Решение по адм. дело №1587/2025 на Административен съд - Пловдив

Е. Г. М., [населено място], *** с пълномощник адв. Ст. П. обжалва отказ на С. К. АД да предостави информация за обработваните лични данни, ведно с копие от носителите на тези данни. Поискана е отмяна на отказа да бъде предоставена в цялост информация за обработваните лични данни, ведно с копие от носителите на тези лични данни. С молба от 09.09.2025г. /л.29, 30/ бе уточнено, че жалбата е с обхват – частта от акта, с която е отказано предоставяне на копия от сключени договори за кредит.

- В жалбата е посочено, че на 20.06.2025г. оспорващото лице е изпратило молба с препоръчано писмо с обратна разписка до С. К. АД, в която е заявено искане за предоставяне на копия от всички договори за паричен заем с дружеството, в периода от 20.06.2022г. до 20.05.2025г., на основание чл.15 и чл.20 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, в качеството му на субект, на когото се обработват лични данни. Искането е мотивирано със съдържащи се в договора за паричен заем лични данни, които се обработват на основание облигационното правоотношение вр. със сключения договор. Алтернативно е поискано в случай, че на основание чл.20 от Регламент /ЕС/ 2016/679 не може да се предостави тази информация, това да бъде сторено на основание чл.11 ал.1 т.12 от Закона за потребителския кредит – да бъдат предоставени копия на основание чл.11 ал.1 т.12 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Счита се, че съдържанието на отговора от изпълнителния директор на Стик -Кредит АД формира отказ да бъдат предоставени в цялост документите /договор за кредит/, съдържащи лични данни на жалбоподателя. В тази вр. се поддържа, че копие от договора за кредит касае лични данни по см. на чл.4 т.1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на ЕП и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /Общ регламент относно защитата на данните - ОРЗД/ с позоваване на Определение № 2713/2023г. по д. № 1745/2023г., ВАС. Посочено е, че СТИК-Кредит АД е администратор на лични данни по см. на чл.4 т.7 от ОРЗД и Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ не въвежда ограничение за достъпа до съд с оглед характеристиките на отказа за достъп по чл.15 от ОРЗД като административен акт по см. на чл.21 АПК – чл.39 ал.1 ЗЗЛД /Определение № 8522 от 05.10.2022г. по д. № 8398/2022г., ВАС/. Поддържа се, че молбата до Стик-Кредит АД има характер на заявление по см. на чл.37б ал.1 ЗЗЛД и съдържа реквизитите по чл.37в ЗЗЛД, като е подадена вр. с упражняване правата по чл.15 от Регламент 2016/679 и администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта, както предвижда чл.15 § 3 от регламента.

С молба от 29.09.2025г. адв. П. поддържа жалбата с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска защита и съдействие на близък, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата вр. с чл.9 ал.3 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа в размер на 1000лв. Приложени са списък на разноските – 10 лв. държавна такса и 1000лв. адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено на адв. П..

В писмено становище по същество на спора е заявено, че жалбоподателят е получил формуляр, съдържащ извлечена информация, но е отказан достъп до самите договори, въпреки, че безспорно съдържат лични данни. С арг. от чл.15 пар.1 и пар.3 от ОРЗД, чл.39 ал.1 ЗЗЛД, чл.11 ал.1 т.12 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и чл.8 пар.2 от Хартата на основните права на ЕС, се поддържа неправилно становище на Стик-Кредит, че е задължено да предостави само копие на данните, но не и на документите, съдържащи тези данни. Жалбоподателят се позовава на Определение № 2713/2023г. по д.№ 1745/2023г., ВАС, в което е прието, че самият договор, съдържащ лични данни, представлява „носител на данни“. Счита се, че формулярът не гарантира пълен достъп, тъй като представянето на таблица с данни не позволява на субекта да установи пълния контекст на обработката, правните основание и дали данните не са били използвани извън договорните отношения. Отказът е в пряко нарушение на чл.11 ал.1 т.12 ЗПК и препятства възможността на жалбоподателя да упражни контрол върху обработката на личните й данни, което е гарантирано от чл.8 от Хартата и чл.16 ДФЕС. По отношение твърденията в отговора по жалбата е посочено : Регламент 2016/679 не ограничава достъпа само до „извадка“; националната съдебна практика вече е приела, че договорите са носители на лични данни и подлежат на предоставяне; ЗПК задължава кредитора да предостави копие от договора на потребителя; отказът поставя жалбоподателя в неравностойно положение и лишава от защита правото на информация.

