Р Е Ш Е Н И Е №321/8.5.2019г.
08.05.2019 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско отделение, ХVІ – ти състав
в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Ив. Г.
като разгледа докладваното от съдия Георги Георгиев
гражданско дело № 3124 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,бул.»Васил Левски» № 114,етаж Мецани,представлявано от законен представител Р. Г. А. и Т.Я.К. чрез пълномощник Н. А. С.-юрисконсулт, съдебен адрес:***»***,етаж М. против В.Р.П. *** обективно съединени искове, с който се претендира признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца за сумите от 800,00 лв. – главница, 184,00 лв. – договорна лихва за периода 23.09.2015 г. – 18.08.2016 г.,100,00 лв. административна такса за събиране на вземането, 616,00 лв.- такса гаранция, 40,71 лв. - лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода 19.08.2016 г. до 17.05.2018 г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
Твърди се, че на 24.08.2015 г. между „Фератум България” ЕООД, в качеството им на кредитор и ответника В.Р.П., в качеството на кредитополучател, е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит №***.Договора бил сключен чрез средствата за комуникация от разстояние,във формата на електронен документ и отношението било реализирано при спазване на изискванията на ЗПФУР,ЗПУПС,ЗЗД и Закона за електронния документ и електронен подпис,както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на кредита били описани в ОУ,уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти,по повод предоставените от дружеството потребителски кредити. Съгласно,сключения между страните договор,Кредитополучателя декларирал,че приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл.8 от ЗПФУР,както и тези посочени в ОУ. Със сключването на договора за кредит,Кредитополучателя удостоверил,че е получил,запознал се и се съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифата на „Фератум България“ ЕООД в случаите,в които същата е приложима,както и ОУ ,които били неразделна част от същия.
По силата на сключения договор за кредит № *** г. на Кредитополучателя бил отпуснат кредит в размер на 800,00 лв.,който е следвало да бъде върнат ведно с лихва,представляваща печалба за кредитора в размер на 184,00 лв.,за срок от 360 дни. Уговорено било кредита да се издължи на 12 броя вноски,всяка с размер 82,00 лв.,като първата падежна дата била на 23.09.2015 г. Посочения лихвен процент бил 23,00 %,в размерна 184,00 лв.,като Годишния процент на разходите / ГПР/ бил 49,11 %. Общия размер на всички плащания възлизали на 984,00 лв. В чл.5 от договора било посочено,че кредитът се обезпечава с Поръчителство,предоставено от „Фератум Банк“ в полза на кредитора. Между гаранта и ответника в качеството му на клиент бил сключен Договор за гаранция /поръчителство/№ *** г.,по силата на който гарантът се задължавал в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя,като се задължавал солидарно с него.Съгласно чл.5.8 ОУ,при неизпълнение на задълженията на Кредитополучателя,дружеството кредитор имало право да предяви претенцията си директно към Гаранта,без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя. Съгласно чл.5 ОУ,които се прилагали към Договора за гаранция № ***,Кредитополучателя се задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията,в размер определен в самия договор и която възлизала на 616,00 лв. Също така в посочения член в ОУ към Договора за гаранция било посочено,че таксата за гаранция се плаща на равни месечни вноски,посочени в погасителен план.Твърди се,че ответника не изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок,поради което Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк“ ЕООД. Вследствие на това,дружеството-гарант погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България“ ЕООД,с което встъпило в правата на Кредитора и от него момент за него възниквало правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя. Дата на последната вноска по кредита била на 18.08.2016 г.,респективно вземането било изискуемо в пълен размер. В изпълнение на разпоредбата начл.10 /т.1-т.8/ от ОУ в случай,че Кредитополучателя изпаднел в забава и не върнел която и да е от дължимите вноски по кредита до 20 дни,след съответната падежна дата,на същия се начислявала такса,в зависимост от просрочието,която за конкретния случай била в размер на 100,00 лв. и представлявала административна такса за събиране на вземането. Така задължението на ответника към дружеството гарант,произтичало от заплатеното от страна на последния спрямо „Фератум България“ ЕООД изискуемо задължение по Договор за кредит № ***,формирано от усвоената,но непогасена част от кредита-главница,договорна лихва,административна такса в общ размер на 1084 лв.,ведно с дължимата такса за гаранция по договора за гаранция в размер на 616,00 лв.,за което длъжника бил се задължил,но не престирал.
На 01.12.2017 г. бил подписан Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужваните протребителски кредити /цесия/ и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Фератум Банк“ЕООД-цедент и ищеца-цесионер,с което вземането на ответника ,произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** г. и Договор за гаранция /поръчителство/ било прехвърлено.
Твърди се ,че по договора за кредит,ответникът не е извършил плащания,поради което към момента на подаване на исковата молба дългът му бил в общ размер 1740,71 лв.,от които 800,00 лв. – главница, 184,00 лв. – договорна лихва за периода 23.09.2015 г. – 18.08.2016 г.,100,00 лв. административна такса за събиране на вземането, 616,00 лв.- такса гаранция, 40,71 лв. - лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода 19.08.2016 г. до 17.05.2018 г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането.
По заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД за издаване на заповед за изпълнение, в рамките на производството по ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС била издадена заповед № *** г. за изпълнение за парично задължение сумите от 800,00 лв. – главница, 184,00 лв. – договорна лихва за периода 23.09.2015 г. – 18.08.2016 г.,100,00 лв. административна такса за събиране на вземането, 616,00 лв.- такса гаранция, 40,71 лв. - лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода 19.08.2016 г. до 17.05.2018 г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането и разноските в заповедното производство.
Заповедта е връчена на длъжника на основание чл.47,ал.5 ГПК,като с оглед разпоредбата на чл.415,ал.1,т.2 ГПК се предявява настощия иск. Претендира се уважаване на предявените искове и присъждането на съдебно - деловодни разноски, включващи и юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок е бил депозиран отговор на исковата молба от особения представител на ответника.В същия се посочва,че предявените установителни искове са допустими,но се оспорват по основание и размер. Твърди,се ,че ответника не е сключил процесния договор за кредит и не е получил реално сумата от 800,00 лв.,че „Фератум Банк“ ООД не е заплатило на „Фератум България“ ООД твърдяната сума,като затова нямало издадена фактура или друг документ доказващ плащането,нямало валидно сключен договор за поръчителство/гаранция и че не се дължи такса по такъв договор,че вземането не е прехвърлено на ищеца,чрез твърдяната цесия,а в условията на евентуалност се твърди,че същото няма действие спрямо ответника,с оглед на това,че не му е съобщена и се развиват подробни съображения затова. Към исковата молба нямало представен договор за кредит,не са представени на хартиен носител параметрите на договора,не била посочена банкова сметка,***ойто да се установи,че на ответника е извършен превод на представената в заем сума от 800,00 лв.,нито пък бил представен платежен документ за подобен превод. Счита се,че липсвалидоказателства за сключен договор за кредит/заем. Претендираната сума от 800,00 лв. главница по договора била изцяло недължима. Договорът за гаранция за да произведе действие следвало да бъде сключен в писмена форма на хартиен носител,като подобен договор не бил представен по исковата молба. Предвид липсата на писмен договор,счита,че сумата в размер на 616 лв.-главница,като такса гаранция била изцяло недължима. Отделно от това биланищожна по своя характер,поради противоречие със закона и добрите нрави по смисъла на чл.26,ал.1,предл.1 и 3 ЗЗД.Поръчителя не можел да се задължава за повече от това което дължал. В конкретния случай поръчителя договорил такса за поръчителство,с която се утежнявало положението на длъжника,без да били налице основания затова. Въведените в договора за кредит разноски-административна такса и в договора за гаранция-такса гаранция очевидно целели заобикаляне на ограничението на 33 ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания,чиято дължимост била изцяло свързана със забава на длъжника били нищожни на основание чл.21,ал.1 ЗПК. Оспорва се и качеството на кредитор на ищцовата страна. Същата се легитимирала като кредитор на основание договор за цесия,като бил представен препис от него. От същия по никакъв начин не можело да бъде установено,че предмет на цесията било и процесното задължение.Представеното уведомление до длъжника липсвали доказателства за надлежното му връчване и отправеното от цесионера уведомяване не било достигнало до длъжника. Иска се отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищцовото дружество – редовно призовано, не се представлява от законен или процесуален представител.Постъпила е молба с която молят делото да се разгледа в тяхно отсъствие,като се претендира уважаване на предявените искове и присъждането на съдебно-деловодни разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Ответникът се представлява от назначения му особен представител който пледира за отхвърляне на иска,като неоснователен и недоказан.
След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, депозирано в съда на 29.05.2018 г. от заявител „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД и длъжник В.Р. ***, за сумите съответно от 800,00 лв. – главница, 184,00 лв. – договорна лихва за периода 23.09.2015 г. – 18.08.2016 г.,100,00 лв. административна такса за събиране на вземането, 616,00 лв.- такса гаранция, 40,71 лв. - лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода 19.08.2016 г. до 17.05.2018 г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането и разноските в заповедното производство.
Съдът е уважил това искане като е издал заповед № *** г. за претендираните със заявлението суми, съставляващи главница, договорна лихва,такса,гаранция по кредитната сделка,мораторна лихва,ведно със върху главницата,считано от 29.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и разноските в заповедното производство от 84,81 лв.
Предвид , че ответника е бил уведомена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Безспорен факт е, че предмет на установителния иск е Договор за кредит № *** г., сключен между ответника и „Фератум България“ ЕООД. Договорът е сключен чрез средствата за комуникация от разстояние във формата на електронен документ, както се твърди в исковата молба. Самият договор обаче не е представен, освен ако ищецът не е имал предвид представеният на л.7 „Статус на заема“, посочен в описание на доказателствата като „копие от договор за гаранция…“. Съдът обаче е на категоричното становище, че този документ, наречен „Статус на заема“ не представлява доказателство за сключен договор за заем или договор за гаранция. Представените Общи условия към договор за гаранция също не установяват договор, сключен с конкретния ответник.
Ищцовото дружество не е страна по договора за кредит и договора за гаранция, но своята активна легитимация установява чрез приложения Договор за придобиване покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити /цесия/ между ищеца и „Фератум Банк“ от 01.12.2017 г. В чл. 2.1 от този договор е посочено, че кредитите се отпускат от „Фератум България“ ЕООД и че „просрочените кредити са прехвърлени срещу гаранционно плащане на продавача – „Фератум Банк“. Вероятно точно затова ищецът твърди, че дружеството гарант „Фератум Банк“ ЕООД е изплатило на кредитодателя „Фератум България“ ЕООД задължението на ответника по договора и затова встъпва в правата на кредитор. И в качеството си на кредитор е прехвърлил вземането към ответника по силата на посочената по-горе цесия.
Съдът обаче счита, че тези твърдения са недоказани, тъй като не са представени никакви доказателства кога и каква сума е изплатил гарантът „Фератум Банк“ на „Фератум България“ ЕООД – кредитодателят на ответника по делото. А този факт следва да бъде установен, тъй като именно поради изплащането на гаранцията /т.е. дълга на ответника/ и след това прехвърляне на вземането на ищеца може да се установи активната легитимация на ищцовото дружество.
В исковата молба се твърди се, че ответника е бил „уведомен по реда на чл. 99 ЗЗД за извършената продажба на вземането на 14.12.2017 г. от „Фератум Банк“ ЕООД посредством писмо с обратна разписка“. От този израз, употребен и в заявлението, не става ясно кой всъщност е уведомил ответника, но е безспорно, че обратна разписка не е представена. Ищецът представя само Уведомление – л. 23 /без дата/, изходящо очевидно от ищеца, чрез негов служител юрисконсулт.
По искане на ищеца, на основание чл.195 от ГПК съдът е допуснал съдебно-икономическа експертиза, която в табличен вид в констативната част на експертизата подробно е посочила начислените задължения по предоставения паричен кредит на ответника и по договора за гаранция. Не били извършени плащания от страна на кредитополучателя по процесните Договор за предоставяне на кредит № *** г. и Договор за гаранция /поръчителство/. Сумите по претендираните вземания не били платени. Нямало извършени плащания по процесните договори. Размерът на задължението,произтичащи от договор за кредит и договор за гаранция са в размер на общо 1841,57 лв.-Таблица № 1 и Таблица №2,които включвали главница в размер на 800,00 лв.,договорна лихва за периода 23.09.2015 г.-18.08.2016 г. в размер на 184,00 лв.,административна такса за събиране на вземането в размер на 100,00 лв.,такса гаранция в размер на 616,00 лв. и мораторна лихва върху непогасената главница за периода 19.08.2016 г.-17.05.2018 г. в размер на 141,57 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото не са представени Договор за кредит № *** и Договор за гаранция № ***г., които са основанието на издадената заповед за изпълнение и съответно на установителния иск. Всъщност твърдението е, че се касае за договори, сключени от разстояние, чрез средствата за комуникация. В чл. 6 ал.1 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на този вид договори, съгласно която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В чл. 18 ЗПФУР са посочените подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага ЗЕДЕП. Съгласно чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано – ал. 1, и писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ – ал. 2. Същият се счита за подписан при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен доку мент, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да при дадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
В настоящото производство не се събраха доказателства за съставянето на подписан електронен документ,установяващ договорно правоотношение между „Фератум България“ ЕООД и ответника, основано на сключен помежду им договор за предоставяне на кредит от разстояние.
Ищецът не е представил никакви доказателства, от които да е видно, че ответника е приел предложението на „Фератум България“ ЕООД . Няма потвърждение и по факта, че ответника е получил Общите условия, приложени от ищеца. Договор за кредит от разстояние се реализира при спазване изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронния подпис. По делото обаче изобщо не са представени доказателства за комуникацията между страните, за електронните им изявления. В настоящото производство не се събраха доказателства за съставянето на електронни документи във връзка с договора за кредит от разстояние,както и за договора за гаранция между сключилите ги страни, нито във връзка със съдържанието на тези електронни документи ако такива са съставени.
Мотивиран от горното съдът счита, че установителният иск по чл. 422 ГПК е неоснователен и недоказан и следва да бъде изцяло отхвърлен.
Съдът няма да обсъжда възраженията на особения представител на ответника досежно нищожност на договорите, тъй като всъщност няма договори, а за нищожен може да бъде обявен съществуващ в правния мир договор или отделни негови клаузи.
С оглед изхода на спора разноските на ищеца остават в негова тежест.
Мотивиран от горните съображения ,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове,с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ООД, ЕИК: ***, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К. съдебен адрес:***,за приемане за установено,че В.Р.П. с ЕГН **********,с адрес *** дължи на ищеца следните суми: 800,00 лв. главница, 184,00 лв. – договорна лихва за периода 23.09.2015 г. – 18.08.2016 г.,100,00 лв. административна такса за събиране на вземането, 616,00 лв.- такса гаранция, 40,71 лв. - лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода 19.08.2016 г. до 17.05.2018 г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда-29.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането– предмет на Заповед № *** г , издадена по ч.гр.д.№*** г.по описа на ЯРС,като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване пред Ямболски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№*** г. по описа на ЯРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: