№ 48
гр. Велико Търново, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20254001000024 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 39/ 13.08.2024 г. по гр.д. № 21/ 2023 г. по описа на ОС – Ловеч
съдът е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ да заплати на А. М. Л. обезщетение в
размер на 9 741 лв. за претърпени от нея имуществени вреди и обезщетение в размер
на 700 000 лв. за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП на
09.10.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2022 г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлил исковата претенция за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над присъдения размер до пълната претендирана сума от 1 000 000
лв. С Определение № 208/ 20.11.2024 г., постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК
съдът е оставил без уважение искането на застрахователя за изменение на решението в
частта за разноските в полза на процесуалния представител на ишцата.
Подадена е въззивна жалба от А. М. Л. срещу решението в отхвърлителната му
част. Жалбоподателката е изложила подробно цялата фактическа обстановка по
делото, независимо от становището си за правилно възприемане на същата от съда и
че правилно въз основа на нея е формиран извод за основателност на претенцията за
ангажиране отговорността на застрахователя. Изразява несъгласие с преценката на
съда за справедливия размер на обезщетението. Счита, че присъденият й размер е
занижен и не отговаря на принципа на чл.52 ЗЗД, като не са отчетени в пълна степен
конкретните обстоятелства, относими към обема на претърпените от нея
1
неимуществени вреди, както и икономическата обстановка в страната и съдебната
практика по сходни казуси. Поддържа, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в неуважаване на своевременно направеното
доказателствено искане за допускане на психологична експертиза, която да установи
отражението на злополуката върху състоянието й. Моли решението в обжалваната му
част да бъде отменено и съдът да уважи иска й в пълния претендиран размер 1 000 000
лв. Процесуалният представител претендира присъждането на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., определено по реда на Наредба № 1 за
минималните възнаграждения.
Подадена е въззивна жалба и от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, което
обжалва решението в осъдителната му част и по двата предявени иска, включително
относно началния момент на дължимост на лихва за забава върху тях. Счита, че то е
неправилно и необосновано. Съдът не възприел правилно механизма на ПТП и
причините за реализирането му, неточно анализирал събраните доказателства и
превратно тълкувал заключенията на вещите лица. Било изяснено, че ПТП настъпило
не в резултат на виновно поведение на водача, а на обективни обстоятелства –
внезапно възникнала техническа неизправност на автомобила, която не му е позволила
да реагира по начин, че да предотврати самокатастрофата. В условията на
евентуалност изразява несъгласие с извода на съда за неоснователност на наведеното
от него възражение за принос на пострадалата, която е пътувала без правилно поставен
предпазен колан и която впоследствие неглижирала собственото си здраве и
възстановителен процес, като при първата й хоспитализация е отказала провеждане на
оперативно лечение. Съдът следвало да отчете, че Л. е пътувала обърната към задната
част на автомобила към момента на удара, което довело до изхлузване на тялото й от
евентуално поставения колан, а същият бил най-ефективен именно при ударен импулс
като при процесното ПТП. По отношение на оперативна интервенция при първата
хоспитализация се позовава на категоричното заключение на вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза, че извършването на такава със сигурност би било
определящ фактор за по-бързото приключване на възстановителния процес и би
предотвратило настъпването на тежките неврологични усложнения. Оценява приноса
на пострадалата най-малко на 50 %. Счита, че размерът на присъденото обезщетение
не съответства на принципа за справедливост и е прекомерно завишен – липсвал
детайлен анализ на относимите към определянето му обстоятелства, обсъдените
такива не били запълнени с оценъчно съдържание. Отделно твърди, че след
приключване на съдебното дирене пред ОС състоянието на ищцата се е подобрило,
което следвало да бъде съобразено от въззивния съд. Съдът не съобразил
икономическата обстановка в страната към датата на деликта и не взел предвид
доходите на пострадалата към този момент. Оплакванията относно лихвата са, че
такава следва да се присъди от изтичане на 3-месечния срок от извънсъдебната
2
претенция, тъй като пострадалата не е представила изискани от нея документи. Моли
решението да бъде отменено и исковите претенции на Л. да бъдат отхвърлени изцяло
или евентуално намалени.
В срока за отговор насрещната страна е заела становище за неоснователност на
въззивната жалба на застрахователя. Развива подробни съображения по всяко едно от
направените от жалбоподателя оплаквания. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение. Процесуалният представител претендира присъждането на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., определено по реда на Наредба № 1 за
минималните възнаграждения.
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ е депозирал и частна жалба срещу
постановеното по реда на чл.248, ал.1 ГПК определение в частта за разноските.
Поддържа, че определеният от съда размер на възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗАдв. –
37 130.68 лв. не съответства на фактическата и правна сложност на делото,
незаконосъобразно е завишен и не може да бъде обоснован с положените от адвоката
труд и усилия, обичайни за такъв вид дела, още повече, че конкретният адвокат е
специализиран по процесната материя. Позовава се на неприложимост на уредбата в
Наредба № 1. Противопоставя се на начисляване на ДДС върху размера на
определеното възнаграждение с позоваване на съдебна практика по въпроса. Моли
обжалваният акт да бъде отменен и адвокатското възнаграждение на адв. М. да бъде
намалено.
В срока за отговор адв. М. е подала отговор със становище за неоснователност
на частната жалба. Счита, че съдът се е съобразил с относимите към определянето на
размера на адвокатското възнаграждение критерии, като решението на СЕС не го
задължава да не прилага Наредба № 1, а му дава възможност на преценка. В съдебно
заседание заявява, че не претендира възнаграждение за въззивното производство, като
присъденото от първоинстанционния съд такова следва да се счита за двете
инстанции.
Въззивните жалби са процесуално допустими – подадени от легитимирани
страни, в законовия срок, срещу подлежащ на обжалване акт. В изпълнение на
задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно
валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и
намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност –
постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в
рамките на въведените с жалбите оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира
следното:
3
Ищцата А. М. Л. е пострадала при ПТП на 09.10.2022 г. като пътник на предна
дясна седалка в лек автомобил, управляван от П. Л. Й.. Механизмът на ПТП е изяснен
от приетата по делото авто-техническа експертиза: Произшествието е започнало на
пътното платно и завършило извън него, като извън платното са осъществени два
последователни удара. Водачът е загубил контрол върху управлението на автомобила в
зона на ляв завой със скорост 74,31 км/ч, при което МПС е напуснало пътното платно,
навлязло е в затревения банкет, където е задрало в земната повърхност /първи удар/, и
се е завъртяло леко около вертикалната си ос. След това МПС е продължило
движението си и при денивелация 1.39 м е извършило скок с дължина над 8 м извън
банкета /втори удар с долната част на автомобила/ и се е установило в покой. При
конкретния механизъм на ПТП автомобилът е получил силна деформация основно
отпред вследствие пропадане на предната част поради денивелацията на полето
спрямо пътното платно – спукана предна лява гума, изпаднало предното панорамно
стъкло, деформация на двете предни врати и на пода в зоната на краката на ищцата.
Автомобилът е бил оборудван с триточкови предпазни колани за всички 5 места, както
и с два еърбега отпред, който са се отворили при удара. Не е спорно обстоятелството,
признато от ищцата при разпита й като свидетел по воденото досъдебно производство,
че непосредствено преди да настъпи ПТП тя е била обърната назад към едно от
седящите на задните седалки деца, при което тялото й е било позиционирано с дясната
страна към арматурното табло – с почти извит гръб към него. С оглед данните по
делото вещото лице приема, че Л. е била с поставен предпазен колан. То изключва
хипотезата за непоставен предпазен колан заради отсъствие на по-тежки травматични
увреждания от претърпените от нея и на увреждания по други места от тялото й,
каквито закономерно и неизбежно биха настъпили без предпазен колан при конкретния
механизъм на ПТП. Експертът обяснява, че при заетата от пострадалата позиция на
тялото е възможно изплъзване от предпазния колан или разтягане на същия за
осигуряване по-широко пространство за движение на снагата, като коланът остава да
придържа тялото към седалката само през корема. Посочва, че при навеждане на
автомобила напред при „политането“ му след напускане на пътното платно и
последвалия удар в земната маса, тялото на ищцата е получило инерционна сила,
насочена напред, и се е осъществил контакт на дясна й ръка и гърба й с арматурното
табло или с отворилия се еърбег. Същевременно, предвид извития й наляво торс с
изнесен в същата посока ляв крак, лявата й подбедрица е влязла в съприкосновение с
тунела на автомобила при лоста за смяна на предавките или кракът й е пострадал от
удара на автомобила с предната му част отдолу в земната повърхност и получената
деформация на пода.
С влязло в сила решение по АНД № 138/2023 г. на РС – Червен бряг водачът Й.
