№ 675
гр. Варна, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20233100502480 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е въззивно и е образувано е по повод две въззивни жалби,
както следва:
1.Въззивна жалба на Д. Р. Д. против Решение № 1580 от 10.05.2023г. по гр.д.
№ 2926/2022г. по описа на ВРС, XXХI-ви състав, с което на основание чл. 34, ал. 1 от
ЗС е допуснато да се извърши съдебна делба на недвижим имот, находящ се в ***, м.
„***“, съставляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, м. „***", с площ
от 590 кв.м., съгласно скица, а по документ за собственост 600 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, представляващо ПИ № 3303, идентичен с имот с пл. № 1949 в
кв. 106 по плана на гр. Варна, при граници по скица: ***, а по документ за
собственост: имоти с пл. №№ 1947, 1948, 1951, 5045 и път, ведно с изградената в
имота, еднофамилна жилищна сграда на два етажа с идентификатор ***.1, с площ по
скица 141 кв.м., а по акт за узаконяване състояща се от две жилища, на две нива със
ЗП 120 кв.м. и РЗП 191 кв.м., брой надземни етажа - 2, между съделителите и при
квоти за всеки от тях, както следва: 2/3 ид.ч. за „***“ ООД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: *** и 1/3 ид.ч. за Д. Р. Д. с ЕГН **********, като
съсобствеността между страните е възникнала на основание възлагане с
Постановление за възлагане от 10.05.2021г. по изп.д. № 20118070400206 на ЧСИ и
договор за покупко - продажба по НА № 26/2002г.
Видно е, че въззивната жалба съдържа оплаквания за недопустимост, а
1
евентуално за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението,
както и постановяване при допуснати съществени процесуални нарушения.
Оплакванията са обосновани с твърдения за липса на обсъждане в пълнота на
заявените от въззивника възражения в отговора на исковата молба; липса на
задълбочено обсъждане на събраните в хода на делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, водещо до липса на мотиви; не произнасяне по възраженията за пороци
на ипотечния акт – към момента на сключването му длъжниците не са били
собственици изцяло на имота, не е съществувала яснота относно собствеността на
имота, както и липсва пълна идентичност между ипотекиран и продаден имот, които
пороци по същество обуславят недействителност на ипотеката, съответно и на
последвалата публична продан. От друга страна е заявено възражение за перемиране
на изпълнителното дело, по което е проведена проданта и възлагането на имота, а
след няколко нестанали продани, взискателят не е поискал своевременно нова
продан, поради което имотът е следвало да бъде „свален“ от изпълнение.Според
жалбата цитираното в съдебното решение ТР № 4/2017г. е неотносимо към настоящия
спор, доколкото касае само страните в изпълнителния процес, а не и третите лица,
каквото качество има въззивникът. Подадената от него жалба срещу проданта е била
оставена без разглеждане от ВОС, като по логиката на ВРС той не се ползва с
никакъв инструмент за защита, което е противно на основния ни закон и
законодателството като цяло. Моли в тази връзка обжалваното решение да се отмени.
От представения отговор против въззивната жалба на „***“ ООД,
представлявано от управителите става ясно, че се оспорват доводите в жалбата като
неотносими по делото. Твърди, че по същество се оспорва валидността на
проведената публична продан на процесните имоти, които оспорвания са
процесуално недопустими. Ответникът не разполага с избрания от него процесуален
ред за защита на свои ипотечни права в настоящото производство, поради
ограничението по чл. 496, ал. 3 вр. чл. 490 от ГПК, поради което е и прекратено като
недопустимо инициирано от него производство пред ВОС. Посочва, че
действителността на публичната продан може да бъде оспорена само когато имотът е
купен от лице, което е нямало право да наддава или при невнасяне на цената, не и
поради липса на „пълна тъждественост“ между ипотекиран и продаден имот;
настъпила перемпция по изп.дело, по което е проведена проданта, както и от трето
лице по изпълнението, но не и чрез възражение в делбено производство на имота.