- Ответникът Стик-Кредит АД, представлявано от изпълнителния директор Ст. Т. с пълномощник юрисконсулт Р. П. оспорва жалбата като неоснователна. В отговор по жалбата са поддържа, че Стик-Кредит АД се е произнесло в изпълнение на задълженията си съгласно чл.15 и чл.20 от ОРЗД, като е изпратило изричен, пълен и мотивиран отговор по искането на Е. М. – предоставило е точна и разбираема реплика на обработваните от дружеството лични данни на лицето, посочило е основанието за обработване на личните данни, целите на обработката и срок на обработване на личните данни. По отношение непредставянето на копия от носителите на лични данни е заявено, че всички изискуеми документи – носители на лични данни, са предоставени на жалбоподателя при сключване на договора за кредит /договор, погасителен план, общи условия и др./, на посочена от лицето електронна поща, както и в потребителския й профил на сайта на дружеството. Спазена е вътрешната процедура, гарантираща пълна прозрачност и информираност на потребителя. Всички документи са получени от жалбоподателя – в противен случай не би било възможно получаването на кредитната сума. Искането за повторното им предоставяне не е правно основано, вкл. с ОРЗД – повторно предоставяне на договори за кредит на кредитополучателя, вкл. копие или оригинал не е задължение на кредитната институция съгласно законодателството на РБ. Това може ада бъде извършено на добра воля от страните и доскоро е било правено от дружеството, но преустановено поради зачестили злоупотреби. Обърнато е внимание на обстоятелството – дължима грижа за съхраняване на сключен договор, поради което насрещната страна не е длъжна да предоставя на другата страна документацията по облигационното отношение, освен ако това не е уговорено в договора, каквато уговорка в случая липсва. По отношение термина „предоставяне на копия от лични данни“ е цитирано Решение на СЕС от 4 май 2023г. по дело С-487/21 – т.1 от диспозитива – правото да се получи копие от личните данни, които са в процес на обработка, означава, че на субекта трябва да се предостави точна и разбираема реплика на тези данни, което предполага да получи копие от извлечения на документи или от цели документи или от извлечения от бази данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с регламента права, като е подчертано, че трябва да се съобразят правата и свободите на третите лица. Твърди се, че в случая на Е. М. са предоставени обработваните лични данни с писмен отговор, изпратен по имейл, като предоставянето на самите документи на хартия или в електронен вид не е било задължително, тъй като са изпратени личните данни в процес на обработка, а и тези данни вече са били достъпни за субекта при подписване на договора му с номер 1208370 от 19.11.2024г. Субектът към момента на искането от 23.06.2025г. е разполагал с тези данни и е могъл ефективно да упражни предоставените му с Регламента права. Посочено е, че съгласно чл.12 § 5 б.“б“ от Регламента – когато исканията на субекта са явно неоснователни или прекомерни, по-специално поради своята повторяемост, администраторът може да откаже предприемане на действия по искането. Счита се, че в случая искането в конкретната част законосъобразно е счетено за неоснователно и не е било уважено. Освен това искането в тази част е и прекомерно, поради това, че субектът е получил документите при подписване на договора, след което е получил и писмото от дружеството с личните данни. Последните се явяват транскрипция или реплика на личните данни, съдържащи се в създадените документи по см. на чл.21 от решение по дело С-487/21 на СЕС. Личните данни в случая са посочени с думи и цифри, вкл. достатъчно коректно като съдържание и в жалбата не се твърди да са некоректно посочени, от което следва, че са точна реплика. Твърди се, че не се дължи повторно предоставяне на документи въз основа на чл.15 и чл.20 от Регламент /ЕС/ 2016/679, което се подкрепя от СЕС и националните съдилища.

