РЕШЕНИЕ
№ 709
гр. Пловдив, 05.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330112410 по описа за 2021 година
С искова молба вх. № ***** ЕВН ****** ЕАД чрез юрк. П.П. иска да се признае за
установено по отношение на ответник В. Н. Г., че последният дължи сумите както следва:
337,87 лева - стойност на топлинна енергия за периода от ***** - ****;
36,55 лева - мораторна лихва за периода от ***** - ****;
ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК - **** до окончателното изплащане на вземането
за които е била издадена заповед № ***** за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за което е било образувано ч.гр.д. № ***** по описа на ПРС.
Ищецът заявява, че настоящият иск е предявен в срока по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК тъй
като против заповедта по чл. 410 ГПК е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от ответник
Г..
Ищецът поддържа, че има качеството на енергийно предприятие по чл. 126, ал.1 и чл.
129 от Закона за енергетиката / ЗЕ/, а съгласно чл. 150 ЗЕ продава топлинна енергия на
потребители при публично известни ОУ одобрени от ДКЕВР публикувани в местен и
национален ежедневник, както и на сайта на дружество.
Твърди се че качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди за
ответника произтича от факта, че същият е собственик на топлоснабдения имот съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ и съгласно чл. 34, ал.1 ОУ ответникът е длъжен да заплаща както сумите за
доставка на топлинна енергия, така и сумите за услугата дялово разпределение на топлинна
1
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят.
Ищецът заявява, че претендираните суми са начислени в резултат на извършено
дялово разпределение от дружество "Нелбо" ЕАД, което е разпределило за имота на
ответника топлинна енергия за отопление, за битово горещо водоснабдяване и топлинна
енергия отдадена от сградна инсталация - главница в размер от 337,87 лева върху която сума
е начислена лихва за забава в претендирания размер.
Посочва че начислената топлинна енергия е в съответствие с методиката за
разпределение на топлинна енергия съгласно Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването.
Ответник В. Н. Г. оспорва предявените искове и заявява, че няма сключен договор с
ищеца поради което и няма качеството на потребител. Съдът след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и
на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна
страна следното.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение № ***** , постановена по ч.гр.д.
№ *****по описа на РС – Пловдив е разпоредено ответник В. Н. Г. да заплати в полза на
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД следните суми:
337,87 лева - стойност на топлинна енергия за периода от **** - ******;
36,55 лева - мораторна лихва за периода от ***** - *****;
ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК - ***** до окончателното изплащане на
вземането.
Заповедта е била връчена на ответника и срещу нея е постъпило възражение по чл.
414 ГПК с което се заявява че не се дължи заплащане на претендираните суми тъй като от
2007г. топлоснабдения имот е необитаем, както и че не е сключван договор за доставка на
топлинна енергия.
В срока по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК ищецът е предявил исковете за главница и лихви
поради което същите се явяват допустими и следва да бъдат разгледани.
Ищецът в подкрепа на твърденията си представя препис-извлечение от сметка, от
която се установява, че за процесния период са издадени съответните фактури за доставка на
топлинна енергия по партидата на ответника за процесния топлоснабден обект на
потребление, за който не се оспорва, че е негова собственост по наследяване от покойната
му майка /което обстоятелство изрично е посочено в отговора на исковата молба/.
По делото са приети и ОУ на ищеца, публикувани в национален и местен
ежедневник.
Като писмени доказателства са приети договор за покупко-продажба на топлинна
енергия от 30.09.1997г. сключен между „Топлофикация-Пловдив-Север“ ЕАД като
праводател на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД от една страна, и от друга страна,
2
Етажна собственост с административен адрес: гр. П., ул. ******* съгласно който
Топлофикация се е задължила да продава топлинна енергия за отопление и топла вода за
битови нужди франко абонатна станция с адрес: гр. П. ул. ****** , т.е жилищната сграда, в
която се намира топлоснабдения имот на ответника. Така сключеният писмен договор с
праводателя на ищеца, който е валиден и обвързващ за правоприемника му „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД е въз основа на взето Протоколно Решение на етажните собственици
на жилищната сграда с с административен адрес: гр. П., ул.***** от 10.05.1994г. с което
общо 60 живущи са упълномощили председателя на домсъвета З.П., който да сключи
договор за присъединяване на жилищната сграда към Топлофикация като в Протокола под
номер 41 фигурира собственик Н.А. Г. с ЕГН ********** – родственик по права линия на
ответника, който изрично е изявил воля и желание да ползва услугите на Топлофикация.
Според нормата на чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи
условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването
им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно,
за възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика
на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, а вън от
горното и цялата жилищна сграда е присъединена към топлопреносната мрежа на ищеца
съгласно договор за покупко-продажба на топлинна енергия от 30.09.1997г., за който
договор Н.А.Г. е дал изричното си съгласие да бъде сключен, поради което и възражението
на ответника, че не е сключван договор за доставка на топлинна енергия.
Видно от справка за доставена топлинна енергия за процесния период са били
издадени фактури са начислена топлинна енергия за сградна инсталация, отопление и битова
и гореща вода както следва за сградна инсталация 138,72 МВтч, за битова и гореща вода
83,07 МВтч, и за отопление 77,12 МВтч, които данни са установени и разпределени от
толинния счетоводител „Нелбо“ ЕАД като в имота на ответника има 2 бр. отоплителни тела
с индивидуални разпределителни устройства за ежемесечен визуален отчет като за отчитане
на устройствата е осигуряван достъп и тези устройства са с нулеви показания, което е
установено от вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза с вещо лице В.Ш..
Отоплението е начислено от потребената топлинна енергия от отоплително тяло тип „щранг-
лира“ с мощност от 700W, която не е снабдена с уред за отчитане на изразходваното
количество топлинна енергия. Установено e oт вещото лице още, че има монтирано 1 бр.
водомерно устройство за топла вода като начисленията са по отчетни стойности при
осигурен реален отчет за реално потребено количество.
За имота на ответника са прилагани изискванията на т.6.7 вр с т.6.5 от „Методика за
дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“ приложение към чл. 61, ал.1 от
Наредба 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Няма разлика между разпределеното от
топлинния счетоводител количество ТЕ, което е отразено в справка за доставена топлинна
енергия за процесния период и начисленото от ищеца. Начина на разпределение на
3
топлинната енергия съответства на специалната методика уредена в Наредба 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. За сградна инсталация е начислено количество
топлинна енергия за процесния период което е правилно остойностено, за което по делото е
приобщена съдебно-счетоводна експертиза с в.л. Й.П. от която се установява, че размерът за
всеки един от начислените компоненти топлинна енергия по месечни периоди и общо
включително съответства изцяло на претендираните суми.
Предвид на гореизложеното доказани се явяват твърденията затова, че 2 бр.
отоплителни тела са с нулеви показания, като топлинната енергия за отоплиение е
формирана от щранг-лирата като е без значение дали имотът е обитаем или не.
Следователно, предявените искове за главница и мораторна лихва са доказани по
основание и размер.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноските за
настоящата инстанция и за заповедното производство в размер на сумата от 570 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ В. Н. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. П. ул.
***** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 чрез юрк. П.П.
следните суми: 337,87 лева - стойност на топлинна енергия за периода от **** - *****; 36,55
лева - мораторна лихва за периода от **** - ***** ведно със законната лихва за забава върху
главницата считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК - ***** до
окончателното изплащане на вземането за които е била издадена заповед №****** за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ******по описа на ПРС.
ОСЪЖДА В. Н. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. ***** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 чрез юрк. П.П. сумата от 570 лева
разноски за настоящата инстанция по гр.д. № ***** по описа на РС – Пловдив и за
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
4