№ 721
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500113 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 4795/12.08.2024 г., постановено по гр.д.№ 9460/2021 г. по описа
на Софийски градски съд, I г.о., 7 състав съдът е приел за установено по иска с правно
основание 422 ГПК, предявен от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с процесуален
правоприемник „Обединена българска банка“ АД срещу К. П. Д., че К. П. Д. дължи на
„Обединена българска банка“ АД като универсален правоприемник на “Кей Би Си Банк
България“АД, с предходно наименование „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, на основание
чл.430, ал.1 ТЗ във вр.чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД, сумата 250 000 евро,
представляваща част от изискуема и непогасена главница по договор за банков кредит № 1
от 16.07.2008г., изменен и допълнен с Анекс 1 от 27.11,2008г., Анекс 2 от 28.01,2009г., Анекс
3 от 09.06.2009г., Анекс 4 от 21,08.2009г., Анекс 5 от 28.12.2009г., Анекс 6 от 31.03.2010г.,
Анекс 7 от 30.04.2010г., Анекс 8 от 25.05.2010г., Анекс 9 от 16.1 2.2010г., Анекс 10 от
26.04.2011 г., Анекс 11 от 28.05.2012г. и Анекс 12 от 05.12.2012г., слючени между
кредитодателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, кредитополучателя „Д. Къмпани“ ЕООД, и
солидарния дръжник К. П. Д., ведно със законната лихва за забава върху претендираната
главницата от депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение –
16.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 47631/2019г. на СРС, ГО, 171 състав, на основание
извлечение от счетоводните книги на Банката за размера на дълга към 29.07.2019 г., с
посочен общ размер на дълга за главница от 582 057.80 евро.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от К. П. Д., който моли
въззивния съд да го обезсили, а ако намери допустимо – да го отмени като отхвърли
1
предявените срещу него искове. Поддържа недопустимост на решението, тъй като за същото
вземане имало влязло в сила решение между същите страни, на същото основание.
Неправилен бил изводът на съда, че предмет на двата иска са различни части на вземането
за главница. Обжалваното решение било неправилно, тъй като съдът не бил обсъдил всички
събрани по делото доказателства и доводите на ответника. Решението било постановено при
съществени процесуални нарушения, тъй като извършеният от съда доклад бил непълен при
неразпределена доказателствена тежест. Счита, че въззивният съд следва да укаже на
банката ищец, че същата следва да установи как са разходвани средствата по плащанията,
извършени в полза на „Д. Къмпани“ ЕООД – от кого и на какво основание. Съдът
неправилно възприел разясненията по т.-9 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Не били обсъдени доводите по т.II от отговора на исковата молба за
незаконосъобразност на основанията за обявяване на договора за предсрочно изискуем
Въззиваемият „Обединена българска банка“ АД оспорва въззивната жалба и
моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Счита неоснователно възражението за
недопустимост на решението. Неоснователно е домогването на жалбоподателя да докаже, че
има неяснота относно различния размер на остатъка от цялата изискуема главница по
процесния договор за кредит.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Обединена
българска банка“ АД срещу К. П. Д. иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.415,
ал.1 ГПК, с правно основание чл. 430 ТЗ, чл. 79, ал.1, пр. първо ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 250 000 евро, представляваща част от изискуема и
непогасена главница по договор за банков кредит № 1 от 16.07.2008г., изменен и допълнен с
Анекс 1 от 27.11,2008г., Анекс 2 от 28.01,2009г., Анекс 3 от 09.06.2009г., Анекс 4 от
21,08.2009г., Анекс 5 от 28.12.2009г., Анекс 6 от 31.03.2010г., Анекс 7 от 30.04.2010г., Анекс
8 от 25.05.2010г., Анекс 9 от 16.1 2.2010г., Анекс 10 от 26.04.2011 г., Анекс 11 от 28.05.2012г.
и Анекс 12 от 05.12.2012г., сключени между кредитодателя „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД, кредитополучателя „Д. Къмпани“ ЕООД, и солидарния дръжник К. П. Д., ведно със
законната лихва за забава върху претендираната главницата от депозиране на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение – 16.08.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№
47631/2019 г. на СРС, ГО, 171 състав, на основание извлечение от счетоводните книги на
Банката за размер на дълга към 29.07.2019 г. Ищецът поддържа, че в негова полза е
издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК по ч.гр.д. №
47631/2019 г. по описа на СРС, ГО, 171 състав, срещу която длъжникът К. Д. е депозирал
възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК. На 16.07.2008 г. между "Райфайзенбанк (България)"
ЕАД, кредитополучателя "Д. къмпани" ЕООД и ответника К. Д., в качеството на солидарен
длъжник, бил сключен Договор за банков кредит, по силата на който Банката отпуснала на
кредитополучателя "Д. къмпани" ЕООД кредит в размер до 1 000 000 евро с краен срок за
погасяване - 25.05.2018г. С чл.8.1, чл.8.2 и чл.8.3 от Договора за кредит К. Д., в качеството
на солидарен длъжник, се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя пред
банката за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит.
Неразделна част от договора за кредит били подписаните от кредитополучателя "Д.
къмпани" ЕООД и солидарния длъжник К. Д. Анекс 1 от 27.11.2008г., Анекс 2 от
28.01.2009г., Анекс 3 от 09.06.2009г., Анекс 4 от 21.08.2009г., Анекс 5 от 28.12.2009г., Анекс
6 от 31.03.2010г., Анекс 7 от 30.04.2010г., Анекс 8 от 25.05.2010г., Анекс 9 от 16.12.2010г.,
Анекс 10 от 26.04.2011г., Анекс 11 от 28.05.2012г. и Анекс 12 от 05.12.2012г. „Д. къмпани"
2
ЕООД усвоило отпуснатия кредит в пълен размер в периода от 12.02.2009 г. до 28.07.2010 г.
Съгласно чл.3.1. от Договора за кредит за ползвания кредит кредитополучателят плащал на
Банката годишна лихва /редовна, възнаградителна/ в размер на тримесечен EUROBOR,
увеличена с 2.75 пункта надбавка. В този текст на договора за кредит страните договорили,
че след издаване на Разрешение за ползване/респ. Удостоверение за въвеждане в
експлоатация на финансирания инвестиционен обект, кредитополучателя ще заплаща на
банката годишна лихва в размер на тримесечен EUROBOR, увеличена с 2.5 пункта надбавка.
Съгласно чл.1 от Анекс № 1 от 27.11.2008 г. към договора за кредит, считано от датата на
сключване на анекса, кредитополучателят заплаща годишна лихва в размер на стойност на
банковия ресурс за евро, увеличена с 5% пункта надбавка годишно. Съгласно чл.1 от Анекс
№ 4 от 21.08.2009 г. към Договора за кредит, страните се съгласяват, че от датата на
сключване на анекса Кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в размер на
стойност на банковия ресурс за евро, увеличена с 4% пункта надбавка годишно. С Анекс № 8
от 25.05.2010 г. страните се споразумели, че от датата на сключване на анекса
Кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в размер на стойност на банковия
ресурс за евро, увеличена с 2,5% пункта надбавка годишно. Съгласно чл.4 от Анекс № 11 от
28.05.2012г. към Договора за кредит, страните се съгласили, че от датата на сключване на
анекса Кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в размер на едномесечния
EURIBOR, увеличен с 7,6 пункта надбавка. С Анекс № 12 от 05.12.2012г. страните се
съгласяват, че от датата на сключване на анекса Кредитополучателят заплаща на Банката
годишна лихва в размер на едномесечния EURIBOR, увеличен с 5 пункта надбавка.
Съгласно чл. 3.6. от Договора за кредит при забава в плащането на дължими суми по
предоставения кредит, Кредитополучателят заплаща на Банката неустойка - наказателна
лихва за забава в размер на тримесечен EURIBOR увеличена с 13 пункта надбавка върху
усвоената и непогасена главница по кредита, за времето на забавата до окончателното
погасяване на забавените вноски. Лихвата и наказателната лихва се изчисляват на база 360
дни годишно за реалния брой дни на използване на всяка сума по кредита /включително
първия и без последния ден от този период/, като лихвата се плаща ежемесечно на 25-то
число на месеца, за който се отнася. Съгласно чл.4.2 от Анекс № 11 от 28.05.2012 г. към
Договора за кредит, Кредитополучателят се задължава да заплаща лихвата ежемесечно на 5-
то число на всеки месец, за който се отнася. С последният Анекс № 12 от 05.12.2012 г. към
Договора за кредит, страните приели за установено, че към датата на подписването му
задълженията на Кредитополучателя/Солидарния длъжник към Банката по процесния
договор за кредит включват следните суми: - редовна главница в размер на 782 200 евро; -
просрочена главница в размер на 59 400 евро, дължима и неплатена на 05.11.2012г. -
просрочена лихва в размер на 9 562,80 евро, начислена за периода от 05.09.2012г. до
04.11.2012г. вкл. Ищецът сочи, че на 30.03.2017г. е направено последното погасяване по
кредита със сума в размер на 277 128,85 лева, като с тази сума са погасени 1790,20 лв.
разноски към ЧСИ, 116 547,09 евро - присъдена главница и законна лихва в размер на 24
231,33 евро. Поддържа, че на датите на падеж: 07.05.2013г.; 05.06.2013г., 05.07.2013г.,
05.09.2013г., 07.10.2013г.; 05.11.2013г.; 06.01.2014г.; 05.02.2014г.; 05.03.2014г.; 07.04.2014г.;
07.05.2014г.; 05.06.2014г.; 07.07.2014г.; 07.07.2014г.;05.08.2014г.; 05.09.2014г.; 06.10.2014г.;
05.11.2014г.; 05.12.2014г.; 05.01.2015г.; 05.02.2015г.; 05.03.2015г.; 06.04.2015г.; 05.05.2015г.;
05.06.2015г.; 06.07.2015г. нито кредитополучателя, нито солидарният длъжник са платили на
банката ищец дължимите вноски за главница, лихви и комиионни за управление на кредита.
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД обявила за предсрочно изискуеми и незабавно платими
всички дължими суми по Договора за кредит и анексите към него, за което ответникът К. П.
Д. бил уведомен лично на 26.08.2015г. През 2016 г. банката се снабдила със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист издадени по ч. гр. д. № 544/2016 г. на РС Варна, по което за
сумата 200 000 евро, представляваща част от изискуема главница в размер на 748 604.89
евро по процесния договора на кредит, ведно със законната лихва от 19.01.2016 г., срещу
длъжниците „Д. къмпани" ЕООД, „Лайтинг къмпани“ АД и ответника К. Д.. След подадено
възражение от длъжиниците, банката ищец предявила иск по реда на чл.422 ГПК, като с
влязло в сила Решение по т.д.№ 8514/2016г. на СГС, ТО, 22 с-в, предявената претенция била
3
изцяло уважена.
Ответникът К. П. Д. възразява по допустимостта на исковата претенция като
твърди, че с решение по т.д.№ 8514/2016 г. на СГС, ТО, 22 с-в, също е уважен иск за сумата
от 200 000 евро, представляваща част от главницата по същия договор за кредит. Счита, че
както в производството по т.д. № 8514/2016 г. по описа на СГС, ТО, така и в настоящото не е
уточнено каква и коя част от цялото вземане се претендира. Възразява, че не следва да
отговаря за дълга на „Д. къмпани“ ЕООД, тъй като ищецът е реализирал дадените от
длъжника по договор обезпечения и се е удоволетворил напълно. По изпълнително дело №
20157120401642 на ЧСИ И. С., ищецът получил от разпродадено имущество на длъжника
„Д. къмпани” ЕООД сумата от 615 841.89 лв., която сума не била посочена в исковата молба
като погасяваща дълга. По изп. дело № 113/2016 г. на ЧСИ Д. П. - Я., per. №***, с район на
действие ОС - Варна, образувано на 11.02.2016 г. по молба на „Райфайзенбанк (България)"
ЕАД, въз основа на изп. лист, издаден по ч.гр.д. № 544/2016 г. по описа на Районен съд гр.
Варна, против длъжниците „Д. къмпани" ЕООД, „Лайтинг къмпани“ АД, „СД лайтинг“ АД,
и К. П. Д., които са осъдени солидарно да заплатят сумата от 200 000 евро представляваща
част от изискуема главница по договор за кредит, изпълнението е насочено върху
ипотекирания в полза на ищцовата банка недвижим имот на длъжника, представляващ
поземлен имот с идентификатор 10135.4022.8, находящ се в гр. Варна, адрес ***, като
ищецът получил от разпродадено имущество на длъжника „Д. къмпани” сумата от
158 380.36 лв. По изп. дело № 20168410401426/2016 г. на Н. М., ЧСИ с район на действие
СГС, per. № ***, за периода от 17.06.2019 г. до 17.07.2019 г. били изнесени на публична
продан недвижими имоти, собственост на длъжника, находящи се в гр. София, с
административен адрес ***, а именно: МАГАЗИН № 3, на партерен етаж със застроена площ
от 191.60 и МАГАЗИН (търговско помещение), на партерен етаж, със застроена площ от
176,62кв.м. В полза на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД по изп. дело № 20167110400113 по
описа на ЧСИ Д. Я. е изплатена сумата от 64 681.31 лева – главница, както и 3 952.87 лева -
законна лихва върху главницата, считано от 18.12.2018 г. до датата на предявяване на
разпределението. „Д. къмпани” ООД е прехвърлило на банката собствеността върху
движими вещи - 6 000 артикула, стоки - източници на светлина и осветителни тела,
съхранявани в склад с адрес: гр. Аксаково на стойност 2 300 431 лв., както и движими вещи,
стоки - източници на светлина и осветителни тела, прехвърлени на банката от страна на
„Лайтинг пропъртис”, които са се съхранявали в склад с адрес гр. Аксаково на стойност 72
104 лв. С Обява С-400-642428-002 на „Райфайзен банк”, в качеството си на заложен
кредитор обявила търг за продажба на активи на „Д. къмпани”, с начална тръжна цена от 242
600 лева. С получената цена от търга не били погасявани суми от дълга на „Д. Къмпани”. С
Обява С-400-642428-003 на „Райфайзен банк”, в качеството си на заложен кредитор е
обявила търг за продажба на активи на „Д. къмпани”, с начална тръжна цена от 50 100 лева.
С получената цена от търга не са погасявани суми от дълга на „Д. Къмпани”. От страна на
дружество „Лайтинг пропъртис” е извършено погасяване на дълга на „Д. къмпани” към
„Райфайзен банк” на 25.03.2013 г. със сумата от 88 700 лева. Ответникът излага, че не е
извършено погасяване на дълга на дружество „Д. къмпани” от страна на „Райфайзен банк”,
със сумата от 950 000 лева. Сочи се, че същата сума банката е удържала от извършените
плащания на дружество „Трейс-СОП“ към дружество „Д. къмпани” по договор между двете
дружества за строителството на Околовръстен път София - „Северна тангента”. Тези
удържани от сметката на „Д. къмпани” плащания не били отразени при „Райфайзен банк”
като плащане за погасяване на дълга. Ответникът възразява, че процесният договор за
кредит е обявен за предсрочно изискуем незаконосъобразно. Възразява за погасяване на
вземането по давност.
Предзставено е ч.гр.д. № 47631/2019 г. по описа на СРС, ГО, 171 състав,
образувано по заявление на „Райфайзен банк /България/” АД, за издаване на заповед да
изпълнение по чл.417 ГПК срещу К. П. Д. за сумата 250 000 евро част от изискума главница
в общ размер на 582 057,80 евро дължима по Договор за банков кредит № 1 от 16.07.2008г.,
4
изменен и допълнен с Анекс 1 от 27.11,2008г., Анекс 2 от 28.01,2009г., Анекс 3 от
09.06.2009г., Анекс 4 от 21,08.2009г., Анекс 5 от 28.12.2009г., Анекс 6 от 31.03.2010г., Анекс
7 от 30.04.2010г., Анекс 8 от 25.05.2010г., Анекс 9 от 16.1 2.2010г., Анекс 10 от 26.04.2011 г.,
Анекс 11 от 28.05.2012г. и Анекс 12 от 05.12.2012г., сключени между кредитодателя
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, кредитополучателя „Д. Къмпани“ ЕООД, и солидарния
дръжник К. П. Д., ведно със законна лихва от 16.08.2019 г. до изплащането, въз основа на
документ по чл.417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката. С издадена на
13.09.2019 г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК срещу длъжника К. П. Д. да заплати на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД
сумата от 250 000 евро, представляваща част от изискума главница по договор за банков
кредит № 1 от 16.07.2008г. На 13.09.2019г. е издаден и изпълнителен лист.
К. Д. е уведомен за издадената заповед и изпълнителен лист на 11.05.2021 г. с
връчване на ПДИ по и.д. №4444/2020 г. на ЧСИ Н. М., като на 09.06.2021 г. - в срока по
чл.414, ал.1 ГПК е подал възражение по ч.гр.д. № 47631/2019г. по описа на СРС. След
указания от заповедният съд заявителят в законоустановения едномесечен срок е предявил
иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, който е предмет на настоящото производство.
Представен е договор за банков кредит от 16.07.2008 г., подписан от „Д.
къмпани“ ЕООД, представлявано от управителя Д. в качеството на кредитополучател, както
и от ответника К. П. Д., в качеството на солидарен длъжник на кредитополучателя „Д.
къмпани“ ЕООД. Съгласно договора „Райфайзен банк /България/” АД предоставя на
кредитополучателя кредит в размер в размер до 1 000 000 /един милион/ евро с краен срок
за погасяване на кредита 25.05.2018 г.
Представени са сключените след подписване на договора 12 анекса към
договора: Анекс 1 от 27.11,2008г., Анекс 2 от 28.01,2009г., Анекс 3 от 09.06.2009г., Анекс 4
от 21,08.2009г., Анекс 5 от 28.12.2009г., Анекс 6 от 31.03.2010г., Анекс 7 от 30.04.2010г.,
Анекс 8 от 25.05.2010г., Анекс 9 от 16.1 2.2010г., Анекс 10 от 26.04.2011 г., Анекс 11 от
28.05.2012г. и Анекс 12 от 05.12.2012г. /л.33-л.53, том 1 от делото/. С Анекс № 12 страните
са се съгласили, че към 05.12.2012 г. - датата на подписване на анекса, задълженията на
кредитополучателя и солидарния длъжник към банката са 782 200 евро – редовна главница,
59 400 евро - дължима и неплатена на 05.11.2012 г. просрочена главница и 9 562.80 евро -
просрочена главница за периода 05.09.2012 г. до 04.11.2012 г. /л.54 - л.56, том 1 от делото/
По делото е приложено ч.гр.д. № 544/2016 г. по описа на РС-Варна, ГО, 16 с-в,
образувано по подадено на 19.01.2016 г. от „Райфайзенбанк (България)" ЕАД заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на извлечение от
счетоводните книги срещу „Д. Къмпани“ ЕООД, „Лайтинг пропъртис“ ЕООД, „Лайтинг
Къмпани“ АД, „СД Лайтинг“ АД и К. П. Д. за сумата: 200 000 евро, представляваща част от
изискуема главница в общ размер на 748 604,89 евро по договор за банков кредит от
16.07.2008 г. и Анекс 1 от 27.11.2008г., Анекс 2 от 28.01,2009г., Анекс 3 от 09.06.2009г.,
Анекс 4 от 21,08.2009г., Анекс 5 от 28.12.2009г., Анекс 6 от 31.03.2010г., Анекс 7 от
30.04.2010г., Анекс 8 от 25.05.2010г., Анекс 9 от 16.12.2010г., Анекс 10 от 26.04.2011 г.,
Анекс 11 от 28.05.2012г. и Анекс 12 от 05.12.2012 г., ведно със законната лихва от 19.01.2016
г. до изплащане на вземането. Заявителят претендирал и направените в заповедното
производство разноски. В заявлението като обстоятелства, от които произтича вземането за
главница от 200 000 евро е посочено неплащането на изискуеми задължения по договора за
главница, а именно месечни погасителни вноски, с падеж, настъпил към датата на подаване
на заявлението. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение №
291/20.01.2016г. въз основа на документ по чл. 417, т.2 ГПК и изпълнителен лист от
20.01.2016 г., с които длъжниците са осъдени солидарно да платят на банката сумата: 200
000 евро, представляваща част от изискуема главница в общ размер на 748 604.89 евро по
договор за банков кредит от 16.07.2008 г. и анексите към него, съгласно извлечение от
счетоводните книги на „Райфайзен банк /България/” АД към 18.01.2016 г., ведно със законна
лихва от 19.01.2016 г. до изплащането, както и сумата 14 220.32 лева разноски по делото.
По повод подадено в срок възражение по ч.гр.д. № 544/2016 г. на ВРС
5
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД е предявила иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, за
установяване съществуване на вземането от 200 000 евро, представляваща част от изискуема
главница по договор за банков кредит от 16.07.2008.
