Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 268 от 04.12.2020 г., гр.
Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Л. С. и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 213 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Кюстендил при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” срещу Решение №242/24.07.2020
г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) №329/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № 10-0000992/30.01.2020
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Кюстендил. С посоченото наказателно постановление на „Л .” ЕООД, с ЕИК ****, на
основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) е
наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева за нарушение по чл. 63,
ал. 2 от КТ. В жалбата е наведено е касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на
решението и потвърждаване на наказателното постановление.
В съдебното заседание по делото жалбата се поддържа от процесуалния
представител по пълномощие на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Кюстендил при Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” – юрисконсулт М. Г.. Претендира се възнаграждение за юрисконсулт.
„Л .”
ЕООД не се представлява в съдебното заседание по
делото и неизразява становище по касационната жалба.
Прокурорът дава заключение
за основателност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 10-0000992/30.01.2020
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Кюстендил
при Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”. Районният съд е установил от фактическата
страна на спора, че при извършена проверка на „Л ” ЕООД, с ЕИК ***, по спазване на трудовото законодателство – на 09.10.2019 г. по работни места и на 18.10.2019 г. по документи, е
установено, че дружеството, в
качеството на работодател, е допуснало до работа
на 09.10.2019 г.
около 15:10 ч. Н. П. П., с ЕГН **********, в строителен обект „Склад за съхранение на зърно в ПИ 07003”, в землището на с. М. с., община Бобов дол – стопански двор, за да
изпълнява трудовите си задължения
като арматурист, без да му
е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено
от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП). От
П. е подписана декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ (на 09.10.2020
г. в 15:10 ч.), в която
е посочено, че работи на горепосочения обект като кофражист,
със сключен трудов договор, с
месечно възнаграждение в размер на 460,00 лева и
работно време от 08:00 ч. до 17:00 часа, с почивки в работния ден от 10:15 ч. до 10:30 ч., и от 12:30 ч. до 13:00 , и почивни дни събота и неделя. По
преписката са представени заверени копия от Трудов договор №014/07.10.2019 г., сключен между „Л е.Р Б.” ЕООД и Н. П., в който е отбелязано, че
последният се задължава да постъпи на
работа на длъжността „арматурист” на 07.10.2019 г. Съгласно справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. №
01388193070422/09.10.2019 г. уведомлението за сключения трудов договор е регистрирано в ТД на НАП на 09.10.2019 г. в 17:17 ч. За констатираното нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ срещу
дружеството е съставен е Акт за установяване на
административно нарушение № 10-0000992/19.11.2019 г., а
въз основа на констатациите в него е издадено процесното НП.
Районният съд е приел от правна страна, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, както и че дружеството е извършило посоченото
в наказателното постановление нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ. Приел е обаче, че са налице предпоставките на чл. 11 от ЗАНН във вр. с
чл. 9, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК), доколкото е
налице формално нарушение на трудовите права, без вредни последици за
работника, и е отменил наказателното постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведеното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния
закон – неправилно, поради което подлежи на отмяна, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК
съдът ще се произнесе по съществото на спора и ще потвърди наказателното
постановление.
Правилен
е изводът на въззивния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на
наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната
отговорност на „Л е.Р Б.” ЕООД не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството. Правилен е и изводът му за доказаност на административното
нарушение. Работодателят „Л.”
ЕООД е
привлечен към административнонаказателна отговорност за това, че е извършил
нарушение на трудовото законодателство, като е допуснал до работа работника Н. П.
без да му предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ,
заверено от ТД на НАП. В случая е безспорно
установено, че на 09.10.2019
г. около 15:10
ч. Н. П. е изпълнявал трудовите си задължения
като арматурист с определено работно време, определено работно
място – строителен обект „Склад за съхранение на зърно в ПИ 07003”, в землището на с. М. с., община Бобов дол, и с
определено месечно трудово възнаграждение по силата на сключен преди датата на
проверката трудов договор. Ирелевантен за отговорността на работодателя
е моментът на регистриране на договора в ТД на НАП.
Нормата
на чл. 63, ал. 2 от КТ въвежда
задължение за работодателя да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП.
Тази разпоредба императивно ограничава свободата за допускане/приемане
на работа на работника или служителя от работодателя. След като обективно е
установено извършването на трудова дейност и осъществяването на определена
трудова функция от Николай Печинов на 09.10.2019
г., правомерно е ангажирана и следващата се отговорност на
нарушителя-работодател за неизпълнение на вменено по закон задължение. Отговорността
на дружеството е обективна (безвиновна), поради което
не следва да се обсъжда субективната съставомерност на деянието.
Неправилен
е изводът на районния съд за малозначителност на деянието
по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК във
вр. с чл. 11 от ЗАНН.
Целта на нормата на чл. 63, ал. 2 от КТ е да регулира трудовите отношения с писмен
трудов договор, който да е регистриран в НАП. Несъобразявайки забраната
работодателят да допуска до работа работник/служител, на
когото не е предоставено уведомлението за сключения трудов договор в
ТД на НАП, „Л.” ЕООД е осъществило
състава на посоченото в наказателното постановление административното
нарушение. Целта на санкцията по чл. 414, ал. 3 от КТ е тази по чл. 12 от ЗАНН – да се
предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се
въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите работодатели. Обстоятелството,
че уведомлението за сключване на процесния трудов договор е заверено
от ТД на НАП Кюстендил няколко часа след установяване на нарушението, както и
обстоятелството, че нарушението е формално – без видим вредоносен резултат, не
обосновават извод за малозначителност на деянието по смисъла
на чл. 9, ал. 2 от НК. В
случая липсват гаранции за добросъвестен подход на работодателя при изпълнение
на императивното задължение за изпращане на уведомление до ТД на НАП
за сключения трудов договор, което рефлектира негативно върху гаранциите,
въведени с КТ, с цел надлежното уреждане на трудовите правоотношения.
Регистрирането на трудовия договор в ТД на НАП е и гаранция за изпълнение на
данъчните и осигурителните задълженията на работодателя, както и за
функционирането на пазара на труда и конкуренцията. Следва да се има предвид,
че нарушението, за което е ангажирана отговорността на „Л .” ЕООД, е изрично изключено от законодателя от кръга на
нарушенията по КТ, за които може да бъде приложена разпоредба за
маловажност на нарушението – чл. 415в, ал. 2 от КТ,
което сочи на степента на обществената опасност на процесното
деяние, респ. значимостта на охраняваните
права. Наложената на
дружеството имуществена санкция е минималния размер по чл. 414, ал. 3 от КТ.
Предвид
изложеното настоящият касационен състав намира, че процесното наказателно
постановление е законосъобразно и като го е отменил, районният съд е постановил
неправилно решение.
На
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН „Л.” ЕООД следва да бъде
осъдено да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80,00 лева за всяка от двете съдебни инстанции,
определено съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, или общо 160,00
лева.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във
вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 242/24.07.2020
г., постановено по АНД № 329/2020
г. по описа на Районен съд – Дупница, и вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 10-0000992/30.01.2020
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Кюстендил при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което на „Л ***.” ЕООД, с ЕИК *****, на
основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1500,00 лева за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.
ОСЪЖДА „Л .” ЕООД, с ЕИК *****, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” юрисконсултско възнаграждение в размер на 160,00 (сто и
шестдесет) лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.