РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Белоградчик, 12.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20211310100076 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е по реда на чл. 415 ал.1 ГПК: за установяване на вземането на
заявител в р-р на 5 604.10 лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, 3
933.47 лв. - договорна лихва с пр. осн. чл. 9 ал.1 ЗПК и 2 441.28 лв. – мораторна лихва в/у
главница за периода 20.05.2016 г. – 16.10.2020 г. с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.
В исковата молба, предявена от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България
София се излага : Между ищеца и ответника - АЛ. КР. АНГ. е сключен договор за
потребителски кредит на 17.08.2015 г., по силата на който ищеца е предоставил на
ответника кредит в размер на на 5 400.00 лв.
Крайния срок за погасяване на кредита е 20.08.2019 г., платим на 48 месечни анюитетни
вноски по 248.85 лв.
На 20.04.2016 г., длъжника е преустановил плащането на вноските, като да този момент е
платил 7 вноски.
Договорена е предсрочна изискуемост на кредита в чл. 5 от договора, която е настъпила
автоматично – поради пълно или частично неплащане на 2 погасителни вноски – на
20.05.2016 г.
Ответника е изпаднал в забава при плащането, поради което дължи и мораторна лихва.
Проведено е производство по реда на чл. 410 ГПК/в т.ч. заповедта е връчена на ответника в
усл. на чл. 47 ал.5 ГПК /
Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи изпълнение на парично
1
задължение в размер 5 604.10 лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД,
3 933.47 лв. - договорна лихва и 2 441.28 лв. – мораторна лихва в/у главница за периода
20.05.2016 г. – 16.10.2020 г. и разноските по ч.гр.д. № 405/2020 г.
Представя писмени доказателства, претендира разноски. Приложено е и ч.гр.д. № 405/2020
г. по описа на БРС.
Особеният представител на ответника е оспорил предявения иск.
Излага правопогасяващо възражение – изтекла погасителна давност относно претенциите на
ищеца към 27.10.2020 г./подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/
Брани се с правни доводи - ищеца не е упражнил правото си да направи задълженията по
кредита предсрочно изискуеми.
Вещото лице по допуснатата ССЕ е представило заключение по поставената задача.
Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна :
Не се спори по делото, че между ищеца и ответника е сключен договор за
потребителски кредит на 17.08.2015 г., по силата на който ищеца е предоставил на
ответника кредит в размер на 5 400.00 лв., по който ответника е платил 7 вноски по 248.85
лв. или е платил част от задължението си.
По делото не е представено уведомление до ответника за обявена предсрочна изискуемост
на вземането на ищеца.
Между страните по делото е налице облигационно правоотношение по чл.240 ЗЗД -
договор заем. По силата на чл. 240 ал.1 ЗЗД заемателят се задължава да върне заетата сума.
До предявяване на иска ответника не е изпълнил задължението си да погасява ежемесечно и
в срок суми съгл. погасителния план на кредитора-ищец.
По силата на чл. 154 ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на
които основава своите искания.
С доклада по делото, съдът е вменил в доказателствена тежест на ищеца да докаже, че
длъжника е уведомен за обявената предсрочна изикуемост на кредита.
На осн. чл. 146, ал.2 ГПК на ищеца изрично е указано, че за тези обстоятелства не сочи
доказателства. Ищеца не се е възползвал от предоставената по чл. 146 ал.3 ГПК възможност
за доказателствени искания, като негов представител не се е явил в съд.заседание при
разглеждане на делото.
Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Страната може да не
разполага с доказателства и затова не ги представя. За някакво нейно задължение в такъв
случай не може да се говори, но последиците от недоказването ще настъпят. Въпросът за
доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказаното, т. е. състои се в правото
и задължението на съда да обяви за ненастъпили тези правни последици, чиито юридически
факт е недоказан.
По делото не се доказа по безспорен, категоричен и несъмнен начин, че ищеца е уведомил
длъжника за обявената предсрочна изикуемост на кредита.
2
Като извод, следващ от изложеното, съдът приема, че в приложение на правилото за
разпределение на доказателствената тежест следва да приеме, че недоказаните факти не са
се осъществили – ответника не е получил уведомление от ищеца за обявена предсрочна
изискуемост на кредита, респ. такава не е настъпила по отношение на ответника.
Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на
изявлението на кредитора, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са
настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването й.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на
длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника
и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на
длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за
изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения
смисъл.
Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната
изискуемост се обявява на длъжника. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита
кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл.
422, ал.1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са
налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване.
Това уведомяване следва да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на
иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал.3 ГПК.
Трайна е съдебната практика, че в хипотезата на обективирано в исковата молба
волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, следва да се приеме,
че с връчването на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него,
т.е. това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост /решение №
139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, I т.о.; решение № 114/07.09.2016г. по т.д. №
362/2015г. на ВКС, II т.о. и др. /.
Съдът приема, че предсрочна изискуемост е настъпила с връчването на препис от иск. молба
на особения представител на ответника на : 09.07.2021 г.
Тъй като срока на договора е изтекъл преди това ответника следва да плати главница в
размер на 5 604.10 лв., в т.ч. и дължими застрахователни такси.
Правопогасяващо възражение на ответника – изтекла погасителна давност относно
претенцията на ищеца към 27.10.2020 г./подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ е
неоснователно.
Трайна и непротиворечива е казуалната практика на ВКС, че уговореното между страните
по договор за банков кредит връщане на предоставена в заем сума на погасителни вноски не
го превръща в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на
задължението на части. Затова, приложима по отношение на това задължение е общата 5-
годишна давност по чл. 110 ЗЗД, а не кратката 3-годишна такава по чл. 111, б. “в” ЗЗД.
3
Поради това, съдът приема, че предявеният иск за главница в размер на 5 604.10 лв.
с пр. осн. чл. 240 ЗЗД е основателен и доказан поради, което го уважава.
Предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за
кредит, уредена в нормите на чл. 71 ЗЗД и чл. 432 ТЗ, представлява преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал.2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне
до насрещната страна и същото поражда действие, ако са били налице обективните
предпоставки за предсрочната изискуемост.
Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на
предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на
предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са
уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски.
Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на
паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно -
обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция.
Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба
на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за
длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално
определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното
ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за
ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.
По делото не се представи уведомление от ищеца, достигнало до ответника за обявена
предсрочна изискуемост на вземането на ищеца.
Крайният срок на договора е изтекъл на 20.08.2019 г.
Крайния уговорен между страните срок за изплащане на задължението по кредита е падежа
на последната погасителна вноска, поради което всички анюитетни вноски, включващи
главница и/или договорни лихви т.е. - цялото вземане на банката по договора за кредит е
изискуемо, независимо от това, че кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем на
длъжника преди подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение. /така
Решение № 184/04.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60361/2016 г., IV г. о./
Поради това, съдът приема, че предявеният иск за договорни лихви в размер на 3
933.47 лв. с пр. осн. чл. 9 ал.1 ЗПК е основателен и като такъв го уважава.
На осн. чл. 86 ЗЗД за неизпълнение на парично задължение длъжника дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В горната хипотеза,
получения препис от иск. молба има действието на покана за плащане на предсрочно
изискуемото задължение - чл. 84, ал.2 ЗЗД, следствие на което е изпадането на длъжника в
забава. След получаване на иск. молба ответника дължи законната лихва в/у главницата до
окончателното и изплащане.
Правопогасяващо възражение на ответника – изтекла погасителна давност относно
претенцията на ищеца към 27.10.2020 г./подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ е
основателно, но само за периода 20.05.2016 г. - 27.10.2017 г./чл. 111 б. „в“ ЗЗД/
4
Поради изложеното предявеният иск с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД в размер на 2 441.28
лв. за периода 20.05.2016 г. - 16.10.2020 г. е неоснователен и като такъв, съдът го отхвърля
изцяло.
С оглед изхода на спора ответника следва да плати на ищеца съразмерно на
уважената част от предявените искове направените по настоящото делото разноски в размер
на 211.62 лв. – държавна такса, 238.80 лв. - възнаграждение за в. лице, 707.22 лв. –
възнаграждение за особен представител и 79.60 лв. – юрисконсултско възнаграждение
Ответника следва да плати на ищеца съразмерно на уважената част от предявените
искове направените по ч.гр.д. № 405/2020 г. разноски в общ размер на 209.58 лв.
Оставя без уважение искането на ответника за присъждане на направени по делото
разноски за разликата над : 211.62 лв. – държавна такса, 238.80 лв. - възнаграждение за в.
лице, 707.22 лв. – възнаграждение за особен представител и 79.60 лв. – юрисконсултско
възнаграждение до предявените размери съответно : от 265. 86 лв., 300.00 лв., 888.47 лв. и
100.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 ГПК, че АЛ. КР.
АНГ., ЕГН ********** от с. Р. обл. В., ул.”......“ № ... вх.... ет... дължи на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон България КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. “Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, сумите :
5 604.10 лв. – главница по договор за потребителски кредит сключен на 17.08.2015 г.;
3 933.47 лв. - договорна лихва по договор за потребителски кредит сключен на 17.08.2015 г.
с пр. осн. чл. 9 ал.1 ЗПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2021
г./получаване на иск. молба/ до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 347/28.10.2020 г. по ч.гр.д. № 405/2020 г.
по описа на БРС.
Отхвърля предявения от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК
*********, против АЛ. КР. АНГ., ЕГН ********** иск за признаване за установено по
отношение на ответника, че АЛ. КР. АНГ., ЕГН **********, дължи на ищеца сумата 2
441.28 лв. – мораторна лихва по договор за потребителски кредит сключен на 17.08.2015 г. с
пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА АЛ. КР. АНГ., ЕГН ********** да заплати на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България, ЕИК *********, направените по ч.гр.д. № 405/2020 г. разноски
в общ размер на 209.58 лв. и разноските по настоящото дело в размер на 211.62 лв. –
държавна такса, 238.80 лв. - възнаграждение за в. лице, 707.22 лв. – възнаграждение за
особен представител и 79.60 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Оставя без уважение искането на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК
*********, за присъждане на направени по делото разноски за разликата над : 211.62 лв. –
държавна такса, 238.80 лв. - възнаграждение за в. лице, 707.22 лв. – възнаграждение за
5
особен представител и 79.60 лв. – юрисконсултско възнаграждение до предявените размери
съответно : от 265. 86 лв., 300.00 лв., 888.47 лв. и 100.00 лв. и за разноски по ч.гр.д. №
405/2020 г. за разликата над 209.58 лв. до 263.29 лв.
Решението може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6