Р Е Ш Е Н И Е
№ 310
гр. Русе, 14.03.2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4091 по описа за 2016 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 87, ал.3 и чл.
59 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от С.Г.М., А.Г.М. и Г.Г.М. против Г.Г.М., в която се твърди, че с
Нотариален акт № ***, том ХХХІІІ, нотариално дело №***93/97 г. на нотариус при
Русенски районен съд, бащата на страните Г.М.С. и съпругата му С.Т.С.
прехвърлили срещу поемане на задължение за издръжка и гледане на дъщеря си Г.Г.М.,
ответницата по делото, собствения си недвижим имот, представляващ
АПАРТАМЕНТ №*, намиращ се в гр.Русе, ж.к.”*******” бл. №***, вх.7, ет.2-ри, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, с
обща застроена площ от 58,79 кв.м., с избено помещение №4 с площ от 3,56 кв.м.,
ведно с 0,556% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж, който недвижим имот съгласно издадената схема №15-135353/22.03.2016г.
от АГКК-Русе представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********,
в гр.Русе, с адрес на имота: кв.”*******”, ул.”*****” №4, бл.***, вх.7, ет.2, ап.4.
Г.М.С. починал на
07.11.2011г. като оставил за свои законни наследници страните по делото и
съпругата си С.Т.С.. Правата им като законни наследници по отношения на
описания в исковата молба имот били 6/10 за съпругата му С.Т.С. и по 1/10 за
всички останали наследници.
Твърди се в
исковата молба, че с извършване на прехвърлителната сделка от 17.11.1997г. е
уговорено, че малолетната към момента на сделката ответница Г.Г.М. ще започне
да изпълнява задълженията си след навършването на пълнолетие, което настъпило
на 20.02.2008 г. От тази дата и до смъртта на баща им Г.М.С. на 07.11.2011г.,
ответницата – приобретател по договора за гледане и издръжка не изпълнявала
задължението си, като не полагала никакви грижи за баща си. Ищците твърдят, че
те са се грижили за него, помагали са му в домакинството, осигурявали са
медицинска помощ и гледане, както и били заплатили всички разходи за
погребението му. Ищецът А.Г.М. бил заплатил за изработка на паметник – 5000лв.,
за ковчег – 400лв., за изкопаване на гроб – 1000лв., за венец и кръст – 60лв.,
за закупуване на гробищен парцел – 1000лв. и за обзавеждане на стаята от гроба
2540лв. или общо 10000лв. Ищцата С.Г.М. била заплатила за музика за
погребението – 300лв. и за църковен обред 100лв., или общо 400лв. Ищцата Г.Г.М.
заплатила за помен след погребението 600лв. Ищците твърдят, че тези разноски,
които представлявали необходими такива за погребението, организацията на същото
и изразяване на почит към умрелия по традиционен за ромите начин, е следвало да
бъдат поети от приобретателката по алеаторния договор – ответницата Г. Г.М..
Смятат, че при този вид сделки, каквато е договорът за гледане и издръжка,
грижата на приобретателя включва и горните разноски. След като не е заплатила
тези разноски и не е положила необходимата грижа за погребението на баща им,
ответницата се била обогатила с горната сума. По тази причина ищците претендират
да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде развален договора за
гледане и издръжка, сключен с нотариален акт №***, том ХХХІІІ, нотариално дело
№***93/97г. на Русенския нотариус по отношение на подробно описания в него
недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №*, намиращ се в гр.Русе, ж.к.”********” бл. №***, вх.7, ет.2-ри до размер 3/10, т.е. по 1/10 за всеки от ищците С.Г.М., А.Г.М.
и Г.Г.М., поради пълно неизпълнение на задълженията от приобретателката –
ответница по делото. Молят също ответницата да бъде осъдена да им заплати
сумата от 11 000лв., представляващи направени разходи по погребението на общият
им наследодател Г.М.С., като на ищеца А.Г.М. заплати сумата от 10 000лв., на
ищцата С.Г.М. – сумата от 400лв. и на Г.Г.М. – сумата от 600лв. Претендират и
направените по делото разноски.
В срока за отговор
по чл.131 ГПК, ответницата оспорва основателността на предявените искове. Твърди,
че е изпълнявала в пълен обем задълженията си по сключения алеаторен договор, полагала
е необходимите грижи през целия период на действие на договора от навършване на
пълнолетие до смъртта на баща си, изпълнявала е добросъвестно задълженията си
по договора, съобразно неговите жизнени, здравословни и битови нужди, адекватно
на неговите очаквания. Оспорва твърдението на ищците, че те са полагали грижи
за баща им и за домакинството му.
По отношение на
ангажиментите по погребението, счита, че те не са част от договорното й
задължение като приобретател по алеаторния договор, тъй като в него липсвала
такава уговорка. Договорът прекратявал действието си със смъртта на прехвърлителя.
Оспорва и твърденията на ищците, че тя не е участвала в поемането на
необходимите разноски за организацията на погребението и последващите ритуали. Оспорва
и дължимостта от нейна страна на претендираните от ищците суми за дейностите по
погребението и последващо оформяне на
гробното място. Счита тези искови претенции и за недоказани по размер.
Наред с това, излага становище, че разходите за погребение и ритуали, направени
съзнателно и доброволно от близък човек поначало не са предмет на облигационни
претенции и не подлежат на връщане.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
С нотариален акт № ***,
том ХХХІІІ, нотариално дело №***93/17.11.1997 г. на нотариус при Русенски
районен съд, Г.М.С. и съпругата му С.Т.С. са прехвърлили на дъщеря си Г.Г.М.,
собствения си недвижим имот, представляващ апартамент №*, намиращ се в гр. Русе, ж.к.”*******” бл.
№***, вх.7, ет.2-ри, състоящ се от
стая, дневна, кухня и сервизни помещения, с обща застроена площ от 58,79 кв.м.,
с избено помещение №4 с площ от 3,56 кв.м., ведно с 0,556% ид.ч. от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж, срещу поемане на задължение
от страна на приобретателката за гледане и издръжка на прехвърлителите, което
задължение ще започне да изпълнява след навършване на пълнолетие.
Г.М.С. е починал на
07.11.2011г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си С.С. и
четирите си деца – тримата ищци и ответницата. Във връзка с погребението на Г.С.,
на ОП „Обреден дом Русе“ са заплатени за
„откупуване гробно място“ №** и №** в парцел ** на гробищен парк „Чародейка“
50лв. (по 25лв. за гробно място) и още 871лв. за други услуги, за които разходи
са представени документи от ищците.
Според представена
„служебна бележка“ от ЕТ „Балти тур
комерс“, ищецът А.Г.М. е поръчал надгробно оформление през 2012г. за своя баща Г.С.
на обща стойност 3000лв., от които е заплатил 2000лв. и остават дължими още
1000лв.
За периода месец
август 2010г. до месец юли 2011г. от „Никтранс“ ЕООД на името на починалия Г.М.
са издадени покупателно-изплащателни сметки за предадени вторични суровини
(метали) и получени за тях суми.
Ответницата е
представила три броя епикризи и служебна бележка от СБАЛПФЗ –Русе, от които е
видно, че наследодателя на страните Г.М. е бил регистриран в болничното
заведение от повече от 15г. с диагноза хроничен бронхит и хронична дихателна
недостатъчност. В последните 5-6г. състоянието му се усложнило с тежка
дихателна недостатъчност и допълнително съпътстващите диабет и исхимична болест
на сърцето. По данни на персонала на болничното заведение, пациентът е бил
придружаван от съпругата си, дъщеря си и съжителстващия с нея мъж.
