Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.
София, 03.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити врати на десети май две хиляди и деветнадесета
година
в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при
секретаря С. Калоферова разгледа т.д. № 434 по описа за 2019 г.:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят Б.И. ЕООД твърди, че извършва
търговска дейност (основно въздушен превоз), която до края на 2018 г. се
развивала успешно и основните му кредитори
били немски търговски дружества, с които принадлежал към обща предприемаческа
група. До началото на 2019 г. задълженията към тези дружества били многократно
преструктурирани, което давало възможност на молителя да ги обслужва. Поради настъпила
неплатежоспособност на немските дружества обаче се образували производства за
несъстоятелност, в рамките на които бил назначен синдик. Тази мярка ограничила
възможността за по-нататъшно преструктуриране на задълженията, тъй като било
необходимо одобрение на синдика. Ето защо след въвеждане на това ограничение
молителят изпаднал в състояние на влошена ликвидност и на неплатежоспособност.
Поради изложеното моли съда да открие производство по несъстоятелност.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Видно от вписванията в Търговския регистър,
молителят е еднолично дружество, чийто капитал се притежава от чуждестранно
юридическо лице, регистрирано в Германия (Германия Бетайлигунгсгезелшафт ГМБХ).
От събраните писмени доказателства и от заключението на СИЕ се установява, че
дружеството молител има непогасени изискуеми задължения за периода 2016 г. – март 2019 г.,
произтичащи както от трудови правоотношения, така и от търговски сделки
(задължения към доставчици и към предприятия от икономическата група, към която
молителят принадлежи). Касае се за задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 и 2 ТЗ. Следва да се даде
отговор на въпроса, неплатежоспособен ли е молителят. За отговор на този въпрос
съдът съобрази следното:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемото задължение от горепосочения вид, като това
състояние не е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то е в причинна връзка с
неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на
състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се
дължи на влошеното финансово състояние на длъжника. Съгласно презумпцията на
чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е
спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия
случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е налице.
Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена данните на СИЕ. Вещото лице
сочи, че за периода от 2017 г. до 01.03.2019 г. се наблюдава драстично
намаляване на финансовата независимост поради реализиране на загуба от
дейността за 2016 г. и 2017 г., от което е намалял собственият капитал, както и
се наблюдава драстично нарастване на задълженията (л. 8). Направен е извод, че
наличието на изискуеми задължения поставя дружеството в невъзможност да
обслужва задълженията си с приходите от дейността, като в периода 2018 г. –
01.03.2019 г. нарастват текущите задължения към доставчици и персонал.
Състоянието на ликвидност на дружеството е
изразено чрез коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност,
които за 2016 г. са много над референтните стойности, но това се обяснява от
вещото лице с началния период на дейността на дружеството (това обяснение е
валидно и за високия коефициент за финансова автономност за същата година). За
периода след 2017 г. се наблюдава „плавен спад“ – 1,44, 1,07, 0,92 при
референтна стойност 1 на коефициента за обща ликвидност. За същия период
коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност показват невъзможност за
покриване на задълженията с наличните парични средства.
За да е налице неплатежоспособност, е
необходимо това влошаване на ликвидността да има траен характер. Трайността като състояние може да се извлече от данните
за предходни години, но също и от
прогнозата за бъдещо развитие. В настоящия случай дружеството е поддържало
относително добра (референтна) ликвидност до 31.12.2018 г., като първият подреферентен показател е този, който
отразява състоянието към датата на междинния отчет. Следователно не е налице
трайност от гледна точка на предшестващите години. От анализа на източниците на
приходи обаче може да се направи извод за неблагоприятна прогноза. Видно от
данните в междинния баланс, изготвен от дружеството (л. 25), както и от таблица
3 на СИЕ, основната част от краткотрайните активи, участващи във формирането на
коефициента на обща ликвидност, включва вземания на молителя от свързани
предприятия. Нещо повече, налице е тенденция към увеличаване на техния дял
(5777 хил. за 2018 г. и 8660 хил. за текущата година). Вземанията на
дружеството обаче биха могли да са представка за стабилен коефициент на
ликвидност, само ако имат бърза
събираемост. Такъв извод не може да се направи по отношение на вземанията
на молителя от свързаните с него лица – тъй като са налице данни за тяхното
влошено финансово състояние с оглед висящите процедури по откриване на
производство по несъстоятелност.
Че дейността на молителя е с тенденция към
загуба, се установява и от обстоятелството, че задълженията му към свързаните
дружества винаги са били осчетоводявани като краткосрочни (вж. обясненията на
вещото лице) и въпреки това коефициентите за ликвидност са в намаляващо развитие.
Т.е. не е единствената причина за влошаване на ликвидността обстоятелството,
изложено от молителя, а именно – че е ограничена възможността за разсрочване на
задълженията към дружествата от икономическата група. Според вещото лице тези
задължения са били осчетоводявани като краткосрочни „от началото“, което
означава, че тяхното евентуално разсрочване не е било отразено в баланса и
съответно не влияе върху ликвидността. Ето защо констатираният от вещото лице
спад в коефициентите се дължи на други
причини, свързани със самата търговска дейност на молителя.
По изложените причини съдът приема, че спрямо
ответника е налице неплатежоспособност като юридическо основание за откриване
на производство по несъстоятелност. Следва да се определи началната дата на неплатежоспособността.
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото
самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на
началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно
са налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо
задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването
му. Първият документиран момент на спад на ликвидността под референтните
стойности е моментът на междинния отчет – 01.03.2019 г., който е анализиран и
от вещото лице. Тъй като към този момент са били налице изискуеми задължения
(както публични, видно от образуваното изпълнително дело, така и към доставчици
и свързани лица). Ето защо като начална дата на неплатежоспособността следва да
се определи датата 01.03.2019 г.
По
приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
Независимо от данните за наложени запори по реда на ДОПК
съдът намира, че следва да назначи временен синдик, чрез дейността на когото ще
се установи актуалното към настоящия момент състояние на средствата по
банковите сметки. Едва след това ще може категорично да се направи преценка
налице ли са свободни (вкл. с оглед чл. 193 ДОПК) парични средства или ще
следва да бъдат давани указания за привнасяне на разноски. Поради това съдът
намира, че неизпълнението на дадените по реда на чл. 629б ТЗ указания не следва
да доведе до приложение на последицата „спиране“ към настоящия момент.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на Б.И. ЕООД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 01.03.2019 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на Б.И. ЕООД, ЕИК *******.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на основание чл. 628, ал. 4 ТЗ В.П.А., адрес ***, тел. *******, при
месечно възнаграждение в размер на 500 лв.
ДАВА възможност на синдика в двуседмичен срок да представи
писмено съгласие и нотариално заверена декларация по чл. 656 ТЗ.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на 03.07.2019 г. от 9.30
часа в Съдебната палата, бул.”Витоша” № 2, в залата, определена за 20 състав,
ТО.
ОСЪЖДА Б.И.
ЕООД, ЕИК *******, да заплати по сметка на съда сумата от 250
лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде
събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър.
СЪДИЯ: