РЕШЕНИЕ
№ 576
гр. Кюстендил, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20221520100387 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД вписано
в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, район Младост, бл. Бенч Марк Бизнес Център, с предишно
наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, против ТР. Д. Ф..
В исковата молба се твърди, че страните се намирали в облигационни
отношения, чиято регулация се подчинявала на Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество. Последното било изправна
страна по така възникналата обвързаност между страните, като в периода 05.04.2019г.
– 05.12.2019г. доставило на ответника за електроснабден имот, находящ се в гр.
Кюстендил, ж.к. „***“, бл. ЕП **, ап. *** с ИТН ***електрическа енергия. На свой ред
ответната страна била неизправна такава като не заплатила дължимите към
дружеството суми, които били фактурирани, както следва: фактура №
*********/10.05.2019г. на стойност 287.71 лв. за периода 05.04.2019г. – 05.05.2019 г.;
фактура № *********/10.06.2019г. на стойност 358.97 лв. за периода 06.05.2019г. –
05.06.2019г.; фактура № *********/10.07.2019 г. на стойност 224,58 лв. за периода
06.06.2019г. – 05.07.2019 г.; фактура № *********/09.08.2019 на стойност 215.02 лева
за периода 06.07.2019 – 05.08.2019г.; фактура № *********/10.09.2019 г. на стойност
251.66 лв. за периода 06.08.2019г. – 04.09.2019г.; фактура № *********/10.10.2019 г. на
стойност 244,51 лева за периода 05.09.2019г. – 04.10.2019г.; фактура №
*********/08.11.2019г. – на стойност 264,60 лв. за периода 05.10.2019г. – 04.11.2019г.
и фактура № *********/10.12.2019г. на стойност 0,23 лв. за периода 05.11.2019г. до
05.12.2019г.
1
Така посочените задължения по фактурите към настоящия момент и с оглед
приетото в посочените Общи условия, станали изискуеми.
Общият размер на непогасеното задължение към дружеството към момента на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, бил както следва: 1847,28 лв. главница и
401,19 лв. – законна лихва за забава, считано от 04.06.2019г. до 26.11.2021.
Твърди се, че ищцовото дружество подало заявление по реда на чл. 410 от ГПК,
като била издадена заповед за изпълнение. Срещу същата било депозирано възражение,
което препятствало влизането й в сила. Това обусловило интереса на дружеството от
предявяване на настоящите положителни установителни искове.
Ищецът сочи, че в случай, че депозираното възражение по реда на чл. 414 от
ГПК не касае цялото вземане, предмет на заповедта, то следвало да се обявят за
безспорни вземанията, които не се възразяват и за тях да бъде издаден изпълнителен
лист.
Предвид изложеното се иска да бъде установено в отношенията между
страните, че длъжникът ТР. Д. Ф., ЕГН: **********, с електроснабден имот, находящ
се гр. Кюстендил, ж.к. „***“, бл. ЕП ***, ап. *** ИТН***, дължи и следва да заплати
на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ 159, бл. Бенч Марк,
Бизнес център, сумите както следва:
1847,28 лв. – главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за
периода 05.04.2019г. до 05.12.2019г.;
401,19 лв. – законна лихва за забава, считано от 04.06.2019г. до 26.11.2021г.;
- както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и разноските направени в заповедното производство, както и
тези в настоящото такова.
В случай, че са налице предпоставките за това ищецът моли съда да постанови
неприсъствено решение.
Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил правото си на
отговор.
В съдебно заседание депозираната искова молба се поддържа по съображенията
в нея въз основа на предварително депозирана в този смисъл молба, а ответникът, чрез
процесуалния си представител – оспорва същата.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че ищцовото дружество е доставчик на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, както и че продажбата на
електрическа енергия е уредена при Общи условия, приложени по делото, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение № ОУ-03/26.04.2010
г. на ДКЕВР.
Не се спори и по това (а същото се установява и от представените по делото
писмени доказателства, в т.ч. – приложеното на гърба на л. 44 от делото заявление от
ответницата Ф., имащо характер на извънсъдебно признание), че ответната страна е
2
собственик на електроснабдения имот, находящ се в гр. Кюстендил, ж.к. „***“, бл. ЕП
**, ап. ***, с ИТН ***.
От постъпилата справка-извлечение за възникнали задължения и постъпили
плащания, както и счетоводна справка за консумация на клиента, издадена на осн. чл.