Разпитаните по
делото свидетели установяват, че приживе Г.М. живеел в процесното жилище заедно
със съпругата си, дъщеря си Г.М. и нейният съпруг. Г. бил християнин, а
съпругата му и зет му с когото живеели били мюсюлмани. Другите му деца – ищците
по делото, които са от предишен негов брак, не посещавали дома на М., а се
виждали с него извън апартамента, тъй като не били в добри отношения със
семейството му. След смъртта му, Г.М. е погребан съгласно ромските християнски
традиции, като имало опело в дома му, а после бил положен в гробница, която
представлявала изкопана стая, обзаведена с много вещи. Основната организация по
погребението, изкопаването и оформянето на гроба на Г. поел синът му А.М..
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно
основание чл. 87, ал.3 ЗЗД.
В производството по
разваляне на договор за издръжка и гледане, ищецът следва да докаже сключването
на договора, а в тежест на приобретателя-ответник е да докаже пълното и точното
изпълнение на задълженията му по договора, т.е. такова, което съответства на
нуждите на прехвърлителя Прехвърлителят не е длъжен да сочи в какво се състои
неизпълнението, нито да доказва липсата на изпълнение След смъртта на
прехвърлителя, активно легитимирани да предявят иск за разваляне на договора са
неговите наследници.
Съгласно чл. 63,
ал. 1 ЗЗД, всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по
него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да
изпълнява и тя своите задължения по същия начин. Задължението на прехвърлителя по
договор за издръжка и гледане се изпълнява още със сключването на договора, с
оглед на транслативния му ефект. Задължението на приобретателя следва да се
изпълнява от момента на сключване на договора до смъртта на прехвърлителя, т.е.
касае се до задължение с продължително изпълнение. Задължението за гледане и
издръжка има за предмет една продължителна във времето престация, определена не
с конкретен срок, а с определяем такъв – моментът, в който лицето, следващо да
получава грижи и издръжка, почине (Решение
№ 26/06.02.2009 г., по гр.д. № 5524/2007 г., на II г.о.; Решение №
269/08.05.2009 г., по гр.д. № 168/2008 г., на II г.о.).
Изпълнението трябва
да е ежедневно, непосредствено, непрекъснато и неделимо. Частичното
неизпълнение е равнозначно на пълно неизпълнение и основание за разваляне на
договора за издръжка и гледане. Приобретателят е длъжен да изпълнява по начин,
който да съответства на всички нужди на прехвърлителя, като не е необходимо
кредиторът да го уведомява за промяната в нуждите си. Изпълнението се дължи
лично от приобретателя по местоживеенето на кредитора. Освен това, тъй като по
договора задължението за издръжка и гледане не е обусловено от наличието на
нужда от тях, евентуалната липса на такава е без значение за изпълнението му
(Решение № 1041/29.10.2008г., по гр.д. № 4405/2007 г., на II г.о.).
Видът и обемът на
дължимата престация на приобретателя се определят от уговореното в договора. В
конкретния случай е използвана бланкетната формулировка „за гледане и издръжка
на прехвърлителите”. Щом липсва ограничение в договора относно обема на
дължимата грижа и издръжка, следва да се приеме, че страните са се съгласили да
се осигурява цялата необходима на прехвърлителите издръжка и да бъдат полагани
всички необходими за тях грижи, на базата на действителните им конкретни нужди
във всеки един момент (Решение № 82/05.04.2011г., по гр.д. № 1313/2009 г., на
IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Престация на длъжника е натурална
и следва да включва извършване на всички действия по осигуряване на нормални
бит и домакинство, за здравословното състояние на прехвърлителя, както и такива
с нравствен елемент - уважение, внимание, уют, чувство за семейна среда и
принадлежност към семейството на приобретателя, като последния е длъжен да има
съответстващо поведение и да осигури същото от останалите членове на
домакинството си (Решение № 24/18.03.2009 г., по гр.д. № 5287/2007 г., на IV
г.о.). Използваната бланкетна формулировка в процесния договор дава основание
да се приеме, че в него не са уговорени задължения за приобретателя, чието
изпълнение да се дължи след смъртта на прехвърлителя. Последният би могло да
бъде гледан и издържан само докато е жив. Поради това дори и да се приеме, че
ответницата не е поела цялостната организацията и всички разноски по
погребението на своя баща, то това обстоятелство не е основание за разваляне на
алеаторния договор.