Правилно е отхвърлено като неоснователно възражението на ответника за липса на
идентичност между процесните имоти и продадените на публична продан
ипотекирани имоти, част от които е придобило дружеството на основание възлагане.
Решаващото съображение на ВРС в тази насока е възприемане по реда на чл. 202 от
ГПК само на фактическите констатации на вещото лице по допуснатата СТЕ за
наличие на разлики в площта на процесния имот и сграда с ипотекираните, които се
дължат на отразяване в КК, а различието в номерата на съседите се дължи на
2
различни информационни източници. Следователно не е налице липса на мотиви по
правния извод за идентичност на имотите. По тези съображения е отправено искане
за постановяване на решение, с което обжалваното решение да се потвърди като
правилно и законосъобразно постановено.
2.Въззивна жалба на „***“ ООД, ЕИК ***, представлявано от управителите
срещу Решение № 3409 от 24.10.2023г., с което по реда на чл. 250, ал. 1 от ГПК е
допълнено Решение № 1580 от 10.05.2023г. по гр.д. № 2926/2022г. по описа на ВРС,
XXХI-ви състав, като на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК е отхвърлено предявеното от
„***“ ООД, ЕИК *** срещу Д. Р. Д. с ЕГН ********** искане за осъждане на
ответника да заплаща на ищеца сумата от 1000 /хиляда/ лева, месечно,
представляваща обезщетение срещу ползването на описания общ жилищен делбен
имот съобразно правата му в съсобствеността до окончателното извършване на
делбата. Тази жалба посочва и съдържа оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част поради неправилно приложение на материалния закон, както и
необоснованост. Според нея ВРС не е съобразил установените по делото факти, както
и заключението на СОЕ, както и изявленията на ответника, обективирани в протокол
за въвод във владение от 12.05.2022г. по изп.д. № 20118070400206, както и направени
по делото. Съдът не е отчел данните по делото относно невъзможността второ ниво
на жилищната сграда, на което са разположени единствения санитарен възел, баня и
кухня в сградата да бъде ползвано съвместно от страните, съобразно правата им в
съсобствеността; че всички помещения, разположени на второ ниво се ползват се
ползват само от ответника и членовете на неговото семейство; че достъпа до него е
ограничен от последните; че ищецът няма ключ от входната врата на второ ниво, а
помещението от първо ниво не отговаря на изискванията за жилище по смисъла на
ЗУТ, поради липса на санитарен възел, баня и кухня, поради което не може да ползва
за живеене, съобразно предназначението на сградата за жилищни нужди.
Дружеството – съделител излага, че има свободен достъп само до парцела, в който е
изградена жилищната сграда и първо ниво на сградата, което обаче съставлява едно
помещение без изводи за мръсен канал и помещение със санитарен възел, чиста вода
и т.н. По претенцията на неползващия съделител за получаване на обезщетение,
поради лишаването му от ползване, съдът е обвързан от искането и е следвало да
включи и преценка за липса на такава възможност. Ето защо възраженията на
ответника, че не е създавал пречки за ползването и не възразява ищецът да ползва
жилищната част на първо ниво са неотносими към искането за постановяване на
привременни мерки и към възникването на правото на обезщетение по реда на чл.
344, ал. 2 от ГПК на неползващия съсобственик. Обезщетението по този ред се дължи
на неползващия съсобственик без оглед на това дали с поведението си другият
съсобственик му пречи да ползва имота, респ. дали му е предоставил възможност да
ползват заедно общия имот. С оглед предназначението на делбения имот /жилищна
сграда/ и неговите технически характеристики; липсата на спор по делото, че ищецът
не разполага с ключ за второ ниво, както и невъзможността това ниво да се ползва
3
съвместно от двамата съделители, обуславят извод за основателност на искането.
Ползването на второ ниво не може да бъде разпределено между страните, а съгласно
Удостовереното от ЧСИ е налице отказ за предоставяне на достъп до второ ниво от
жилищната сграда, поради което неправилно ВРС в обжалваното решение отхвърлил
искането. Поради изложеното е отправено искане решението да се отмени, като
вместо него да се постанови решение, с което искането за определяне на привременни
мерки да бъде уважено.
В отговор на жалбата Д. Д. оспорва съображенията в нея. Твърди, че делбеният
жилищен имот е двуфамилен, състои се от две жилища с входове от
противоположните страни на сградата, на две различни нива. Пред първото ниво е
налице помощна сграда, съставляваща санитарен възел /баня-тоалет/ и склад, както и
още един отделен склад, предназначен за ползване именно от обитателите на първо
ниво. Никой не пречи на ищеца да обособи и вътрешен такъв, да направи
преустройство на етажа, да го ползва и т.н. Ищецът е въведен в това жилище, има
свободен достъп до мота, като никой друг не ползва помощните постройки, нито го
възпрепятства да ги ползва. Посочва, че по никакъв начин не лишава ищеца от
ползване, като не ползването е по воля на съсобственика. Моли в тази връзка жалбата
да се остави без уважение, а решението на ВРС в тази част да се потвърди, като
правилно.
В съдебно заседание, въззивника редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Г., които поддържа въззивната жалба и моли съдът да я уважи.
Въззивното дружество – „***“ ООД, редовно призовано, за същото се явяват
управителите Ж.М. и С.Й., представляват се от адв. И., която оспорва жалбата и моли
съдът да уважи подадената от тях жалба.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по
делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Съобразно посоченото в исковата претенция дружеството – ищец
„***“ ООД твърди, че с ответника Д. Д. са съсобственици на недвижим
имот, с административен адрес ***, съставляващ ПИ с идентификатор
*** по КККР на гр. Варна, местност „***" с площ от 590кв.м., съгласно
скица №15-215526-28.02.2022г., а по документ за собственост 600кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м./, представляващо ПИ №3303,
идентичен с имот с пл.№1949 в кв.106 по плана на гр. Варна, при
граници по скица: ***, а по документ за собственост имоти с пл.
№№1947, 1948, 1951, 5045 и път, ведно с изградената в имота,
еднофамилна жилищна сграда на два етажа с идентификатор ***.1 с
площ по скица 141кв.м., а по документ за собственост състояща се по
Акт за узаконяване от две жилища на две нива със ЗП 120кв.м., и РЗП
191кв.м., брой надземни етажи - 2, брой на самостоятелни обекти
сградата - няма. Сочи, че е придобил собствеността върху 2/3 ид.ч. от
4
описания недвижим имот и сграда по силата на влязло в законна сила на
25.11.2021 година Постановление за възлагане на недвижим имот от
10.05.2021 година, вписано в СВ Варна с вх.рeг.№5694/01/03/2022г., акт
№70, том XIV, дело №2596/22г., дв. вх.рег.№5605, а ответникът – върху
1/3ид.ч. от описания недвижим имот и сграда по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №26, том IV, peг.
№6267, дело №284/2002г. на нотариус Д.Стоянова, peг.№192.
Също според исковата молба дружеството – ищец сочи, че сочи,
че от проведените с ответника разговори за доброволно прекратяване на
съсобствеността върху недвижимия имот и изградената в него жилищна
сградата чрез възлагането му в полза на дружеството и уравняване дела
на ответника съобразно актуалната пазарна оценка на притежаваното от
него право на собственост, които обаче не е постигнато съгласие.
