкото същият е отказал да отпише процесното вземане от счетоводството си, с което е станал повод за завеждане на настоящото дело.

Мотивиран от горното и по реда на чл. 237 от ГПК, Варненският районен съд

                                

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищецът Ц.П.Д., ЕГН: ********** с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, ЕИК ********* сумата от 1189,16 лв. (хиляда сто осемдесет и девет лева и шестнадесет стотинки), от която главници в размер на 474,94 лева, начислени за предоставяне на В и К услуги на адрес: с. Е. с номер на партида 55767, за периода от 31.10.2003 г. до 30.09.2014 г. и лихви за забава върху главниците в размер на 714,22 лева..

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Ц.П.Д., ЕГН: ********** с адрес: *** сумата от 410,00 (четиристотин и десет) лева, направени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: