Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, 01.06.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в
публично съдебно заседание на осемнадесети
май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
секретар Марина Филипова, като разгледа докладваното
от съдия Константинова в.гр. дело № 376
по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.258 и
сл. от ГПК.
С решение № 192 от 07.06.2016
година, постановено по гр.дело № 1471 по описа за 2015 година, Ловешкият
районен съд е осъдил, на основание чл. 59 от ЗЗД Г.Г.Д.
, ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на И.С.И., ЕГН ********** и М.К.И.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, сумата от 3000,00 лв. -обезщетение за
ползване без основание на недвижим имот, представляващ апартамент № 5, находящ
се в блок *****в гр. Ловеч, ведно с избено помещение № 1 и таванско помещение №
1 за периода 01.09.2010 г. до 01.09.2011 г. Осъдил е, на основание чл. 59 ЗЗД, Т.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на И.С.И. и М.К.И. сумата от 3000,00 лв. - обезщетение
за ползване без основание на недвижим имот, представляващ апартамент № 5,
находящ се в бл. *****в гр. Ловеч, ведно с избено помещение № 1 и таванско
помещение № 1 за периода 01.09.2010 г. до 01.09.2011 г. Осъдил е ответниците да
заплатят на ищците разноски по делото в размер на 1 680,00 лв.
Решението е обжалвано от адв.А.Т.-
пълномощник на Г.Г.Д. като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния
и процесуален закон.
Смята,
че изцяло неправилно съдът е възприел релевантните за основателността на
иска факти, не е обсъдил в цялост възраженията
на ответницата, както и доводите по съществото на спора.В нарушение на закона и
при съществено нарушение на процесуалните правила не е поставил на съвкупен
анализ действително реализираното процесуално поведение на страните и
ангажираните доказателства. Като се позовава на чл. 3 от ГПК твърди, че съдът
не е отчел, че в исковата си молба ищците съзнателно са премълчали наличието на
сключен на 24.09.2003г. предварителен договор за покупко-продажба на същия
имот, подписан от тях в качеството им на продавачи и Г.Г.Д. в качеството ѝ
на купувач. Счита, че няма доказателства този предварителен договор да е бил
развален- било то с едностранно изявление, било то по взаимно съгласие на
страните, или по право по чл.89 от ЗЗД. Като тълкува представената по делото от
ищците декларация от Г.Д. от 23.02.2004г. поддържа, че същата не касае предварителния
договор, а „поето задължение за освобождаване на недвижимия имот, който е
продаден на М.К.И. с нотариален акт №82 т.З от 2003г. на Нотариус Нели
Хаджикръстева". Затова счита за неправилен извода на съда, че с
декларацията тя се задължила да предаде владението на процесния имот до
21.06.2004г.Акцентира, че ищците не са твърдели, че някога са владели имота, а Г.Г.Д.,
в качеството си на купувач по предварителен договор от 24.09.2003г., на
основание чл.70 ал.З във вр. с чл.71 от ЗС има право да се ползва от
гражданските плодове от имота и не дължи обезщетение на ищците. Посочва и
съдебна практика.
Твърди, че при съществено нарушение на процесуалните
правила, съдът не е обсъдил и довода ѝ, че допълнителна индиция за
неоснователността на претенцията на ищците е и фактът, че считано както от
20.06.2003 г., така и от 24.09.2003 г. до предявяване на иска през 2015г.-настоящите
ищци не са предявявали срещу нея иск както за ревандикация на имота, така и иск
за обезщетение за ползване на имота без правно основание.
Сочи, че при съществено нарушение на процесуалните
правила съдът не е отчел, че разпитаният свидетел на ищците –Присадашки, няма
преки и непосредствени представи за обстоятелствата, за които свидетелства, тъй
като не е виждал предварителния договор, не е влизал в процесния имот, а до
сключване на сделка не се е стигнало. Счита, че съдът не е анализирал събраните
в производството доказателства, в това число и приложеното гр.д.№192/2014г. по
описа на ЛОС. Според въззивника съдът недопустимо е обсъдил, както и формирал
правни изводи по издадена от PC- Ловеч по ч.гр.д.№110/2005г. Заповед за
възстановяване на владението на процесния апартамент срещу Г.Г.Д., по заявление
подадено от адв.С.-като пълномощник на М.К.И., след като по надлежен ред е
установено, че пълномощното по това дело не е подписано в качеството на
упълномощител от М.К.И. (гр.д.№ 192/2014 г.). Като нарушение сочи и факта, че съдът приема за допустима
претенцията на ищците по иска по чл.59 от ЗЗД за разделно осъждане на
ответниците, а ги осъжда общо за разноските в размер на 1680 лева, за които
липсват доказателства за плащане.
Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него-
постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира и за разноски.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от адв.А.Т., като пълномощник на Т.Г.Т., в която са изложени
същите оплаквания за допуснати нарушения при постановяване на съдебния акт.
Смята, че в нарушение на закона и при съществено
нарушение на процесуалните правила, Районен съд Ловеч е отказал да приеме за
разглеждане и не е допуснал представени доказателства и доказателствените
искания на Т.Г.Т., заявени в о.с.з. на 09.05.2016г. с писмена мотивирана
молба-становище, приемайки същите за преклудирани, а в определение от
20.10.2015 г., съдържащо обявен на страните проект за доклад по делото,
докладван в о.с.з. на 21.12.2015г., Районен съд-Ловеч не е указал
доказателствена тежест на ответника Т. досежно заявеното от него възражение за
упражнявана от него фактическа власт -владение върху процесния имот. Сочи, че
същевременно в същото съдебно заседание съдът е приел за безспорно между
страните, че процесният имот се намира във владение на ответниците. Твърди, че
решаващият съдебен състав на РС-Ловеч изцяло е игнорирал самостоятелната
пасивна материалноправна легитимация на всеки от ответниците, респ. и на
самостоятелната им защита, доколкото същата, макар и да почива на обща
претенция на ищците, е за разделното им осъждане. Изтъква новата защитна
позиция на ответника, която съдът е отказал да приеме за разглеждане и да
обсъди.
Тази нова позиция е свързана с възражението на Т.Г.Т., че е собственик на имота, поради изтичане
на законоустановения в чл.79 от ЗС 10-годишен давностен срок, считано от
06.06.1996год.- началото на упражняване на фактическа власт като дееспособно
пълнолетно лице с намерение за своене до 06.06.2006 г., което налага извод за
неоснователност на претенцията на ищците по чл.59 от ЗЗД за периода
01.09.2010г.-01.09.2011г.Представя доказателства за предявени от него искове с
правно основание чл.356 от ГПК за процесния имот, предявен срещу И.С.И.-предмет
на производството по гр.д.№640/2015г. по описа на РС-Ловеч и обективно
съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 предл. второ и трето от ГПК във
връзка с чл.79 от ЗС срещу И.С.И., М.К.И., И.Ц.М.и Г. Ц.М.- предмет на
производството по гр.д.№ 694/2015г. по описа на РС-Ловеч. Като нарушение на
процесуалните правила посочва отказа на съда да спре производството по делото,
на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК предвид преюдициалния характер на двете
производства.
Моли съда да отмени обжалваното
решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения от
ищците И.С.И. и М.К.И. срещу ответника Т.Г.Т. иск за заплащане на сумата от
3000 лв, претендирана да представлява обезщетение за ползване без основание на
недвижим имот, като неоснователен, както и да му бъдат присъдени
направените в производството съдебни и деловодни разноски в двете
инстанции.
В срока по ч.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от И.С.И. и М. К. И.
чрез адвокат С.С., на въззивната жалба
подадена от Г.Г.Д., с който я оспорват като неоснователна, макар и допустима.