е признат за виновен за нарушаване при управление на лек автомобил на правилата за
движение по пътищата – чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП, вследствие на което причинил по
4
непредпазливост средна телесна повреда на повече от едно лице. Отговорността на
водача към датата на ПТП е предмет на застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите, сключена със ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“. На 16.12.2022 г. към
това дружество е отправена извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, която не е била удовлетворена.
При изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция споделя
формирания от ОС – Ловеч правен извод за основателност на предявения от А. М. Л.
иск по чл.432, ал.1 КЗ, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към
изложените в тази насока мотиви. Доказани са изискуемите от закона предпоставки за
ангажиране отговорността на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ за обезщетяване на
вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТ. Оплакванията на застрахователя
във въззивната му жалба, че първоинстанционният съд не е възприел правилно
механизма на ПТП и причините за реализирането му, като е тълкувал превратно
заключението на вещото лице, са неоснователни. Твърдението, че ПТП е настъпило не
в резултат на виновно поведение на водача, а на обективни обстоятелства – внезапно
възникнала техническа неизправност на автомобила, която не му е позволила да
реагира по начин, че да предотврати самокатастрофата, противоречи не само на
доказателствата по делото и заключението на приетата авто-техническа експертиза, но
преди всичко на установеното с влязъл в сила акт на наказателния съд. На основание
чл.300 ГПК влязлата в сила по отношение на застрахования водач присъда /решение по
чл.78а НК са задължителни за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието,
относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на деликвента.
Наказателният съд е приел, че водачът П. Й. виновно е нарушил чл.20, ал.1 ЗДвП,
задължаващ го непрекъснато да контролира управляваното ППС, вследствие на което е
настъпил вредоносния за ищцата резултат. Отговорността на водача е предмет на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответния застраховател и при наличието на застрахователно
събитие по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ последният следва да заплати застрахователно
обезщетение на пострадалото лице.
Основен предмет на въззивното производство са направените от двете страни
оплаквания срещу преценката на първоинстанционния съд относно размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди и съответствието му с принципа за
справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. В т. 2 на ППВС 4/1968 г. е разяснено, че
справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с анализ от съда на редица
конкретни, обективно съществуващи с оглед събраните доказателства и специфични за
всяко дело обстоятелства, чието значение за размера на заместващото обезщетение
следва да бъде посочено. Такива са естеството на получените травматични
увреждания, начинът на получаването им, интензивността и продължителността на
търпените физически и емоционални болки и страдания, вида и характера на
5
проведеното лечение, настъпилото възстановяване, наличието на трайни последици за
здравето, засягането на личния, социалния и професионален живот, възрастта на
пострадалия, икономическите условия на живот в страната и други релевантни
обстоятелства.
За да определи справедливия размер на обезщетението, в настоящия казус съдът
отчете следните фактори:
На ищцата Л., на 28 г. към датата на процесното ПТП, в пряка причинно-
следствена връзка с него са причинени множество травматични увреждания. Тя е
получила фрактури на крайници: на двете кости на лявата подбедрица в дисталната
трета (над глезенната става), на шийката на лявата бедрена кост, на дясната петна кост,
на двете кости на дясната предмишница в областта на дясната гривнена става и
луксация (изкълчване) на дясната раменна става. По медико-биологичен признак тези
фрактури се определят като трайно затруднение на движението на засегнатите
крайници (ляв долен крайник, десен долен крайник, десен горен крайник). Ищцата е
отказала предложеното й оперативно лечение на крайниците, което обаче не е
повлияло отрицателно на възстановяването им. Била е поставена имобилизация с шина
на дясната предмишница за 30 дни и гипсова имобилизация на левия глезен за 5
месеца. Дясната раменна става е била наместена и не е била имобилизирана,
счупването на шийката на лявата бедрена кост също не е било имобилизирано, а на
фрактурата на дясната петна кост не е било проведено лечение. Възстановяването от
фрактурите е протекло без усложнения в рамките на нормалния срок с изключение на
фрактурата на левия долен крайник, което е продължило много по-дълго от обичайния
период. Бил е поставен гипсов ботуш, но поради установено при контролните прегледи
несрастване на счупването имобилизацията е продължила до м.01.2024 г. – 1 г. и 3
месеца. От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че
фрактурите са причинени при съществуващи преди ПТП аномалии на горните
крайници вследствие на прекарано тежко системно заболяване в детството (ювенилен
артрит) – ръцете на ищцата в лакетните и гривнени стави, както и пръстите й имат
значителни малформации, но макар увреждането на горните крайници да е тежко и
дефинитивно, то не е оказало съществено влияние върху процеса на възстановяване на
получените в процесното ПТП травми на същите крайници. При извършения за
нуждите на съдебно-медицинската експертиза преглед на 18.03.2024 г. вещите лица са
установили, че е налице пълно възстановяване на крайниците, но лявата подбедрица и
дясната петна кост са зараснали с разместване, а в дясната раменна става има
ограничение и болезненост при движението й. Неправилното зарастване на костите
като остатъчна последица е ирелевантно за размера на обезщетението, защото този
проблем би стоял в случай, че при ищцата не беше налице пареза и липса на
чувствителност в долните крайници. Според експертите състоянието на зарасналите
счупвания на долните крайници принципно позволява натоварването им, изправяне и
6
самостоятелно ходене, а състоянието на ръцете е подобно на това от преди ПТП.
Най-сериозната травма, която е претърпяла Л., е гръбначно-мозъчна травма със
счупване на 12-ти гръден прешлен с травматично увреждане на невралните елементи
на гръбначния мозък в зоната на травмата и компресия на гръбначния мозък.
Непосредствено след инцидента в болничното заведение на ищцата е било разяснено и
тя е била информирана за ползите и рисковете от провеждане на оперативна невро-
хирургична интервенция във връзка с гръбначно-мозъчната травма, и тя е отказала да
й бъде извършена такава. Това е наложило поставянето на лумбостат /стабилизиращ
ортопедичен колан за кръст/ за 60 дни. След изписването й без изменение на
състоянието й неврологичната симптоматика се влошила – болките се усилили и се
появила на слабост в долните крайници. След проведено ядреномагнитно-резонансно
изследване ищцата е постъпила за лечение в Клиника по неврохирургия при Болница
„Токуда“ София с картина на долна парапареза и невъзможна самостоятелна походка.
Това се е случило месец след изписването й от болницата след катастрофата.
Проведено й е било сложно оперативно лечение с особено висок риск –
транспедикуларна титаниева стабилизация, като е премахната в максимално допустим
обем установената тежка стеноза, компресираща нервните структури, и е постиганата
видимо добра стабилизация и декомпресия. Периодът на зарастване (консолидиране)
на фрактурата на гръдния прешлен е продължил минимум 12 месеца, като в случая
той е бил повлиян от недостатъчно надеждната стабилизация на гръбнака вследствие
на некоректното разположение на част от транспедикуларните винтове, което пък се
дължи на вродена малформация на задните отдели на прешлена (прешленова дъга и
прешленови крачета). При определяне размера на обезщетението съдът отчита тези
анатомични особености – наличните вродени малформации на прешлените на
гръбначния стълб, върху който с оглед механизма на ПТП пряко е въздействал
травматичния инцидент. По мнението на вещите лица, заявено и в съдебно заседание,
съществуващото от преди травмата състояние на гръбначните прешлени е повлияло на
възможността за максимално ефективно лечение, свързано с прецизна и оптимална
стабилизация на гръбнака. Следва да се приеме, че в настоящия казус е налице
обективен факт, който наред с деянието на делинквента е допринесло за степента на
настъпилите вреди. По делото е установено по категоричен начин, че последиците за
ищцата от получената при ПТП гръбначно-мозъчна травма са изключително негативни
във всеки един аспект. Получената гръбначно-мозъчна травма е довела до практически
пълно обездвижване и липса на сетивност на долните крайници на ищцата, което
увреждане се приравнява на осакатяването им. При прегледа на 18.03.2024 г. вещите
лица са констатирали увредено общо състояние на пациентката с тегло 30 – 35 кг., с
ясно съзнание, адекватна, придвижваща се с инвалидна количка с придружител.
Описаната клинична картина е на тежкостепенна долна парапареза към плегия за
дисталните отдели на двата долни крайника като последица от фрактурата на Тх12
7
прешлен и контузия и компресия на гръбначния мозък на това ниво, порочен локален
статус на оперативната гръбначна стабилизация и нарушена тазово-резервоарна
функция. Експертите излагат, че непромененото повече от 18 месеца обективно
неврологично състояние на Л. обуславя крайно неблагоприятна прогнозата за
подобрение. Те сочат, че принципно процесът на възстановяване на увредената
функция на гръбначния мозък продължава с години, но в конкретния случай
категорично изключват не само възстановяването, но дори и изявено подобрение.
Травмата е причина и за трайно нарушената функция на тазовите резервоари –
уриниране и дефекация, което по своята медикобиологична характеристика
представлява постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота. На
ищцата е поставен постоянен уретрален катетър. Извършвани са множество
амбулаторни прегледи и манипулации, свързани с нарушената уринарна функция и
наличието на катетър, включително са правени опити за неговото премахване и за
възстановяване функцията на пикочния мехур, но те са били неуспешни. Нарушението
на тазово-резервоарни функции също е посочено от вещите лица като такова с траен
характер поради необратимата травма на гръбначния мозък. Вещото лице д-р П. П.
обяснява в с.з. на 15.04.2024 г., че ретенцията на урината /задържането й в пикочния
мехур/ се явява предпоставка за уроинфекции, самия поставен катетър е „врата“ за
такива инфекции и се очакват допълнителни болестни усложнения занапред –
унищожаване на бъбречния паренхим, нарушаване образуването и отделянето на
урина, необходимост от поставяне на изкуствен бъбрек.
Напълно недоказано е твърдението на застрахователя във въззивната му жалба,
че след приключване на съдебното дирене пред ОС здравословното състояние на
ищцата се е подобрило. Освен че не е ангажирал доказателства в подкрепа на същото,
то противоречи и на заключението на вещите лица, че не може да се очаква никакво
значимо подобрение.
Тежката долна парапареза вследствие на гръбначно-мозъчната травма е
засегнала трайно и необратимо личния и социален живот на ищцата, която последица
не се нуждае от доказване, защото е логично следствие от обективното състоянието.
Животът й е променен внезапно по драстичен и неприемлив за млад човек начин. Тя е
поставена в невъзможност за самостоятелно съществуване, изцяло е зависима от чужда
помощ, каквато получава от своята майка и близки, не може да се движи освен с
инвалидна количка, в която някой следва да я постави, не може и никога няма да бъде
в състояние да се грижи за и да общува пълноценно с трите си малолетни към
настоящия момент деца. Не се нуждаят от доказване и твърденията в исковата молба
за крайно негативно отражение на случилото се и най-вече на последиците от него
върху психиката на ищцата – съдът не подлага на съмнение, че тя изпитва чувство на
безнадеждност и обреченост при песимистичната прогноза за развитието на състояние
8
й, на безпомощност, малоценност и срам от нарушената отделителна функция,
невъзможността да се грижи за елементарните си хигиенни навици и нуждата да
приема чужда помощ в това отношение, на отчаяние, че може да бъде само
наблюдател на живота, но не и участник в него, че е лишена от целия спектър на
преживявания и емоции, които би имала като здрав човек. Нормално е, в житейската
ситуация, в която е поставена, тя да чувства гняв и раздразнение и да реагира
свръхемоционално в обичайни ситуации.
Ищцата е търпяла болки и страдания в резултат на съвкупността от травматични
увреждания в продължителен период от време, при това съдът съобрази, че
продължителен е и периодът, през който болковата симптоматика е била особено
интензивна – по време на имобилизацията на фрактурите, а след месец ноември 2022 г.
при доминираща болка от увредата на нервните структури вследствие счупването на
12-и гръден прешлен. В резултат на получената гръбначно-мозъчна травма и
проведеното в пряка връзка с нея оперативно лечение ищцата е търпяла интензивни
болки за срок от 3 месеца и значителни до 8 месеца. Невъзможността за движение на
долните крайници съпътства настоящото и бъдещо състояние на ищцата и тя
продължава да търпи болки с умерена интензивност и към момента, като според
експертите остатъчните тежки неврологични увреждания обуславят продължаването и
занапред на болки и страдания със значителен интензитет. Съдът отчита, че при
ищцата е необходимо провеждането на рехабилитация за подържане и възможно
увеличаване на подвижността на горните крайници и за подобряване на захвата на
ръцете, а по отношение на долните крайници за преодоляване на контрактури в
тазобедрените, коленни и глезенни стави, подобряване на трофиката на тъканите и
максимално възможно възстановяване на невралните процеси. Взема предвид също
така, че ползването на катетър от пострадалата е дефинитивно и пожизнено, като е
мислима единствено замяната му с друг вид.
