№ 628
гр. Б., 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20231200500940 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
„Н. П.“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. “Ц.Ш.“ № 115Н, чрез адв. Б. Ю., против Решение № 557/10.08.2023г.,
постановено по гр.д. № 217/2022г. по описа на Районен съд - Б., в частите с
които предявеният иск е уважен, ответното дружество е осъдено да заплати
разноски в полза на ищеца и суми за държавна такса и възнаграждения за
вещи лица в полза на съда.
В жалбата се сочи, че решението е постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът се е произнесъл
извън предмета на спора. Ищецът твърдял, че в резултат на инцидента е
получил спондололистезис лумбалис, което заболяване не е установено. Сочи
се, че от доказателствата се установява, че ищецът качвайки се в микробуса е
политнал и паднал, но това не е било поради разлятото гориво. Твърди се, че
нараняванията на ищеца не са от процесното падане. Не са налице
предпоставките на чл. 49 ЗЗД, както и ищецът не е посочил кои нормативни
изисквания от страна на служителите не са изпълнени. Сочи се също така, че
жалбоподателят не стопаН.ва ответната бензиностанция и не е възложил
работа на работещите там. Възложителят на работата е друго юридическо
лице, а жалбоподателят е единствено собственик на обекта. Не се
установявало дали ищецът е разлял горивото и дали се е подхлъзнал на него.
При присъждане на обезщетението е нарушен принципът за справедливост,
посочен в чл. 52 ЗЗД.
1
Прави се искане за отмяна на обжалвания акт и отхвърляне на
предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на
въззиваемия. Сочи се, че е ирелевантно дали ищецът следва да посочи в
исковата си молба точният термин на получената травма. Отговорността по
чл. 49 ЗЗД е солидарна и ищецът избира срещу кого да насочи претенцията си
– в случая е избрал срещу собственика на бензиностанцията. Сочи се, че в
хода на делото се установяват всички предпоставки на чл. 49 ЗЗД, както и при
постановяване на решението не е нарушен чл. 52 ЗЗД.
Прави се искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Претендират се разноски.
Районен съд - Б. е сезиран с иск по чл. 49 ЗЗД. В исковата си молба
ищецът К. Й. С. сочи, че ответникът притежава бензиностанция Газпром,
разположена на главен път Е 79. Ищецът заредил гориво и след като платил,
връщайки се към управляваното от него МПС се подхлъзнал от разлято
гориво и паднал на земята. Изпитал силна болка в кръста и седалището.
Впоследствие му е поставена диагноза спондилолистезис лумбалис –
разместени прешлени в основата на гръбначния стълб. След инцидента
изпитвал много силни болки в гърба и краката, освен физически болки имал и
психически неудобства. Сочи, че отговорен за инцидента е собственикът на
бензиностанцията, тъй като негови служители не са извършили действия по
почистване и обезопасяване. С оглед на това е направено искане за
присъждане на обезщетение за причинените болки и страдания в размер на
15 000 лв.
Съдът е уважил частично иска, като е присъдил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 7000 лв., ведно със законната лихва, като за
разликата над посочената сума предявеният иск е отхвърлен.
Решението на първата инстанция се обжалва в частта, с която
предявеният иск е уважен, както и в частта за заплащане на разноски,
държавна такса и възнаграждение за вещото лице от страна на ответника.
Пред първата инстанция са ангажирани писмени и гласни
доказателства, назначени са една единична и една тройна съдебно –
медицински експертизи. Въз основа на същите въззивният съд намира
следното от фактическа и правна страна:
По делото не е спорно, че собственик на бензиностанцията, на която е
станал процесният инцидент, е ответното дружество „Н. П.“ ЕООД. Не е
спорно и това, че на посочените в исковата молба дата и място – на
28.10.2021г. на територията на Бензиностанция Газпром, намираща се на
Главен път Е 79 посока от гр. Б. - гр. С., ищецът е претърпял инцидент -
падане. Спорно е дали това е станало чрез подхлъзване в резултат на разлято
гориво или пострадалият сам e паднал, залитайки при качване в превозното
средство.
Относно механизма на причиняване на процесния инцидент са
ангажирани гласни доказателства. В качеството на свидетел е разпитан И.С.,
който е пътувал заедно с пострадалия. Свидетелят сочи, че на процесната дата
2
тръгнали за гр. Д.. Ищецът управлявал микробуса, а свидетелят се возил до
него. Отбили до бензиностанцията, К. сам заредил гориво. При качване в
превозното средство стъпил на степенката на микробуса, подхлъзнал се и
паднал по гръб. Под него имало разлято гориво, което било налично още при
идването им. След инцидента заедно със съпругата на ищеца се върнали до
бензиностанцията и установили, че е опесъчено.
Районният съд е извършил оглед на представения по делото видеозапис
/вж. протокол на лист 158 от делото/. Посочил е, че се вижда как ищецът,
връщайки се към микробуса, отключва вратата, като при качването с двата
крака от степенката в микробуса, залита и пада. Констатира, че пред
автомобила има петно от гориво.
Въз основа на сочените доказателства настоящата съдебна инстанция
прави извод, че ищецът се е подхлъзнал от разлятото гориво. Това, че е имало
разлято гориво около превозното средство и до колонката се установява както
от показанията на св. С., който сочи, че такова е имало още при идването им,
така и при огледа на видеозаписа. Действително се установи, че ищецът сам е
заредил, но няма данни именно той да е разлял горивото /то е било налично
при идването на процесното МПС/, поради което и възражението на
ответника за съпричиняване е неоснователно.
Това, че ищецът е паднал поради подхлъзване се установява от
показанията на св. С., който сочи, че ищецът се е подхлъзнал, качвайки се на
степенката на микробуса. Дали подхлъзването е станало на земята или при
качване на МПС е без значение, след като по безспорен начин се установява
разлято гориво и подхлъзването на пострадалото лице. Последното се
установява по косвен начин и от обстоятелството, че след инцидента
служители на ответната бензиностанция са предприели действия по
опесъчаване, за което сочат свидетелите С. и С.а.
Служителите, работещи на бензиностанцията, не са изпълнили
задълженията си да обезопасят обекта.
С Решение № 438/12.11.2012 г. на Общински съвет - Б. е приета
НАРЕДБА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ПОЖАРНАТА БЕЗОПАСНОСТ НА
ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА Б.. В чл. 22 е посочено, че свободната дворна
площ на обектите се поддържа чиста от горими отпадъци, суха растителност
и други растителни отпадъци. Не е спорно, че разлятото горивото е горим
отпадък и площта около бензиностанцията е следвало да се поддържа чиста,
тъй като възниква както опасност от пожар, така и от друг вид инциденти,
какъвто е именно процесният случай. Освен това всеки собственик на
търговски обект е длъжен да предприема действия по почистване и
обезопасяване на обектите, за да се предотвратяват инциденти както с
клиенти, така и с работещи на обекта лица. В този смисъл е и Наредба №
7/23.09.1999г. за минималните изисквания на здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване
– чл. 28, чл. 69 и чл. 71.
Несъстоятелно е оплакването във въззивната жалба за това, че след като
ищецът не е посочил кои нормативни изисквания не са изпълнени, то е
3
недоказана исковата претенция. Достатъчно е твърдяното в исковата молба, а
именно че служители на ответното дружество не са изпълнили задълженията
си по почистване и обезопасяване на територията на бензиностанцията.
Ищецът не е бил длъжен да знае и да сочи точно кои нормативни изисквания
не са изпълнени, а е достатъчно соченото бездействие.
Неоснователно е възражението за това, че дейността на служителите по
почистване и обезопасяване на бензиностанцията не е била възложена от
ответника. По делото не е спорно, че собственик на бензиностанция е именно
той. При зареждане с гориво на касовия бон също е посочен Н. П. ЕООД. В
писмения отговор и във въззивата жалба ответникът сочи, че макар и да е
собственик на бензиностанцията същата не е стопаН.вана от него. Не сочи
обаче кое е лицето, стопаН.ващо обекта и въз основа на какъв акт, за да може
да се установи дали бездействието е на служители на дружеството -
собственик или на друго юридическо лице. Доколкото това възражение е
сторено от ответника същият е следвало да ангажира доказателства в тази
насока. Ищецът не би могъл да разполага с информация какви са договорните
правоотношения на собственика на бензиностанцията с трети лица. Но дори и
да се приеме, че трето лице е стопаН.вало обекта отговорността на
собственика, която е обективна и безвиновна, не би могла да бъде изключена.
В този смисъл е Определение № 521/03.06.2020г., постановено по гр. дело №
1800/2018г. III Г.О на ВКС.
Относно причинените неимуществени вреди:
По делото се установява, че след падането екип на ЦСМП е закарал
пострадалия до лечебно заведение, направен му е преглед и е издаден лист за
преглед на пациент в СПО. Насочен е за консултация с ортопед и е посочено,
че не се налага оставане в болнично заведение. Поставена е диагноза
повърхностна травма на корем, долната част на гърба и таза с неуточнена
локация.
На 25.10.2021г. е издаден амбулаторен лист от д- р С. /ортопед/, в който
е посочена основна диагноза – спондилолистезис /увреждане на
междупрешеленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния
стълб/. Посочено е, че заболяването е констатирано чрез рентгенография.
В исковата молба ищецът сочи, че в резултат на падането си е
диагностициаран със заболяване – спондилолистезис лумбалис /разместени
прелени в областта на гръбначния стълб/. Ответникът оспорва соченото
обстоятелство, като твърди, че поставената диагноза от ортопеда не е вярна.
За установяване на точното травматично увреждане по делото са назначени
една основа и една тройна СМЕ. Вещото лице по единичната експертиза /С./
и двете вещи лица от тройната експертиза /П. и Й./ сочат категорично, че в
случая не се касае до диагноза спондилолистезис лумбалис, а е причинена
единствено контузия на ломбалната област. Тези си заключения дават на база
на това, че са направени скенери, вкл. с 3 D реконструкция, които са
изследвания с висока диагностична точност, за разлика от рентгеновата
снимка, направено от д-р С.. Направените скенери не сочат наличие на
заболяване спондилолистезис. Сочат, че този вид заболяване е необратимо, не
4
може да настъпи пълно възстановяване, може единствено да се извърши
стабилизация по оперативен път. Освен това, ако е диагностицирано такова
заболяване е следвало да се провежда лечение, а такова не е провеждано.
Заключават, че пълно възстановяване при ищеца е настъпило за около два
месеца.
Съдът кредитира изводите на вещите лица С., П. и Й., за това, че
причинената травма е контузия на ломбалната област, доколкото същите са
пълни, ясни, обосновани и не възникват съмнения в правилността им. Вещите
лица правят своите заключения въз основа на направените няколко скенера,
от които не се констатира наличие на соченото от ищеца увреждане на
гръбначните прешлени.
На противоположното мнение е единствено вещото лице С., който
сочи, че е налице леко степенна спондилолистезис. Съдът не кредитира
извода на вещото лице, доколкото същият е в противоречие с останалите
изводи на трите вещи лица, които дават заключенията си както на база
наличната медицинска документация, така и на лични прегледи и изследвания
на пострадалото лице.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба за това, че съдът
се е произнесъл извън предмета на делото, доколкото в исковата молба се
твърдяло, че в резултат на падане ищецът е получил спондилолистезис
лумбалис, а в действителното се установило, че е причинена само контузия.
Медицинските документи, с които е разполагал ищецът, сочат на наличие на
заболяване спондилолистезис лумбалис. Освен това обезщетение се
претендира за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от
падането на пострадалото лице, а какво точно увреждане е причинено е
въпрос на доказване.
По делото се установи, че вследствие на травматичното увреждане –
контузия на ломбалната област, пострадалият е бил в болничен за период от
66 дни. Според показанията на св. С.а /съпруга/ след инцидента съпругът й
рухнал психически, имал болки, нощем не могъл да спи, трудно ставал и
лягал. След падането не могъл да става, имал нужда от помощ. Първите три
месеца били най - трудни. Св. С. сочи, че след инцидента са се виждали с
ищеца, бил подтиснат, започнал да куца, трудно се изправял има моменти, в
които като се наведе се изправя трудно.
С оглед на изложеното по-горе може да се направи извод, че са налице
всички предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на
ответното дружество. Установи се, че е извършено деяние, неговата
противоправност, вреди, наличие на причинна връзка между вредите и
деянието, както и това, че тези вреди са причинени от лице, на което
отговорното по чл. 49 ЗЗД юридическо лице е възложило работата.
Районният съд е приел, че справедливото обезщетение следа да е в
размер на 7 000 лв. Настоящата съдебна инстанция споделя този извод.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът определя обезщетение по
справедливост. По делото се установява, че пострадалият е претърпял
контузия на ломбалната област, възстановяването е продължило около два
5
месеца, за период от 66 дни е бил в болничен, както и това че е търпял болки
при изправяне и навеждане, а в началото на възстановителния период е имал
нужда и от чужда помощ, за да става от леглото, да ходи до тоалетна и да
изпълнява елементарните си хигиенни навици. Не се установи болките да са
причинени от наличното му преди инцидента заболяване /хемофилия/, респ.
това заболяване да има отношение към получената травма. При тези данни
безспорно инцидентът е създал на пострадалия затруднения в обичайния му
начин на живот, дискомфорт и нужда от чужда помощ. Ето защо и
справедливото обезщетение следва да е в размер на 7000 лв.
С оглед на изложеното по-горе ще следва решението в обжалваните му
части да се потвърди.
Поради неоснователността на въззивната жалба ще следва
жалбоподателят да бъде осъден да заплати на адв. С. А. А. от АК Б.
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита в размер на 1000 лв.
(хиляда лева) на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 Закона за адвокатурата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 557/10.08.2023г., постановено по гр.д. №
217/2022г. по описа на Районен съд Б. в обжалваните му части.
ОСЪЖДА „Н. П.“ ЕООД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. С. 1784, бул. „Ц.Ш.“ 115Н, представлявано от А.М.,
управител, да заплати на адв. С. А. А. от АК Б. възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска защита в размер на 1000 лв. (хиляда лева) на осн. чл. 38,
ал. 1, т. 2 Закона за адвокатурата.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6