Дружеството – ищец е заявило също, че до момента не ползва имота,
поради отказан достъп, като по този начин е лишен от ползите, които се
добиват, и от правомощието си на ползване, поради което с исковата
молба отправя покана до ответника да заплати на дружеството
обезщетение като съсобственик, който непосредствено си служи с
общия недвижим имот и сграда, но и препятства дружеството да си
служи с вещта, както и други лица, неговите родители да ползват вещта,
както и трети лица да ползват на възмездно правно основание, изцяло по
смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. В заключение се настоява съдът да
постанови решение, с което да допусне делба между страните недвижим
имот, с административен адрес на имота в ***, съставляващ ПИ с
идентификатор: *** по КККР на гр. Варна, местност „***" с площ от
590кв.м., съгласно скица №15-215526-28.02.2022г., а по документ за
собственост 600кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./,
представляващо ПИ №3303, идентичен с имот с пл. №1949 в кв.106 по
плана на гр.Варна, при граници по скица: ***, а при граници по
документ за собственост" имоти с пл.№№1947, 1948, 1951, 5045 и път,
ведно с изградената в имота, еднофамилна жилищна сграда на два етажа
с идентификатор ***.1 с площ по скица 141кв.м., а по документ за
собственост състояща се по акт за узаконяване от две жилища на две
нива със ЗП 120кв.м., и РЗП 191кв.м., брой надземни етажа-2, брой на
самостоятелни обекти сградата - няма, при следните квоти: 2/3 ид.ч. за
"***" ООД и 1/3 ид.ч. за ответника.
От фактическа страна пред решаващия съд е било установено, че
дружеството – ищец се легитимира като собственик на 2/3ид.ч. от ПИ с
идентификатор №*** по КК и КР находящ се в ***, м-ст *** с площ от
590кв.м. с Постановление за възлагане на недвижим имот от 10.05.2021
година на ЧСИ извършило публична продан на същия по изп.д.
№20118070400206.
От своя страна въззивника Д. притежава 1/ 3 ид. Част от имота, по
силата на н.а. №26, т.ІV, рег.№6267, нот.д.№284/2002г. сделка за
покупко-продажба на същия имот, с която той е прехвърлен изцяло и
5
без определяне на квоти на Ек.Д., Р.Д. и Д. Д..
Виждането на съда е следното:
Съгласно нормите на ГПК и създадената трайна съдебна практика,
въпросът за участието на всички съсобственици на общата вещ в
производството по делба се разрешава в нейната първа фаза, тъй като с
решението по чл.344 ГПК съдът се произнася по въпросите между кои
лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на
всеки съделител. След като това решение влезе в сила, по тези въпроси
се формира сила на пресъдено нещо, поради което във втората фаза на
делбата съдът следва да извърши същата именно между лицата, в чиято
полза тя е допусната, при признаване на установените им права. Дори
между съделителите да няма спор, че заявеният за делба имот е
съсобствен, за да допусне делбата, съдът е длъжен преюдициално да
установи, че действително между тях е възникнала съсобственост на
твърдяното основание. В конкретния случай дружеството – ищец черпи
правата си от Постановлението за възлагане, което е влязло в сила на
25.11.2021 година. Съобразно последното „***“ ООД е придобило
собствеността върху 2/3 ид. части от ПИ с идентификатор: *** по КККР
на гр. Варна, местност „***" с площ от 590 кв.м., съгласно скица №15-
215526-28.02.2022г., а по документ за собственост 600кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, представляващо ПИ №3303,
идентичен с имот с пл. №1949 в кв.106 по плана на гр. Варна, при
граници по скица: ***, а при граници по документ за собственост"
имоти с пл.№№1947, 1948, 1951, 5045 и път, ведно с изградената в
имота, еднофамилна жилищна сграда на два етажа с идентификатор
***.1 с площ по скица 141кв.м., а по документ за собственост състояща
се по акт за узаконяване от две жилища на две нива със ЗП 120кв.м., и
РЗП 191кв.м., брой надземни етажа-2, брой на самостоятелни обекти
сградата – няма. Редно е се посочи, че Публичната продан на недвижим
имот е деривативен способ за придобиване на право на собственост и
според нормата на чл.496 ал.2 ГПК, от деня на влизане в сила на
постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които
длъжникът е имал върху имота. Ако длъжникът не е бил собственик, то
и купувачът не може да стане собственик. Поради това в съответствие с
трайно установената съдебна практика ВРС е изследвал дали
длъжниците по изп.дело, са придобили правото на собственост върху
имота и сградите и на какво основание. При данните по делото, че
последните са придобили по силата на н.а. №26, т.ІV, рег.№6267, нот.д.
№284/2002г. сделка за покупко-продажба на същия имот 2/3 ид. части и
са учредили в полза на Банка „ДСК“ ипотека, по повод изтеглен от тях
кредит, то ВРС правилно е приел, че именно тези 2/3 ид. части от имота
са били предмет на изпълнителното производство, респективно
благодарение на Постановлението за възлагане са станали собственост
на „***“ ООД.
Неоснователен се явява довода за отсъствието на идентичност
6
между имота обект на изп.дело и процесния. В тази връзка съдът се
позовава на наличната по делото Съдебно техническа експертиза, която
макар и повърхностно извършена дава представа за наличието на
идентитет. Нещо повече по делото е била изготвена и втора Съдебно
техническа експертиза – по искане на въззивния съд, която имплицитно
в себе си съдържа извода за тази идентичност, макар като цяло да е
насочена към разпределението на ползването и наемната цена на имота.
Според тази експертиза тъждеството между процесния имот и този,
обект на Публичната продан е несъмнена.
Публичната продан е процес, който започва с описа на недвижимия
имот /чл. 483 ГПК/ и завършва с влизане в сила на постановлението за
възлагане на имота /чл. 496 ГПК/. Постановлението за възлагане се
изготвя след внасяне в срок на дължимата сума и може да се обжалва по
реда на чл. 435, ал. 3 ГПК. Невнасянето на цената означава, че обявеното
за купувач лице /взискател или трето лице-наддавач/ не е изпълнило
задължението си в едноседмичен срок от приключване на проданта да
внесе сумата, съразмерна на вземанията на другите взискатели или
сумата, която надминава неговото вземане, съответно да внесе в срок
предложената цена. За успешното провеждане на иска по чл. 496, ал. 3,
предл. 2 ГПК е необходимо постановлението за възлагане да не е било
обжалвано, както и в разглежданата хипотеза - да не е внесена цената,
определена от съдебния изпълнител по реда на чл. 492, ал. 3, чл. 493, т.
2 и чл. 495 ГПК. Действията на съдебния изпълнител, опорочаващи
процедурата за публична продан, подлежат на обжалване по посочения
по-горе ред и са извън рамката на разглежданата хипотеза. Грешките при
определяне на подлежащата на внасяне цена, които могат да бъдат от
най-различно естество - напр. поради неизготвянето на разпределение,
както се твърди да е в процесния случай, или правни и фактически
грешки при извършване на самото разпределение, довели до липсата на
цена за довнасяне или до погрешно определена цена, са част от процеса
на публичната продан, който завършва с акта на възлагане. Щом в него
не е посочена сума, която купувачът трябва да внесе, или посочената
сума е внесена в посочения в постановлението размер, не може да се
приеме, че е налице неплащане на цената, съответно публичната продан
не може да бъде обявена за недействителна на основание чл. 496, ал. 3,
предл. 2 ГПК. Аргументи в тази насока могат да се черпят и от решение
№ 92 от 18.08.2010 г. по т. д. № 645/2009 г. на II т. о. ВКС, където е
прието, че публичната продан е самостоятелен оригинерен способ за
придобиване право на собственост върху недвижим имот. Разпоредбата
на чл. 384, ал. 3 ГПК (отм.), сега чл. 496, ал. 3 ГПК, е императивна и не
търпи разширително тълкуване, поради което извън основанията,
предвидени в нея, проведена публична продан не може да се атакува
успешно по исков ред. Доколкото е налице влязло в сила Постановление
за възлагане и липсват данни за провеждано производство по реда на
чл.496 ГПК, съдът приема, че дружеството – ищец успешно се
легитимира, като собственик на 2/3 ид.части от процесния имот.
7
За претенцията по чл.344 ал.2 от ГПК:
По делото е била предявена въззивна жалба от страна на
дружеството – ищец против Решение № 3409 от 24.10.2023 година на
ВРС, с което е била отхвърлена претенцията им по чл.344 ал.2 от ГПК за
заплащане на сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение
срещу ползването на описания общ жилищен делбен имот съобразно
правата му в съсобствеността до окончателното извършване на делбата.