Обезщетението следва да служи единствено за поправяне на вредите, а не да
представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалия, при което
съдът взема предвид икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП. Критерии
за нея са лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ, които далеч надхвърлят
претенцията на ищцата, минималната работна заплата през 2022 г. 710 лв. и средната
работна заплата в страната през четвъртото тримесечие на 2022 г. по данни на НСИ около
1800 лв. При определяне на размера съдът съобрази и съдебната практика при казуси със
сходни травматични увреждания и увреждания, трайно осакатили пострадалите и направили
невъзможно самостоятелното им съществуване. Съгласно проучената от съда практика
определяните от съдилищата обезщетения варират между 500 000 – 1 000 000 лв., при това
за ПТП, реализирани 2015 г. – 2020 г. – преди процесното. /С Решение № 147/04.05.2023 г. по
в. т. д. № 144/2023 г. на ВнАС, по което с Определение № 590/12.02.2024 г. по гр.д. № 3814/
2023 г. на 4 г.о. на ВКС не е допуснато касационно обжалване, е присъдено обезщетение
9
1 000 000 лв. за вреди от ПТП през м.01.2020 г., с Решение № 50017/ 21.07.2023 г. по т. д. №
2643/2021 г. на II т. о. на ВКС е присъдено обезщетение 750 000 лв. за ПТП през 2020 г., с
Решение № 705/ 26.11.2024 г. по гр. д. № 609/2023 г. на IV г. о. на ВКС е присъдено
обезщетение 950 000 лв. за вреди от ПТП през 2019 г., с Решение № 22/ 11.03.2022 г. по т. д.
№ 117/2021 г. на II т. о. на ВКС е присъдено обезщетение 620 000 лв. за вреди от ПТП през
2016 г., с Решение № 118/ 24.10.2023 г. по т.д. № 953/ 2023 г. на IV г.о. на ВКС е присъдено
обезщетение 800 000 лв. за вреди от ПТП през 2015 г./.
При съвкупния анализ на всички изложени обстоятелства настоящата инстанция
намира, че първоинстанционният съд не е оценил в достатъчна степен крайно
негативните последици от процесното ПТП за личния живот и социалното
функциониране на ищцата и песимистичните прогнози за бъдещето и е присъдил
занижено обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. ВТАС счита, че
справедливото обезщетение възлиза на 900 000 лв.
Искът за обезщетение за имуществени вреди е основателен за пълния
претендиран размер 9 741 лв., формиран от направените ищцата разходи, за които
съдебно-медицинска експертиза е дала заключение, че са във връзка с проведеното й
лечение по повод причинените травматични увреждания.
Окончателният размер на дължимото обезщетение е обусловен от
основателността на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата. Съдебната практика е категорична, че изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на соченото основание
изисква доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействие на
пострадалия, с които той обективно е способствал за настъпването на вредоносния
резултат, като е създавал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите неблагоприятните последици. Съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на него цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. Застрахователят основава възражението си на твърдения, че Л. е
пътувала с неправилно поставен обезопасителен колан, т.е. допуснала е нарушение на
чл.137а ЗДвП, както и че е неглижирала собственото си здраве, като е отказала
провеждане на оперативно лечение и по този начин е допринесла за интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания и настъпилите усложнения. Съдът
намира възражението за неоснователно.
Твърденията на ищцата, че е пътувала с поставен колан, не са опровергани, а се
подкрепят от приетото неоспорено заключение на авто-техническата експертиза, което
съдът кредитира с доверие. Изводът на вещото лице е обоснован с механизма на ПТП,
позицията на тялото на ищцата, действалите върху него инерционни сили и зоните на
контакт с купето на автомобила. Обстоятелството, че ищцата към момента на удара е
10
била обърната назад и е възможно това в някаква степен да е компроментирало
действието на колана, не запълва хипотезата на нарушение на задължението по чл.137а
ЗДвП и не може да се разглежда като форма на съпричиняване.
Във връзка с отказа на Л. от провеждане на оперативно лечение по отношение
на гръбначната травма непосредствено след инцидента при хоспитализирането й в
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ Плевен съгласно заключението на комплексната
съдебно-медицинска експертиза получената фрактура категорично е била показана за
оперативно лечение в спешен/ неотложен порядък и няма медицински
противопоказания за извършване на оперативната интервенция под обща анестезия.
Видно от становището на неврохирург в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ Плевен,
отразено в епикризата на това лечебно заведение /л.136, том 1 от делото/,
оперативният риск при ищцата е дефиниран като умерено висок риск на база
наличните придружаващи заболявания, системното медикаментозно лечение в
продължение на 2-3 години и малформативните телесни промени. В Болница „Токуда“
София оперативният риск е определен като особено висок /л.207, том 1 от делото/. На
Л. е разяснено, че прогнозата за успех на операцията е макс. 30 %, както и възможните
постоперативни проблеми – парализи, болки, инфекции, смърт, тазово-резервоарни
смущения, трудно зарастване на оперативната рана. При това положение – при
високия риск и ниската успеваемост – обясним е първоначалният й отказ да й бъде
проведено оперативно лечение, още повече че към него момент освен болката не е
била налице изявена неврологична симптоматика /пареза, липса на сетивност в
крайниците/. Действително вещите лица са дали заключение, че своевременното
извършване на операцията „би било със сигурност определящ фактор за по-бързо
приключване на възстановителния и/или оздравителния процес при ищцата и най-
важното – би предотвратило настъпването на тежките неврологични усложнения“,
както и че отказът й е повишил в значителна степен риска от възникване на
неврологични усложнения вследствие на травмата, но същевременно обясняват, че
закономерният оперативен и анестезиологичен риск и възможните следоперативни
усложнения /локални, неврологични, общосоматични/, свързани с оперативното
лечение – приблизително до 20-30 %, както и конкретните анатомични особености при
ищцата, не им позволяват категоричен извод, че при една своевременно извършена
операция всичко би било наред, т.е. тя ще доведе до пълно възстановяване или значимо
подобрение и няма да настъпят усложнения. В случая е безспорно установено, че
именно анатомичните особености при ищцата и конкретно вродените малформации на
гръбначните прешлени /прешленова дъга и прешленови крачета/ са направили
невъзможна една достатъчно надежна стабилизация на прешлена. Вещите лица
обясняват, че при операцията в Болница „Токуда“ част от транспедикуларните винтове
са некоректно разположени, защото те трябва да минат през прешленовите крачета, а
поради малформациите на последните няма как да бъдат поставени “както трябва“.
11
Няма основание да се счита, че ако оперативната интервенция беше извършена месец
по-рано в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ резултатът би бил различен.
Аргументиран от изложените съображения, съдът намира, че не е налице
основание за редуциране на определения размер на обезщетенията за неимуществени
и имуществени вреди, при което решението на ОС – Ловеч следва да бъде потвърдено
в осъдителната му част. По отношение на обезщетението за неимуществени вреди
решението следва да бъде отменено в частта, с която исковата претенция на Л. е
отхвърлена за разликата над 700 000 лв. до 900 000 лв. и застрахователят следва да
бъде осъден да заплати допълнително обезщетение в размер на 200 000 лв.
Относно началния момент на дължимост на лихвата за забава върху
присъденото обезщетение: На основание чл.429 ал.3 КЗ вр. чл.493 ал.1 т.5 КЗ и чл.429
ал.2 т.2 КЗ застрахователят покрива дължимата от застрахования деликвент лихва за
забава върху обезщетението. Тази лихва е дължима не от датата на непозволеното
увреждане, както предвижда общата разпоредба на чл.84, ал.3 ЗЗД, а считано от по-
ранната от двете дати на уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие – от самия застрахован или от пострадалия и само доколкото
не надхвърля застрахователния лимит. Отделно, на основание чл.497, ал.1 КЗ,
застрахователят носи отговорност и за собствената си забава да определи и изплати
обезщетение, като дължи лихва от по-ранната от двете дати – изтичането на срок от 15
работни дни от представянето на всички доказателства, изискани съгласно чл.106 ал.3
КЗ, или изтичането на определения в чл.496 ал.1 КЗ максимален срок от 3-месеца за
окончателно произнасяне по претенцията на увреденото лице. В този смисъл са
Решение № 167/ 30.01.2020 г. по т.д. № 2273/ 2018 г. II т.о. на ВКС и Решение № 128/
04.02.2020 г. по т.д. № 2466/ 2018 г. I т.о. на ВКС. Разграничението има значение само
при предявен от застрахователя спрямо деликвента регресен иск, защото той не може с
основание да претендира от деликвента връщане на платеното на увреденото лице в
резултат на собствената му забава. За пострадалия разграничението е ирелевантно.
Застрахователят може да се освободи от последиците само на собствената си забавата
при забава на кредитора, изразяваща се в непредставянето на данни за банковата му
сметка – чл.380 ал.3 КЗ. Тази разпоредба обаче не намира приложение в хипотезата на
оспорване от застрахователя на основателността на претенцията на увреденото лице,
както е в настоящия казус, защото непосочването на банкова сметка касае единствено
изплащането на обезщетението, а не неговата дължимост. Налице е трайна практика на
ВКС, че цитираната норма освобождава застрахователя от забавата му само тогава,
когато той е определил обезщетение и е бил готов да го изплати, но кредиторът не е
оказал дължимото съдействие да посочи банкова сметка и това е единствената
причина за неизпълнение на задължението на застрахователя. ОС – Ловеч правилно е
присъдил лихва, считано от 16.12.2022 г., когато е предявена извънсъдебната
застрахователна претенция, до окончателното изплащане на обезщетението. От този
12
момент е дължима лихвата и върху допълнително присъдения от въззивния съд размер
обезщетение.
По частната жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ срещу Определение
№ 208/ 20.11.2024 г., постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК: Настоящият съдебен
състав намира за основателни оплакванията на застрахователя, че определеният от ОС
– Ловеч размер на възнаграждението на адв. Р. М. по чл.38, ал.2 ЗАдв. за защита на
ищцата Л. в първоинстанционното производството е висок дори и при отчитане на
фактическата и правна сложност на делото, каквито с оглед предмета на спора и на
доказване безспорно са налице. Съдът го е изчислил при съобразяване на минималния
размер, предвиден в Наредба № 1, която съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 на СЕС не обвързва съда със задължение да присъди този размер, определен в
акт на съсловната организация на адвокатите. Защитаваният материален интерес не е
без значение, но не може да бъде единствената база за формиране на размера на
възнаграждението, а то следва да бъде справедливо и обосновано, както изисква
разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗА. Обосноваването му е с действително положените труд
и процесуални усилия предвид фактическата и правна сложност на делото и с ценовата
конюнктура в страната. Независимо от изложеното, предвид направеното от адв. М.
изявление, че за производството пред ВТАС не претендира присъждане на
възнаграждение, а счита, че присъдената сума 37 130.68 лв. с вкл. ДДС е адекватно
възнаграждение за цялостното процесуално представителство пред двете инстанции,
съдът, при съобразяване на обстоятелството, че възнаграждение е дължимо за всяка
инстанция и би могло с основание да се претендира от адвоката, който е осъществил
безплатно представителство/, както и че във въззивното производство жалбата на
ищеца е частично, в по-голямата си част, уважена и е осъществена защита срещу
неоснователната въззивна жалба на насрещната страна, намира, че присъденото
възнаграждение справедливо възмездява адв. М. за действително положения труд пред
двете инстанции. Неоснователно е виждането на застрахователя, че върху определения
от съда размер на възнаграждението не следва да се начислява ДДС. Адв. М. е
регистрирана по ЗДДС и възнаграждението й е дължимо с начисления данък. По тези
съображения като краен резултат обжалваният акт следва да бъде потвърден.
По разноските: При този изход на спора ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт – по сметка
на ВТАС – допълнителна държавна такса в размер на 12 000 лв. /8 000 лв. за
производството пред ОС и 4 000 лв. за производството пред ВТАС/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 39/ 13.08.2024 г. по гр.д. № 21/ 2023 г. по описа на ОС –
13
Ловеч в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. М. Л. против ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ иск за присъждане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.10.2022 г. с лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А4“ с peг. № OB 95****, управляван от П. Л. Й., за разликата над 700
000 лв. до 900 000 лв., със законната лихва върху тази сума от 16.12.2022 г. до
окончателното й изплащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н „Изгрев“, бул. Г. М. Димитров № 1, да заплати на
А. М. Л., с ЕГН **********, от гр. Тетевен, *********, допълнително застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.10.2022 г. с лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с peг. № OB 95****, управляван от П. Л. Й., в
размер на 200 000 /двеста хиляди/ лв. /разликата над 700 000 лв. до 900 000 лв./, със
законната лихва върху тази сума от 16.12.2022 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 208/ 20.11.2024 г., постановено по реда на
чл.248, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н „Изгрев“, бул. Г. М. Димитров № 1, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на ВТАС – допълнителна държавна
такса в размер на 12 000 /дванадесет хиляда / лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14