РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Бургас, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Д.
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20222000500254 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 254/2022г. по описа на Апелативен съд
- Бургас е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД,
чрез пълномощника адв.Я., против решение № 260028/16.03.2022г. по т.дело
№ 42/2018г. по описа на Бургаския окръжен съд. Иска се отмяната му като
неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че съгласно поясненията на
вещото лице, то е извършило назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза въз основа на експертиза, извършена по друго висящо между
страните дело. Възраженията на банката досежно експертизата неоснователно
не са приети от съда и неоснователно е оставено без уважение искането и за
изготвяне на експертиза въз основа на първичните счетоводни документи.
Вследствие цитираното нарушение на съдопроизводствените правила,според
жалбоподателя, съдът е достигнал до неправилния извод, че исковата сума е
формирана по нищожна клауза от договора – добавяне на премия. Страната се
е домогвала да установи, че сумата представлява договорена възнаградителна
лихва, съставена от тримесечния SOFIBOR и надбавка. Решението се атакува
като незаконосъобразно и в частта, с която е уважен искът на Р. М. Б. с правно
основание чл.55, ал.1 ЗЗД, поради липса на доказателства сумата от 28 214,50
лв. да е заплатена със средства, представляващи съпружеска имуществена
общност.
В отговор на въззивната жалба, подаден от Р. М. Б. и И. Б. Б., чрез
1
техния пълномощник адв.С., се иска оставянето и без уважение като
неоснователна. Считат твърденията за допуснати процесуални нарушения за
неоснователни.Изтъква се, че въззивникът е оспорил допуснатата експертиза,
но направените от него искания за допускане на ново заключение по
първичните документи, представени от страните, е неоснователно и
недопустимо, тъй като е преклудирано, а сочените документи не са
представени по делото. Представените от ищците доказателства не са
оспорени от ответната страна и не е оспорена достоверността на данните от
Приложение 1 от заключението, представляващо извлечение от банката за
движението по кредита. Оспорва се направеното искане за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза във въззивното производство с доводи, че е
недопустимо въззивникът да посочва материалите, въз основа на които да се
изготви експертизата, които са налични само за едната страна в
производството. Възразява се също, че поставеният в жалбата въпрос относно
прилагането на разпоредбите на чл.195, ал.1 ГПК и на чл.197, ал.1 ГПК е
намерил разрешение в решение № 41/26.02.2019г. по гр.дело № 2525/2018г.
на ВКС. Считат жалбата за неоснователна и в частта, касаеща иска с правно
основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Плащането на сумата от страна на Р. Б. е оспорено
от ответника в първоинстанционното производство. В договора за кредит е
вписано, че сумата е предоставена за лично и семейно ползване, а
погасяването и ще бъде извършвано от И. Б. по конкретна банкова сметка, а
вместо това вещото лице е установило, че плащанията са извършвани в брой,
на каса. Въпросът за активната процесуална легитимация на ищците е
разрешен с влязлото в сила решение по гр.дело № 3719/2019г. по описа на
СГС, недопуснато до касационно обжалване с определение №
60352/15.06.2021г. по т.дело № 1916/2020г. на ВКС. Цитира решение №
126/31.01.2010г. по гр.дело №352/2019г. по описа на Второ т.о на ВКС. Сочи
се, че оплакванията за необоснованост на решението са неконкретизирани и
бланкетни.
Бургаският апелативен съд, при проверка на жалбата по реда на чл.267
ГПК, е констатирал, че е редовна и допустима и следва да бъде разгледана.
Направеното в нея искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза е
уважено, тъй като заключението, изслушано в предходната инстанция създава
двусмисленост по отношение на размера на надвзетата сума, която следва да
бъде отстранена за правилното решаване на делото. Искането е уважено и
поради това, че своевременно е оспорено пред първата инстанция, но е
останало неразгледано на основата на съображенията, по които е поставено.