Оспорват твърдението в жалбата, че владението е
предадено на ответниците въз основа на предварителния договор, тъй като в него
не се съдържа клауза, която да предвижда, че владението се предава на Г.Д. при
сключването му, а дори напротив- в чл. 7 изрично се посочва, че това ще стане
на 03.10.2003г., т.е. на уговорената в чл. 3 дата за сключване на окончателен
договор. В тази връзка и с оглед разпределената доказателствена тежест именно
жалбоподателката е следвало да установи, че фактическата власт върху имота ѝ
с предадена на основание разглежданото облигационно правоотношение, но
доказателства не са представени. На следващо място излага, че в производството
били ангажирани гласни доказателства, че предварителният договор е прекратен по
взаимната воля на страните по него. Твърди, че за липсата на желание за
продължаване на тази облигационна връзка говорят и действията на жалбоподателката-
подписаната декларация на 23.02.2004г., което потвърждава, че страните са се
отказали от създадената с предварителния договор връзка- ищците чрез влизане в
преговори с трето лице за продажба на имота и освобождаването на същия от
ответницата до определен срок и изявление на последната, че ще освободи
жилището в даден срок. Твърди, че за липсата на интерес на страните от
продължаване на договорното правоотношение и за неговото прекратяване говори и
обстоятелството, че нито една от тях в продължение на повече от 12 години не е
предприела каквито и да било действия, вкл. и по съдебен ред, за финализиране
на сделката чрез сключване на окончателен договор. Сочи, че дори и да се
приеме, че предварителният договор не е прекратен, жалбоподателката се е
задължила да предаде имота в определен срок, след който ползването му е било
без основание и поради това след 21.06.2004 г.- датата, на която имотът е
следвало да бъде освободен съгласно заявеното в декларацията, ответницата не се
е ползвала от закрилата, дадена от чл. 70, ал. 3 ЗС. Поради това през процесния
имот ответницата е ползвала имота без правно основание и дължи обезщетение,
затова решението на съда е правилно и обосновано. Оспорва въззивната жалба като
неоснователна и в частта за разноските .
Моли съда да постановите решение, с което да остави
без уважение разглежданата въззивна жалба, като се потвърди обжалвания съдебен
акт.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от И.С.И. и М.К.И., чрез Адвокат
С.С., на въззивната жалба, подадена
от Т.Г. Д., в който излагат съображения за процесуална допустимост, а по
същество- за нейната неоснователност.
Според въззиваемите единственото възражение на
ответника Т., направено в отговора му на исковата молба, е че ползва имота на
основание упражнявано от майка му владение върху имота, предадено въз основа на
предварителния договор. Затова акцентират ,че защитната теза на ответника е, че
е държател на имота от името на майка си, а не че е владелец или собственик на
същия.
Като се
позовават на разпоредбите на чл. 6 и чл. 8 и чл.131 от ГПК считат, че до
изтичане на срока за отговор страните чрез фактическите си твърдения и
процесуалните си действия очертават предмета на спора, а на база тези твърдения
съдът е длъжен да определи правото и да разреши спора. Твърдят, че в нарушение
на всички установени гражданскопроцесуални принципи би било, съдът да възприеме
факти, които не са били посочени изрично от страните в установените срокове за
това, най- малкото защото това би довело до нарушаване на принципа на равенство
между страните.
Сочат, че първото възражение от ответника за
неоснователност на претенцията поради придобито право на собственост е
направено едва в осмото заседание по делото, което е извън всякакви процесуални
срокове и преклузии и поради това първоинстанционният съд правилно и обосновано
е отказал да го разгледа и да се произнесе по него. Считат, че не е налице и
твърдяното от жалбоподателя нарушение в проекта за доклад по делото, а именно
че на ответника Т.Г.Т. не е указана доказателствената тежест да установи
владението си върху имота. Поддържат становище, че въпросът дали жалбоподателят
е собственик на имота или не, е ирелевантен за правилното разрешаване на спора.
С оглед на това считат, че двете производства- по гр.д.№ 640/2016г. и гр.д.№
694/2016г. по описа на PC Ловеч са без значение за окончателния съдебен акт.
Сочат, че въззивната жалба в частта за разноските също
е неоснователна.
Молят съда да постанови решение, с което да остави без
уважение подадената от името на Т.Г.Т. въззивна жалба.
С определение в открито съдебно заседание, проведено на 18.10.2016 г.
въззивният съд е спрял производството по делото, на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК до влизане в сила на решението по гр.дело № 694/2016 г. на РС-Ловеч.
С определение от 23.02.2021 година Ловешкият окръжен съд е възобновил
производството по делото.