Изтъкнато е, че дружеството има задължение съгласно чл.15 т.3 от Регламент 2016/679 да предостави копия от лични данни, а не копие от документ, в който са използвани личните данни, каквато е и позицията на Комисията за защита на личните данни, като е цитиран текст от т.32 от Решение на СЕС по дело С-487/21 /“Ето защо член 15 от ОРЗД няма как да се тълкува в смисъл, че в параграф 3, първо изречение от него предвижда право, отделно от залегналото в параграф 1 от него. Както впрочем отбелязва Европейската комисия в писменото си становище, терминът „копие“ се отнася не до документа като такъв, а до личните данни, които той сдържа и които трябва да са пълни. Следователно копието трябва да сдържа всички лични данни, които са в процес на обработване.“.

1. Молбата е основана на чл.15 и чл.20 от Регламент 2016/679 /л.8; л.22/ и е поискано предоставяне на копия от всички договори за паричен заем, сключени между Е. М. и Стик-Кредит АД, в периода от 20.06.2022г. до 20.05.2025г. Молбата е от 20.06.2025г., а отговорът от 18.07.2025г., л.22 гръб. Жалбата е подадена на 24.07.2025г. - в 14 дневен срок, считано от получаване на отговора, съдържащ отказ по отношение на част от искането.

Съдържанието на молбата я квалифицира на заявление по см. на чл.37б ал.1 ЗЗЛД с реквизитите по чл.37в с.з. Същата е вр. с упражняване на правата по чл.15 от Регламент /ЕС/ 2016/679, при което администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта – чл.15 пар.3 от регламента.

Отговорът на Стик-Кредит АД е от изпълнителния директор на дружеството /л.9, 10/ и съдържа позоваване на чл.12 т.3 от Регламент 2016/679 – администраторът на лични данни има задължение да предостави копие от обработваните лични данни в срок от един месец след получаване на искането. Потвърдено е, че Стик-Кредит АД обработва лични данни на Е. М. вр. с отпуснат кредит, предоставен от разстояние. Във вр. с искането е посочено, че съгласно изискванията на чл.15 т.3 от Регламент 2016/679 - администраторът на лични данни има задължение да предостави копие от обработваните лични данни, а не да възпроизвежда копие от документи, от които са част обработваните лични данни. В изпълнение на посоченото задължение към отговора е приложен формуляр за предоставяне на информация по чл.15 от ОРЗД, който съдържа информация за личните данни на лицето, които се обработват от дружеството. Информацията от формуляра /л.24-27/ е изпратена и в табличен вид като прикачен файл към електронното писмо.

По отношение искането за предоставяне на копия от документи, искането е счетено за неоснователно и е отказано издаване на копия, доколкото дружеството има задължение само и единствено да представи копие от обработваните лични данни.

При описаните данни следва извод за допустимост на жалбата в оспорената конкретна част на административния акт, с която е отказано предоставяне на копия от сключени договори за кредит.

Спазен е срока по чл. 12 пар. 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679 - предвиден е специален срок за произнасяне - един месец от получаване на искането, който при необходимост може да бъде удължен с още два месеца, като се вземе предвид сложността и броя на исканията.

Към отговора са приложени : формуляр за предоставяне на информация по чл.15 от ОРЗД, съдържащ обработвани лични данни на жалбоподателя във вр. с договор за кредит № 1208370/19.11.2024г.; копие от личната карта на клиента; история на изпратените SMS съобщения на клиента; история на изпратените e-mail съобщения на клиента с прикачен файл – Общи условия от разстояние.

Отговорът представлява писмен документ, адресиран до жалбоподателя по електронен път и писмената форма е спазена, като обективираното изявление безспорно е достигнало до знанието на адресата – чл.3 ал.2 ЗЕДЕУУ /с позоваване и на Решение № 7162/2023г. по д. № 10809/2022г., ВАС/. Съобразено е изискването по чл. 12 пар. 1 ОРЗД в частта - информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително когато е целесъобразно, с електронни средства.