Въззивният съд, в рамките на заявените в жалбата оплаквания и въз
основа на собствен анализ на събраните по делото в двете инстанции
доказателства, приема следното:
С обжалваното решение окръжният съд е осъдил ”Уникредит Булбанк”
АД, да заплати на въззивемите сумата от 28 214,50 (двадесет и осем хиляди
двеста и четиринадесет лв. петдесет ст.) като получена при първоначална
липса на основание през периода от 7 август 2013г. до 16 юни 2017г., ведно
2
със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
За да приеме решението си съдът най-общо се е позовал на
обвързващата сила на решение на СГС по водено между страните дело за друг
период от действие на договора за ипотечен кредит, по отношение на
обявените за нищожни клаузи от договора и Общите условия и прието по
делото експертно заключение, определящо като надвзета сумата така както е
поискана.
Пред окръжния съд е предявен иск от въззиваемите против ответната
банка за заплащане на исковата сума, като надвзета за исковия период,
вследствие неправомерно начисляване от страна на банката на
възнаграждение, каквото не е уговорено.
Между въззиваемите от една страна и „Ейч ви би банк Биохим“ АД от
друга е сключен договор за ипотечен кредит № 86/ 29.09.2006г., с
предоставен екземпляр от общи условия на банката, по който банката е
предоставила на кредитополучателя и солидарния длъжник (съпругата му и
втора ищца по делото) сумата от 100 000 лв. за лично и семейно ползване. В
чл.4, ал.1 от договора е предвидено, че погасяването на кредита се извършва
по разплащателна сметка на кредитополучателя при банката с 192 месечни
вноски, дължими на 15-то число от всеки месец от срока на действие на
договора.
Първите 12 погасителни вноски, считано от 15.10.2006г. до
15.09.2007г., представляват сбор от главница и лихва, определена на база
фиксиран лихвен процент, съгласно чл.9, ал.1 от договора и са определени
като равни по размер.
Останалите 180 погасителни вноски, считано от 15.10.2007г. до
15.08.2022г., се формират от сбора от главница и лихва, определена на база
плаващ лихвен процент, съгласно чл.9, ал.2 от договора и към подписване на
договора са били в размер на 922 лв. и една последна изравняваща вноска на
15.09.2022г. в размер на 810.71 лв. Актуализациите на Базовите лихвени
проценти на банката се отразяват в промяна на размера на погасителната
вноска, съгласно т.12.4 а от Общите условия на банката, за което
кредитополучателят и солидарният длъжник дават своето безусловно и
неотменяемо съгласие. Съгласно чл.9, ал.1 от договора, страните са
постигнали съгласие, че за ползвания кредит кредитополучателят и
солидарният длъжник заплащат на банката през първите 12 месеца, считано
от 15.10.2006г. до 15.09.2007г. фиксирана лихва в размер на 6,9 % на годишна
база. В чл. 9, ал. 2 от договора е предвидено, че за останалия период, след
този посочен в ал.1, до окончателното погасяване на кредитополучателя и
солидарния длъжник заплащат на банката лихва, определена на база
променлив в хода на изпълнение на договора годишен лихвен процент,
образуван от разликата на базовия лихвен процент на банката намален с 0.606
% процентни пункта, като към момента на подписване на договора БЛП за
левове е в размер на 8.606 %. В чл.7, ал.1 от договора е предвидено, че
3
кредитополучателят и солидарният длъжник имат право да погасяват
предсрочно част или цялата сума по отпуснатия кредит, за което дължат такса
в размер на 2 % върху предсрочно погасената сума. С чл.24 от договора
страните са уговорили, че между тях са валидни Общите бизнес условия и
Тарифата за такси и комисионни за граждани на банката, които
кредитополучателят и солидарният длъжник декларират, че са получили и ги
приемат изцяло.
По делото са приложени Общи бизнес условия на „Ейч Ви Би Банк
Биохим“ АД, в сила от 01.09.2006г., които са били надлежно връчени на
кредитополучателя и солидарния длъжник. В т.3.09.1 от тях е предвидено, че
базовите лихвени проценти, които банката прилага при олихвяване на
кредитните продукти в банкиране на дребно, представляват сума от два
компонента – пазарен индекс и надбавка. Съгласно т.3.09.2, базовият лихвен
процент в левове се формира от сумата на тримесечния SOFIBOR и надбавка
от 5.10 %. С т.3.09.6 е предвидено, че актуализация на Базовите лихвени
проценти по кредитни продукти в различни валути се осъществява
автоматично в първия календарен ден на месеца при промяна стойността на
съответния пазарен индекс към последната дата от предходния месец с
повече от 30 базисни пункта спрямо стойността му използвана при
изчисляването на валидния до момента Базов лихвен процент на банката в
съответната валута. В т. 3.09.8„а“ е предвидено, че надбавките/отстъпките
към базовите лихвени проценти по кредитни продукти се определят
съобразно риска по конкретния вид кредитен продукт и изискванията за
конкурентоспособност на банката. Дължимата от кредитополучателя годишна
лихва по ползвания кредит се формира от сбора на БЛП за съответната валута
на кредита и определената надбавка в проценти пункта. В т.3.09.8 „б“ е
предвидено, че в случай, че разходите по ликвидността при 10 годишно
финансиране се увЕ.чават в сравнение с размера им към датата на сключване
на договора за кредит, банката има право едностранно да увЕ.чава
първоначално определената над базовия лихвен процент надбавка с размера
на увЕ.чените разходи. Всяка последваща промяна в надбавката се извършва
на основание последното извършено по реда на настоящата разпоредба
изменение. В т.3.09.8 „в“ е посочено, че правилото на подточка т.3.09.8“б“ от
Общите условия се прилага за всички видове кредити, при условие, че
договореният срок за окончателното изплащане на съответния кредит е не по-
кратък от десет години.
Въззивникът е правоприемник след извършено вливане и понастоящем
е с наименование „Уникредит Булбанк“ АД.
Договорът за кредит не е изменян, не включва подписан погасителен
план.
Погасителните вноски са уговорени като месечни, но не и като равни,
поради правото на банката едностранно да променя лихвата върху кредита.
В периода 07.08.2013г. – 16.06.2017г. въззивникът е уговорил право на
възнаграждение в размер на разликата между базов лихвен процент и 0.606 %.
4
Начинът на изчисляване е бил потвърден в писмо от ответника с дата
19.09.2012г., според което е било извършвано завишение на лихвения процент
по едностранна преценка на банката, станало въз основа на 4 представени
решения на Управителния съвет на „Уникредит Булбанк“ АД.
Твърди се, че за посочения период от получените като погасителни
вноски суми, ответникът е разпредЕ.л за себе си общо сумата от 28 214 лв.
като „премия“. Сумата е изчислена от ищците, като от внесените от тях общо
58 160.97 лв. през периода, са извадени дължимите според договора главница
от 24 081.15 лв. и лихви в общ размер на 2 616 лв.
С Решение № 3318/03.06.2020г. по в.г.д.№ 3719/2019г. по описа на
СГС, са прогласени за нищожни на основание чл.26 ал.1, пр.1 ЗЗД, във вр. с
чл.146 ал.1 ЗЗП, във вр. с чл.143 ЗЗД клаузите на Договор за ипотечен кредит
№ 86/ 20.09.2006г. по чл.4, ал.1, абзац 3, чл.9, ал.2, както и клаузите на т.3.09
(8)“а“, изр.1; т.3.09 (8)“б“ и т.3.09 (8)“в“ от Общите бизнес условия на
банката, в сила от 01.09.2006г. Влязлото в сила решение на основание чл.298,
ал.1 ГПК е задължително за страните по настоящото производство по
отношение констатираната нищожност на договорните клаузи и разпоредбите
от общите условия на банката, а по отношение на съда то е обвързващо по
силата на чл.297 ГПК.
Както пред окръжния съд, така и пред настоящата инстанция вещите
лица К. и Д. са категорични, че за исковия период въззиваемите са внесли
месечни погасителни вноски, с които банката е погасявала главница –която
към началото на исковия период е била в размер на 40 212 лв.( т.нар.
непогасен остатък на главницата) и е погасена изцяло в края на исковия
период предсрочно.
По отношение на вземанията на банката за лихви, премия, такси и
други разходи въззивният съд възприема заключението на вещото лице Д.,
което е изготвено не по материалите от предходното водено между страните
дело, а по първичната документация за движението на паричните средства по
кредита, относима към исковия период по настоящия спор. Вещото лице в
заключението си изследва от една страна формиране на променливия лихвен
процент, така както е сторила това банката при месечните погашения на дълга
и при съобразяване на решението на СГС относно обявените за нищожни
клаузи, като въз основа на своите изчисления достига да извода, че са
надвзети 7 613,25лв. като разлика между общо платените от въззиваемите и
дължимите съобразно зачитане на съдебно признатите за нищожни клаузи. В
този смисъл са таблица на л.69 и л.72 от настоящото дело. Като причина за
тази разлика между дължимо и изтеглено от разплащателната сметка на
въззиваемия, вещото лице посочва методът на определяне на базовия лихвен
процент от страна на банката.