Дружеството „***“ ООД твърди и излага, че ВРС не е съобразил
установените по делото факти, както и заключението на СОЕ, както и
изявленията на ответника, обективирани в протокол за въвод във
владение от 12.05.2022г. по изп.д. № 20118070400206, както и направени
по делото. Съдът не е отчел данните по делото относно невъзможността
второ ниво на жилищната сграда, на което са разположени единствения
санитарен възел, баня и кухня в сградата да бъде ползвано съвместно от
страните, съобразно правата им в съсобствеността; че всички помещения,
разположени на второ ниво се ползват се ползват само от ответника и
членовете на неговото семейство; че достъпа до него е ограничен от
последните; че ищецът няма ключ от входната врата на второ ниво, а
помещението от първо ниво не отговаря на изискванията за жилище по
смисъла на ЗУТ, поради липса на санитарен възел, баня и кухня, поради
което не може да ползва за живеене, съобразно предназначението на
сградата за жилищни нужди. Дружеството – съделител излага, че има
свободен достъп само до парцела, в който е изградена жилищната сграда
и първо ниво на сградата, което обаче съставлява едно помещение без
изводи за мръсен канал и помещение със санитарен възел, чиста вода и
т.н. Определянето на обезщетение за лишаване от ползване като
привременна мярка е обусловено е наличие на съсобственост върху
вещите.
По какъв начин ще се използва вещта зависи единствено и само от
волята на нейните собственици. В случая се касае за годен за обитаване
апартамент, които се намира на второ ниво в процесната сграда и от
които дружеството притежава също 2/3 ид.- части. С Тълкувателно
решение № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС се
прие, че законът не ограничава правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от
ЗС само до случаите на лична употреба на общата вещ от един от
съсобствениците. При определяне на съдържанието на понятието лично
използване на общата вещ се акцентира върху осъществено от
съсобственика поведение, с което той пречи на другите съсобственици да
ползват вещта според правата им, като се приема, че е без правно
значение по какъв начин се осъществява това поведение. Според
дадените задължителни тълкувателни разяснения по прилагането на
материалния закон, претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще
е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено
искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това:
- той или член на неговото семейство продължава пряко и
неспосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно
8
предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на
семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на
друг съсобственик,
- той или член на неговото семейство не си служи пряко и
неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска
друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/,
- ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с
договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само
или заедно с него ползва общата вещ.
Наличието на една от посочените три алтернативни предпоставки,
едновременно с отправяне на писмено искане от неползващ съсобственик
до ползващия съсобственик, който го е получил, обуславя уважаването на
претенцията по чл. 31, ал.2 от ЗС.
По делото между страните не се спори, че дружеството – ищец е
отправило покана с исковата молба до ответника и в нея го кани да
заплаща обезщетение за лишаване от ползване на собствената му идеална
част от имота по 1 000 лева, месечно, считано от подаването на исковата
молба – 07.03.2022 година до приключването на делбения процес.
Несъмнено е и е видно от Протокола за въвод във владение е и че
ищцовото дружество е получило забрана за достъп до етаж втори от
изградената в имота постройка.
По отношение наличието на една – първата, от трите алтернативни
предпоставки е безспорно установено, че ответника и неговото семейство
ползват апартамента на 2 етаж от процесната сграда. Няма твърдения, че
ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с
договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само
или заедно с него ползва общата вещ. Следва да се посочи, че в рамките
именно на своите 2/3 ид.ч. дружеството „***“ ООД разполагат с правото
да ползват имота, като всеки един от съсобствениците следва да зачита
правата на другите. В този смисъл докато между тях не е извършено
разпределение на ползването било съдебно, било доброволно или до
прекратяване съществуването на множество права на ползване на
различни лица върху един имот по един или друг начин, всеки един може
да ползва имота изцяло съобразно притежаваното право, което не
изключва съществуването на другите права на собственост. В случая
правата на съсобствениците се ограничават взаимно, защото макар и в
обем на идеална част, правото на собственост на всеки съсобственик
включва трите правомощия - да се владее собствената идеална част, да се
ползва съвместно с другите съсобственици и да се разпорежда с нея.
В конкретния случай не се спори от страните, че достъпа на
ищцовото дружество до жилището на втория етаж е ограничено,
респективно несъответно на притежаваните от него 2/3 ид.части от него.
Съпоставяйки пазарния наем от 600 лева – а експертизата пред въззивния
съд настоящата инстанция приема за по задълбочена и компетентно
дадена, и квадратурата на имота – 120 кв.м., респективно идеалните
9
части от него в полза на дружеството, въззивния съд намира, че следва
да присъди наем от 400 /четиристотин/ лева, като отхвърли претенцията
над сумата от 400 лева до претендираната сума от 1 000 лева.
При това положение съдът намира, че са осъществени всички
елементите на фактическия състав на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС и
въззивника Д. Д. дължи обезщетение на ищцовото дружество за
лишаването му от ползите от съсобствения апартамент, съразмерно на
квотата му в съсобствеността, за периода от подаването на исковата
молба – 07.03.2022 година до приключване на делбеното производство.
Привременните мерки в делбата са правна възможност, от която страните
в делбата не са длъжни да се възползват, но всеки съсобственик
разполага с правото да заяви претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС и извън
делбеното производство, като искането му не се преклудира с влизане в
сила на решението по извършване на делбата.
В този ред на мисли поканата за заплащане на обезщетение има
действие за в бъдеще и това действие не се прекратява при уважаване на
претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС за същия имот, но за предходен период.
Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено
във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от
съсобственика - в този смисъл е Тълкувателно решение № 7 /2.11.2012 г.
на ВКС по Тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК. До продажбата на имота
съсобствеността не е ликвидирана.
Предвид изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3409 от 24.10.2023 година, постановено по
гр.дело № 2926/2022 година, по описа на ВРС, в частта, с която съдът е
отхвърлил по иска с правно основание чл.344 ал.2 от ГПК предявен от „***“
ООД, ЕИК *** против ответника Д. Р. Д., ЕГН ********** за сумата от 400
/четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за ползване на ПИ 1949 по
КК на град Варна, местност „***“, с площ от 590 кв.м., ведно с изградената в
имота еднофамилна сграда на два етажа с идентификатор № 1949.1, с площ
от 141 кв.м., а по документ за собственост състояща се от две жилища на две
нива със ЗП от 120 кв.м. и РЗП от 191 кв.м., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. Р. Д., ЕГН ********** да заплаща на „***“ ООД, ЕИК
*** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за
ползване на ПИ 1949 по КК на град Варна, местност „***“, с площ от 590
10
кв.м., ведно с изградената в имота еднофамилна сграда на два етажа с
идентификатор № 1949.1, с площ от 141 кв.м., а по документ за собственост
състояща се от две жилища на две нива със ЗП от 120 кв.м. и РЗП от 191 кв.м,
считано от 07.03.2022 година до окончателното приключване на делбеното
производство, на основание чл.344 ал.2 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3409 от 24.10.2023 година, постановено
по гр.дело № 2926/2022 година, по описа на ВРС, в частта, с която съдът е
отхвърлил по иска с правно основание чл.344 ал.2 от ГПК от „***“ ООД,
ЕИК *** против ответника Д. Р. Д., ЕГН ********** за сумата от 600
/шестотин/ лева, представляваща разликата над присъдените 400
/четиристотин/ лева до претендираните 1 000 /хиляда/ лева - обезщетение за
ползване на ПИ 1949 по КК на град Варна, местност „***“, с площ от 590
кв.м., ведно с изградената в имота еднофамилна сграда на два етажа с
идентификатор № 1949.1, с площ от 141 кв.м., а по документ за собственост
състояща се от две жилища на две нива със ЗП от 120 кв.м. и РЗП от 191 кв.м,
по иска с правно основание чл.344 ал.2 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1580 от 10.05.2023 година, постановено
по гр. дело № 2926/2022 година, по описа на ВРС, тридесет и първи състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния Касационен Съд на Р
България, в едномесечен срок от връчването му на страните на основанията,
посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11