Предвид твърдението на процесуалния представител на ответника в отговор по жалбата, дружеството бе задължено да представи заверени копия от сключените договор за кредит с оспорващото лице с цел – осъществяване на проверка относно заявеното обстоятелство – отсъствие на договорка за предоставяне на копия от договорите – повторно, след сключването им. Договорът за кредит от 19.11.2024г. не бе представен, както и общите условия, поради становище /л.37/ в насока – с предоставяне копия на договори, съдържащи лични данни, би се удовлетворило искането на жалбоподателя преди съдът да се е произнесъл по същество на спора, което би се обезсмислил процеса.

2. Няма спор за качеството на Стик-Кредит АД - администратор на лични данни по смисъла на чл. 4 т. 7 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, а от събраните по делото доказателства е видно, че Е. М. е субект на данни, поради наличието на облигационно отношение между страните по делото. Лични данни на жалбоподателя са обработвани от дружеството.

В оспорената част актът представлява отказ на администратора на лични данни да предостави на субекта на данни копие на документи - договори, в които се съдържат негови лични данни. Отказът на администратора на лични данни да предостави информация по чл. 15 ОРЗД подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 39 ал. 1 ЗЗЛД.

Необходимо за разрешаване на спора е съобразяване с нормата на чл. 5 ОРЗД "Принципи, свързани с обработването на лични данни" и по-конкретно чл. 5 § 1 буква „б“ ОРЗД, според който личните данни са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели – „ограничение на целите“, който принцип изисква доказване на прозрачност с оглед буква „а“ от §1 чл.5 ОДЗД : „обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните („законосъобразност, добросъвестност и прозрачност“. В тази вр. - непредоставянето на копие от договора за потребителски кредит, чието сключване е основание за обработване на личните данни на субекта представлява нарушение на принципа за прозрачност в дейността на администратора на лични данни, която следва да осигурява и гарантира спазването на принципите на законосъобразност, добросъвестност, ограничение на целите, свеждане до минимум, точност, цялостност и поверителност. Отчита се, че съдържанието на правните норми гарантира на първо място спазване на общите принципи на нормативния акт и целите, които тяхното прилагане трябва да постигне, предвид което наименованието на Глава трета, Раздел 1 от ОРЗД е "Прозрачност и условия" при упражняване на правата на субекта на данните. Следователно принципът на прозрачност е основната гаранция за правата на субекта на данните и ОРЗД не поставя под съмнение, че правото на информация включва и целите на обработване на личните данни, като в тази вр. правото на достъп на субекта на данните е изяснено в чл. 15 ОРЗД - приоритетно в неговото съдържание са целите на обработването.

Съгласно член 15, пар. 1 ОРЗД всеки субект има право да поиска достъп до данните и информацията, отнасящи се до него. Субектът на данни има право да поиска от администратора на лични данни потвърждение дали администратора обработва негови лични данни и ако това е така - достъп до данни и информация в обема, посочен в цитираната разпоредба. В съответствие с разпоредбите член 12 пар.1 във връзка с член 15 от Регламент /ЕС/ 2016/679, администраторът на лични данни следва да предостави копие на документа, както и потвърждение дали се обработват негови лични данни.

Неоснователно ответникът поддържа, че заявителката разполага с копие на договора за кредит, поради което не е необходимо да го предоставя отново, тъй като правото да се получи копие от личните данни, които са в процес на обработка, означава, че на субекта трябва да се предостави точна и разбираема реплика на тези данни, което предполага да получи копие от извлечения на документи или от цели документи или от извлечения от бази данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с регламента права - т.1 от Решение на СЕС от 4 май 2023г. по дело С-487/21. Именно за целите на ефективно упражняване на предоставените с регламента права, субектът може да поиска копие от цели документи, като в случая се съобрази, че дори непредставеният по делото договор да съдържа клауза за непредставяне на копие от същия след сключването му /повторно/, това не променя задълженията и правата, предмет на ОРЗД.