В съдебно заседание, пълномощникът
на въззивниците- адвокат А.Т., поддържа въззивните жалби и моли да бъдат
уважени.Представя подробни писмени бележки.Въззиваемите се представляват от
адвокат С.С., който поддържа становището си за неоснователност на жалбите и
също е представил писмена защита.
Въззивното производство е
допустимо, тъй като срокът
по чл.259 ал.1 от ГПК за обжалване на решението на районния съд е спазен.
И.С.И. и М.К.И. са предявили против Г.Г.Д. и Т.Г.Т.
осъдителни искове за заплащане от всеки от тях на сумата 3000 лева, с която
всеки от тях се е обогатил неоснователно за сметка на ищците от ползването на недвижим имот, находящ се в
гр.Ловеч през периода от 01.09.2020 г. до 01.09.2011 година.
Ответниците са оспорили претенците.
От представените доказателства по гр.дело № 1471/2015 година на
Ловешкия районен съд, от преценката на становището на страните, в съответствие
със задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Ищците И.С.И. и М.К.И. са
съпрузи и се легитимират като
собственици на недвижим имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в бл. *****в
гр. Ловеч, , според НА № 82, том III,
рег.№ 2685, дело № 332 от 2003 г. на Нотариус Н.Хаджикръстева, от който е
видно, че са го закупили от който Г.Г.Д. на 20.06.2003 година.Жилището е със зстроена площ от 103.86 кв.
м. и се състои от две спални, дневна, столова, бокс, баня, тоалетна, килер и
антрета при граници: улица, от две страни - двор, М.Н., Х.Д.и Н.П., заедно с
принадлежащите: избено помещение №1 с площ от 17,93 кв.м. при граници: П.В., М.Н.,
таванско помещение №1 с площ от 16.29 кв.м. при граници С.П., стълбище и заедно
с припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на
ползване върху УПИ съставляващ парцел II в кв. 42 по действащия устройствен
план на гр.Ловеч одобрен 1989г.
След сключване на договора за
покупко-продажба, страните са подписали на 24.09.2003 г. предварителен договор
за покупко-продажба, според който М.К.И. и И.С.И. са се задължили да продадат
на Г.Г.Д. същия имот за сумата от 19 000.00 лв., от който 2 500.00
платени при сключването на договора и 16 500.00 при изповядване на
сделката.Срокът за сключване на окончателния договор е до 03.10.2003 г., като
владението върху имота се предаде на ответника Георгиева не по-късно от
03.10.2003 г.
По делото е представена
декларация, подписана от Г.Г.Д., с която е декларирала, че в срок до 21.06.2004
г. се задължава да освободи недвижим имот, представляващ ап. № 5 на 3-ти етаж,
вх. Б от жилищен блок „***", находящ се в гр.Ловеч със застроена площ на
жилището 103.86 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, столова, бокс, баня,
тоалетна, килер и антрета при граници: улица, от две страни - двор, М.Н., Х.Д.и
Н.П., заедно с принадлежащите: избено помещение №1 с площ от 17,93 кв.м. при
граници: П.В., М.Н., таванско помещение №1 с площ от 16.29 кв.м. при граници С.П.,
стълбище и заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и
правото на ползване върху УПИ съставляващ парцел II в кв. 42 по действащия
устройствен план на гр.Ловеч одобрен 1989г., което е продала на М.К.И. с
нотариален акт № 82, том III от 2003 г., а при неизпълнение на поетото
задължение ще дължи на купувача сумата от 1 000.00 лв.-обезщетение за ползване
без основание. Видно е от приложения препис от декларацията на л. 42 от гр. д.
№ 192/2014 г. на ЛОС, че подписът на декларатора е нотариално заверен на
23.02.2004 г. от нотариус Нели Хаджикръстева.
По делото са събрани и гласни
доказателства. Свидетелят Д.Р.П.е заявил, че е проявил интерес от закупуването
на имота през 2003 г., а ищецът С. му заявил че ако жената, с която има сключен
предварителен договор не го закупи, ще му го продаде. До сключването на сделка
не се стигнало, тъй като свидетелят не разполагал със средства за заплащане на
цената.
Представена е по делото издадена на 07.02.2005 г. по ч. гр. д. № 110/20005
г. PC Ловеч заповед, с която съдът е заповядал на Г.Г.Д. да възстанови на М.К.И.
владението върху следния недвижим имот: апартамент № 5, находящ се в гр. Ловеч,
жилищен блок „***", ет. 2, вх. Б, със застроена площ то 103,86 кв. м.,
заедно с избено помещение № 1 и таванско помещение № 1, предмет на Нотариален
акт № 82, том VII, per. № 2685, hot.
дело № 332/2003 г. на нотариус Нели Хаджикръстева.
От удостоверение за раждане, издадено от Градски народен съвет Ловеч на въз
основа на акт за раждане № 578/09.06.1978 г., е видно, че Т.Г.Т. е роден на ***
г. от майка Г.Г.Д. и баща Г.Т.Г..
Няма спор между страните, че процесния
имот се е намирал във владение на ответниците в процесния период. Това се
потвърждава и протокол за предаване на имота от 11.03.2016 г. по изп. д. №
167/2014 г., в който е удостоверено предаването на владението от ответниците
чрез представляващия ги адвокат.
И.С.И. и М.К.И. са продали имота на И.Ц.М.на 18.11.2011 г., видно от
нот.акт № 166, т.V, рег.№ 3308,д.299/2011 г. на Нотариус Младен Дойнов, рег.№
173 на Нот.камара.
Представени са доказателства, че във
връзка с решение от 26.03.2010 г. на общото събрание на собствениците на
жилищната сграда, в която с намира апартамента, на което е присъствала
ответницата, са заплатени от ответниците за периода 01.09.2010 г. до 01.09.2011
г. суми за издръжка на общите части на сградата в размер на 55,00 лв. Това се
установява от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза. За сочения период в сградата не е извършван ремонт на покрива или
други общи части, което се подкрепя и от заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза. В жилището е извършена подмяна на
три прозореца и две врати (на банята и на тоалетната), като общата стойност на
разходите за това е 2 144,00 лв. (материали и труд). Ремонтът е извършен в
рамките на последните 5-6 години, с оглед състоянието, в което се намира
дограмата към датата на огледа от вещото лице инж. Мошев.
Според заключението на вещото лице инж. Ж.Й.за исковия период средният
пазарен наем за ползване на процесния имот е 6 336,00 лв. или по 528,00 лв. на
месец. Съдът кредитира това заключение поради това, че е обосновано и
компетентно изготвено.
Настоящето дело е било спряно, на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК до
приключване на производството по гр.дело № 694/2016 г. на РС Ловеч. Последното
е образувано по повод искова молба, предявена от Т.Г.Т. срещу И.С.И., М.К.И., И.Ц.М.и Г. Ц.М. с
правно основание чл.124, ал.1,предл.второ и трето от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС
– за признаване за установено, че е собственик по давностно владение на
процесния недвижим имот и че ответниците не са собственици на същия. С Решение
№ 88 от 18.02.2019 г. районният съд е отхвърлил исковете и решението е
потвърдено от Ловешкия окръжен съд, но с Решение № 115/2020 г. от 25.01.2021
година, постановено по гр.дело № 4903/2019 година Върховният касационен съд е
обезсилил въззивно решение № 216/14.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 390/2019
година по описа на Ловешкия окръжен съд и потвърденото с него решение № 88/2019
г. по гр.дело № 694/2016 година на Районен съд –Ловеч и прекратил
производството по делото. С решението си касационната инстанция е приела, че
исковете са недопустими, тъй като е установено,
че с влязло в сила решение № 6/13.01.2017 г. по гр.дело № 34/2015 г. на Окръжен
съд Ловеч е уважен иск по чл.108 ЗС, като е признато за установено по отношение
на Г.Г.Д. и Т.Г.Т., че И.Ц.М.и Г. Ц.М., са собственици на процесния имот и
ответниците са осъдени да предадат владението на имота. В мотивите на това
решение е прието, че направеното възражение от Т.Г. за придобиване на процесния
имот на основание давностно владение по чл.79, ал.1 ЗС е останало недоказано.
