Р Е Ш Е Н И Е
№ 23 18.01.2022
год. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, шести състав на единадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в открито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
Секретар Албена Ангелова
като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №611 по описа за
2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на И.М. *** против Решение №2153-23-32 от 21.09.2021 год. на
Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр. Стара
Загора (ТП на НОИ – Стара Загора), с което е разгледана и оставена без уважение
жалба с вх. №1012-23-98 от 02.09.2021 год. на И.М. срещу разпореждане №**********
от 02.08.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ, гр. Стара
Загора, като оспореното разпореждане е изцяло потвърдено. В жалбата се твърди,
че решаващият административен орган неправилно е приел, че периодът от 06.04.1973
год. до 06.04.1975 год., през който жалбоподателят е бил на наборна военна
служба в частите на Българската армия не следва да бъде вземан предвид при
преценка на правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на
чл.68, ал.3 от КСО, тъй като този му осигурителен стаж, по аргумент от
разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО не представлява действителен стаж и
не може да бъде зачетен, като такъв с оглед изричното изискване на чл.68, ал.3
от КСО. В този смисъл, като е отхвърлил жалбата срещу разпореждане №**********
от 02.08.2021 год. Директорът на ТП на НОИ, гр. Стара Загора е потвърдил един
незаконосъобразен акт, поради което се отправя искане за отмяна на оспореното
понастоящем решение и потвърденото с него разпореждане.
Ответникът
– Директор на ТП на НОИ, Стара Загора, чрез процесуалния си представител по
делото, сочи, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно по
съображенията, изложени в него. Твърди, че периодът на военна служба не се зачита
за действителен стаж, като се позовава на дефинитивната норма, съдържаща се в
§1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и необходимостта от личен принос на всички граждани
в социално-осигурителната система на Република България. Отправя искане за
оставяне на жалбата без уважение.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
Със
заявление вх. №2113-23-1287 от 09.06.2021 год. И.М. е отправил искане до
Директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като в декларативна форма е заявил, че не получава
друг вид пенсия, както и че не притежава осигурителен стаж, придобит в друга
държава. Към заявлението си не е приложил никакви документи. По
административната преписка, представляваща в същността си пенсионното досие на
жалбоподателя, по повод предходни негови заявления за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/, са налични копия на представени от
заявителя удостоверителни документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, както
и данни, съдържащи се в представена от него военна книжка №302405. Взимайки
предвид информацията, съдържаща се в наличните по преписката документи, както и
тази, извлечена от Регистъра на осигурените лица /РОЛ/ е извършена преценка на
правото на ЛПОСВ на лицето, като в резултат на проведеното в тази връзка
административно по своя характер производство, на основание чл.98, ал.1 от КСО
началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ, гр. Стара Загора е издал разпореждане №**********
от 02.08.2021 год., с което, съобразно изложените в него правни и фактически
основания, е отказал отпускане на заявеното от М. периодично осигурително
плащане. В изложените от пенсионния орган съображения, представляващи и
мотивите за издаване на акта, са разгледани законовите изисквания за отпускане
на ЛПОСВ по чл.68, ал.1-3, като при тяхното съпоставяне с притежавания от
жалбоподателя към датата на заявяване на пенсията осигурителен стаж и
навършената от него възраст, е обоснован краен извод за липсата на материалните
предпоставки, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Посочено е, че към 09.06.2021 год. – датата на заявлението, жалбоподателят има
навършена възраст от 66 години, 8 месеца и 1 ден и зачетен осигурителен стаж от
втора категория в размер на 3 год., 7 месеца и 01 дни и от трета категория в
размер на 12 год., 0 месеца и 29 дни.
Общият осигурителен стаж, превърнат към III категория, съгласно чл.104, ал.2 от КСО равни на 16 год., 6 месеца и 23 дни. В разпореждането изрично е посочено,
че времето на наборна военна служба не се зачита за действителен осигурителен
стаж, съобразно разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, като в този смисъл
притежаваният от М. действителен осигурителен стаж е изчислен в размер на 16
години 06 месеца и 23 дни при изискуеми от разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО -
39 години.
Срещу
така издадения административен акт е депозирана жалба от И.М., чрез която се
оспорват констатациите на административния орган и се излагат съображения за
незаконосъобразност на разпореждането, поради постановяването му при
несъобразяване и при неправилно прилагане на относимите материалноправни норми.
