Р Е Ш Е Н И Е
Номер 546 10.02.2020
г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд Х граждански състав
На петнадесети януари Година
2020
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка
Атанасова
като разгледа докладваното гр.д. № 2836
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от П.К.К. против Р.Й.С.
искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения му лек
автомобил „Ландровер Фрилендер“ с рег. № ***** в резултат на пожар, причинен от собствения на ответника лек автомобил „Деу Есперо“ с рег. № ****, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и
направените разноски по делото. Ищецът твърди, че на 19.05.2018 г., след 17:00 ч., е възникнал пожар в автомобила на ответника, в
резултат на който се е запалил и паркираният до него автомобил на ищеца и
същият е претърпял значителни увреждания, които са наложили неговото бракуване.
Твърди също така,
че в резултат на бракуването,
щетата за него възлиза на 6 000 лв., поради което ответникът следва да му
възстанови тази сума като собственик на вещта, причинила увреждането. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с
процесуален представител, като е признал, че при бракуването на автомобила е
получил сумата от 300 лв. и моли този факт да бъде взет предвид при
постановяване на решението. Ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 50 от ЗЗД, като същият е допустим.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва иска, като
моли производството по делото да бъде прекратено, поради недопустимост на иска,
евентуално искът да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени направените
разноски по делото. Твърди, че искът е недопустим, тъй като ищецът е следвало
да насочи претенцията си първо към застрахователя, което възражение съдът счита за
неоснователно, тъй като в случая се касае за
облигационен иск по чл. 50 от ЗЗД, а не за иск
против застраховател. На следващо място ответникът
твърди, че искът е неоснователен, тъй като той е положил всички усилия и възможни грижи, за да загаси пожара и да спаси както
своя, така и паркирания до него автомобил на ищеца. Твърди, че към датата на
събитието автомобилът му е бил технически изправен и преди паркирането му не е дал никакви признаци за
неизправност или повреда. Оспорен
е и
размера на предявения иск, като се твърди, че действителната стойност на вредите за ищеца е по-малка. На следващо място се
твърди, че към датата на събитието ответникът е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена със „ЗД Евроинс“ АД, поради което ищецът е следвало да се
обърне към това дружество за заплащане на обезщетение.
По искане на ответника като трето
лице-помагач на негова страна е конституирано „ЗД Евроинс“ АД. Ответникът Р.С. е предявил и обратен иск против това дружество, с който моли в случай, че претенциите на П.К.
против него бъдат уважени изцяло или частично, да бъде осъдено „ЗД Евроинс“ АД да му заплати сумата,
за която е уважен главният иск, както и направените от него разноски по делото. Ищецът по обратния иск твърди,
че към датата на процесното събитие между него и ответното
дружество е бил налице валиден договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за собствения му автомобил и на осн. чл. 493 от КЗ застрахователят следва да
покрие отговорността му за причинените от собственото му МПС вреди на чуждото
имущество.
Така предявеният обратен иск е с
правно основание чл. 435, вр. чл. 493, ал. 2, т. 7 от КЗ, като същият е допустим.
Р.С. се явява лично и с процесуален
представител в съдебно заседание, като поддържа отговора по основния иск и
обратния си иск против застрахователя, ангажира доказателства.
Ответникът по обратния иск е подал
писмен отговор в законоустановения срок, в който е оспорил както главния, така
и обратния иск като неоснователни и недоказани. Не оспорва, че между него и ответника С. е имало сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за собствения на ответника лек автомобил, но твърди, че действието му е било прекратено, поради неплащане на дължимата
застрахователна премия в срок. Твърди се също така, че до момента на получаването на обратната искова
молба дружеството не е било уведомено за настъпило застрахователно събитие. Оспорено е и наличието на
събитие, представляващо покрит риск, както и датата, на която се твърди да е
възникнало събитието. Оспорено е и наличието на причинна връзка между събитието и вредите. При условие, че
се докаже възникване на пожар, който е засегнал автомобила на ищеца, се твърди,
че именно действията на ответника С. са довели до неговото разрастването. Твърди се също така, че автомобилът на
ответника не е бил технически изправен и това е станало причина за пожара. При условие, че се
установи, че действията на ответника са били правилни, се твърди, че
уврежданията са причинени от непреодолима сила – силен вятър, който е довел до
неконтролируемо разрастване на пожара и обхващане на автомобила на ищеца, което
води до освобождаване на собственика на вещта от отговорност за причинените от
нея вреди. Оспорен е и размера на твърдяните вреди, както и твърдението, че
вредите са били толкова големи, че се е наложило бракуване на автомобила. Ако
се установи наличие на тотална щета, е направено възражение за приспадане
стойността на запазените части. Моли се както главният, така и обратният иск да
бъдат отхвърлени, както и на ответника по обратния иск да бъдат присъдени
направените разноски по делото. В съдебно
заседание не се явява процесуален представител на застрахователното дружество,
ангажирана е експертиза.
След преценка на събраните по делото
доказателства и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното по делото
копие на Свидетелство за регистрация част I с № *********, ищецът П.К. е бил
собственик на лек автомобил „Ландровер Фрилендер” с рег. № *****, считано от
01.08.2012 г., като на 12.06.2018 г. регистрацията на автомобила е била
прекратена.
Представено е и копие на Свидетелство
за регистрация част I
с № 00880679, от което е видно, че ответникът Р.С. е бил собственик на лек
автомобил „Деу Есперо” с рег. № ******, считано от 23.11.2017 г., като
регистрацията на автомобила е била прекратена на 09.07.2018 г.
Между страните по делото не се спори,
че на 19.05.2018 г., след 17.00 ч., в автомобила на ответника, който е бил в
паркирано състояние, е възникнал пожар, в резултат на който се е запалил и
паркираният до него лек автомобил – собственост на ищеца (последното е прието
за безспорно между страните с определение, постановено в открито съдебно заседание на 09.10.2019 г.).
Във връзка с гореописания пожар е
било образувано ДП № 4343М-38/2018 г. по описа на Второ РУ – Бургас, което е
било прекратено от прокуратурата, поради липса на престъпление.
По делото е представена преписката по
прекратяване регистрацията на автомобила на ищеца, образувана в Сектор ПП –
ОДМВР-Бургас, в която се съдържа Договор за покупко-продажба № 1/04.01.2019 г.,
кантарна бележка от същата дата и Удостоверение № 1/04.01.2019 г. (копие от
него е приложено и към исковата молба), от които доказателства се установява,
че П.К. е продал увредения си автомобил на „ТСМ 2017” ООД за скрап, за което му
е била платена сумата от 299,52 лв. (в съдебно заседание ищецът е признал, че е
получил сумата от 300 лв. след предаване на автомобила за разкомплектоване).
В съдебно заседание на 15.11.2019 г.
са разпитани свидетелите С. И. Ч. и Х. Х. Р. – без родство със страните.
Св. Ч. – съседка на ищеца, твърди, че
е била очевидец на запалването на автомобила на ищеца, тъй като по същото време
е била на терасата на апартамента си. Заявява, че колата на ищеца е била
паркирана и до нея спряла друга кола, от която слезли двама мъже, отворили
капака на двигателя, вратите също били отворени, колата започнала да пуши и се
запалила, като имало много черен пушек. Тогава двамата мъже се изтеглили
отсреща до оградата на детска градина, а пожарът обхванал и автомобила на
ищеца. Според свидетелката, никой от двамата мъже, които слезли от запалилия се
автомобил, не направил нищо, за да изгаси пожара. Заявява, че преди пожара
автомобилът на ищеца е бил в движение и той го карал непрекъснато.
Св. Р. – съсед на ответника, заявява,
че е бил с него в момента на запалването на автомобила му. Заявява, че след
като са паркирали в ж.к. „Славейков” и след като са слезли от колата и
започнали да си говорят, видяли, че в купето на колата има пушек. Тогава
отворили шофьорската врата и предния капак на автомобила и видяли, че пушекът
идва от купето, а не от двигателя, като димът излизал от електрическото табло,
имало остра задушлива миризма на пластмаса или бакелит, но не се виждал огън.
Ответникът взел пожарогасителя от багажника и започнал да изгаси, но след
по-малко от минута се появили кълбета черен дим и огън и С. звъннал на тел.
112. Според свидетеля, ответникът е направил всичко възможно, за да изгаси
пожара.
По делото са изготвени
пожаротехническа и автотехническа експертизи.
Вещото лице по пожаротехническата
експертиза е установило, че причината за възникналия в автомобила на ответника
пожар е късо електрическо съединение, възникнало в ел. инсталацията в дясната
част на арматурното табло на автомобила. Според вещото лице, фактор за
по-бързото разпространение на горенето е начинът, по който протича възникването
на късо съединение в многожичните проводници за ниско напрежение, а именно с
продължително нагряване на проводника по цялата му дължина, в резултат на което
се запалват по-големи площи, а не наличието на вятър, тъй като липсват данни да
е имало такъв. Вещото лице също така е посочило, че действията на ответника при
възникналия пожар са били правилни, като той не би могъл да локализира и да
ликвидира успешно горенето.
Вещото лице по автотехническата
експертиза е дало заключение, че към датата на пожара действителната пазарна
стойност на лекия автомобил на ищеца е била в размер на 6 500 лв. Според
вещото лице, в случая е била налице „тотална щета”, тъй като двигателният
отсек, където се намират най-скъпите части и агрегати, е изгорял, купето също е
било компрометирано и евентуален ремонт със сигурност би превишил 70 % от пазарната
стойност на автомобила. В заключението също така е посочено, че след пожара не
са останали запазени части, които биха могли да се реализират на вторичния пазар,
тъй като при пожара не са били засегнати само двете десни колела, но такива
части не се търсят.
Ответникът е оспорил заключението на
експерта по автотехническата експертиза, но не е ангажирал годни доказателства,
с които да обори изводите на вещото лице.
При така събраните по делото
доказателства, съдът намира, че предявеният главен иск е основателен по
следните съображения:
Съгласно чл. 50 от ЗЗД, за вредите,
произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето,
под чийто надзор те се намират, като в този случай отговорността на собственика
/надзорника/ е лична, обективна и безвиновна и
произтича от това, че увреждането е причинено от собствената /поднадзорната/ му
вещ.
В настоящия случай безспорно се доказа, че на 19.05.2018 г. е
възникнал пожар в собствен на ответника лек автомобил, поради късо съединение в
ел. инсталацията, огънят от който се е разпространил и е обхванал и паркирания
до него лек автомобил на ищеца, в резултат на което автомобилът на ищеца е
изгорял до степен, че се е наложило неговото бракуване, тъй като ремонтът му би
надвишил 70 % от пазарната му стойност.
По делото липсват данни към момента на пожара автомобилът на
ответника да е бил технически неизправен, т.е. вредоносното събитие да е
настъпило поради неизпълнение на задължение на собственика на автомобила да го
поддържа в изправност. Не се събраха и доказателства вредоносното събитие да е
настъпило в резултат на някакво въздействие върху автомобила от страна на
физическото лице – собственик и ползвател на автомобила, или от
друго лице.
Съдът намира, че в случая безспорно се доказа и настъпването на
имуществени вреди за ищеца в резултат на причинения от автомобила на ответника
пожар, изразяващи се в унищожаване на собственото му имущество – лек автомобил
„Ландровер Фриландер”, като е налице и пряка причинно-следствена връзка между
събитието и вредите, предвид липсата на данни за опосредяващо ги събитие.
С оглед на горното съдът счита, че в случая е налице хипотезата
именно на чл. 50 от ЗЗД – вреди за ищеца, произлезли от вещта на ответника, и последният
следва да понесе отговорността за репариране на тези вреди. В този смисъл са налице
основанията за ангажиране отговорността на ответника като
собственик на лекия автомобил „Деу Есперо”, който е предизвикал пожара. Фактът,
че ответникът се е опитал да загаси пожара (както се доказа по делото) не го
освобождава от носенето на тази отговорност, която е обективна и безвиновна и
не зависи от неговото поведение и субективно отношение.
По отношение размера на вредите, съдът намира, че същите възлизат
на действителната пазарна стойност на увреденото имущество, намалена със
сумата, която е получил ищеца при бракуването на автомобила. В случая от
заключението на вещото лице по автотехническата експертиза се установи, че
пазарната стойност на автомобила на ищеца към датата на пожара е била в размер
на 6 500 лв. Съдът счита, че това заключение следва да бъде кредитирано,
предвид липсата на доказателства за друг размер на вредите. Установи се също
така, че при бракуването на автомобила ищецът е получил сумата от 300 лв. С
оглед на това съдът намира, че настъпилите за ищеца имуществени вреди в
резултат на процесния пожар възлизат на 6 200 лв. Поради това и тъй като искът
е предявен за по-малка сума, а именно за сумата от 6 000 лв., то той
следва да бъде уважен в пълния му размер.
Предвид
липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимата главница, на
осн. чл. 86 от ЗЗД на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата, считано от предявяването
на иска (както и поискано) до окончателното й изплащане.
На осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и направените от него
разноски по делото, които са в общ размер от 840 лв.
Предвид уважаването на главния иск, следва да се премине
към разглеждане по същество на предявения от ответника обратен иск против
третото лице – помагач, във връзка с който съдът намира следното:
По делото са представени застрахователна
полица № BG/07/
117002784812 от 19.10.2017 г. и издадено от „Застрахователно дружество Евроинс”
АД удостоворение от 18.11.2019 г., от които се установява, че към датата на
пожара (19.05.2018 г.) между това застрахователно дружество и ответника е имало
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
чието действие е било прекратено на 02.08.2018 г., поради неплащане в срок на
последната вноска по дължимата премия.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 2, т. 7, вр. ал. 1 от КЗ, застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите
покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, включително и вредите, произтекли от моторното превозно средство като вещ по чл. 50 от ЗЗД.
В
чл. 493, ал. 1, т. 2 и т. 7 от КЗ е предвидено, че на обезщетяване подлежат вредите,
причинени на чуждо имущество, както и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2, която разпоредба от своя
страна предвижда, че в застрахователното обезщетение по договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ се включват и лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, а
именно в рамките на застрахователната сума, като в този случай застрахователят заплаща
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 (в срок от 7 работни дни от
узнаване за настъпване на застрахователно събитие) или считано от датата на
уведомяване, или считано от датата на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице - която от датите е най-ранна. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 494, т. 10 от КЗ, съгласно която застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не заплаща
обезщетение за лихви и съдебни разноски, освен в случаите по чл. 429, ал. 2 и 5 при спазване на условията на чл. 429, ал. 3.
Съгласно чл. 435 от КЗ, който на осн. чл. 505 от КЗ
намира приложение и по отношение на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ако
е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от
застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната
сума и на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434 от КЗ, която разпоредба касае единствено случаите на
постигната спогодба между увреденото лице и застрахования.
С
оглед на гореустановената по делото фактическа обстановка и правните изводи на
съда, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответника С. на
осн. чл. 50 от ЗЗД за причинените на ищеца К. имуществени вреди от автомобила
на ответника, както и предвид горепосочените норми на КЗ, съдът намира, че
ответникът по обратния иск, в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, следва да заплати на
застрахованото лице Р.С. сумата, която той дължи като обезщетение по чл. 50 от ЗЗД на ищеца П.К., след като тази сума бъде платена.
Неоснователно
е възражението на „ЗД ЕВРОИНС“ АД, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие между него и Р.С. не е имало действащ договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, тъй като по делото
безспорно се установи, че договорът между тях е бил прекратен на 02.08.2018
г., а пожарът е възникнал на 19.05.2018 г.
Неоснователни са и възраженията за
липса на настъпило застрахователно събитие, евентуално за липса на причинно-следствена
връзка между пожара (ако такъв се докаже) и процесните вреди, тъй като от
събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе в решението, се доказа
както настъпването на събитие, представляващо покрит застрахователен риск, така
и наличие на причинно-следствена връзка между това събитие и имуществените
вреди на ищеца, за които се претендира обезщетението.
Съдът намира за неоснователно и
възражението на ответника, че именно действията (бездействието) на
застрахованото лице Р.С. са довели до разрастване на пожара и до увреждане на
паркираното в съседство МПС на ищеца, тъй като от ангажираната по делото
пожаротехническа експертиза се установи, че ответникът по делото е предприел
необходимите и правилни действия за потушаване на възникналия пожар, но за него
е било обективно невъзможно да го загаси.
Неоснователни и недоказани са и
защитните твърдения на ответника по обратния иск, че автомобилът на Р.С. е бил
технически неизправен и това е станало причина за пожара, което според
застрахователя е основание за изключване отговорността на застрахования по чл.
50 от ЗЗД, евентуално, че уврежданията са причинени от непреодолима сила –
силен вятър, който е довел до неконтролируемо разрастване на пожара, тъй като
по делото не се събраха никакви доказателства в подкрепа на нито едно от тези
твърдения.
Неоснователни са и останалите
възражения на ответника по обратния иск, касаещи размера на вредите, тъй като
от ангажираната по делото автотехническа експертиза се установи както размера
на уврежданията, така и че в случая се касае за „тотална щета“, като получената
от ищеца при бракуването на автомобила
сума е взета предвид от съда, но и след приспадане на същата са налице
условията за уважаване на главния иск в пълен размер.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че са налице условията на чл.
493, ал. 1, т. 2 и т. 7 от КЗ за ангажиране отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
причинените на П.К. имуществени вреди в резултат на възникналия на 19.05.2018
г. пожар в собствения на Р.С. автомобил. Поради това и тъй като в случая
отговорността на С. по чл. 50 от ЗЗД е съдебно установена и е налице
постановено против него осъдително решение, съдът намира, че на осн. чл. 435,
вр. чл. 505 от КЗ „ЗД ЕВРОИНС“ АД следва да бъде осъдено да заплати на
застрахования сумата по главницата, която той е осъден да заплати като
обезщетение, след плащане от негова страна на тази
сума на увреденото лице.
По отношение на присъдените в тежест на ответника по главния иск законна лихва и съдебно-деловодни разноски, съдът намира, че на осн. чл. 429, ал. 2, т. 2 и т. 3 от КЗ ответникът по обратния иск дължи на ищеца по този иск възстановяване на законната лихва върху главницата, след заплащането й на увреденото лице, но само за периода от 20.06.2019 г., когато застрахователят е узнал за настъпването на застрахователното събитие чрез получаване на препис от обратната искова молба, до датата на плащане на главницата, тъй като по делото липсват доказателства за по-ранно уведомяване на застрахователното дружество за настъпване на събитието, а на осн. чл. 429, ал. 5 от КЗ
застрахователят дължи на застрахования и
присъдените в негова тежест съдебно разноски на увреденото лице, тъй като в
случая застрахователят е привлечен в процеса.
Предвид уважаването на предявения обратен иск и на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК „ЗД ЕВРОИНС“ АД следва да заплати на Р.С. и направените от него разноски
във връзка с обратния иск, които са в размер на 240 лв. - платена държавна
такса, като по делото липсват доказателства за други сторени разноски от С. във
връзка с обратния иск, включително за заплащане на адвокатско възнаграждение за
представителство по този иск.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Р.Й.С., ЕГН **********,***, да заплати на П.К.К., ЕГН **********,***, сумата от 6 000,00 лв. (шест хиляди лв.), представляваща обезщетение за причинените му на 19.05.2018 г. имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на собствения му лек автомобил „Ландровер Фрилендер“ с рег. № ******, настъпили
в резултат на пожар, причинен от собствения на ответника лек автомобил „Деу Есперо“ с рег. № *******, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 840,00 лв. (осемстотин
и четиридесет лв.), представляваща направените от ищеца съдебно-деловодни
разноски.
Присъдените суми могат да бъдат
платени по следната банкова сметка *** П.К.К., открита в „Банка ДСК“ ЕАД: IBAN – ***, BIC – ***.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43, на осн. чл. 435 от КЗ
и договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен със застрахователна полица
№ BG/07/117002784812 от 19.10.2017 г., да заплати на Р.Й.С.,
ЕГН **********,***, сумата от 6 000,00 лв. (шест хиляди лв.), представляваща дължимо на П.К.К., ЕГН **********, обезщетение за
причинените му на 19.05.2018 г. имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на собствения му лек автомобил „Ландровер Фрилендер“ с рег. № *****, настъпили в резултат на пожар, причинен от собствения на Р.Й.С. лек автомобил „Деу
Есперо“ с рег. № *****,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 840,00 лв.
(осемстотин и четиридесет лв.), представляваща присъдените в полза на П.К.К.
съдебно-деловодни разноски, като
плащането на сумите се дължи
от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“
АД след
представяне на доказателства, че Р.Й.С. е заплатил присъдените в полза на П.К.К.
суми.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на Р.Й.С.,
ЕГН **********,***, сумата от 240,00 лв. (двеста и четиридесет лв.), представляваща направените от него разноски във връзка с обратния иск.
Решението
е постановено при участието на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43, като трето лице – помагач на страната на ответника Р.Й.С..
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
СА