От друга страна, отказът по отношение представяне на копие от договора не съдържа мотиви в насока – предоставянето на копие от договора би засегнало или засяга правата и свободите на трети лица, вкл. по какъв начин. Съобрази се, че при оспорване на отказ се разглежда приетото от административния орган фактическо основание, за разлика от оспорване на мълчалив отказ, при което в обхвата на проверката за законосъобразност са всички възможни предпоставки, относими към преценката за съответствието на искането с материалния закон. Преценката за законосъобразност на акта изисква да бъдат проверени възприетите от органа фактически основания, както и дали правните основания съответстват на фактическите. Не е допустимо фактическите съображения да бъдат допълвани при съдебното оспорване, поради което без основание представителя на ответника поддържа писмено, че с оглед Решение на СЕС от 4 май 2023г. по дело С-487/21 – т.1 от диспозитива, трябва да се съобразят правата и свободите на третите лица.

Неоснователно по посочените съображения е и позоваването на чл.12 § 5 б.“б“ от Регламента – когато исканията на субекта са явно неоснователни или прекомерни, по-специално поради своята повторяемост, администраторът може да откаже предприемане на действия по искането. В отказа отсъстват съображения за прекомерност на искането, повторяемост или явна неоснователност. След като отказът не съдържа мотиви за прилагане на чл.12 § 5 б.“б“ от Регламента, недопустимо е в писмен отговор по жалбата нормата да бъде изтъквана като приложена в случая.

Съдът не може да допълва фактически основания, непосочени в административен акт, тъй като на съдебна проверка за законосъобразност подлежат приетите от административния орган основания за издаване на акта. Принципът на Служебно начало – чл.9 АПК не означава в съдебното производство да бъдат проверявани факти от значение за случая, на които административният орган не се е позовал и не е проверил в хода на производството. В противен случай би се преодоляло задължението на административния орган по чл.35 АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата /посредством съдебното производство/, по отношение което дължимата проверка от съда се осъществява на установените от органа факти от значение за случая, а не с въвеждане на нови факти в процеса, каквито административния орган не е приел за установени, тъй като не е събрал доказателства за тях и респект. не ги е преценил.

Няма доказателства и за наличие на предпоставките за отказ от предоставяне от обхвата на чл. 37а ал. 1 ЗЗЛД - администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 - 22 от Регламент /ЕС/ 2016/679, както и да не изпълни задължението си по чл. 34 от Регламент /ЕС/ 2016/679, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението би създало риск за: националната сигурност; отбраната; обществения ред и сигурност; предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност; други важни цели от широк обществен интерес и по-специално важен икономически или финансов интерес, включително паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност; защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства; предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на нарушения на етичните кодекси при регулираните професии; защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица; изпълнението по гражданскоправни искове.

Необходимо е да бъде отбелязано, че предвид т. 34 от Решението на СЕС по дело № С-487/2021г. - за реализиране на правото на достъп, предвидено в член 15 ОРЗД не е необходимо да се предоставят копия на документите на лицето, а е достатъчно данните да са предоставени по начин, който трябва да позволи на субекта на данни да провери дали свързаните с него данни са точни и дали се обработвате законосъобразно, следва да се отчита, че за постигане на целите на член 15 във връзка с принципа на прозрачност, предвиден в член 12 параграф 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679, администраторът на данни следва да предостави на заявителката исканите копия от документи. Във връзка с целите, за които се иска предоставянето на копия, Съдът на ЕС с Решение от 26 октомври 2023г. по дело С-307/2022г. прие, че член 12, параграф 5 и член 15, параграфи 1 и 3 от ОРЗД трябва да се тълкуват в смисъл, че администраторът е длъжен да изпълни задължението за безплатно предоставяне на субекта на данни на първо копие от личните му данни, предмет на обработване, дори когато основанието на искането е цел, различна от посочените в съображение 63, първо изречение от този регламент. В реда на изложеното не се възприемат като основателни твърденията на ответника за злоупотреба с права, вкл. с аргумент от служебно известните Насоки / 2022г. относно правата на субектите на данни - според Раздел 6 т. 6. 2. от Насоки 01/2022г., администраторът на лични данни е длъжен да вземе предвид правата и свободите на другите лица, но съображенията и мерките в тази връзка не следва да представляват основание за отказ за предоставяне на цялата информация на съответния субект на данни.