Вещото лице посочва, че без надлежно посочени основания в исковия
период е събрана и сумата 411,04лв. по твърдение ,че е в резултат от
миграцията на данните при сливането на трите банки през 2007г.
Освен това, въпреки уговореното такса управление на кредита да се
5
изчислява в размер 0,25% от непогасения остатък, банката е надвзела 37,01лв.
Общо за цЕ.я исков период банката е надвзела сумата от 8 061лв.
Въз основа на така установените факти съдът от правна страна
съобрази следното:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1
ЗЗД е обоснован с твърдения, че на основание нищожните, поради
неравноправния им характер, клаузи от договора за кредит и разпоредби от
Общите условия на банката, приложими към него, ищецът е платил средства,
които надвишават размера на дължимите суми съобразно действителните
уговорки в договора за кредит, и поради това се иска осъждане на ответната
банка да върне надплатената сума.
За да бъде уважен иска, ищецът следва да докаже твърдението си, че
платените от него суми по сключения между страните договор за кредит
надвишават размера на действително уговореното, определено при
съобразяване само на валидните клаузи от договора с оглед приетата
нищожност на част от клаузите в договора за потребителски кредит и
разпоредби от ОУ към него. При установеното, чрез приетото от настоящата
инстанция заключение на вещо лице, но несъмнен начин е установено както
факта на плащането на сумите – чрез предоставени парични средства по
разплащателната сметка, създадена за обслужване на кредита, така и
тегленето им от страна на банката на уговорена в договора дата, като месечни
погасителни вноски. Установено е по размер и платеното от ищците без
правно основание, което обосновава възникнало задължение на банката да
върне полученото.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба по отношение
уважаване на иска на солидарния длъжник, доколкото той не е доказал
плащане на погасителните вноски. В случая въпросът за произхода на
платените парични средства не може да бъде повдиган от страна на банката,
защото той е от значение единствено в отношенията между двамата
кредитополучатЕ. и солидарни длъжници по договора за кредит, които са
доказали, че са съпрузи и кредитът е отпуснат за общи на семейството нужди.
По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи,
които се различават от залегналите в обжалваното решение по отношение на
размера на вземането на ищците за неоснователно обогатяване, предмет на
настоящото производство. Над размера, приет за установен от настоящия съд,
решението като неправилно следва да бъде отменено, а искът отхвърлен. В
останалата обжалвана част решението като правилно следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд – Бургас, граждански
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 260028/16.03.2022г. по т.дело №42/2018г. по
6
описа на Бургаския окръжен съд в частта, в която ”Уникредит Булбанк” АД,
със седалище и адрес на управление гр.С. район „В.“, площад „С.Н.“ № *,
ЕИК *, чрез пълномощник адв.М. Я., със служебен адрес: гр.С., ул.“Л. К.“
№*, ап.* е осъдена да заплати на Р. М. Б. и И. Б. Б., с посочен съдебен адрес:
гр.А. ул.“М. П.“ № *, адв.С. Г. С. от АК-В. сумата над 8 061лв. (осем хиляди
и 61 лв.) до присъдената от 28 214,50 (двадесет и осем хиляди двеста и
четиринадесет лв. петдесет ст.), като получена при първоначална липса на
основание през периода от 7 август 2013г. до 16 юни 2017г., ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба - 17.01.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. М. Б. и И. Б. Б., с посочен съдебен адрес: гр.А.,
ул.“М. П.“ №*, адв.С. Г. С. от АК-В. против ”Уникредит Булбанк” АД, със
седалище и адрес на управление гр.С., район „В.“, площад „С.Н.“ № *, ЕИК *
чрез пълномощник адв. М. Я., със служебен адрес: гр.С., ул.“Л. К.“ № *, ап.*
за заплащане на сумата над 8 061лв. до предявения размер от 28 214,50лв.
като получена при първоначална липса на основание през периода от 7 август
2013г. до 16 юни 2017г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата
молба - 17.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7