С влязло в сила на 24.10.2018 г. Решение № 1526/18.07.2018 по т.д.№
8514/2016 г. на СГС, ТО, 22 състав, е признато за установено по предявените от
„Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *********, срещу „Д. Къмпани“ ЕООД, „Лайтинг
пропъртис“ ЕООД, „Лайтинг Къмпани“ АД, „СД Лайтинг“ АД и К. П. Д., че ответниците
дължат солидарно „Райфайзенбанк (България)” ЕАД сумата от 200 000 евро главница,
представляваща неизплатена част от главница по договор за банков кредит по договор за
банков кредит от 16.07.2008 г. и Анекс 1 от 27.11,2008г., Анекс 2 от 28.01,2009г., Анекс 3 от
09.06.2009г., Анекс 4 от 21,08.2009г., Анекс 5 от 28.12.2009г., Анекс 6 от 31.03.2010г., Анекс
7 от 30.04.2010г., Анекс 8 от 25.05.2010г., Анекс 9 от 16.1 2.2010г., Анекс 10 от 26.04.2011 г.,
Анекс 11 от 28.05.2012г. и Анекс 12 от 05.1 2.2012 г., формирана от сбора на месечни
погасителни вноски, с падежи, съответно 06.01.2014г.; 05.02.2014г.; 05.03.2014г.;
07.04.2014г.; 07.05.2014г.; 05.06.2014г.; 07.07.2014г.; 07.07.2014г.;05.08.2014г.; 05.09.2014г.;
06.10.2014г.; 05.11.2014г.; 05.12.2014г.; 05.01.2015г.; 05.02.2015г.; 05.03.2015г.; 06.04.2015г.;
05.05.2015г.; 05.06.2015г.; 06.07.2015г.; 05.08.2015г.; 07.09.2015г.; 05.10.2015г. и 05.11.2015г.,
ведно със законната лихва от 19.01.2016 г. до изплащане на вземането, за която сума срещу
„Д. Къмпани“ ЕООД, „Лайтинг Къмпани“ АД и К. П. Д., е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 20.01.2016 г., по ч. гр. д.
№ 544/2016 г. по описа на РС-Варна.
От приетото, неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, изготвена от вещо лице Д. Н. се установява, че усвоената сума от
кредитополучателя „Д. къмпани“ ЕООД, съгласно Договора за банков кредит №1 от
16.07.2008г. и анексите към него е в размер на 1 000000.00 евро. При извършената проверка
вещото лице е установило, че дължимите вноски за главница на датите на падеж:
06.01.2014г.; 05.02.2014г.; 05.03.2014г.; 07.04.2014г.; 07.05.2014г.; 05.06.2014г.; 07.07.2014г.;
07.07.2014г.;05.08.2014г.; 05.09.2014г.; 06.10.2014г.; 05.11.2014г.; 05.12.2014г.; 05.01.2015г.;
05.02.2015г.; 05.03.2015г.; 06.04.2015г.; 05.05.2015г.; 05.06.2015г.; 06.07.2015г.; 05.08.2015г.;
07.09.2015г.; 05.10.2015г. и 05.11.2015г. не са платени към датите на падежа и към датата на
обявяване на продсрочна изискуемост - 19.11.2015 г. В заключението на ССчЕ е обсонован
извод, че изискуемата и непогасена главница Договора за банков кредит № 1 от 16.07.2008 г.
и анексите към него към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 16.08.2019 г. е в размер на 582 057.80 евро, формирано от следния сбор:
498 604.89 евро предсрочно изискуема главница + 83 452,91 евро остатък непогасена
присъдена главница. Формиране на задължението в обща размер на 582 057,80 евро е
подробно представено в Таблица № 3 от заключението. Експертизата е установила, че по
Договора за кредит от датата на обявяване на предсрочна изискуемост - 19.11.2015 г. до
датата на проверката в банката са извършени погасявания по договора в размер на
393 442.37 евро и 14 135.95 лева, подробно представени в Таблица №4 от заключението.
Констатирано е, че след 19.11.2015 г. са погасени следните задължения по договора за
кредит, а именно: - на 24.03.2017г. с постъпила сума от доброволно плащане в размер на 50
000.00 евро, с която сума са погасени следите задължения: - 13 886,00 EUR - вноска за
главница просрочена на 06.04.2015 г.; - 13 886,00 EUR - вноска за главница просрочена на
05.05.2015 г.; - 13 886,00 EUR - вноска за главница просрочена на 05.06.2015 г.; - 8 342,00
EUR - вноска за главница просрочена на 06.07.2015 г. частично погасена; На 30.03.2017г. са
постъпили сума в размер на 140 778,42 евро и 1 790.20 лева, с които суми са погасени
следните задължения: - 1 670,20 лева - разноски; - 120,00 лева - разноски - 24 231,33 EUR -
погасяване на законна лихва; - 116 547,09 EUR – погасяване на главница.
В допълнително изготвената съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е
изследвало извършените в хода на принудително изпълнение по ЗОЗ разпределения от
депозитаря А. В. П., от ЧСИ Д. П.-Я. и от Р. Т. синдика по несъстоятелността на ЕООД „Д.