Направен е извод, че с влизане в сила на това решение се преклудира всеки факт,
въз основа на който ответникът (Т.Г.) би
могъл да предяви възражение срещу иска.
Към настоящето дело е приложено и гр.дело № 192/2014 година по описа на
Ловешкия окръжен съд, с което с влязло в сила решение № 100 от 16.04.2015
година са отхвърлени, като неоснователни и недоказани, предявените от Г.Г.Д.
против М.К.И., И.С.И., И.Ц.М.и Г. Ц.М. обективно и субективно съединени искове
при условията на евентуалност с правно основание чл.26, ал.1,т.1 ЗЗД за
прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в НА №
82, том III, рег.№ 2685, дело № 332 от 2003 г. на Нотариус Н.Хаджикръстева, с
който Г.Г.Д. е продала на М.К. процесния имот, поради противоречие със закона-
нарушаване на чл.162 и чл.209 ЗЗД и втори иск- с правно основание чл.124 от ГПК
за признаване за установено, че Г.Г.Д. е собственик на същия имот по давностно
владение.
При така установените факти, могат да се направят
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.59,ал.1
от ЗЗД, според който всеки
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Уважаването на иска предпоставя кумулативното наличие
на следните предпоставки: обедняване на ищеца, обогатяване на ответника и
връзка между обогатяването и обедняването, произтичаща от един или няколко общи
факта ( ППВС № 1/1979 г.)
Ищците се легитимират като
собственици на процесния имот през периода с нотариален акт. В производството
пред районния съд ответниците са оспорили
правото на собственост на ищците и придобивното им основание, като ответницата Г.Г.
е твърдяла, че договорът за покупко-продажба е нищожен, че е купувач по
предварителен договор от 24.09.2003г. и на основание чл.70 ал.3 във вр. с чл.71
от ЗС има право да се ползва от гражданските плодове от имота и не дължи
обезщетение на ищците. Ответникът Т.Г. противопоставя на ищците същото
възражение, както и впоследствие и самостоятелно възражение- че е придобил
имота по давност. Безспорно е, и това е прието от районния съд в доклада му по
чл.146 ГПК, че през периода от 0.09.2010г. до 01.09.2011 година двамата ответници
са живеели в процесния имот.
Възраженията на ответниците са неоснователни, предвид
влезлите в сила съдебни актове, с които твърдените от тях права са отречени. С
влязлото в сила решение № 6/13.01.2017 г. по гр.дело № 34/2015 г. на Окръжен
съд Ловеч е признато по отношение на Г.Г.Д. и Т.Г.Т., че И.Ц.М.и Г. Ц.М.
(приобретатели на имота от 18.11.2011 г. с нот.акт № 166, т.V, дело 299 от 2011
г. на Нотариус Младен Дойнов) , са собственици на процесния имот и ответниците
са осъдени да предадат владението на имота. Възражението на Т.Г., че е придобил
собствеността върху имота е прието за неоснователно. С решението по гр.дело №
192/2014 година по описа на Ловешкия окръжен съд е отхвърлена и претенцията на
ответницата срещу същите страни, че е собственик на апартамента.Отречени са
правата ѝ произтичащи от предварителния договор. С оглед на това с изцяло
неоснователни оплакваният във въззивните жалби за допуснати от съда процесуални
нарушения при изготвяне на доклада по делото и за липса на указания към
ответника Г. за доказване на възраженията за придобиване на имота по давност.
Според чл.299, ал.1 и 3 от ГПК спор, разрешен с влязло
в сила решение не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът
разпорежда друго и то не може да бъде оспорвано от страните като постановено по
привиден процес. С оглед на това настоящият състав е обвързан от силата на
пресъдено нещо относно въпроса за принадлежността на правото на собственост по
отношение на имота.Правилото на чл.299, ал.1 ГПК се прилага и в случай, когато
ответникът не е предявил своето насрещно право с насрещен иск, а само чрез
възражение.
В писмените бележки на пълномощника на ответниците се
акцентира на процесуалното поведение на ищците и на представения от тях
предварителен договор от 24.09.2003 г., за който нямало доказателства да е
развален. Този договор е част от доказателствата и е бил предмет на обсъждане и
по гр.дело № 192/2014 г. на ЛОС, но дори да се приеме за основателно
твърдението, че е в сила, то ответниците, ако са били заинтересовани, са могли
да поискат обявяването му за окончателен по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД, срокът за
което е изтекъл на 03.10.2008 година. Посочените по-горе решения са формирали
сила на пресъдено нещо относно съществуването или несъществането на спорното
право към момента на приключване на устните състезания. Това е станало в един
много по-късен момент, дори след изтичането на 10-годишния срок за придобиване
на имота по давност, съгласно чл.79 от ЗС (каквото е възражението на отв.Т.), а
в случая в мотивите на решението по гр.дело № 192/2014 г. ЛОС е приел, че този срок изтича на 22.06.2014 г. Исковата
молба по настоящето дело е подадена на 24.08.2015 г.
Настоящият въззивен състав приема, че ако е вярно
твърдението на ответницата, че подписаната от нея декларация, с която е поела
задължение да предаде владението на процесния имот до 21.06.2004г., не касае
предварителния договор, то е необяснимо поради каква причина в този договор се
уговаря срок, в който продавачите ще предадат владението (не по-късно от 03
октомври 2003г.), тъй като към датата на сключване на предварителния договор Г.Д.
се намира в имота. Поради това съдът счита, че декларацията е изготвена след
подписване на предварителния договор и не касае промяна на т.3 от нотариалния
акт, а съкращението се отнася за индивидуализацията на акта- том трети на
нотариален акт № 82, тъй като непосредствено след това е изписана годината му-
2003.Липсва каквото и да било основание ответниците да ползват имота след
посочената дата.
Неоснователно е оплакването за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, поради това, че съдът не е обсъдил и довода
на ответницата, че считано както от 20.06.2003 г., така и от 24.09.2003 г. до
предявяване на иска през 2015г. настоящите ищци не са предявявали срещу нея иск
както за ревандикация на имота, така и иск за обезщетение за ползване на имота
без правно основание. Всеки правен субект има свободата да реши по какъв начин
и кога да предприеме действия за защита на своите права, ако счита, че са
нарушени, а изминалият период от време касае само приложението на института на
давността, а в случая в полза на ответниците не е изтекла каквато и да е
придобивна давност.
Извличането на ползи от чужд
имот неминуемо налага извода за обогатяване на ползващия, в случая това са
ответниците, което е станало за сметка на обедняването на ищците. Ето защо
ползващите жилището Г.Д. и Т.Г. дължат обезщетение.
За определяне на
размера на претенцията за заплащане на обезщетение, съдът приема изцяло
заключението на вещото лице инж.Ж.Й., в което е определен по-висок размер от
този на търсения. Съобразявайки принципа на диспозитивното начало, исковете
следва да се уважат така, както са предявени. Ответникът Т. е оттеглил
възражението си за прихващане и такова не следва да се извършва.
Районният съд не е
допуснал процесуално нарушение осъждайки ответниците да заплатят на ищците
разноските по делото и е приложил правилно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК,
като е без значение дали ще формулира отделен осъдителен диспозитив за всеки от
тях или ще осъди двамата ответници да заплатят общо тези разноски.
Достигайки до същия правен извод Ловешкият районен съд е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, като на основание
чл.272 ГПК препраща и към мотивите на решението.
Предвид изхода на делото следва да бъдат определени и разноските по
делото. Ищците са представлявани от адвокат С.С. по реда на чл.38, ал.1,т.3 от
Закона за адвокатурата. На основание чл.78,ал.1 ГПК, чл.38, ал.2 ЗА и
чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззиваемите разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 440 лева.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 192 от 07.06.2016 година,
постановено по гр.дело № 1471 по описа за 2015 година на Ловешкият районен съд.
ОСЪЖДА Г.Г.Д. , ЕГН ********** и Т.Г.Т., ЕГН **********, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, да заплатят на И.С.И., ЕГН ********** и М.К.И., ЕГН **********, двамата с адрес ***, разноски по делото в размер на 440
(четиристотин и четиридесет) лева
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280,
ал.3,т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.