Съвкупният анализ
на доказателствата по делото дава основание да се приеме, че ответницата е
изпълнила в пълен обем задълженията си по договора съобразно изложеното по-горе.
Свидетелите А.В., И.Г. и М.М. не установяват преки впечатления от дома на
починалия Г. М. и отношенията му с ответницата, а единствено пресъздават
разговори с него „насаме“, оплакванията му, които няма как да бъдат проверени,
а и които оплаквания не биха могли да бъдат определени като оплаквания от
ответницата и нейното поведение. Свидетелят М. установява, че до последно Г.
бил „с акъла си“. Оплаквал се, че бил болен, че не изкарвал пари, че жена му не
го обичала и уважавала. Но за ответницата свидетелят сочи, че „Г. си уважаваше
бащата и той я обичаше много“. Този свидетел с показанията си сочи основния
мотив за предявените от ищците искове – „според нашите обичаи не може само
едното дете да се възползва, а другите да не вземат нищо“. Съществуването на
такъв обичай не е основание за разваляне на алеаторния договор, още по-малко на
основание неговото неизпълнение, каквото ищците са навели.
Свидетелите С.С., Ж.А.
и З. Исмаилова имат преки впечатления от бита на починалия Г., отношенията в
неговото семейство и установяват, че след навършване на пълнолетие, ответницата
подпомагана от своята майка, брат и съжителстващ партньор са полагали необходимите
грижи и осигурявали издръжка на починалия Г. съобразно нуждите му, а когато се
е влошило здравословното му състояние са го придружавали при посещението му в
болницата и са го обгрижвали. Тези показания съдът кредитира като пълни,
логични и подкрепени от писмените доказателства – епикризи и служебна бележка
от СБАЛПФЗ –Русе. Поведението на Г. М.
приживе също дава основание да бъдат кредитирани показанията на тази група
свидетели. Ако същият беше недоволен от полаганите за него грижи можеше да
предприеме действия за разваляне на процесния договор или поне да потърси
помощта на някой от другите си деца. Последните дори да имало случаи, в които
да са го подпомогнали по някакъв начин, то основните грижи за него е полагала
ответницата и нейното семейство, с които е живеел в едно домакинство.
По тези съображения
предявеният иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД се явява неоснователен.
По иска по чл. 59 ЗЗД:
Ищците са
претендирали от ответницата всички вложени от тях средства за погребението на починалия
си баща, на основание процесния договор за издръжка и гледане, а не в
качеството й на наследник, съобразно наследствените й права. Въпреки
непрецизното формулиране на тази искова претенция като кумулативна, предявена
на това основание тя би могла да бъде приета за основателна само при отхвърляне
на иска по чл. 87, ал.3 ЗЗД, т.е. в условията на евентуалност. Недопустимо е да
се иска едновременното разваляне на договора и присъждане на претендираните
суми на едно и също основание – задължение на приобретателя по алеаторния
договор да заплати всички необходими разноски за погребението на прехвърлителя
съобразно традиционния за него ромски начин. С оглед изложеното по този въпрос
във връзка с първия иск, то вторият иск за неоснователно обогатяване се явява
също неоснователен само на това основание – не е налице твърдяното от ищците
договорно задължение за ответницата.
