№ 76
гр. ***** , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, V-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20203130101028 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена по реда на чл. 422 от ГПК от
„Енерго-Про Енергийни услуги” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
****** срещу „Елдом-микс“ АД, ЕИК:***** с искане да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните парични вземания:
сумата от 1765.10 лева, претендирана като главница за незаплатена ел.енергия, доставена
до обект на потребление с абонатен №32Z410001764004O и клиентски № **********,
находящ се в гр. *****, № 237, за периода от 11.05.2017 г. до 15.11.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 29.07.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 96.43 лева, представляваща мораторна
лихва върху претендираната главница за периода от падежа на всяка една фактура до
03.06.2020 г., за които претендирани парични вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 904/31.07.2020 г. по ч.гр.д. № 628/2020 г. по описа
на РС-*****.
Ищецът твърди, че осъществява лицензионна търговска дейност по продажба на
ел.енергия на трети лица. Посочва, че е сключил д-р за покупко-продажба на ел.енергия с
ответното дружество за обект на потребление, заведен с абонатен № 32Z410001764004O и
клиентски № **********, находящ се в гр. *****, № 237. В тази връзка заявява, че
ответникът има неизплатени задължения в общ размер на 1861.53 лева, от които главница за
доставена ел.енегия в размер на 1765.10 лева за периода от 11.05.2017 г. до 15.11.2019 г., и
лихва за забава в размер на 96.43 лева за периода от падежа на всяка една фактура до
1
03.07.2020 г. Моли се съдът да приеме за установено, че тези суми се дължат. По същество
моли за уважаване на предявените искове. Претендира и присъждането на сторените по
делото разноски.
Ответникът е депозирал писмен тоговор в срок. Оспорва предявение искове. Счита,
че няма качеството „потребител“ след 17.10.2019 г., тъй като имотите, собственост на
дружестовот са възложени на трето лице с постановление за възлагане след проведена
продан от публичен изпълнител. В тази връзка заява, че не дължи заплащането на ел.енергия
след 17.10.2019 г., тъй като не е реално потребена от него. Евентуално се въвежда
възражение за изтекла погасителна давност. По изложените аргументи по същество моли за
отхвърляне на предявения иск и претендира направените по делото разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск чрез упълномощения
от него процесуален представител. Моли за уважаването му, Ответникът не се явява, не се
представлява. Депозира писмено становище, в което моли за отхвърлянето на предявените
искове.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съдът намира следното от фактическа и правна страна:
По делото няма спор, че ищецът е регистриран на пазара на балансираща енергия
като търговец, осъществяващ лицензионна дейност „търговия с ел.енергия“, съгласно
лицензия № Л-199-15/27.02.2006 г., изменена и допълнена с правата и задълженията,
свързани с дейността на „координатор на балансираща група“, съгласно чл. 39, ал. 5 от ЗЕ
по силата на Решение на КЕВР.
От представените по делото множеството, сключвани, още от 2013 г., между
страните, договори за покупко-продажба на електрическа енергия, приложения и анекси към
тях, последният, от които е от 09.09.2019 г., съдът приема, че страните са били в трайни
облигационни правоотношения, по които ищецът има качеството на продавач, а ответникът
– на купувач на ел.енергия. В тази връзка, няма спор, че ответникът е клиент на ищеца с
клиентски № ********** за обект на потребление, заведен с абонатен №
32Z410001764004O, с адрес: гр. *****, 0.237.
От издадените от ищеца известия за обезщетение за забава, така и от приетата без
възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че сумата от 27.30
лева, част от претендираното вземане за главница в размер на 1765.10 лева, представлява
вземане за мораторни лихви, но не и за доставена електрическа енергия. Това, само по себе
си, не води до несъществуване на притезателното вземане за лихва, но доколкото вземането
се претендира в настоящия процес, като главница, а не като лихва, то с оглед
диспозитивното начало, съдът няма право да присъди тази сума на основание, различно от
наведеното в процеса. Ето защо, предявеният иск за сумата от 27.30 лева, претендирана като
главница за консумирана и незаплатена ел.енергия следва да бъде отхвърлен само на това
2
основание.
По отношение на остатъка от претендираното вземане за доставена ел.енергия на
стойност 1737.80 лева:
От представените писмени доказателства и приетата ССчЕ се установява, че ищецът
е издал фактура № **********/08.10.2019 г. за сумата от 1190.84 лева с отчетен период
01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. Отделно е издадена и фактура № **********/15.11.2019 г. в
размер на 1141.98 лева за периода от 01.11.2019 г. до 15.11.2019 г. Вземането по последната
фактура е частично погасено от ответника със сумата от 595.02 лева, като непогасеният
остатък е в размер на 546.96 лева. Така общият размер на претендираната от ищеца сума по
двете фактури е 1737.80 лева с отчетен период от 01.10.2019 г. до 15.11.2019 г.
По делото се установява, че процесният недвижим имот в гр. *****, №0.237 е бил
възложен на 17.10.2019 г. на трето лице с постановление за възлагане. От датата на издаване
на възлагателния акт, ответникът е изгубил собствеността върху електроснабдявания обект,
по силата на разпоредбата на чл. 246, ал. 8 от ДОПК, като без значение за вещнотранславния
ефект на акта, е на коя дата купувачът е въведен в имота - вж. и Решение № 148 от
17.12.2020 г. по гр. д. № 783 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. Отделение. От
това следва, че от 17.10.2019 г. ответникът няма качеството на „потребител“ ел.енергия.
Случаят е на законово заместване на ответника в облигацонното правоотношение с ищеца –
арг. от Решение № 205/18.02.2019 г. по гр.д. № 439/2018 г. на ВКС.
От гореустановените юридически факти, съдът намира, че ответникът е отговорен за
заплащането на начислената ел.енергия по издадената фактура № **********/08.10.2019 г.,
но само за периода от 01.10.2019 г. до 16.10.2019 г., през който е бил собственик. Следва да
се отбележи, че и самият ответник в подадения писмен отговор на исковата молба не
оспорва отговорността си за заплащане на ел.енергия за периода от 01.10.2019 г. до
16.10.2019 г. В този смисъл са изявленията на процесуалния представител на ответното
дружество, които съдържат неизгодни за ответника факти – „…консумираната ел.енергия не
е реално потребена…за периода след 17.10.2019 г…за периода от 17.10.2019 г. за
Ответното дружество не е налице качеството на „потребител“…в конкретния случай
следва да се приеме, че довереното ми дружество може да бъде задължено за стойността
на продадената ел.енергия само до датата, до която е било собственик на процесния имот
– 17.10.2019 г….“.
Относно стойността на ел.енергията за периода от 01.10.2019 г. до 16.10.2019 г.,
която ищецът е задължен да заплати, съдът като има предвид невеществения характер на
предмета на продажбеното правоотношение между страните, както и че по делото няма
данни СТИ да е от типа „смарт“, отчитащ подневната консумация на ел.енергия, намира, че
ответникът следва да заплати пропорционална част от ел.енергията, начислена за целия
месец 10.2019 г., (31 дни), съответна на броя на дните, през които ответникът е бил
собственик на имота, тоест за периода от 01.10.2019 г. до 16.10.2019 г. Предвид горното и
3
съобразно изчисленията на съда, извършени с електронен калкулатор в следния алгоритъм –
16:31x1190.84 – дължимата от ответника сума за потребена ел.енергия за периода от
01.10.2019 г. до 16.10.2019 г. е в размер на 614.63 лева. За остатъка от сумата от 576.21 лева
за отчетния период от 17.10.2019 г. до 31.10.2019 г. искът следва да се отхвърли.
С оглед установения факт, че след 17.10.2019. ответникът не е собственик на
електроснабдявания обект, следва да се приеме, че ответникът не следва да дължи и
заплащането на остатъка от начислената ел.енергия на стойност 546.96 лева, предмет на
фактура № **********/15.11.2019 г. за периода от 01.11.2019 г. до 15.11.2019 г..
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца не е възникнало
претендираното вземане за ел.енергия в общ размер на 1123.17 лева за периода от 17.10.2019
г. до 15.11.2019 г.
Несъществуването на вземанията за главница в горепосочения размер, води до
несъществуване и на акцесорното вземане за лихва за забава в общ размер на 55.63 лева,
начислена за периода от 18.11.2019 г. до 03.07.2020 г.
Ответникът е задължен да заплати единствено лихва за забава върху главницата от
614.63 лева, предмет на фактура № **********/08.10.2019 г., начислена за периода от
падежа й на 18.11.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда 03.07.2020 г. Размерът
на лихвата е 40.80 лева, който е определен от съда чрез лихвен калкулатор от сайта
www.calculator.bg.
По разноските:
С оглед частичната неоснователност на предявените искове, на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 3 от ГПК, както на ищеца, така и на ответника следва да се присъдят разноски,
съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
По отношение на разноските на ищеца, последният е представил списък по чл. 80 от
ГПК, видно от който се претендира общата сумата от 814.60 лева, от които 444.90 лева с
ДДС лева адвокатски хонорар. Съдът намира, че възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, с оглед материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото и извършените от представителя на
ищеца процесуални действия. Предвид това, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и като взе
предвид частичната основателност на исковете за главница и мораторна лихва, съдът счита,
че в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 286.82 лева, съразмерно на уважената
част от исковете.
Ответникът, от своя страна, е реализирал разноски в общ размер на 800.00 лева,
видно от представения списък по чл. 80 от ГПК, от които 300.00 лева пред заповедния и
500.00 лева – пред исковия съд. Възражение за прекомерност не е направено от
процесуалния представител на ищеца, поради което, дължимите от ищеца разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, са в размер на 518.32 лева.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Елдом-микс“ АД,
ЕИК:***** дължи на „Енерго-Про Енергийни услуги” ЕАД, ЕИК ******, следните парични
вземания:
1. сумата от 614.63 лева, представляваща стойността на потребена за периода от
01.10.2019 г. до 16.10.2019 г., ел.енергия, доставена до обект на потребление с
абонатен №32Z410001764004O и клиентски № **********, находящ се в гр. *****, №
237, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
29.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 1150.47 лева, представляваща за разликата над дължимата сума от 614.63
лева до размер от 1765.10 лева, претендирана за периода от 11.05.2017 г. до 30.09.2019
г. и от 01.11.2019 г. до 15.11.2019 г., като неоснователен.
2. сумата от 40.80 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 18.11.2019 г.
до 03.07.2020 г., начислена върху дължимата главница от 614.63 лева, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 55.63 лева, представляваща разликата над дължимата
лихва за забава от 40.80 лева до претендирания размер от 96.43 лева, начислена върху
недължима главница от 1150.47 лева, за периода от падежа на всяка една фактура до
03.06.2020 г.
за които уважени парични вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 904/31.07.2020 г. по ч.гр.д. № 628/2020 г. по описа на РС-
*****.
ОСЪЖДА „Елдом-микс“ АД, ЕИК:***** да заплати на „Енерго-Про Енергийни
услуги” ЕАД, ЕИК ******,, сумата от 286.82 лева, представляваща сторени от ищеца в
заповедното и настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Енергийни услуги” ЕАД, ЕИК ****** да заплати на
„Елдом-микс“ АД, ЕИК:*****, сумата от 518.32 лева, представляваща сторени от ответника
в заповедното и настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
5
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
6