Къмпани“ и по т. д. № 1999/ 2016г. на СГС. Вещото лице посочило, че според
6
предоставените протоколи за разпределние и платежни нареждания ЧСИ Д. П.-Я. е
разпределила към Райфайзенбанк България, следните суми : - 2 719,20 лева- по протокол
заразпределяне от 18.12.2018 г .; - 147 191,80 лева - по протокол за разпределяна от
18.12.2018 г.; - 68 633,58 лева - по протокол за разпределяне от 07.03.2022 г. /след датата на
образуване на настоящото гр. дело 9460/2021г./; По отношение на депозитаря А. П., е
отразено, че от същата към „Райфайзенбанк България“ ЕАД са постъпили 460 521.02 лева.
Сочи се, че сумата е постъпила на 21.01.2014 г. по сметка с титуляр ЕООД „Д. Къмпани“.
Съгласно заключението от страна на Р. Т. - синдика по несъстоятелността на „Д. къмпани"
ЕООД и по т. д. № 1999/2016. Със сумите преведени от депозитаря А. П. към ищцовата
банка, като заложен кредитор всъщност са погасени задължения по четири кредита, както
следва: - По процесния Договор за банков кредит №1 от 16.07.2008 г. са погасени 84
407,42лв.; - По Договор от 27.11.2008г., обезпечаващ издаването на банкови гаранции –
сумата 59 633,77лв.; - По Договор за банков кредит от 16.08.2006 г. - сумата 47 146 лв.; - По
Договор за револвиращ банков кредит от 16.08.2006 г. – са погасени 269 333,32лв.
Погасените задължения по четирите банкови кредита със суми постъпили от депозитаря А.
В. П., от ЧСИ Д. П.-Я. и от Р. Т. - синдика по несъстоятелността на ЕООД „Д. Къмпани“ са
подробно отразени в Таблица № 7 в заключението на Допълнителната ССчЕ./л.610- л.611,
том 2 от делото/
При ката установената фактическа обстановка, въззивният съд намира
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК, във вр. чл. 430
ТЗ, чл. 79, ал.1, пр. първо ЗЗД, които текстове предоставят право да бъде установено по
съдебен ред с влязло в сила решение дължимостта на задължения по договор за банков
кредит, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.2
ГПК.
Искът е предявен в срок /чл.415, ал.1 ГПК/ и е допустим.
Въззиваемият е въвел довод, че първоинстанционния съд неправилно е приел
допустимост на иска като не е отчел наличието на предходно дело и влязло в сила решение
по отношение на вземането, предмет на исковата претенция. Въззивният съд намира това
възражение неоснователно. С решение по т.д.№8514/2016г. на СГС, ТО, 22 с-в, е уважен иск
за сумата от 200 000 евро, представляваща част от главницата по същия договор за кредит.
Върховният касационен съд с Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по т.д.№ 3/2016г. на
ОСГТК на ВКС е разяснил, че „за да се прекрати по-късно образуваното дело по частичен
иск, е необходимо двете дела да са изцяло идентични - да са между едни и същи страни, на
едно и също основание и за една и съща част от вземането, т. е. по-късно образуваното дело
да е за същата част от вземането, за която е предявен частичният иск по по-рано заведеното
висящо дело.“ По делото не се установява посочената обективна и субективна идентичност
между частичния иск, предмет на т.д.№ 8514/2016 г. на СГС, ТО, 22 с-в и частичния иск,
предмет на настоящото дело. Частичният иск предмет на т.д.№8514/2016г. на СГС, ТО, 22 с-
в, е предявен за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 544/ 2016 г. по описа на РС-Варна, ГО, 16 с-в - 200 000 евро, представляваща част
от изискуема главница в общ размер на 748 604,89 евро по договор за банков кредит от
16.07.2008 г. и анексите към него, ведно със законна лихва от 19.01.2016г. до изплащането,
издадена въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, съгласно извлечение от счетоводните
книги на „Райфайзен банк /България/” АД за рамера на дълга към 18.01.2016г. Частичният
иск предмет на настоящото дело е за установяване на вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 47631/2019 г. по описа на СРС, ГО, 171 с-в - сумата 250 000 евро,
част от изискума главница в общ размер на 582 057, 80 евро дължима по Договор за банков
кредит № 1 от 16.07.2008г. и анексите към него, ведно със законна лихва от 16.08.2019 г. до
изплащането, издадена въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК - извлечение от
счетоводните книги на банката, за размера на дълга към 29.07.2019 г. Видно от приложеното
по настоящото дело т.д № 8514/2016г. на СГС, ТО, 22 с-в, в изпълнение на указанията, дадени с
7
Определение от 28.07.2017 г. по т.д. № 8514/2016 г. на СГС, „Райфайзенбанк (България)" ЕАД с писмена
молба е уточнила, че претендираното вземане за част от изискуема главница в размер на 200 000 евро, се състои
от сбор от неплатени месечни вноски по главница, както следва:неплатена вноска по главница в размер на 13
886.00 евро, дължима и неплатена на датата на падеж 06.01.2014г., неплатена вноска по главница в размер на 13
886.00 евро, дължима и неплатена на датата на падеж 05.02.2014г., неплатена вноска по главница в размер на 13
886.00 евро, дължима и неплатена на датата на падеж 05.03.2014г. ; неплатена вноска по главница в размер на 13
886.00 евро, дължима и неплатена на датата на падеж 07.04.2014г.; неплатена вноска по главница в размер на 13
886.00 евро, дължима и неплатена на датата на падеж 07.05.2014г.; неплатена вноска по главница в размер на 13
886.00 евро, дължима и неплатена на датата на падеж 05.06.2014г.,неплатена вноска по главница в размер на 13
886.00 евро, дължима и неплатена на датата на падеж 07.07.2014г.,неплатена вноска по главница в размер на 13
886.00 евро, дължима и неплатена на датата на падеж 05.08.2014г.,неплатена вноска по главница в размер на 13
886.00 евро, дължима и неплатена на датата на падеж 05.09.2014г.,неплатена вноска по главница в размер на 13
886.00 евро, дължима и неплатена на датата на падеж 06.10.2014г.,неплатена вноска по главница в размер на 13
886.00 евро, дължима и неплатена на датата на падеж 05.11,2014г.,неплатена вноска по главница в размер на 13
886.00 евро, дължима и неплатена на датата на падеж 05.12.2014г.,неплатена вноска по главница в размер на 13
886.00 евро, дължима и неплатена на датата на падеж 05.01.2015г.,неплатена вноска по главница в размер на 13
886.00 евро, дължима и неплатена на датата на падеж 05.02.2015г.,част от неплатена вноска по главница в размер
на 5 596.00 евро, цялата в размер на 13 886.00 евро, дължима и неплатена на датата на падеж 05.03.2015 г. Във
връзка с така направеното от ищеца уточнение, видно от мотивите на влязлото в сила на 03.10.2018 г. Решение №
1526/18.07.2018г. по т.д. № 8514/2016г. на СГС, съдът е приел, че присъдената със заповедта за изпълнение по ч.
гр. д. № 544/2016г. на РС-Варна, ГО, 16 с-в главница от 200 000.00 евро е формирана като сбор от гореизброените
неплатени месечни погасителни вноски за главница, от които: 14 (четиринадесет) броя всяка в размер на 13
886.00 евро и 1 (една) вноска от 5596.00 евро, дължими за периода от 06.01.2014 г. до 05.03.2015 г. Следователно
предмет на двата иска са различни части от вземането за главница по Договор за банков
кредит № 1 от 16.07.2008г. и анексите към него, които са индивидуализирани, както в
заявленията на „Райфайзенбанк Бйлгария“ АД за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК, така и документа по чл.417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводните книги на
банката, за размера на дълга към две различни дати.
Неоснователно е възражението, че има неяснота относно различния размер на остатъка от цялата
изискуема главница по процесния кредит към различни дати - 748 604.89 евро към 19.01.2016 г. по т.д. №
8514/2016 г. на СГС и 582 057.80 евро към 16.08.2019 г. по настоящото гр. дело № 9460/2021 г., на СГС. В
мотивите на първото решение по т.д. № 8514/2016 г. на СГС, съдът е приел за доказан факта, че общият размер на
изискуемата и непогасена главница към 19.01.2016 г. /дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/ и към 19.08.2016г. /дата на подаване на исковата молба/ е 748 604.89 евро. В това решение, както и
по настоящото дело /констатации по неоспорените съдебно- счетоводни експертизи/ е прието и установено, че по
процесния кредит банката е извършила погашение по просрочена главница на дата 24.03.2017г. в размер на 50
000 евро, с която сума са погасени три просрочени месечни вноски за главница, всяка в размер на 13 886.00 евро,
неплатена на падежни дати 06.04.2015г., 05.05.2015г., 05.06.2015г., както и частично погасена в размер на 8 342.00
евро просрочена месечна вноска по главница, неплатена на падежна дата 06.07.2015 г. На дата 30.03.2017г. по
процесния кредит банката е извършила частично погашение от постъпления от индивидуално принудително
изпълнение по ГПК в размер на 116 547.09 евро по съдебна главница, присъдена в заповедното производство по
ч. гр. д. № 544/2016г. на PC-Варна, ГО, 16 с-в. С оглед погашенията по главница, извършени от банката по
процесния кредит, с частично погашения на главницата в общ размер на 166 547.09 евро /50 000 евро + 116
547.09 евро/ се получава намаляване на остатъка по изискуемата и непогасена главница от 748 604.89 евро на 582
057.80 евро. С оглед на това е невярно твърдението, че в размера на остатъчната изискуема и непогасена главница
в размер на 582 057.80 евро, посочена в извлечението от счетоводните книги към 29.07.2019г., въз основа на което
е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 47631/2019г. по описа на СРС, ГО, 171 с-в, се включвал и размера
на предходно присъдената частична главница от 200 000 евро, за която е издадена заповед за изпълнени по ч. гр.
д. № 544/2016г. на PC-Варна, ГО, 16 с-в. Както е посочено в извлечението от счетоводните книги към 29.07.2019
г., въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 47631/2019г. по описа на СРС, ГО, 171 с-в,
към 29.07.2019г. размерът на присъдената по ч. гр, д. № 544/2016г, на РС-Варна, ГО, 16 с-в главница е с остатък
от 83 452.91 евро, а не 200 000.00 евро, както първоначално е присъден по същото заповедно производство на РС-
Варна. Сборът от остатъка в размер на 83 452.91 евро по съдебна главница /от първоначални 200 000 евро/,
присъдена по ч. гр. д. № 544/2016г. на РС-Варна, ГО, 16 с-в, заедно с останалата изискуемата главница от 498
604.89 евро, за която банката към 16.08.2019 г. /дата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 47631/2019г. по
описа на СРС, ГО, 171 с-в/ не се е снабдила с изпълнителен лист, е в общ размер на 582 057.80 евро.
Въззивният съд по съществото на спора приема следното:
По делото се уста установяването на вземане на банката към кредитополучател за връщане на
главница по предоставен кредит.
Съгласно легалното определение в чл. 430, ал.1 от ТЗ с банковия договор
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. Договорът за кредит по своята правна
характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален.
8
По делото е установено /договор за кредит от 16.07.2008 г. и сключените 12
анекса/, че между ищеца и кредитополучателя „Д. Къмпани“ ЕООД е възникнало валидно
правоотношение по договор за банков кредит, по силата на което ищецът се е задължил да
предостави кредит, който кредитополучателят се е задължил да усвои и върне до 25.05.2018
г. С договора ответникът К. Д. е поел задължение като съдлъжник, който да отговаря
солидарно с кредитополучателя за изплащане на задълженията му, произтичащи от договора
за кредит в пълен размер /главница, лихви, комисионни и разноски - т. 8 от договора/.
Ответникът Д. е подписал и анекс Отговорността за връщането на предоставената в кредит
сума е както на самия кредитополучател, така и на неговия съдлъжник. Съгласно чл.101 от
ЗЗД първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни
длъжници. Съгласно чл. 122 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото
задължение от когото и да е от длъжниците. Тъй като съглашението между кредитора и
съдлъжника е акцесорно на основното, то е зависимо от него.
С влязло в сила Решение по т.д. № 8514/2016 г. на СГС, ТО, 22 с-в,
предявеният по реда на чл.422 ГПК частичен иск за установяване съществуване на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 544/2016 г. по описа на
РС-Варна, ГО, 16 с-в, а именно сумата: 200 000 евро, представляваща част от изискуема
главница в общ размер на 748 604.89 евро по договор за банков кредит от 16.07.2008 г. и
анексите към него е изцяло уважен.
Настоящото производство има за предмет останалата част от вземането.
По въпроса ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг
исков процес иск за разликата до заявения пълен размер на вземането, произтичащо от
същото право, Върховният касационен съд се е произнесъл с ТР 3/2016 от 22.04.2019 г., като
в т.2 от него е приел, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със
сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата
до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
В мотивите на тълкувателното решение по т.2 е разяснено, че при уважаване
на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които
правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието
му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите
правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска
за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на
иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за
съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно
материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това
частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем,
различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че
правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е
възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ
исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали
същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. Аргумент за
този извод е и обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение съдът се произнася
не само за размера на вземането, но и относно основанието /какво представлява и от какво
произтича присъденото вземане/, предвид изискването на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК в
решението да бъде посочено какво постановява съдът по съществото на спора, и с оглед
СПН на диспозитива съобразно постановките на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. №
1/2000 г., ОСГК, т. 18. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният
частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното
9
право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск
за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на
факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи
правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е
преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието
преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването
на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Правопогасяващите
възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е
допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е
погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите
възражения по отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е
възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. В този аспект, макар и с
предявяване на частичния иск за ответника-длъжник да възниква задължението по чл. 131
ГПК с отговора си на исковата молба да изчерпи защитните си възражения, не може да се
отрече възможността в новия исков процес за разликата до пълния размер на вземането, той
да разполага и с други защитни средства, нерелевирани при разглеждането на частичния иск.
Като изхожда от тези постановки, въззивният съд напълно споделя изводите на
първоинстанционния, че правоизключващите възражения на ответника, както и
възраженията за незаконосъобразно обявяване на предсрочна изискуемост по процесния
кредит в настоящото производство са изцяло преклудирани.
От заключението по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява факта на усвояване на сумата по кредита от кредитополучателя. Установява се и
дължимостта на главницата в размера, за който е издадена заповедта за изпълнение.
Установено е от заключението на ССчЕ, че изискуемата и непогасена главница Договора за
банков кредит №1 от 16.07.2008г. и анексите към него към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 16.08.2019 г. е в размер на 582 057.80
евро, формирана от следния сбор: 498 604.89 евро предсрочно изискуема главница, както и
83 452,91 евро остатък непогасена присъдена главница.
Възраженията за погасяване на част от процесната главница със суми
постъпили от принудително изпълнение са неоснователни, тъй като направени плащания в
хода на образувано принудително изпълнение не се вземат предвид от съда по реда на чл.
235, ал. 3 от ГПК. С т.9 от Тълкувателно решение № 4 /18.06.2014 г. по тълк. д.№ 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента
на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на
чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по
издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност. Предсрочната
изискуемост по процесния договор за кредит е настъпила на 19.11.2015 г. Приложима по
отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от
датата на предсрочната изискуемост. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК е подадено на 16.08.2019 г. и следователно към този момент срокът на давността
не е изтеекъл.
По изложените съображения въззивният съд намира предявения установителен
иск основателин и доказан. Решението на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено като законосъобазно и правилно постановено.
10
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, предвид изричната
претенция на въззиваемия за разноски в настоящото производство такива се следват в
размер на 300 лева юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, съдът
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4795/12.08.2024 г., постановено по гр.д.№
9460/2021 г. по описа на Софийски градски съд, I г.о., 7 състав.
ОСЪЖДА К. П. Д. ЕГН ********** да заплати на „Обединена българска
банка“ АД ЕИК ********* като универсален правоприемник на “Кей Би Си Банк
България“АД, сумата 300 лева на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК,
представляваща разноски направени пред Софийски апелативен съд
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11