№ 28
гр. Шумен, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело №
20213600900069 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Булпор“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Отец Паисий“, № 17, ап.1,
представлявано от управителя П.В.Р.в против „Иван Александров-93“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Лом“, № 6, представлявано
от управителя И.С.А.. В исковата си молба ищецът твърди, че между него и ответника са
съществували търговски правоотношения въз основа на възложени от ищеца и приети да
бъдат извършени от ответника строително-монтажни работи (СМР) – ремонт на подова
настилка на обект „Цех за рязане и пакетиране на пенополистирол“, находящ се в гр.
Шумен, землището на кв. Дивдядово, местност „....“. Във връзка с извършването на СМР,
ищецът е привел по банковата сметка на ответника сумата от 35 942.93 лв. СМР е следвало
да бъдат извършени в срок до 31.12.2020 г., но до настоящия момент ответникът не е
изпълни възложената от ищеца работа. С оглед на това ищецът е поканил ответникът да
върне авансово преведената му сума, но до датата на подаване на исковата молба сумата не е
върната. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 35 942.93
лв., представляваща преведена авансово сума за извършване на СМР, които не са изпълнени,
ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба в съда –
01.06.2021 г. до окончателното й заплащане.
Ответникът счита, че искът е допустим, но неоснователен. Не оспорва
обстоятелствата, че е налице възлагане на СМР от страна на ищеца по договор за изработка,
както и че е получил сумата в размер на 35 942.93 лв. Оспорва обстоятелството, че не
изпълнил възложената му работа, за която е платена сумата. Напротив работата е извършена
един месец по-рано от уговорената дата – 31.12.2020 г., като същата е била възложена през
1
м. септември 2020 г.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът
приема за установено следното:
Страните не спорят и съдът приема за установено, че между тях са съществували
облигационни отношения породени от сключен договор за изработка, по силата на който
ищецът е възложил, а ответникът се е задължил да извърши СМР – ремонт на подова
настилка на обект „Цех за рязане и пакетиране на пенополистирол“, находящ се в гр.
Шумен, землището на кв. Дивдядово, местност „....“.
На 30.11.2020 г. е съставен протокол за установяване завършването и за заплащане на
натурални видове строителни и монтажни работи (л.6), който е подписан от
представителите на страните. В протокола изрично е посочено, че след извършена от
представляващите възложителя и изпълнителя проверка на мястото е установено, че към
30.11.2020 г. са завършени и подлежат на заплащане въз основа на протокола, следните
натурални видове строителни и монтажни работи: Ремонт подова настилка на обект Цех за
рязане и пакетиране пенополистирол, местност „....“, бул. „Мадара“ 1Р на обща стойност
35 942.93 лв. На същата дата ответникът е издал фактура № ********** (л.5) за сумата
35 942.93 лв., включваща стойността на изпълнените СМР, посочени в протокола за
приемането им. От приложеното по делото извлечение от банковата сметка на ищеца (л.10)
се установява, че на 07.12.2020 г. сумата от 35 942.93 лв. е приведена по банковата сметка на
ответника.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, по която в
неоспорено и прието писмено заключение посочва, че търговските книги на ищеца са
водени редовно и счетоводните записвания в тях са верни. Фактура № 000
0001585/30.11.2020 г. е осчетоводена в счетоводството на „Булпор“ ЕООД, като разходи за
придобиване на на ДМА – подобрение на сграда (29 952.44 лв.), начислен ДДС покупки
(5 990.49 лв.) и като задължение към контрагент „Иван Александров – 93“ ЕООД (35 942.93
лв.). На 07.12.2020 г. задължението е платено в пълен размер по банков път. Фактурата е
включена в дневник покупки по ДДС под № 102 и в справка – декларация по ЗДДС за
данъчен период – м. ноември 2020 г. Ищецът е ползвал данъчен кредит за процесната
фактура в размер на 5 990.49 лв. през м. ноември 2020 г.
В счетоводството на ответника „Иван Александров – 93“ ЕООД фактура №
**********/30.11.2020 г. е осчетоводена на приход – извършени СМР по протокол
(29 952.44 лв.), начислен ДДС продажби (5 990.49 лв.) и като вземане от клиент „Булпор“
ЕООД (35 942.93 лв.). На 07.12.2020 г. вземането е получено по банков път в пълен размер.
Фактурата е включена в дневника за продажби по ДДС и справка декларация по ЗДДС под
№ 13 за данъчен период – м. ноември 2020 г.
По делото са приложени заповед № 212/25.02.2021 г. на управителя на „Булпор“
ЕООД (л.8) и Протокол от 09.03.2021 г. (л.9). Със заповедта управителя назначава комисия,
която да извърши оглед на място - Цех за рязане и пакетиране пенополистирол, като
2
резултатите от огледа се отразят в протокол. В протокола от 09.03.2021 г., съставен от
назначената със заповедта комисия, е посочено лаконично, че състоянието на настилката в
цеха е същото, каквото е било при възлагане на задачата и по подовата настилка не са
извършени ремонтни работи.
С оглед на така изложените в първоначалната исковата молба обстоятелства и нейния
петитум, съдът приема, че налице е правен спор относно задължението на ответника да
върне получената парична сума, поради обстоятелството, че не изпълнил възложените му
СМР, т.е. отпадане с обратна сила на основанието въз основа на което я е получил. Налице е
и акцесорна претенция за законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на сумата. Предявените обективно и комулативно съединени
искове са с правно основание чл.55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл.88, ал.1 от ЗЗД и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си, по чл. 374 от
ГПК, от 22.10.2021 г. Разгледани по същество исковите претенции на „Булпор“ ЕООД са
неоснователни, поради следните съображения:
Съгласно чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой
риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати
възнаграждение. Анализът на текста показва, че договорът е консен- суален и страните по
него са обвързани с постигане на съгласие помежду си, като законът не предвижда
специална форма за това. В конкретния случай страните не спорят и съдът приема, че между
тях е било постигнато съгласие и е налице валидно сключен договор за изработка по силата,
на който ищецът е възложил, а ответникът се е задължил да извърши ремонт на подовата
настилка в Цех за рязане и пакетиране пенополистирол, като възнаграждението за
извършените СМР е в общ размер на 35 942.93 лв. Този извод се обосновава и с издадените
от страните на 30.11.2020 г. протокол за приемане на СМР и фактура, както надлежното й
осчетоводяване и ползвания от ищеца данъчен кредит.
Основният спор между страните е относно действителното извършване на
уговорените между тях СМР. Представеният от ищеца протокол за установяване
завършването на натуралните видове СМР от 30.11.2020 г. е подписан от представителите
на страните и съгл. чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията които се
съдържат в него са направени от тези лица. Документът съдържа изявлението на управителя
на ищеца, че възложените на ответника СМР са изпълнени и подлежат на заплащане. С това
изявления, управителят на „Булпор“ ЕООД, удостоверява неизгодни за ищеца факти. С
оглед на това протоколът, който по своята същност е частен свидетелстващ документ се
ползва освен с формална (изявлението е направено от подписалото го лице) и с материална
доказателствена сила, т.е. има доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до
които се отнася удостоверителното изявление на лицето, а именно че ответникът е изпълнил
възложените му СМР. В този смисъл са Решение № 89 от 30.09.2020 г. по г.д. № 3827/2019 г.
на ВКС, ІV г.о.; Решение №136 от 14.05.2015 г. по г.д. № 6564/2014 г. на ВКС, ІV г.о.;
Решение № 88 от 23.04.2014 г. по г.д. № 4766/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение № 49 от
3
05.03.2012 г. по г.д. № 584/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Протоколът от 09.03.2021 г., съдържа доклад на служителите на ищеца за изпълнение
на възложената им със Заповед № 212/25.02.2021 г. задача също е частен свидетелстващ
документ и има само има само формална, но не и материална доказателствена сила, тъй като
не съдържа неизгодни за издателя му факти. В този смисъл посочените по-горе Решение
№136 от 14.05.2015 г. по г.д. № 6564/2014 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 88 от 23.04.2014 г.
по г.д. № 4766/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. Т.е. протоколът доказва само, че посочените лица са
направили съдържащото се в него изявление, но не и че ответникът не е изпълнил
възложените му СМР.
Предвид направеното от ищеца изявление, че СМР са изпълнени и подлежат на
заплащане, приемането на издадената фактура, извършените впоследствие счетоводни
операции по надлежното осчетоводяване на сделката, ползването на данъчен кредит и
изпълнението на задължението, произтичащо от чл.266 от ЗЗД да заплати стойността на
ремонта, дават основание на съда да се приеме, че ответникът е изпълнил възложените му
СМР. Следователно не е налице твърдяното от ищеца неизпълнение на поетото от ответника
задължение по сключения между страните договор за изработка.
За да възникне задължението за връщане на даденото поради отпаднало основание
(чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД) следва да е налице неизпълнение, което е нов правнорелевантен
факт, настъпил в съществуващото между страните облигационно отношение. То дава
основание на изправната страна да развали договора при наличие на визираните в чл.87 от
ЗЗД предпоставки, като развалянето има обратно действие (чл.88, ал.1, изр. 1 от ЗЗД) т.е. с
обратна сила отпада основанието, на което страните са престирали и всяка дължи връщане
на даденото. В конкретния случай не се доказа, че ответникът не е изпълнил възложените му
СМР, поради което той няма задължение да върне получената по сключения с ищеца
договор за изработка, сума в размер на 35 942.23 лв.
С оглед на гореизложеното предявения от ищеца осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл.88, ал.1 от ЗЗД е неоснователен, поради което следва да
бъде отхвърлен. Неоснователна е и предявената акцесорна претенция за заплащане на
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
претендираната сума.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, представените по делото писмени доказа- телства и
искането на ответника следва да му се присъдят направените по делото разноски в общ
размер на 2 290.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователни и недоказани предявените от „Булпор“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Отец Паисий“, № 17, ап.1,
4
представлявано от управителя П.В.Р.в против „Иван Александров-93“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Лом“, № 6, представлявано
от управителя И.С.А. искове с правно основание чл.55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл.88, ал.1
от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД да му заплати, поради отпадане на основанието въз основа, на
която е получена сумата от 35 942.93 лв., представляваща платената от „Булпор“ ЕООД
стойност на строително-монтажни работи – ремонт подова настилка на обект „Цех за рязане
и пакетиране на пенополистирол“, находящ се в гр. Шумен, землището на кв. Дивдядово,
местност „....“, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 01.06.2021 г. до окончателното заплащане на сумата.
Осъжда „Булпор“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Шумен, ул. „Отец Паисий“, № 17, ап.1, представлявано от управителя П.В.Р.в да заплати на
„„Иван Александров-93“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Шумен, ул. „Лом“, № 6, представлявано от управителя И.С.А. сумата от 2 290.00 лв.,
представляваща направените разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двусед- мичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
5