МОТИВИ към
решението по Н.О.Х.Д. № 123 по описа на Луковитския районен съд за 2019 г.
Районна прокуратура гр.Луковит е внесла обвинителен акт, с който е
повдигнала обвинение на П.Н.З. ***, за това, че на 29.09.2017г., около 23.00
часа, пред сградата на Кметството в с. Торос, умишлено и по хулигански подбуди
причинил на Б.С.Б.,***, лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна
рана на лицето, охлузвания и кръвонасядания в областта на лицето и гърба,
довели до временно и неопасно разстройство на здравето, т.е. разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр.l-вo,
вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
В проведеното разпоредително заседание страните направиха искане за
разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура по глава двадесет и
осма от НПК „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание". Съдът след като констатира наличието на
основанията за това, насрочи и разгледа делото по реда на глава двадесет и осма
от НПК.
В съдебното
заседание Районна прокуратура гр.Луковит не изпраща представител.
Подсъдимият П.Н.З.,
редовно призован, не се явява.
Защитникът
адв. Р.М. не оспорва фактическата обстановка в обстоятелствената част на обвинителния
акт, счита, че са налице предпоставките за приложение на чл. 78а от НК за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия с налагане на
административно наказание и моли на подзащитния му да бъде наложено административно наказание глоба в
минимален размер.
Съдът, като
съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и съображенията на страните, намира следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият П.Н.З. е роден на *** ***,
български гражданин, българин, основно образование, неженен-съжителства на
съпружески начала, безработен, осъждан, ЕГН **********.
На 29.09.2017г.
вечерта св. Б.С.Б., заедно със св. Ш.Б.Щ.и св. Д.Ф.Б.,***, решили да отидат до
с. Торос, тъй като тогава бил ежегодния панаир на селото. След като
пристигнали, седнали на бирария, след това се разходили. Решили да отидат и до
дискотеката, която се намирала на центъра, в сградата на Кметството в с. Торос,
на първия етаж. Поседяли вътре в дискотеката, като на
св. Б.Б. му свършили цигарите. Той тръгнал към Боаза с автомобила си, за да си
купи, като го придружил до там св. Д.Б.. Около 23.00 часа, същата вечер, се
върнал отново в с. Торос, като паркирал МПС-то пред дискотеката. Там, отвън
пред заведението, св. Г.М.К.спорел с подс. П.Н.З.. Покрай тях минал св. Б.Б. и
разменил няколко реплики със св. К., попитал го дали има някакъв проблем, той
му отговорил отрицателно, след което продължил към входа на дискотеката. Св. Б.Б.
бил с гръб към тях, когато чул, как подс. З. заплашвал, че ще му избие зъбите.
Св. Б.Б. се обърнал към подсъдимия, тъй като не разбрал дали говори на него. В
този момент подс. З. ударил св. Б.Б. с юмрук в главата. Св. Б.Б. от удара
загубил равновесие и залитнал. Подс. З. го ударил още
веднъж с юмрук, след което св. Б. паднал на земята и обвиняемият продължил да
му нанася ритници по главата и тялото. Св. К. и св. Д.Б. се намесили и дръпнали
подс. З. от св. Б.. Подсъдимият З. започнал да псува св. Б.Б., буйствал, искал
да не му пречат и да оставят да продължава да му нанася удари. Св. Б.Б. имал
кръв по лицето, виело му се свят. Тъй като не бил в състояние да управлява
автомобила си, на шофьорското място се качил св. Ш.Щ.и откарал св. Б.Б. ***.
Последният бил прегледан там, раните му били промити. След прегледа св. Б.Б.
бил откаран от своите приятели в дома си, в с. Дерманци.
От
назначената и изготвена по делото съдебно-медицинска експертиза е видно, че на
св. Б.Б. в резултат на нанесения побой от подсъдимия З. били причинени
разкъсно-контузна рана на лицето, охлузвания и кръвонасядания в областта на
лицето и гърба, довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Изложената
фактическа обстановка съдът възприе от събраните
в хода на наказателното производство по проведеното досъдебно производство
писмени и гласни доказателства, преценени
по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК – от
показанията на пострадалия Б.С.Б., свидетелите С.Б.С., К.Г.Б., Ш.Б.Щ., Г.М.К., Ш.М.И.,
приложената медицинска документация, заключението на съдебно-медицинската
експертиза, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние и останалите писмени доказателства.
Показанията на посочените свидетели са логични,
последователни, непротиворечиви по същество помежду си, взаимно допълващи се и
се подкрепят от останалия доказателствен материал, поради което съдът ги
кредитира. Показанията на пострадалия Б.С.Б. кореспондират с приложената
медицинска документация и се подкрепят от заключението на съдебно-медицинската
експертиза.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
При така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда
фактическа обстановка, е налице престъпление по чл.131, ал. 1. т. 12, пр. 1-во вр.
чл. 130, ал. 1 от НК, осъществено от обективна и субективна страна от ПОДСЪДИМИЯ
П.Н.З., тъй като на
29.09.2017г., около 23.00 часа, пред сградата на Кметството в с. Торос,
умишлено и по хулигански подбуди причинил на Б.С.Б.,***, лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана на лицето, охлузвания и кръвонасядания в
областта на лицето и гърба, довели до временно и неопасно разстройство на
здравето, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
От субективна страна подсъдимият е осъществил деянието умишлено при пряк
умисъл. В настоящия случай подсъдимият е нанесъл удари в областта на главата и
тялото на пострадалия, знаейки, че извършва акт на физическа интервенция върху
телесната неприкосновеност на пострадалия, и че употребява сила, но независимо
от това, същият е извършил това си действие, добре съзнавайки, че ще последва
телесно увреждане, в това число и на такова от вида на действително
причиненото. Той е насочил всичките си усилия към осъществяването на акта,
съзнавайки обществено опасния характер на деянието си и желаейки настъпването
на негативния резултат.
Съдът
споделя извода на представителя на РП Луковит, че подсъдимият е извършил деянието
по хулигански подбуди с оглед мястото, времето и начина на извършване на
деянието – на публично място (на центъра на селото, пред много свидетели), подсъдимият
нанесъл побой на пострадалия, псувал го, като по този начин е демонстрирал явното си неуважение към
човешката личност и обществото, което е в пълен разрез с установените в
обществото морални норми на поведение, което и обуславя хулиганските подбуди.
По
изложените съображения съдът призна подсъдимият П.Н.З. за виновен в извършване
на престъплението по чл. 131,
ал. 1, т. 12,пр. 1-во вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
Видно от справката за съдимост, към датата на извършване на
деянието подсъдимият има наложено административно наказание „обществено
порицание“ по реда на чл. 78а, ал. 6 вр. ал. 1 от НК – с решение по НАХД №
424/2013 г. по описа на РС Тетевен, в сила от 10.12.2013 г. Видно от
приложената справка това наказание е изпълнено на 28.05.2014 г. и съдът като
съобрази ППВС № 7, т. 4, счете, че няма пречка подсъдимият повторно да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
тъй като към датата на деянието по обвинителния акт е изтекъл срокът по чл. 86,
ал.1, т. 3 от НК. Към датата на извършване на деянието подсъдимият не е осъждан
за престъпление от общ характер. След датата на
инкриминираното деяние 29.09.2017 г. са налице две осъждания – по НОХД №
158/2017 г. на РС Луковит, в сила от 26.10.2017 г. за престъпление по чл. 270,
ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т.4 НК, извършено 05.08.2016 г., за което му е наложено
наказание 4 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с
изпитателен срок от 1 година и по НОХД № 43-2019 г. на РС Пирдоп, в сила от
12.03.2019 г. за престъпление по чл. 197 т.3 вр. чл. 195, ал.1 т.3 вр. чл. 194
ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 НК, извършено на 18.01.2014 г., за което му е наложено
наказание три месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от една година на осн. чл. 69 ал.1 НК. Действително престъплението по
настоящия обвинителен акт се явява извършено в реална съвкупност с
престъпленията по двете последващи присъди, но съгласно общите правила в НК
съдебното минало на дееца следва да се преценява към момента на извършване на
деянието – 29.09.2017 г. и към тази дата подсъдимият З. е неосъждан.
Постановените осъдителни присъди, влезли в сила след извършване на деянието,
следва да се преценяват като характеристични данни за личността на дееца. Поради изложеното съдът счита, че в случая не
е налице забраната по чл. 78а, ал.7 от НК за прилагане разпоредбите на чл. 78а,
ал.1-6 НК при множество престъпления.
Налице
са и останалите две кумулативни предпоставки за приложението на чл. 78а, ал.1
от НК – престъплението по чл. 131, ал.1, т.12 вр. чл. 130, ал.1 от НК е
умишлено престъпление и за него се предвижда наказание лишаване от свобода до 3
години; от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, които да
подлежат на възстановяване т.е. налице са и трите предпоставки за приложението
на чл. 78а НК.
По изложените съображения съдът на основание чл. 78а, ал. 1 от НК
освободи подсъдимия З. от наказателна отговорност за извършеното
престъпление. Нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК предвижда административно
наказание „глоба” от хиляда до пет хиляди лева. Съдът взе предвид като отегчаващи
отговорността обстоятелства лошите характеристични данни на подсъдимия, последвалите
след датата на деянието осъдителни присъди и определи административното
наказание глоба в размер на 1500 лева.
Така определеното административно наказание съдът намира, че е необходимо,
достатъчно и справедливо за постигане целите на наказанието и преди всичко с
оглед поправянето и превъзпитанието на обвиняемия, както и за постигане на
генералната превенция.
В хода на досъдебното производство са направени разноски за
изготвяне на медицинска експертиза в размер на 63,48 лева, които с оглед
признаване на подсъдимия за виновен,
на осн. чл.189, ал.3 НПК бяха възложени в негова тежест.
По изложените съображения съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: