О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
06.07.2017 г.
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, наказателна колегия,
На шести юли две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ
ГЕОРГИЕВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:Д.Д.
Т.Ж.
секретар П.К.
прокурор Румяна Славова
като разгледа докладваното от съдията
Петя Георгиева частно наказателно
дело №617 по описа за 2017 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предложение на Окръжна
прокуратура-Бургас , с правно основание чл. 306, ал. 1,
т. 1 НПК, като се предлага да се извърши групиране на наложените
на осъдения Д.М.В. с отделни присъди наказания , с определяне на общо наказание в размер на
най-тежкото от 3 години и 4 месеца лишаване от свобода , между тези по НОХД № 1007/2012 г. на РС-
Сливен; НОХД № 1116/2012 г. на РС -Сливен; НОХД № 1677/2012 г. РС -Шумен; НОХД
№ 92/2013 г. на РС- Шумен; НОХД № 2310/2013 г. РС- Варна; НОХД № 364/2013 г. на
РС -Стара Загора; НОХД № 320/2013 г. на РС- Сливен; НОХД № 361/2013 г. на РС -Сливен;
НОХД № 606/2012 г. на РС –Провадия и НОХД№1125/2016г. на БОС, което да бъде
увеличено на основание чл.24 НК с три месеца и така наложеното общо наказание да
е изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл.25, ал.2 НК да се приспадне изтърпяната част от това
общо наказание лишаването от свобода по включените в съвкупността дела .
В съдебно заседание предложението се поддържа от прокурора. Излагат се
доводи за възможен втори вариант на групиране, който обаче не би се оказал
по-благоприятен за осъдения. Нови
доказателства не се сочат.
Осъденият Д.В. заявява, че желае
да му се определи общо наказание между тези наложени му с изброените в
предложението на прокуратурата дела, в размер на най-тежкото и то да бъде
увеличено с не повече от 3 месеца лишаване от свобода .
Съдът, след като се запозна с предложението и доказателствата към него ,
както и служебно изисканите от съда и
доводите наведени от страните, намери за установено следното:
Д.М.В. е бил признат за виновен в извършването на 17 престъпления , 11
от които против собствеността, едно против половата неприкосновеност на
личността, две против кредиторите, едно против транспорта, против данъчната
система, както и едно против реда на управлението в страната.
Наложените му за първите 6 от извършените престъпления наказания са
изтърпени , четири от тях поотделно, а петото и шестото след групиране помежду
им. По три от тези дела на осъдения са налагани наказания лишаване от свобода, търпени
ефективно, последното от които на 26.06.05г.
Следващите 10 деяния посочени от прокурора , са извършени в интервала от
време от 16.01.12г. до 14.05.12г..
Поради това и въпросът за групиране на наказанията му по първите 6
дела–НОХД№156/83г. на КРС, НОХД№26/94г. на КРС, НОХД№72/00г. на КРС,
НОХД№790/05г. на БРС , НОХД№13/04г. на АРС и НОХД№292/07г. на БРС не подлежи на
обсъждане в настоящото производство .
След влизане в сила на 17.07.15г. на предпоследната от присъдите по тях –тази
по НОХД№606/12г. на РС-Провадия и преди преди влизане в сила на присъдата по
последната от тях- тази по НОХД№1125/16г. на БОС, осъденият В. е извършил на
23.10.15г. единадесето по ред престъпление, този път по чл.281, ал.2, т.5, вр.
ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК от НК, за което е наказан с определение за
одобряване на споразумение по НОХД№1993/16г.
на БРС на 7 месеца лишаване от
свобода и глоба от 3000лв.
На преценка от настоящият съдебен състав следователно остава въпроса за
основателността на направеното от прокурора предложение за групиране на
останалите 11 наказания наложени на Д.В. с отделни актове на съда, както
следва:
1. С
определение от 24.07.2012г. по НОХД № 1007/2012г., на Районен съд Сливен за
одобряване на споразумение за решаване на делото, за извършена на 14.05.2012г. кражба при условията на опасен рецидив и
продължавано престъпление -престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. Чл.195, ал.1,
т.3, т.4, предл. първо и второ, т.5, вр. чл.29, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр.
чл.55, ал.1, т.1 от НК е наказан на лишаване от свобода за срок от една година
и десет месеца лишаване от свобода, при строг режим .
2. С
определение от 22.10.2012г. по НОХД №
1116/2012г, по описа на Районен съд Сливен, за одобряване на споразумение за
решаване на делото, за извършена на 13.05.2012г кражба при условията на опасен рецидив и
продължавано престъпление -престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1,
т.з, т.4 /предл.1 и 2/ и т.5, вр. чл.26, ал.1 от НК, е наказан на една година и шест месеца лишаване
от свобода при строг режим.
3.С влязла
в сила на 19.12.2012г присъда № 140/04.12.2012г. по НОХД № 1677/2012г., на
Районен съд Шумен, за извършено на 29.03.2012г. престъпление по чл.196, ал.1,
т.2, вр. чл.195, ал.1, т.з, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, НК му е наложено наказание
в размер на две години лишаване от свобода и извършено на същата дата деяние по
чл. 216, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.58а от НК - осем месеца лишаване от
свобода. С присъдата и на основание чл.23 от НК е определено общо наказание,
между така наложените му до размера на по-тежкото от тях, а именно две години
лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване.
4. С
присъда № 26/26.02.2013г. по НОХД № 92/2013 г. по описа на Районен съд Шумен, в
сила от 13.03.2013г е осъден за извършено
в периода 07/08.05.2012г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал.1, т.4, пр.1 и 2, вр. чл.194, ал.1 НК, за което му е наложено наказание от
две години лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
5. С
присъда № 230/10.06.2013г. по НОХД №
2310/2013г. по описа на Районен съд
Варна, в сила от 26.06.2013г , за извършено на 10 -11.05.2012г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал.1, т.з, 4, пр.1 и 2, т.5, вр. чл.194, ал.1 НК е осъден на две години
лишаване от свобода, при строг режим.
6. С
присъда № 93/27.05.2013г. по НОХД №
364/2013г. по описа на Районен съд Стара Загора, в сила от 11.10.2013г. е
осъден за извършени в периода 07.04.2012г. - 03.05.2012г. престъпления по
чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.з, 4 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б."а", вр. чл.26, ал.1 от НК, на три години лишаване от свобода, при строг
режим.
7. С
Присъда № 33/05.02.2014г. по НОХД № 320/2013 г.
по описа на Районен съд Сливен, в сила от 19.06.2014г. е осъден за
извършени в периода 11.04.2012г. - 03.05.2012г. престъпления по чл. 196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.1 и 2, т.5, вр. чл.26, ал.1 от НК на 2 години
лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
8. С Присъда № 156/12.06.2014г по НОХД № 361/2013г. по
описа на Районен съд Сливен, в сила от 30.06.2014г. е осъден за деяние
извършено в периода 01.04.2012г.-30.04.2012г. в условията на продължавано
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.з, т.4, пр.1 и 2, т.5,
вр. чл.26, вр. чл.54 от НК.Наложено му е наказание в размер на три години
лишаване от свобода, при строг режим.
9. С
Присъда № 89/15.10.2014г по НОХД № 606/2012г. по описа на Районен съд Провадия,
влязла в законна сила на 17.07.2015г е осъден за извършено на 08.05.2012г. престъпление по
чл.196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3, т.4, пр.1 и пр.2, т.5, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."а" от НК на 3 години лишаване от свобода,
при първоначален строг режим.
10. С Присъда №
221/21.12.2016 г. по НОХД № 1125/2016 г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас ,
изменена с решение № 49/18.04.2017 г. по ВНОХД № 25/2017 г. на Апелативен съд
Бургас, влязла в законна сила на 26.05.2017 г. за престъпление извършено в
периода от 16.01.2012 г. – 14.02.2012 г. по чл. 255, ал. 3 вр. чл. 1, т. 2, т.
6 и т. 7 НК му е наложено лишаване от
свобода за срок от 3 години и 4 месеца лишаване от свобода, което следва да изтърпи
при първоначален строг режим.
11. С присъда по НОХД№1993/16г.
на БРС , в сила от 17.06.2016г.,
за извършено на 23.10.15г. престъпление по чл.281 от НК Валиков е осъден на 7
месеца лишаване от свобода и глоба от 3000лв.
По отношение на изброените 11
наказания по цитираните наказателни от общ характер дела са възможни два варианта
за групиране, а именно:
Първи вариант с формиране на
две съвкупности-първата включваща наказанията по НОХД№1007/12г. и 1116/12г. на СлРС, НОХД№1677/12г. и НОХД№92/13г. на
РС-Шумен, НОХД№2310/13г. на РС-Варна, НОХД№364/13г. на РС-Стара Загора,
НОХД№320/13г. и 361/13г. на СлРС и НОХД№606/12г. на РС-Провадия с определяне на
общо наказание в размер на най-тежкото от 3 години; и втората-наказанията по
НОХД№1125/16г. по описа на БОС и НОХД№1993/16г. на БРС с определяне на общо
най-тежко наказание от 3 години и 4 месеца лишаване от свобода.
Втори вариант- образуване на
съвкупност от наказанията по НОХД№1007/12г. и 1116/12г. на СлРС, НОХД№1677/12г. и НОХД№92/13г. на
РС-Шумен, НОХД№2310/13г. на РС-Варна, НОХД№364/13г. на РС-Стара Загора,
НОХД№320/13г. и 361/13г. на СлРС и НОХД№606/12г. на РС-Провадия и НОХД№1125/16г.
по описа на БОС, с определяне на общо наказание от 3 години и 4 месеца лишаване
от свобода и отделно изтърпяване на
наказанието по НОХД№1993/16г. на БРС -7 месеца лишаване от свобода и глоба от
3000лв.
Видно е, че по-благоприятен за дееца с оглед размер на наказанията е вторият, а именно
предлагания от прокурора вариант.
По отношение на наказанията
включени в съвкупността са налице материалноправните предпоставки за
кумулиране, тъй като всяко от деянията е извършено преди да е имало влязъл в сила на акт на съда по което и да е от останалите.
Извън образуваната
съвкупност следва да остане наказанието наложено с определение от
17.06.16г. за одобряване на споразумение
за решаване на делото, по НОХД№1993/16г. на БРС, за извършено на 23.10.15г.
престъпление по чл.281, ал.2, т.5, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което му
е наложено наказание от 7 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на
3000лв., тъй като същото е извършено след влизане в сила на 17.07.15г. на присъда
по НОХД№606/12г. на РС-Провадия , с която В. е бил осъден на 3 години лишаване
от свобода за престъпление по чл.196 от НК.
Безспорно така извършеното
групиране на наказанията благоприятства положението на осъдения, тъй като след
приспадането на изтърпяната част от наказанията включени в съответната
съвкупност същия би изтърпял по-кратък като цяло срок на наказание лишаване от
свобода.
Наред с това обаче, съдът съобрази и следното:
Преценката дали да се приложи разпоредбата на чл.24 от НК се прави въз
основа на цялостната престъпна дейност на дееца, на обществената опасност на
извършените престъпления, на продължителността на периода на осъществяването им
и подбудите и мотивите на дееца .
В съвкупността са включени множество
престъпни деяния-9 против собствеността /кражби при условията на опасен рецидив
, първото от които извършено 11 месеца след изтърпяване на наказание лишаване
от свобода по предходно осъждане/ и едно против данъчната система, значителен е
и размерът на укритите и неплатени данъчни задължения-30522.64лв. Обществената
опасност поради това на съвкупността от деянията , чиито наказания подлежат на
групиране , се явява значително по-висока от тези на всяко от тях разгледани
поотделно.
Наред с това, установява се също, че за непродължителен период от време
/1 година/ са извършени голям брой престъпни
деяния, които включват вече освен
кражби, но и ощетяване на фиска посредством ползване на фактури с
невярно съдържание и подаване на неверни
справки-декларации пред органите по приходите, с което е избегнато плащането на
данъчни задължения в немалък размер, което показва трайност в нагласите и поведението на
дееца , разширяване обхвата на престъпната дейност водеща до засягане вече и на
други значими обществени отношения , имащи пряко значение за устоите на
страната, а именно отнасящи се до събиране на дължимите данъци от осъществена търговска
дейност. Налаганите му наказания не са ниски, въпреки определянето им от
решаващия съд при приложението на чл.55 от НК, както следва: три от тях на по 3
години, едно на 3 години и 4 месеца , четири от тях на 2 години, едно на 1
година и 10 месеца и едно на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. Всичко
това от своя страна обуславя извода и за по –висока степен на обществена
опасност и на В., който е личност с утвърдени престъпни навици и с трикратния
престой в местата за лишаване от свобода не е бил постигнат търсения превъзпитателен
и поправителен ефект на наказанието. Нещо
повече, дори с извършването на последното деяние от изследваната съвкупност, В.
не е преустановил устойчивата линия на запретена от забранена от закона под
страх от наказание дейност , като е осъществил ново престъпление с користна цел,
а именно противозаконно подпомагане на 36 чужди граждани да пребивават на
територията на страната.
Поради това и съдът намира, че поправянето и превъзпитанието на осъдения не
биха могли да бъдат постигнати с изтърпяването на едно само от наложените
наказания включени в съвкупността, а именно от 3 години и 4 месеца лишаване от
свобода , макар и явяващо се с най-голям размер измежду всички тях, а същото
следва да бъде увеличено с 1 година , с което размерът на общото увеличено
наказание не би надминал сбора от отделните наказания, нито максималният
предвиден за съответния вид наказание.
По тези съображения съдът намира,
че така определеното общо наказание в размер на най-тежкото между групираните
следва да се увеличи на основание чл.24 от НК от 3 години и 4 месеца на 4
години и 4 месеца. С налагането на наказание в този размер , съдът счита, че
биха се постигнали целите залегнали в чл.36 от НК, а именно да се отнеме
възможността на дееца да извършва нови престъпления и наред с това да се
поправи и превъзпита, като формира нагласи , мислене и поведение съобразено с
реда и законите в страна.
Съобразявайки обстоятелството, че всички извършени престъпления са
умишлени по смисъла на закона и от последното предхождащо ги изтърпяване на
наказание лишаване от свобода не е изтекъл срок по-голям от 5 години, намира,
че в съответствие с разпоредбата на чл.57, ал.1 т.2, б.“б“ от ЗИНЗС същото следва
да се изтърпи при първоначален строг режим .
На основание чл.25, ал.2 от НК,
от определеното за изтърпяване увеличено общо най-тежко наказание лишаване от свобода
следва да се приспадне изтърпяната част от него, по включените в съвкупността .
На основание чл.59, ал.1 от НК да се приспадне и времето , в което е бил
задържан под стража по НОХД№1007/12г. от 14.05.12г. до 24.07.12г.
На отделно изтърпяване
подлежи наказанието от 7 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3000лв
, наложено му с определение от 17.06.16г.
за одобряване на споразумение за решаване на делото, по НОХД№1993/16г.
на БРС, за извършено на 23.10.15г. престъпление по чл.281, ал.2, т.5, вр. ал.1,
вр. чл.20, ал.2 от НК.
Съдът не даде вяра на твърденията на осъдения, че въпреки многобройните
му осъждания, четирикратния престой в затвора за изтърпяване на наказания
лишаване от свобода, последното от които изтърпяно на 19.08.16г. и липсата на
данни за изплащане дори част от установеното му данъчно задължение , у него е
настъпила такава коренна промяна/ своеобразен вътрешен катарзис/, в резултат на
което просветление в продължение на около 1 година / от освобождавеното от
затвора на 19.08.16г./ води осъзнат начин на живот , съобразен с изискванията
на закона и това положение е толкова
категорично и трайно, поради което да доведе до обоснования извод , че
поправителния и превъзпитателен ефект от наказанията му , вече е постигнат.
Подобен категоричен извод, при описаните по-горе факти и обстоятелства не може
да бъде споделен.
При извършване на преценката направена по-горе, съдът намира, че не
следва да обсъжда твърденията на осъдения за започване на работа в чужбина и
влошено здравословно състояние, поради неангажиране на каквито и да е
доказателства в подкрепа на същите.
Предвид изложеното и на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на Д.М.В. ЕГН **********, български гражданин, едно
общо наказание по НОХД № 1007/2012 г. на РС- Сливен, НОХД № 1116/2012 г. на РС -Сливен,
НОХД № 1677/2012 г. РС- Шумен, НОХД № 92/2013 г. на РС- Шумен, НОХД № 2310/2013
г. РС- Варна, НОХД № 364/2013 г. на РС- Стара Загора, НОХД № 320/2013 г. на РС-
Сливен, НОХД № 361/2013 г. на РС -Сливен
и НОХД № 606/2012 г. на РС- Провадия и НОХД№1125/2016г. на БОС, като налага
най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА .
УВЕЛИЧАВА на основание чл.24 от НК срока на наложеното на осъдения Д.М.В. с посочена по-горе самоличност, общо най-тежко
наказание лишаване от свобода от три години и четири месеца на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. чл.57, ал.1 т.2, б.“б“ от ЗИНЗС
първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на така определеното и увеличено общо най-тежко наказание от четири
години и четири месеца лишаване от
свобода .
ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.1 от НК от определеното общо най-тежко
и увеличено наказание и увеличено общо най-тежко наказание времето от 14.05.12г.
до 24.07.12г, през
което осъденият Д.В. е бил задържан под стража по НОХД№1007/2012г. по описа на
РС-Провадия.
ПРИСПАДА на основание чл.25, ал.2 от НК
от общоопределеното и увеличено наказание четири години и четири месеца лишаване
от свобода, времето в което
осъдения е търпял наказание лишаване от свобода по коя да е от присъдите и
определенията на съда, включени в групата.
Определението подлежи на протест и жалба в 15-дневен срок, пред
Апелативен съд-Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.