По отношение твърдението за дължима грижа за съхранение на екземпляр от договора, в конкретиката на фактите няма повод за отклонение от разбирането, изразено в съдебната практика на ВАС - фактът дали субектът на данни съхранява или не своите копия от договорите за заем не е относим към задължението на администратора на личните данни съгласно Регламент /ЕС/ 2016/679 и ЗЗЛД да ги предостави, когато са надлежно поискани по реда на чл. 37б и чл. 37в ЗЗЛД /Решение № 7101 от 28.06.2023г. по адм. д. № 1825/2023г. на ВАС, V о.; Решение № 7173 от 26.06.2025г. на ВАС по адм. д. № 2067/2025г., V о.; др./. В тази вр. следва да бъде отбелязано, че Решението на СЕС от 4 май 2023г. по дело С-487/2021г. не обосновава извод за освобождаване на администратора на лични данни от ангажимента да предостави копие на сключените договори между страните. В съответствие с решението на СЕС - с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо администраторът на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно. За постигане на целите на член 15 във връзка с принципа на прозрачност, предвиден в член 12, параграф 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679, администраторът на данни следва да предостави на заявителя исканите копия от документи. В тази насока бе направено позоваване на Решение от 26 октомври 2023г. по дело С-307/2022 г. - член 12, параграф 5 и член 15, параграфи 1 и 3 от ОРЗД трябва да се тълкуват в смисъл, че администраторът е длъжен да изпълни задължението за безплатно предоставяне на субекта на данни на първо копие от личните му данни, предмет на обработване, дори когато основанието на искането е цел, различна от посочените в съображение 63, първо изречение от този регламент /Решение № 7501 от 8.07.2025г. на ВАС по адм. д. № 5074/2025г., V о.; Решение № 7180/26.06.2025г. по д. № 10796/2024г., ВАС; Решение № 8286/2025г. по д. № 4355/2025г., ВАС; и др./.

По изложените съображения следва извод за материална незаконосъобразност на оспорената част от акта /отказ/.

За разноските : Съгласно чл. 38 ал. 1 ЗАдв. адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица и на роднини, близки или на друг юрист. В тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по–нисък от предвидения в наредбата по чл. 36 ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. За да бъде уважено искането по чл. 38 ал. 2 ЗАдв. е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на страната размер на адвокатското възнаграждение : договор от 23.07.2025г., л. 7 – чл.38 ал.1 т.3 ЗАдв., съдържащ изявление, че предоставената правна помощ е договорена като безплатна при отсъствие на данни, които да го опровергават и отговорност на насрещната страна за разноски.

Не е направено възражение за размера на адвокатското възнаграждение – 1000лв. /л.40 – списък на разноските/. Съобразно Решение на СЕС по дело С-438/22г. – осъществената услуга по защита е качествена и цялостна. Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /чл.8 ал.3/. С Решение от 25 януари 2024г. по Дело C-438/22г. СЕС отрече невъзможността на съда да присъжда по-ниски възнаграждения, но конкретните факти и обстоятелства по делото не налагат извод за намаляване на договорения и заплатен адвокатски хонорар, размерът на който не е прекомерен.

Мотивиран с изложеното и на основание чл. 172 ал. 2 вр. с чл. 173 ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И :

Отменя отказ на С. К. АД, обективиран в писмо от 21.07.2025г. в частта, с която е отказано предоставяне на копие от сключен договор за кредит № 1208370/19.11.2024г. с Е. Г. М., [населено място], *** .

Връща преписката на С. К. АД, [населено място], ***, представлявано от изпълнителния директор Ст. Т., за предприеме на действия по искането на Е. Г. М., [населено място], [ЕГН], съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Определя 14 дневен срок за изпълнение на съдебното решение, считано от влизането му в сила.

Осъжда С. К. АД, [ЕИК], [населено място], ***, представлявано от изпълнителния директор Ст. Т. да заплати на Е. Г. М., [населено място], [ЕГН] сумата от 10 лв. - съдебни разноски.

Осъжда С. К. АД, [ЕИК], [населено място], ***, представлявано от изпълнителния директор Ст. Т. да заплати на адвокат С. Ж. П., вписан в Адвокатска колегия - [населено място], служебен адрес: [населено място], ***, сумата от 1 000лв. - възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.