За пълнота на
изложеното и по двата иска следва да се отбележи, че твърдените в исковата
молба разноски за погребението на Г. М. не са доказани по размер. Писмени
доказателства са представени само за 2921лв. Твърденията в исковата молба за
разходите не се подкрепят от представените дори от самите ищци писмени
доказателства. Претендирани са 5000лв. за паметник, а според представената служебна
бележка от ЕТ „Балти тур комерс“ поръчаното надгробно оформление е на стойност
3000лв., от които са платени само 2000лв. За закупуването на гробищни парцели
са платени 50лв., а не 1000лв. Изкопаването на гроба също не е на посочената от
ищците стойност – 1000лв., а част от услугите на обща стойност 859лв. по една
от сметките от 08.11.2011г. на ОП „Обреден дом – Русе“. С оглед свидетелските показания дори и да се
приеме, че за погребението са изразходвани повече средства, то на същото
основание следва да се приеме, че ответницата е предоставила 1000лв. за
оформянето на гроба и 200лв. за помен. Изкопаването на гробницата и нейното
оформяне е извършено фактически от едноутробния брат на ответницата свидетеля Ж.А.
и партньорът й Н.А. което се установява от свидетелите по делото. Тези
обстоятелства дават основание да се приеме, че ответницата е дала своя принос
със средства и труд, включително и на свои близки, за погребването на починалия
Г. М., в изпълнение на свой нравствен дълг, а не на договорно задължение.
Извършените от ищците дейности и изразходваните от тях средства за погребението
на баща им също са в изпълнение на нравствения им дълг и на осн. чл. 55, ал.2 ЗЗД не биха могли да искат връщане на изразходваното.
По изложените съображения,
предявените по делото искове следва да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, в тежест на тримата ищци следва да се
възложат направените от ответницата разноски по делото за адвокатско възнаграждение
в размер на 800лв. по първия иск и 1000лв. по втория. С оглед претендираните
права от ищците по първия иск, всеки един от тях следва да заплати на
ответницата по 266, 67лв. По втория иск с оглед размера на претендираните от
ищците суми, дължимите от тях на ответницата разноски са както следва: С.М. –
36,36лв., А.М. – 909,09лв. и Г.М. – 54,55лв.
Така мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Г.М. с ЕГН**********, А.Г.М. с ЕГН**********
и Г.Г.М. с ЕГН********** против Г. Г.М. с ЕГН********** иск с правно основание
чл. чл. 87, ал.3 от ЗЗД – за разваляне до размера от 3/10 ид.части на сключения
на 17.11.1997г. договор с нотариален акт № ***, том ХХХІІІ, нотариално дело №*****/97 г. на нотариус при Русенски районен съд, с който Г.М.С.
и съпругата му С.Т.С. са прехвърлили на дъщеря си Г. Г.М., собствения си
недвижим имот, представляващ апартамент №*, намиращ се в гр. Русе, ж.к.”**********”
бл. №***, вх.7, ет.2-ри, състоящ се от
стая, дневна, кухня и сервизни помещения, с обща застроена площ от **** кв.м., с избено помещение №* с площ от **** кв.м., ведно с ****% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж, срещу поемане на задължение от страна на приобретателката за
гледане и издръжка на прехвърлителите, което задължение ще започне да изпълнява
след навършване на пълнолетие, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Г.М. ЕГН********** против Г. Г.М. с ЕГН**********
иск за неоснователно обогатяване - за заплащане на сумата от 400лв.,
представляващи разноски за погребението
на наследодателят им Г.М.С., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Г.М. с ЕГН********** против Г. Г.М. с
ЕГН********** иск за неоснователно обогатяване - за заплащане на сумата от 10 000лв.,
представляващи разноски за погребението
на наследодателят им Г.М.С., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.Г.М. с ЕГН********** против Г. Г.М. с
ЕГН********** иск за неоснователно обогатяване - за заплащане на сумата от 600лв.,
представляващи разноски за погребението
на наследодателят им Г.М.С., като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Г.М. ЕГН**********
с адрес *** да заплати на Г. Г.М. с ЕГН********** сумата от 303,03лв. разноски
за настоящото производство.
ОСЪЖДА А.Г.М. с ЕГН**********
с адрес *** да заплати на Г. Г.М. с ЕГН**********
сумата от 1175,76лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Г.Г.М. с ЕГН**********
с адрес *** да заплати на Г. Г.М. с ЕГН********** сумата от 321,22лв. разноски
за настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Районен
съдия: