№ 321
гр. Пазарджик, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220200372 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Х. В. В. в качеството й на управител и
законен представител на „Л.“ ЕООД, ЕИК ********* чрез пълномощника адв.
К.У. от ПзАК, против Електронен фиш Серия Г № 0039774 издаден от ОД на
МВР- Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1 т.2
във вр. с чл.461 т.1 от Кодекс на застраховането КЗ), за нарушение на чл.483
ал.1 т.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
В жалбата обобщено се излагат твърдения за допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, водещи до незаконосъобразност на ЕФ,
чиято отмяна се иска. С жалбата се претендират разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства
и излага аргументирано становище в подкрепа на искането си за отмяна на
ЕФ. Прави искане за присъждане в полза на жалбоподателя на сторените от
него разноски за заплатен адвокатски хонорар.
За въззиваемата страна, редовно призована не се явява представител. По
1
делото не е представено писмено становище по същество.
Районният съд провери основателността на жалбата и след като взе
предвид изложеното в нея и аргументите на процесуалния представител на
въззивника, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ за това,
че на ... г. в ... часа, на АМ Т., км ...+..., пред бензиностанция О., с посока на
движение от гр. П. към гр. С., е било засечено движение на МПС лек
автомобил „...“ с рег. № ..., собственост на „Л.“ ЕООД гр. Б., представлявано
от управителя Х. В. В., като било установено, че ЮЛ притежаващо МПС,
което е регистрирано в РБ и не е спряно от движение, не е сключило
застраховка Гражданска отговорност. Нарушението било заснето и
установено с АТСС- MULTA RADAR № 00209D32F68B.
Въз основа на това на 05.01.2022 г. бил издаден атакуваният ЕФ.
Последният е връчен на санкционираното дружество на ... г. по пощата видно
от известие за доставяне (л.9), а жалбата против ЕФ е подадена от надлежно
упълномощен от законния представител на наказаното лице адвокат чрез
наказващия орган до съда на ... г., поради което е процесуално допустима като
подадена в законоустановения срок и от лице, активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакувания фиш пред
компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и веществено доказателствено средство-
снимка от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
неоснователна, поради следното:
ЕФ се атакува от гледна точка на неговата процесуалноправна и
материалноправна законосъобразност, а именно оспорва се конкретно, че не е
спазена процедурата по използване на АТСС, с което съгласно изискванията
на закона следва да е установено и заснето управление на МПС, както и че
изготвената снимка от АТСС не била ясна, така че да води до категоричност
относно регистрационния номер на заснетия автомобил и за това че е налице
2
неяснота в ЕФ относно това за какво нарушение е ангажирана отговорността
на дружеството жалбоподател. В с.з. процесуалният представител на
въззивника доразвива направените с жалбата възражения, като акцентира на
това, че използваното АТСС не разполага с възможността да установява
нарушение на КЗ, а само за скорост и при това положение не е спазено
изискването на чл.647 ал.3 във вр. с чл.638 ал.4 от КЗ.
Съдът намира така направените възражения за неоснователни.
На първо място при издаването на ЕФ са спазени всички изисквания
във връзка с използваното АТСС и възраженията, направени в жалбата в тази
насока, са неоснователни. На първо място използваното АТСС е одобрен тип
средство за измерване. Вярно е, че издаденото удостоверение за одобрен тип
средство за измерване (л.10) е с изтекъл срок на валидност към датата на
извършване на нарушението, това обаче не прави автоматично използваното
АТС технически негодно за използване. Това е така, тъй като съгласно чл.30
ал.5 от Закона за измерванията (ЗИзм.), когато срокът на валидност на
одобрения тип средство за измерване е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип се считат за одобрен
тип и те могат да бъдат използвани за контрол на правилата за движение по
пътищата, ако отговарят на изискванията на чл.43 от ЗИзм. Използваната
система в конкретния случай отговаря на тези изисквания, тъй като същата е
преминала периодична проверка на ... г. Съгласно чл.43 ал.1-ал.3 на ЗИзм.
последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се
удостоверява със знаци за последваща проверка., която се извършва
периодично или след ремонт на средствата за измерване и преди изтичането
на срока на валидност на първоначалната или периодичната проверка в
случай на унищожаване на знака или по желание на лицето, което използва
средството за измерване.
Според чл.43 ал.4 от ЗИзм. периодичността на проверките по ал. 2 се
определя със заповед на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, която се обнародва в ДВ и се обявява в
официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед №А-616/11.09.2018 г.
на Председателя на ДАМТН (налична и общодостъпна на интернет
страницата на ДАМТН), обн. ДВ бр. 82/05.10.2018 г., в сила от тази дата, е
определена периодичност на последващите проверки на средствата за
3
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като по т.31 е
определен срок от една година по отношение на средствата за измерване-
скоростомери, какъвто е процесното техническо средство. С оглед на
посоченото по-горе, а именно че последната периодична проверка е била
извършена на използваното техническо средство- на ... г., а на последваща
такава то подлежи на ... г., то няма спор, че към датата на нарушението,
когато с процесното АТСС е засечено управление на цитираното в ЕФ МПС-
... г., използваното техническо средство е било технически изправно и
одобрен тип средство за измерване.
Неоснователно е възражението относно изготвянето на Протокол за
използване на АТСС по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Това е
така, тъй като цитираната разпоредба е неприложима в случая, защото
използваното АТСС е от стационарен тип, а не мобилно такова, макар в
случая дори да е бил изготвен такъв протокол.
По-нататък спазени са и изискванията на чл.6 от цитираната наредба,
тъй като техническото средство е разположено и използвано, съгласно
изискванията на производителя и нормативните предписания (виж
инструкцията за работа на техническо средство MultaRadar на производителя
„JENOPTIK Robot GmbH”-Германия, както и разписаното в посочената
нормативна разпоредба.
При това положение съдът намира, че са спазени всички нормативни
изисквания по използване на АТСС, която е засекла движение (управление)
на МПС, за което е установено нарушение на КЗ, за което е издаден
процесния ЕФ, поради което и възраженията за нарушена процедура по
използването на техническото средство са без резон.
Не се споделя от съда и възражението, че на представената и приета по
делото снимка от АТСС на засечения автомобил била неясна и на нея не се
виждал регистрационния номер на МПС. Видно от снимката от ТСС (л.8)
макар и същата да е черно бяла и тъмна, ясно се виждат силуетни очертания
на лек автомобил с включени дълги светлини и с ясна рег. табела на която се
вижда рег. номер на автомобила , а именно ..., който освен това ясно е бил
разчетен и от техническото средство. Освен това снимката съдържа и всички
изискуеми реквизити- дата и точен час на движението на МПС, неговия вид,
посока на движение и място на засичане, както и скоростта, с която се е
4
движел.
Неоснователно е възражението за допуснато СПН при описание на
нарушението в ЕФ, тъй като от същото не било ясно за какво нарушение
точно е санкционирано дружеството и по-конкретно, че в описанието било
посочено, че нарушението било „заснето“, а не „установено“ с АТСС по
време на „движение“, а не на „управление“ на МПС. Няма спор, че АТСС
заснема движение на МПС. Заснемането означава още засичане на движение
на автомобила и то с определена скорост. А това, че е засечено или заснето
води до ясния извод, че е установено движение на автомобила, след като той е
бил заснет или засечен да се движи. Не е спорно и това, че след като е
установено движение на автомобила, то това неминуемо означава и
управление на същия.
Неприемливи са и възраженията, развити в жалбата относно това, че в
хипотезата на вмененото нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ не се изисквало
управление на МПС, а единствено следвало да е налице бездействие от страна
на собственика на ПС да сключи договор за ЗЗГО, докато санкционирането по
чл.638 ал.4 от КЗ вече било свързано с управление на МПС без сключена
ЗЗГО. Тоест ставало дума за две отделни нарушения.
Според настоящия съдебен състав дадената в ЕФ правна квалификация
на нарушението е ясна и не буди недоумение за какво нарушение точно е
санкционирано лицето. Тя съответства на словесното описание на
нарушението, като са направени и съответни привръзки, посочена санкционна
норма и съответната й санкция. Нарушението е квалифицирано по
санкционния чл.638 ал.4 от КЗ, съдържащ и състава на нарушението и според
който „когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен
и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното
превозно средство се налага глобата или имуществената санкция“. Правилно
АНО е посочил и нарушената разпоредба на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, според
която „договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство,
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение“. Поставената привръзка с чл.461 т.1 от КЗ сочи задължителния
5
характер на този вид застраховка. Посочената е и санкционната норма на
чл.638 ал.1 т.2 от КЗ, доколкото наказващият орган е ангажирал
отговорността на собственика на МПС- юридическо лице, налагайки му
съответната санкция- имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
С оглед на изложеното може да се направи извода, че нарушението е
ясно и детайлно описано, като му е дадена и съответната правна
квалификация, а това прави възможна, в гарантирания от закона обем, защита
против ЕФ.
На следващо място, съдът намира за неоснователни и развитите от
процесуалния представител на въззивника възражения в с.з., а именно че не
било спазено изискването на чл.647 ал.3 във вр. с чл.638 ал.4 от КЗ в
конкретния случай, тъй като нарушението не било установено чрез АТСС,
тъй като от техническото му описание ставало ясно, че същото не разполагало
с функция да установява (фиксира) конкретното нарушение- управление на
МПС без ЗЗГО, въз основа на което да се издава ЕФ. Това възражение не били
било направено, като се държеше сметка за това, че разпоредбата на чл.638
ал.4 от КЗ (по която е квалифицирано нарушението и санкциониран
жалбоподателя) повелява санкциониране чрез издаване на ЕФ тогава, когато с
АТСС е установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за ЗЗГО, а не установено нарушение в горния
смисъл.
Освен всичко казано до тук, съдът намира, че при извършената
служебна проверка не е констатирал допуснати СПН в проведеното АНП и
издаване на ЕФ. В последния нарушението е описано точно и ясно, като са
посочени всички съставомерни обстоятелства- дата, час и място на
извършването му, индивидуализирано е МПС- по вид марка, водел и рег.
номер като е посочен и неговия собственик. Посочено е също, че МПС е без
ЗЗГО, че е регистрирано в страната и че не е спряно от движение. Също така е
посочено че управлението на МПС е установено чрез АТСС (като системата е
засякла МПС по време на движение). Така направеното пълно описание на
нарушението съответства и на дадената правна квалификация. Освен това е
посочен и размерът на санкцията, сметката и начините за плащане, както и
органът който издава ЕФ.
По същество, съдът намира че нарушението, за което е санкционирано
6
дружеството-жалбоподател е извършено и доказано до необходимата степен
на несъмненост, която законът изисква.
Дружеството-жалбоподател е собственик на процесното МПС, което се
установява от приетата по делото справка за собственост и регистрация на
МПС (л.6). Пак от същата става ясно, че МПС е регистрирано в РБ и не е
спряно от движение. Установи се безспорно, че към инкриминираната дата
лек автомобил „...“ с рег. № ..., е бил без сключена и действаща ЗЗ „ГО“. Това
обстоятелство е установено при прегледа на записа от засеченото с АТСС
нарушение, след справка в Административноинформационната система
/АИС/ по зададения критерий- „застраховка“, а и се потвърди от справката в
информационната система на ГФ, от която се установява че процесният
автомобил към ... г. в ... часа не е имал сключен договор за ЗЗГО, тъй като
сключената преди това ЗЗГО е била с преустановено действие от 00,00 часа
на ... г.
Установи се безспорно по делото, че заснемането на движението на
автомобила е станало със стационарно автоматизирано техническо средство-
MULTA RADAR № 00209D32F68B. Няма съмнение, че използваното АТСС е
предназначено не само за осъществяване на контрол за скоростта, но и за
установени и заснети МПС без сключен договор за ЗЗГО, в какъвто смисъл са
и методическите указания за експлоатация на същото (л.28). Процесното АТС
е позиционирано (монтирано) стационарно на АМ. Техническото средство се
активира с първоначално стартиране на системата след което преминава в
режим измерване до засичане на нарушител, след което са активира отново за
измерване до следващото засичане на нарушение, като всяко едно движещо
се МПС, влязло в обхвата на камерата и бива заснето автоматично
посредством неговия рег. номер.
Както се посочи по-горе в случая не е необходимо изготвяне на
Протокол за използване на АТСС по чл.10 ал.3 от Наредбата, тъй като
използваното АТСС е от стационарен тип, а както се посочи и системата е
одобрен тип средство за измерване и е било технически изправно към датата
на заснемането. За фиксираното управление на МПС с АТСС е приложен
фотос на процесното МПС в процес на движение.
Предвид гореизложеното е несъмнено, че на инкриминираната дата и
място процесното МПС, чиито собственик е дружеството-жалбоподател, се е
7
движело по АМ Т. без да има сключен и действащ договор за ЗЗГО. Правилно
е била ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, като
наложеното му административно наказание е в твърд размер и в съответния
на субекта вид- имуществена санкция от 2 000 лева, съгласно разпоредбата на
чл.638 ал.1 т.2 от КЗ.
Въз основа на изложеното ЕФ, като правилен и законосъобразен следва
да бъде потвърден.
При този изход на делото- потвърждаване на ЕФ, претенцията на
дружеството-жалбоподател да присъждане на разноски в негова полза за
заплатения адвокатски хонорар се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Пак с оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на
наказващия орган чрез неговия процесуален представител за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено
своевременно в депозирано писмено становище преди обявяване на делото за
решаване. В процеса въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт,
надлежно упълномощен от директора на ОДМВР- Пазарджик да представлява
дирекцията- структурното звено на МВР, издало обжалвания ЕФ. На
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР- Пазарджик. С оглед разпоредбата на
чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на
НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150
лева. Настоящото производство се разгледа в две съдебни заседания без
разпит на свидетели, а само с приемане на писмени доказателства, в които
обаче не участваше процесуалния представител на АНО, като единствено от
същия е представено аргументирано писмено становище. Поради това и
съдът счита, че следва да присъди минималния предвиден в наредбата размер
на юрисконсултското възнаграждение, а именно 80 лева
По изложените до тук съображения Районен съд Пазарджик в
настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и
8
на основание чл.63 ал.2 т.5 и ал.9 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия Г № 0039774 издаден от
ОД на МВР- Пазарджик, с който на „Л.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. Б. представлявано от управителя Х. В. В., на
основание чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1 т.2 във вр. с чл.461 т.1 от Кодекс
на застраховането (КЗ), за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лева, като законосъобразен.
ОСЪЖДА „Л.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Б. представлявано от управителя Х. В. В., ДА ЗАПЛАТИ на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр. Пазарджик, представлявана от
директор, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Л.“ ЕООД чрез адв. К.У. от ПзАК за
присъждане на разноски в негова полза, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9