РЕШЕНИЕ №260087
гр. П., 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двайсет и първи
май през две хиляди двайсет и първа година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Петя Борисова
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №
136/2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са
обективно кумулативно съединени искове от „Д.
И.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „С. С.“ № **,
чрез адв. М. ***, ЕИК С. С., с адрес: гр. С. ,
ул. „А. С.“ № **, за заплащане на
сумата в размер на 554 676.98 лева с ДДС, представляваща
възнаграждение за извършени строително-монтажни работи в гр. С. , съгласно
фактура № ********г., издадена в изпълнение на Договор № ********г. за
възлагане на обществена поръчка с предмет „Реконструкция и рехабилитация на ул.
И. В.в гр. С. , община С. “, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, както и сумата в размер на 55 467.70 лева, представляваща неустойка от 10
% от цената на договора, на основание чл. 92 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от
554 676.98 лева от датата на предявяване на исковете – 19.08.2020 г. до
окончателното плащане. Претендират се направените разноски.
Предявените искове се основават на следните
фактически твърдения:
На ******г. между „Д.
И.“ ЕООД, като изпълнител, и ответната
Община, като възложител, бил сключен Договор № 89 за възлагане на обществена
поръчка с предмет „Реконструкция и рехабилитация на ул. И. В.в гр. С. , община С.
“, по силата на който изпълнителят е следвало да извърши строително-монтажни
работи относно тротоари, съоръжения и принадлежности към тях, подробно описани
в техническа спецификация на възложителя представляваща част от договора, а
възложителят се е задължил да заплати възнаграждение в размер на
554 676.98 лева с ДДС. Работата е изпълнена за периода от 12.03.2019 г. до
12.11.2019 г., когато е подписан Констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа. Твърди се, че възложителят е приел работата без
възражения, осчетоводил е издадената от изпълнителя фактура № ********г. на
стойност 554 676.98 лева с ДДС, но не е заплатил дължимото възнаграждение.
Страните били уговорили и неустойка за забава. Падежът на плащане на
възнаграждението е определен на 30 дни след издаване на фактурата от изпълнителя,
т. е. 11.01.2020 г. Сочи се забава от страна на възложителя от 220 дни за
периода 11.01.2020 г. – 18.08.2020 г., поради което се претендира неустойка в
размер само на 10 % от цената на договора съгласно чл. 16, ал. 2 от договора,
или сума в размер на 55 467.70 лева. Моли за уважаване на исковете, ведно
със законата лихва само върху размер на главния иск - от датата на предявяване
на исковете до окончателното плащане. Посочва банкова сметка ***: ***, на основания чл. 127, ал. 4 от ГПК.
В
срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът Община С. , чрез
временно изпълняващия длъжността кмет Л.Й.Е., е депозирал
отговор, с който признава главния иск, т. е. че правното
твърдение на ищеца отговаря на действителното правно положение. Незаплащането на
дължимото възнаграждение е било поради затруднено финансово положение. Оспорва
се иска за неустойка, тъй като между страните били водени разговори за
отсрочване или разсрочване на задълженията. Изразява се становище, че предвид
признанието се дължат разноски от ответника само за държавна такса.
Алтернативно се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна
искова молба, в която се оспорват възраженията на ответника досежно
недължимостта на неустойката.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК няма постъпил отговор на
ДИМ.
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищеца. Сезиран
е
родовокомпетентният съд – чл.
104, т. 4 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
В откритото
съдебно заседание от 12.03.2021 г. по искане на ищеца и на основание чл. 237,
ал. 1 от ГПК съдът е прекратил съдебното дирене по главния иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 554 676.98
лева с ДДС, като е посочил, че ще се произнесе с решение съобразно
признатото. Продължил е производството по акцесорния иск по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, който се оспорва.
По същество:
Признаването
на иска представлява заявление от страна на ответника, че правното твърдение на
ищеца отговаря на действителното правно положение. Чрез това изявление
ответникът сочи, че няма да се брани срещу иска, защото искът е основателен. Признанието на иска обвързва съда и не може да бъде
оттеглено, след като е било
направено – чл. 237, ал. 4 от ГПК.
Решението при признание на иска не се
мотивира по същество, като в мотивите му само се посочва, че то се основава на признанието на ответника – чл. 237, ал. 2 от ГПК.
Не са налице предвидените в чл. 237, ал. 3 от ГПК
процесуални пречки за постановяване на решение при признание на иска, а именно:
да е признато право, което противоречи на закона и на добрите нрави, както и да
е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
С оглед изложеното, предявеният главен иск за сумата от
554 676.98 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за извършени СМР по
Договор № 89 от ******г. за възлагане на обществена поръчка с предмет
„Реконструкция и рехабилитация на ул. И. В.в гр. С. , община С. “, сключен
между Община С. , като възложител, и „Д. И.“ ЕООД, като
изпълнител, за която е издадена фактура
№ ********г. следва да се уважи, като решението, в тази част, се основава на
признанието на ответника.
По отношение на акцесорния иск за неустойка:
Съгласно
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. За да бъде ангажирана отговорността на ответника по иска на основание
цитираната законова разпоредба, е необходимо да са налице следните
предпоставки: да съществува задължение; това задължение да не е изпълнено или
да не е изпълнено точно; неустойката да е уговорена между страните; кредиторът
да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни.
Видно от чл.
16, ал. 2 от Договор № ********г. за възлагане на обществена поръчка, страните
изрично са уговорили, че при забава по отношение на задължението за плащане на
цената /възнаграждението/, възложителят дължи неустойка в размер на 0.1 % от
стойността на дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от
цената по договора.
След като
ответникът призна основателността на главния иск, то съдът следва да приеме, че
действително възложената работа е била надлежно изпълнена от изпълнителя и
приета без възражения от възложителя със съставянето на Констативния акт
образец № 15 от 12.11.2019 г. за установяване годността за приемане на строежа,
с което страните приемат, че работата е изпълнена съгласно възложеното – чл.
13, ал. 2 от договора, поради което задължението за възнаграждение съществува
надлежно.
Съгласно чл. 4,
ал. 1, т. 3 от договора, окончателното плащане се дължи до 30 дни, считано от
подписването на констативния акт образец № 15 и издаване на фактура от изпълнителя.
По делото е
приета фактура № ********г., издадена от ищеца-изпълнител за
извършените по процесния договор СМР за общата сума от 554 676.98 лева с
ДДС. Или, съобразно уговореното между страните, възложителят е следвало да
заплати възнаграждението на изпълнителя в срок до 11.01.2020 г. Дължимата неустойка
по чл. 16, ал. 2 от договора в размер на 0.1 % върху сумата от 554 676.98
лева, за един ден се изчислява на 554.68 лева. В тази връзка размерът на
неустойката за периода на забавата от 12.01.2020 г. до 19.08.2020 г. – датата
на подаване на исковата молба, равняващо се на сума над 110 000 лева, превишава
уговорения предел на отговорност на възложителя, поради което отговорността за
неустойка следва да бъде редуциран до размер от 10 % от цената на договора, т.
е. за сумата от 55 467.70 лева, до който размер е основателен и
акцесорният иск за неустойка.
Възраженията
на ответника, че не дължи неустойка понеже между страните са били водени разговори за отсрочване или
разсрочване на задълженията сочат на твърдения за водени преговори за изменение
на договора в частта за срока за заплащане на възнаграждението. Предвид липсата
на постигнато споразумение в тази част, следва извод, че възражението е
неоснователно.
По разноските:
Разноските следва да се възложат в тежест на ответника
съразмерно на уважената част от исковете – чл. 78, ал. 1 от ГПК. Предвид, че
падежът за заплащане на процесното възнаграждение е настъпил на 12.01.2020 г.,
т. е. далеч преди завеждане на исковата молба 19.08.2020 г., не може да
обоснове извод, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска.
Доколкото в случая и двата иска са основателни, то
направените от ищеца разноски за сумата от 24 405.79 лева - държавна такса
и 16 478.75 лева – адвокатски хонорар (платени), или общо 40 884.54
лева, следва да се възложат в тежест на ответника. Възражението за прекомерност
на адвокатския хонорар не е основателно, тъй като същото отговаря на минималния
размер по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждение с включен ДДС, дължим съобразно § 2а от същата наредба.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община С. , ЕИК С. С., с адрес: гр. С. ,
ул. „А. С.“ № **, да заплати на „Д.
И.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „С. С.“ №
19,
сумата от 554 676.98 лева (петстотин
петдесет и четири хиляди шестстотин седемдесет и шест лева и деветдесет и осем
стотинки) с ДДС, представляваща възнаграждение за извършени
строително-монтажни работи в гр. С. , съгласно фактура № ********г., издадена в
изпълнение на Договор № ********г. за възлагане на обществена поръчка, с
предмет „Реконструкция и рехабилитация на ул. И. В.в гр. С. , община С. “, на
основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, както и сумата в размер на 55 467.70 лева (петдесет и пет хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и седемдесет
стотинки), представляваща неустойка от 10 % от цената на договора, на основание
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху главницата от 554 676.98 лева от датата на
предявяване на исковете – 19.08.2020 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Община
С. , ЕИК С. С., с адрес: гр. С. , ул. „А. С.“ № **, да заплати на „Д. И.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: гр. П., ул. „С. С.“ № 19, сумата от 40 884.54 лева (четиридесет хиляди осемстотин осемдесет и четири лева
и петдесет и четири стотинки) – разноски в
исковото производство, от които 24 405.79 лева – държавна
такса и 16 478.75 лева – адвокатски хонорар с ДДС, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: /П/