107 от ЗЕ (л. от 7 до 34 от делото) е видно, че за ответната страна има вписани
задължения за разходвана електрическа енергия за процесния имот, а така също и за
процесния период.
Приложени са и заверени копия от процесните фактури с потребител ответника,
по клиентски номер 300138172239, за обект в гр. Кюстендил, ж.к. „***“, бл. ЕП **, ап.
***, за периода 05.04.2019г. – 05.12.2019г., както следва: фактура №
*********/10.05.2019г. на стойност 287.71 лв. за периода 05.04.2019г. – 05.05.2019 г.;
фактура № *********/10.06.2019г. на стойност 358.97 лв. за периода 06.05.2019г. –
05.06.2019г.; фактура № *********/10.07.2019 г. на стойност 224,58 лв. за периода
06.06.2019г. – 05.07.2019 г.; фактура № *********/09.08.2019 на стойност 215.02 лева
за периода 06.07.2019 – 05.08.2019г.; фактура № *********/10.09.2019 г. на стойност
251.66 лв. за периода 06.08.2019г. – 04.09.2019г.; фактура № *********/10.10.2019 г. на
стойност 244,51 лева за периода 05.09.2019г. – 04.10.2019г.; фактура №
*********/08.11.2019г. – на стойност 264,60 лв. за периода 05.10.2019г. – 04.11.2019г.
и фактура № *********/10.12.2019г. на стойност 0,23 лв. за периода 05.11.2019г. до
05.12.2019г.
Представени са още изходящи от ответната страна Заявление за разсрочване на
задължения за електрическа енергия за процесния обект от 14.02.2011 г. за периода м.
03.2010г. до м. 02.2011 г. в размер на 471,06 лв.; както и такова от 18.05.2020г., с
кооето се оспорва за дължима сума в размер на 4000,00 лв., като се признава
дължимост на такава в размер на 475,00 лв.
Представена от ответната страна е твърдяната за последно получена от нея
Фактура № **********/16.11.2011 г. на обща стойност от 30,50 лв. за отчетен период
12.10.2011 г. – 09.11.2011г.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и назначена съдебно-
счетоводна експертиза, заключението по която, изготвено от в. л. М. В., установява
следното: съгласно представените първични счетоводни документи, начисляването и
осчетоводяването на дължимите суми, е своевременно. Няма данни за извършени
плащания по процесните фактури. На ответника е открита партида с имена, ЕГН,
клиентски номер, адрес на обекта, като съгласно ф-ра № ********* от 10.05.2019г. в
размер на 1513,40 лв. Общата стойност на главницата вещото лице определя на сума от
1847,28 лв., а на лихвата – в периода от настъпване на изискуемостта на вземането по
всяка издадена фактура до 26.11.2021г., е в размер на 420,36 лв. Така общият размер на
задължението е определен на 2267,64 лв.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от в. л. инж. К. П.
също сочи на наличието на партида в системата на дружеството на името на Ф. с аб. н.
********** и кл. № (ИТН) ***и СТИ ф. № **********. Отчитането на ел. енергия през
процесния период за имота на ответника е извършвано в съответствие с утвърдената от
КЕВР нормативна уредба за ежемесечно отчитане ел. енергия от страна на
доставчиците на територията на Р. България, непроменено от 2010г. и понастоящем.
През посочения период експертът е установил годност на монтирания за обекта на
ответника електромер като техническо измервателно средство, отговарящо на
метрологичните и технически изисквания за СТИ. Вещото лице е установило размер на
3
задължението за главница за процесния период от 1847,28 лв. с вкл. ДДС. В устно
изложената пред съда част инж. П. потвърждава, че отчетът е извършван надлежно.
Установява без съмнение пълна изправност на електромера въпреки нереално високото
потребление. Сочи, че през 2018г. електомерът е подменен, годен е и е минал всички
проверки.
Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпита на св. Й. Т. (син на
ответницата). .. Сочи,.
Приложено е и ч.гр.д. № 2467/2021 г. на КРС, по което е издадена Заповед №
7/07.01.2022 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза
на заявителя за сумите, предмет на исковата молба в настоящото производство.
Същата е връчена на длъжника като в законоустановения за това срок същият е
депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, което препятства влизането й в сила. Поради
това и заповедният съд е дал съответни указания по см. на чл. 415 от ГПК, като
исковата молба на ищеца е подадена в едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал.1
от ГПК.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
По допустимостта: Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено
по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 2467/2021 г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се
установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба.
Заповедта е била връчена на длъжника като в законоустановения за това срок същият е
депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което съдът е разпоредил процедура
по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни
на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на
установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима.
По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр.
чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на
заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на пресъдено
нещо, тъй като в случая депозирането на възражение по чл. 414 от ГПК препятства
влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК
заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава
изпълнителен лист.
Предявените искове са с правно основание 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК
вр. чл. 79, ал., 1 предл. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД и чл. 107 от ЗЕ.
В случая между страните липсва спор относно обстоятелството, че ищцовото
дружество е доставчик на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция,
че продажбата на електрическа енергия е уредена при Общи условия, приложени по
делото, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение
№ ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, както и че в процесния период обект, находящ се в
гр. Кюстендил, ж.к. „****“, бл. ЕП **, ап. ***, е бил присъединен към
електропреносната мрежа.
Не се спори и по това, че са налице Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на "Чез Електро България" АД, издадени на основание чл. 98а
от ЗЕ одобрени от ДКЕВР с решение от 07.11.2007 г., изменени и допълнени с решение
4
от 26.04.2010 г., като съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ публикуваните (по което
обстоятелство не се спори, а и същото е служебно известно на съда предвид
множеството разгледани дела) общи условия влизат в сила за потребителите, които
купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Липсва спор и досежно обстоятелството, че ответницата Ф. е собственик на
процесния имот. Същото се установява и от събраните по делото гласни, а и писмени
доказателства, в т.ч. – приложеното на гърба на л. 44 от делото заявление, имащо
характер на извънсъдебно признание на сочения факт.
Спорен по делото е въпросът за обитаемостта на имота през процесния период, а
оттук и за потребеното количество електрическа енергия.
С оглед посочените спорни обстоятелства съдът намира следното:
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на св. Й. Т.
(син на ответницата), които сочат, че процесният имот е собственост на неговата
майка, но от 2011г. до 2020г. същият е бил необитаем. Понастоящем свидетелят живеел
в имота (от една година), а преди това живеел в дома на майката на неговата съпруга.
Посочените гласни доказателствени средства съдът приема с резерва от една
страна поради вероятната им заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК, от друга
– поради обремененото съдебно минало на свидетеля, което съдът не може да не цени
критично и от трета – съпоставени с останалите приети по делото доказателства, в т.ч.
приетата без възражение съдебно-техническа експертиза.
В изложения смисъл съдът намира следното:
Фактическият състав на предявените искове се свързва с установяване от
дружеството – доставчик, чрез пълно и главно доказване, на наличието на
облигационна връзка с абоната, в изпълнение на която дружеството е доставило на
потребителя твърдяното количество ел. енергия през процесния период, срещу което
има парично вземане от ответника в претендирания размер.
В настоящия случай реалното потребление и надлежното измерване на
твърдяното количество ел. енергия за процесния период са оспорени, което обуславя
пълното им и главно доказване от ответника, на осн. чл. 154, ал.1 ГПК.
Съгласно чл. 34, ал.1 ОУ ДПЕЕЕМ, на средствата за търговско измерване следва
да се извършва първоначална и последващи проверки по реда на ЗИ и нормативните
актове към него. Електромерите, които се използват за търговски плащания, трябва да
отговарят на техническите и метрологичните изисквания, определени в Наредбата за
средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НСКПМК) към
Закона за измерванията (ЗИ) или на съществените изисквания, посочени в Наредбата за
съществените изисквания и оценяване на съответствието на средства за измерване
(НСИОССИ) към Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП). Всички
електромери в употреба, които имат изискуемите маркировки за одобрен тип и
първоначална проверка или за оценено съответствие, могат да бъдат използвани по
смисъла на чл. 5 ЗИ, но те подлежат на задължителни последващи проверки по реда на
този закон.
В настоящия случай от приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза,
която съдът намира за пълна и обективно изготвена, поради което и кредитира, се
установи, че към датата на проверката и в рамките на фактурирания период
електромерът е бил в пълна метрологична изправност. В устно изложената пред съда
част инж. П. потвърждава, че отчетът е извършван надлежно. Установява без съмнение
5
пълна изправност на електромера въпреки нереално високото потребление. Сочи, че
през 2018г. същият е подменен, годен е и е минал всички проверки. В действителност
експертът установява нереално високо потребление на електрическа енергия, като
излага предположение, че същото може да се дължи и на неправомерно поведение на
трети лица (кражба). Соченото обстоятелство, а и всяко друго, опровергаващо
изводите на експерта, доколкото установяването му би ползвало ответната страна,
следваше да бъде доказано в процеса - пълно и главно, именно от страна на Ф., каквото
доказване обаче последната не проведе.
Поради изложеното, съдът намира, че реално потребеното количество
електрическа енергия е установеното от експерта такова, извършено посредством
годно измервателно средство в състояние на метрологична изправност, поради което и
искът съдът намира да е доказан в основанието си.
Досежно размера на претенцията, експертите по допусната съдебно-счетоводна
експертиза и съдебно-техническа такава установяват общ размер на претендираната за
главница сума за процесния период от 1847,28 лв. с ДДС. Такъв е и размерът на
заявената претенция, поради което в тази си част искът следва да се уважи в цялост
предвид и липсата на данни, а и спор, досежно извършвани погасявания на процесното
задължение.
Като последица от горното следва да бъде присъдена и законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
06.12.2021г., до окончателното изплащане на вземането.
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, считано от
04.06.2019г. до 26.11.2021г., съдът също намира за основателен. В този смисъл
съдебно-счетоводната експертиза установява, че в периода от настъпване на
изискуемостта на вземането по всяка издадена фактура до 26.11.2021г., същата възлиза
на сума от 420,36 лв. Претендираната такава е в размер на 401,19 лв., поради което и с
оглед принципа на диспозитивното начало, съдът ще уважи в претенцията и в тази си
част в пълния й заявен размер.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
само в полза на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вкл. и на тази
направени в хода на производството по ч.гр.д. № 2467 от описа на КРС за 2021г. (спр.
т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК).
Така, дружеството е ангажирало доказателства за сторени разноски в
настоящото производство в общ размер на 683,92 лв. (спр. л. 49, 51, 56, гърба на л. 75 и
л. 76 от делото), съставляващи заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение и
депозити за вещи лица.
В хода на производството по ч.гр.д. № 2467/2021г. на КРС са ангажирани
доказателства за сторени разноски в общ размер на 111,97 лв. за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Горните следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ТР. Д. Ф.,
ЕГН: **********, с електроснабден имот, находящ се гр. Кюстендил, ж.к. „***“, бл.
ЕП ***, ап. ***, ИТН ***, дължи и следва да заплати на „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ“ АД вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, район Младост, бл. Бенч Марк
Бизнес Център с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, сумите
както следва:
1847,28 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и седем лева и двадесет и осем
стотинки) – главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за
периода 05.04.2019г. до 05.12.2019г.;
401,19 лв. (четиристотин и един лева и деветнадесет стотинки) – законна лихва за
забава, считано от 04.06.2019г. до 26.11.2021г.;
- както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 06.12.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение в производството по
ч.гр.д. № 2467 от описа на КРС за 2021 г.
ОСЪЖДА ТР. Д. Ф., ЕГН: **********, с електроснабден имот, находящ се гр.
Кюстендил, ж.к. „***“, бл. ЕП **, ап. ** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ“ АД вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, район Младост, бл. Бенч Марк
Бизнес Център с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД сумата в
размер на 683,92 лв. (шестстотин осемдесет и три лева и деветдесет и две стотинки),
представляваща сторени разноски в настоящото производство, както и сума в размер
на 111,97 лв. (сто и единадесет лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща
сторени разноски в производството по ч.гр.д. № 2467/2021г. от описа на КРС.
След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на заповедния
съд.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил с въззивна
жалба в двуседмичен срок от датата на връчването му в препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на чл. 7, ал. 2
ГПК).
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7