Жалбоподателят счита, че времето, през което е отбивал наборната си военна
служба неправилно не е зачетено за действителен осигурителен стаж, поради което
за него съответно не възниква и правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО. По
повод подадената жалба и на основание чл.117, ал.1-3 от КСО е образувано
контролно-отменително, административно производство пред директора на ТП на
НОИ, гр. Стара Загора, завършило с оспореното понастоящем решение №2153-23-32
от 21.09.2021 год. В това производство жалбата е разгледана по същество, като с
изложени подробни мотиви, идентични в голямата си част с тези, съдържащи се в
разпореждане №********** от 02.08.2021 год., решаващият орган е потвърдил
изцяло първоначалния индивидуален административен акт, съответно е оставил
жалбата без уважение. В решението е посочено, че съгласно чл.15, ал.4 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ при преценяване правото на
пенсия по чл.68, ал.1 и 2 от КСО осигурителният стаж от първа и втора категория
се превръща в стаж от трета категория, но при преценяване правото на пенсия по
чл.68, ал.3 от КСО осигурителният стаж не се превръща към трета категория труд,
а се събира.
Решението
е връчено на жалбоподателя, на 30.09.2021 год., чрез пощенска пратка с обратна
разписка (л.19 от делото).
По
делото е представена и приобщена цялата административна преписка, свързана с
издаване на първоначално оспореното разпореждане и последвалото го
потвърждаващо решение. От страна на жалбоподателя, отново е представено и прието като
доказателство по делото, военната книжка, с която се удостоверява, че И.М.М. е
бил на наборна военна служба в частите на Българската армия за периода от 06.04.1973
год. до 06.04.1975 год.
От
така установената фактическа обстановка въз основа на представените по делото
доказателства, след като се съобрази с изискванията на чл.168, ал.1 от АПК и
провери законосъобразността на оспорения административен акт на основанията
предвидени в чл.146 от АПК, съдът направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено от лице, за което административният акт е
неблагоприятен, в законово установения срок по чл.118, ал.1 от КСО (оспореният
административен акт е получен на 30.09.2021 год., а жалбата срещу него е
заведена при административния орган на 11.10.2020 год. и изпратена на същата
дата) и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност,
е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е и основателна.
Оспореното
решение №2153-23-32 от 21.09.2021 год. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора
е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл.117,
ал.1, т.2, б. „а” от КСО административен орган. Актът съдържа всички съществени
реквизити, включително фактически и правни основания за неговото постановяване,
като съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Страните
по делото не спорят по отношение липсата на предпоставките, визирани в нормите
на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО за отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя. Спорен се
явява въпросът относно наличието на тези предпоставки за придобиване на ЛПОСВ
на основание чл.68, ал.3 от КСО. Тази норма съдържа изключения от правилата на
чл.68, ал.1 – 2 от КСО, като създава възможност лицата, които нямат право на
пенсия на посочените правни основания /по общия ред/ да сторят това при
по-облекчени условия, но при наличието на конкретни законови предпоставки. За
да придобият право на пенсия по реда на чл.68, ал.3 от КСО към 2020г. лицата,
без значение мъже или жени, следва да са навършили възраст от 66 години и 4
месеца и да притежават 15 години действителен осигурителен стаж. Наличието на
първата изискуема предпоставка относно необходимата към датата на заявлението
възраст за М. се признава от ответника и това обстоятелство също не е спорно
между страните – жалбоподателят, към датата на заявлението си – 09.06.2021 год.,
има навършена възраст от 66 години, 8 месеца и 1 дни. Спорен между страните
по-скоро се очертава въпросът, дали времето от 06.04.1973 год. до 06.04.1975 год.
за отбиване на наборна /редовна/ военна служба, следва да бъде зачетено като
„действителен стаж“ по смисъла на §1,
ал.1, т.12 от ДР на КСО и следва ли този период от време да се включи в стажа
по чл.68, ал.3 от КСО. Противно на установеното от органа, жалбоподателят
твърди, че зачетеният като осигурителен стаж, положен на наборна военна служба
в периода от 06.04.1973 год. до 06.04.1975 год. в размер на 2 години 0 месеца и
0 ден следва да се приеме и за действителен осигурителен стаж. В този смисъл
спор за това, дали М. действително е бил на наборна военна служба за визирания
период също няма, като това обстоятелство се подкрепя и от приложената по
делото военна книжка.
Съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.7 КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита
периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, като е доуточнено,
че за този период се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“, за
сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане
на пенсията. Според чл.44, ал.1 от НПОС за осигурителен стаж от трета категория
се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти
и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба
за съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога
са положени. Съобразно правилото, съдържащо се в чл.81 от отменения Правилник
за прилагане на закона за пенсиите /ППЗП/, която норма е и относимата към
периода на полагане, на военната служба от жалбоподателя, изслужената наборна
военна служба след навършване на пълнолетие, се зачита за трудов стаж от III
категория. От своя страна нормата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО гласи, че времето,
което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 год., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс.
В
конкретния случай следва да се обърне внимание и на разпоредбите от действалия
и в периода от 06.04.1973 год. до 06.04.1975 год. Закон за всеобщата военна
служба в Народна република България (отм. Д.В., бр.112 от 27.12.1995 год. в
сила от 27.02.1996 год.), който сочи още в началото си, че военната служба е
задължителна за всички граждани и същата тази служба във Въоръжените сили е
почетно задължение за гражданите на НРБ. Съгласно чл.3 от същия закон всички мъже
– граждани на НРБ – без разлика на раса,
народност, вероизповедание, образователен ценз, социален произход и положение
са длъжни да отбият военната си служба в състава на Въоръжените сили. В чл.24
/редакция към 1959 год./ е записано, че срокът на редовната военна служба във
всички родове и видове войски и трудовата повинност е две години, а за
специалностите, определени със заповед на министъра на народната отбрана – три години. Анализа на посочените
разпоредби сочи, че отбиването на наборна военна служба е било правно
регламентирано задължение, изключващо правото на избор на лицата дали да отбият
наборна военна служба или да упражняват правото си на труд, в съответствие с
трудовото законодателство. Напротив, при получаване на повиквателна,
работниците и служителите са били длъжни да поискат неплатен отпуск до
изслужване на срока на службата, или да прекратят трудовото си правоотношение.
В този смисъл описаното задължение е представлявало обективно и неотстранимо по
волята на дадено лице препятствие то да полага труд, който да представлява
основание за неговото осигуряване и съответно, за придобиването на осигурителен
стаж по смисъла на сега действащото законодателство, като законодателят изрично
го е обвързал с нормативно признатото зачитане на съответния период за трудов
стаж от III категория – чл.81 от ППЗП. Редовната военна служба не създава
трудово правоотношение, но е законово задължение, чиито период законодателят е
предвидил да се взима предвид, да се зачита при преценка правото на пенсия. В тази връзка след като стажът на редовна
военна служба, положен от М. за процесния период, се зачита за трудов такъв,
съгласно действащите към този период разпоредби и е положен след навършването
на пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл.81 от ППЗП, то
с оглед разпоредбата на §9, ал.1 от КСО, същият следва да бъде признат за
действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.
Легална
дефиниция на понятието действителен стаж е дадена в §1, ал.1, т.12 от ДР на
КСО, според която норма за такъв стаж следва да се признава действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски. Редовната военна служба не създава трудово правоотношение, но е
законово задължение, чиито период законодателят е предвидил да се взима
предвид, да се зачита при преценка правото на пенсия. В тази връзка специалната
разпоредба на чл.9, ал.7 от КСО изисква внасяне на осигурителни вноски само за
фонд „Пенсии“ за сметка на държавния бюджет, а не и лицето да е било
задължително осигурено и за посочените в §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и други
осигурителни рискове, като това изключва прякото приложение на дефинитивната
норма към спорния период. Понятието действителна военна служба и понятието
действителен осигурителен стаж не са идентични,
но категорично може да се направи изводът, че военната служба е само един вид,
по характера на своята дейност, начина на изпълнение, задълженията и
отговорностите й, като към нея е неприложимо разграничението за действителен и
недействителен осигурителен стаж, а следва да бъде зачетена само и единствено,
като действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 ДР на КСО.
Всяко противно на това тълкуване е неправилно и лишено от правно
основание.
С
оглед гореизложеното следва да се приеме, че длъжностното лице по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ, гр. Стара Загора неправилно е приложило относимите
материалноправни норми по отношение преценката по отпускане на ЛПОСВ на И.М.,
като неоснователно не е зачело периода, през който жалбоподателят е бил на
редовна военна служба, като действителен стаж по смисъла на чл.68, ал.3 от КСО,
поради което издаденият отказ за отпускане на пенсия представлява един
материално незаконосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу този акт,
директорът на ТП на НОИ, гр. Стара Загора също е постановил неправилно и
необосновано решение, което налага неговата отмяна, а от там и отмяна на
незаконосъобразното разпореждане №********** от 02.08.2021 год. на началник
отдел „Пенсии“ – ръководител ПО при ТП на НОИ, гр.Стара Загора.
В
производството по делото е направено искане от страна на жалбоподателят за
присъждане на съдебно-деловодни разноски и възнаграждения за осъществена
адвокатска в размер на 300.00 лв. От страна на ответника е направено възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно, тъй като същото е договорено дори под предвидения минимален
размер съгласно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения от 350.00 лв.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ и чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.М.
***, Решение №2153-23-32 от 21.09.2021 год.
на Директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора и потвърденото с него разпореждане
№********** от 02.08.2021 год. на началник на отдел „Пенсии“ - ръководител
„Пенсионно осигуряване“ - при ТП на НОИ, гр. Стара Загора, с което е отказано
на жалбоподателя отпускане на ЛПОСВ по подаденото от него заявление с вх. №2113-23-1287
от 09.06.2021 год.
ИЗПРАЩА преписката на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ, гр. Стара Загора за ново
произнасяне по подаденото от И.М. *** заявление с вх. №2113-23-1287 от 09.06.2021
год., съгласно дадените задължителни указания в мотивите на настоящото решение,
относно тълкуването и прилагането на закона.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, чрез Административен съд Стара Загора пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: