Р Е Ш Е Н И Е
№:1340 01.10.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 1242 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Д.Ю.Ю.,***, против заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №
21-0320-000080/10.05.2021г., издадена от полицейски инспектор към Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)-Бургас, Районно
управление (РУ)-Поморие, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП,
временно е отнето свидетелството му за управление на моторно превозно средство
(МПС), до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и са
отнети документите: свидетелство за управление на моторно превозно средство
(СУМПС) № ******* и контролен
талон № *******.
В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност на обжалваната заповед. Жалбоподателят не е
съгласен с показанията на техническото средство – дрегер-алкотест, като счита,
че тези показания погрешно са посочени в заповедта. Заявява, че не е управлявал
автомобила с 1,21 промила на хиляда концентрация на алкохол и оспорва този
резултат. Счита, че принудителната мярка му е наложена неоснователно поради
което иска нейната отмяна. В съдебно заседание, жалбоподателят чрез редовно
упълномощения от него адвокат К.Я. ***, поддържа жалбата на изложените основания.
Посочва и друго основание за незаконосъобразност на оспорената заповед – че наказателното
производство водено по случая е било прекратено с постановление на прокурора, а
издаденото след това наказателно постановление не му е връчено и не е влязло в
сила.
Ответната страна – полицейски инспектор към
ОДМВР-Бургас, РУ-Поморие, се явява лично пред съда и оспорва жалбата. Описва
обстоятелствата при която е била издадена процесната заповед, като и тези
случили се след нея, касаещи прекратяването на наказателното производство от
прокурора. Това е станало след отчитане на допустимата грешка на техническото
устройство и приемането, че концентрацията е била 1,113 промила, поради което
след издаването на постановлението на прокурора е било издадено наказателно
постановление (НП). Пледира издадената заповед да бъде оставена в сила.
След като прецени твърденията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и съобрази закона, Административен съд - Бургас
в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Оспорената заповед е връчена лично на Д.Ю. на 12.05.2021г.,
видно от отбелязването върху самия акт (л.5 от
делото, задната част). Жалбата срещу нея е подадена на 25.05.2021г. чрез органа
(вж. входящия индекс). Разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите по ал.1, включително ПАМ по
чл.171, т.1 от ЗДвП, се извършва по реда на АПК, т.е. приложим е срокът по
чл.149, ал.1 от АПК, който е 14-дневен от деня на съобщаването. Предвид
изложеното настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна – адресат на акта, при наличието на правен интерес от
търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в
законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Със заповед за прилагане на ПАМ №
21-0320-000080/10.05.2021г., ответникът – полицейски инспектор към
ОДМВР-Бургас, РУ-Поморие наложил на жалбоподателя Ю. принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца, на основание чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта
е посочено обстоятелството, че е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GA, №198950/09.05.2021г. против Д.Ю. за
това, че на 09.05.2021г., около 01.33 часа в община Поморие, на път Трети клас
№906, преди разклона за с.Медово, посока към същото село, управлявал собствения
си лек автомобил марка Ауди А6 рег.№ А5599НТ, под въздействието на алкохол,
констатирано с техническо средство Дрегер Алкотест 7410+, с номер ARSM 0078, който
отчел положителен резултат – 1,21 промила на хиляда в издишвания от него
въздух. Издаден бил талон за медицинско изследване № 091295, в който водачът
собственоръчно записал, че отказва кръв за химичен анализ. Образувано било
Бързо полицейско производство (БПП) № 320 ЗМ-147/21г. С това Ю. е
извършил: управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, установено по надлежния ред.
Към преписката е приложен цитирания АУАН серия GA,
№198950/09.05.2021г., в който е изложена същата фактическа обстановка, както и
в оспорената заповед. С акта са били иззети като доказателства свидетелството
за управление на МПС, контролния талон на жалбоподателя и 2бр. регистрационни
табели с рег.№ *******. Актът бил
надлежно предявен на нарушителя, който го подписал без възражения.
Приложен е и описания в акта талон за изследване №
091295, който бил връчен на Ю. на 09.05.2021г. в 01.35 часа, който
собственоръчно записал, че отказва да даде кръв за анализ. Последното
обстоятелство е потвърдено отново чрез подпис на Ю., в издадения протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози (л.10) от
медицински фелдшер Б. С.
По преписката е представен документ изх.№
3286р-11889/12.03.2021г., издаден от Лаборатория за проверка на анализатори на
алкохол в дъха и радар-скоростомери (л.15), според
който апаратът с който е било извършена процесната проверка – Дрегер 7410+
фабр.№ ARSM 0078, е преминал през периодична проверка на 08.03.2021г., която е
със срок на валидност от 6 месеца. Следователно извършената с това устройство
проверка на 09.05.2021г. е било в цитирания срок.
В съдебно заседание ответният орган представи постановление
за прекратяване на наказателно производство, издадено на 05.07.2021г. от
прокурор при Районна прокуратура - Бургас, ТО-Поморие (л.32). В него е описано, че производството е било
образувано, като срещу Д.Ю. е било повдигнато обвинение за това, че на 09.05.2021г.
в 01.20 часа, в община Поморие, на път 906, в посока с.Медово, управлявал МПС –
лек автомобил марка Ауди А6 рег.№ ******, с концентрация на алкохол в кръвта
1,21 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер
Алкотест 7410+, с фабр.№ ARSM 0078 – престъпление по чл.343б, ал.1 от
Наказателния кодекс (НК). Прокурорът описал установените в АУАН серия GA,
№198950/09.05.2021г. факти, но предвид, че концентрацията на алкохол в кръвта
на водача е била много близка до минималната такава за съставомерност по
чл.343б, ал.1 от НК, посочил, че е възникнала необходимост да се установи какво
е допустимото отклонение на техническото средство. В тази връзка към
досъдебното производство е била приложена справка от „Български институт по
метрология“, съгласно която допустимата „грешка плюс, минус“ била 8%. По този
начин е направено изчисление, че в случая концентрацията на алкохол в кръвта на
Ю. е била 1,113 промила, което е под предвидения в чл.343б,
ал.1 от НК минимум. Това е мотивирало прокурора да прекрати воденото наказателно
производство с указание постановлението да се изпрати на началника на
РУ-Поморие за преценка за налагане на административно наказание на Ю., т.е. на
основание чл.36, ал.2 от ЗАНН.
Представено е издаденото НП №
21-0320-000652/27.09.2021г. от началник-група към ОДМВР-Бургас, РУ-Поморие, с
което е прието въз основа процесния АУАН и геропосоченото прокурорско
постановление, че Ю. е осъществил състава на нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца. Изрично наказващият орган е посочил, че на
основание приспадната от прокурора евентуална грешка при измерване с
техническото средство, приема по-благоприятната за дееца стойност на концентрацията
на алкохол – 1,113 промила.
При
служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт, настоящият съдебен състав
констатира, че същият
е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване и в съответствие с
приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения:
Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от жалбоподателя, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на атакувания административен акт на всички основания за
оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.
Процесната заповед е издадена от административен орган
с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая
това е полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Поморие, на когото са
делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки със заповед рег.№ 251з-209/18.01.2017г. на директора на
ОДМВР-Бургас (л.16 от делото).
Съдът приема, че заповедта отговаря на изискванията за
форма. В нея е посочено, че се издава въз основа на АУАН серия GA,
№198950/09.05.2021г. и талон за изследване № 091295, като са описани и
установените с акта и талона обстоятелства. Тя съдържа необходимите реквизити,
посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в текста й фигурира
позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и
възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за
прилагане на принудителната административна мярка. След като е посочено, че
заповедта се издава на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, поради това, че
лицето е управлявало моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, обосноваващи преценката за приложението на тази
разпоредба се съдържат както в обстоятелствената част на заповедта, така и в
цитираните в същата АУАН и талон, то процесната заповед се явява мотивирана.
При постановяването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е
издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение,
съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по
съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният
орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на
доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически
факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства,
удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде
акта.
Заповедта е съобразена с материалния закон и неговата
цел. С нормата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е предвидено налагането на
принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за
управление на водач на МПС, който отказва да бъде проверен с техническо
средство или да даде кръв за медицинско изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Нарушението на задължението на
водача в настоящия случай е констатирано със съставен акт от компетентно
длъжностно лице – Валентин Николов Илиев, мл.автоконтрольор при РУ на МВР - Поморие.
Действително в заповедта е посочено, че по случая е
образувано и бързо полицейско, т.е. наказателно производство за престъпление по
чл.3243б, ал.1 от НК, което в последствие е било прекратено, като се е
пристъпило към реализирането единствено на административно-наказателна
отговорност с издаването на НП. Неправилно е схващането на жалбоподателя, че
това прекратяване на наказателното производство опорочава процесната заповед,
тъй като мярката по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП се налага до решаване на въпроса
за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Без значение е какъв ще бъде
видът на тази отговорност – наказателна или административно-наказателна и дали
въобще тя ще бъде реализирана, например с влизане в сила на присъда,
респективно наказателно постановление. Важното е, че принудителната мярка
трябва да действа в хода на съответното производство по решаване на въпроса за
отговорността на извършителя, както е и в случая – издаденото НП все още не е
влязло в сила, т.е. въпросът за отговорността не е разрешен, а не са минали и
18 месеца от налагане на мярката.
Съдът намира, че оспорената заповед съответства и на
целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП
административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което
означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата
на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна
преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в
условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с
указаното от закона съдържание. (Вж. в тази
насока решение № 5226 от 03.05.2016г. на ВАС по адм. д. № 8650/2015г., VII о.) Анализът
на разпоредбата на чл.171 от ЗДвП сочи, че мерките от вида на процесната имат
две цели. Те са с превантивен характер и целят осуетяване възможността на дееца
да извърши други подобни нарушения и едновременно с това имат преустановяващ
ефект, тъй като са насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо състав
административно нарушение по смисъла на специалния закон – в случая чл.174, ал.1
от ЗДвП. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на
нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – до решаване на
въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. Както
се посочи по-горе, при произнасянето на компетентния орган относно
осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или
след изтичане на нормативно определения максимален 18-месечен срок (ако до този момент въпросът за отговорността не е
решен), ПАМ
следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително
условие, с което е обвързано действието й.
В настоящото производство жалбоподателят оспорва показанията
на техническото средство и заявява, че не е управлявал автомобила с
концентрация 1,21 промила на хиляда алкохол в кръвта. Той не ангажира
доказателства в подкрепа на тези твърдения, а и същите противоречат на обстоятелството,
че е подписал АУАН в който са установени същите факти без да има възражения по
тях. Освен това за налагането на процесната мярка не е необходимо да е била
налична толкова висока концентрация и няма значение каква е била точната й
стойност – приетата в постановлението на прокурора и НП концентрация от 1,113
промила, или 1,21 промила съгласно акта. Чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП предвижда мярката
да се наложи при концентрация над 0,5 на хиляда, като и двете
описани по-горе концентрации са над тази стойност.
С оглед изложеното съдът намира, че са били налице
материалноправните предпоставки и административният орган с основание е издал
атакуваната заповед, с която на жалбоподателя е наложена предвидената в закона
принудителна административна мярка. Същата е съобразена и с целта, преследвана
от закона, доколкото е установена както в обществен интерес, така и в интерес
на самия водач. Тя е наложена в нормативно определения размер, който не може да
бъде намаляван.
По изложените
съображения съдът приема, че жалбата срещу заповед за прилагане на ПАМ №
21-0320-000080/10.05.2021г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд
- Бургас, седми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Ю.Ю.,***,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0320-000080/10.05.2021г.,
издадена от полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Поморие, с която временно
е отнето свидетелството му за управление на МПС, до решаване въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца и са отнети документите: СУМПС № ********
и контролен талон № *******.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172,
ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: