№ 35047
гр. София, 21.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20221110129962 по описа за 2022 година
Ищецът С. Свеглинов Х. твърди, че на 16.12.2021 г. е сключил
договор за паричен заем № 447976 с „Ай ти еф груп" АД. в размер на
800 лева, съгласно погасителния план вноската е месечна, общо 6
броя, размерът на месечния лихвен процент не бил посочен.
В чл. 5 от процесния договор било уговорено, че страните се
съгласяват договор ът за заем да бъде обезпечен с гарант - две
физически лица, поръчители, отговарящи на посочените в текста
условия.
В исковата молба се декларира, че още със сключване на
договора, на заемателя била начислена неустойка в размер на 464.22
лв., тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг
вид обезпечение, посочени в процесния договор.
С. Х. погасил изцяло сумата по сключения договор, а именно
сума в общ размер на 1361.45 лв.
В исковата молба се излагат аргументи за нищожност на целия
договор № 447976. Тъй като предмет частичния иск е единствено
сума, представляваща част от заплатеното от ищеца съгласно чл. 5 от
договора, то съдът обсъжда в проекто-доклада единствено
обстоятелства и аргументи, касаещи горната договорна клауза.
Ищецът твърди, че от една страна била налице изначална
невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок
поръчител поръчители, отговарящи на всички изисквания, посочени в
договора, поради което била налице нищожност на договора по
смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД. Клаузата по чл. 5 била
стандартна и потребителят нямал възможност да я обсъжда.
1
Твърди се, че практиката на ответника да отпуска кредити без
проучване на кредитната история и кредитоспособността на
потребителите противоречи на правилата от глава четвърта от ЗПК и
Съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити. Въпреки това на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е
отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е.
опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Отделно от горното навежда, че неустойка за неизпълнение на
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди е
накърнява добрите нрави, тъй каго излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Получавало се кумулиране на неустойка евентуална забава с
мораторна лихва , което било недопустимо.
Поддържа се становище че това плащане не се явява неустойка
по смисьла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие, тъй
като последиците от неизпълнението на задължението да се
предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно
неизпълнение, които законът предвижда, а напротив договорът
продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен
план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.
Навежда се, че тази клауза е изцяло неравноправна/нищожна на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/, тъй като задължавала потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. А
също, че клаузата не била индивидуално уговорена, съгласно чл. 146
от ЗЗП.
Твърди се, че в нарушение на императивното правило на чл. 19,
ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „Ай ти еф груп" АД не е включило в
ГПР разходите за заплащане на „неустойка", която по своята същност
представлявала печалба за кредитора, надбавка към главницата, която
се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния
лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. С тези действия „Ай ти еф груп" АД
заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата
тежест на кредита за длъжника.
Съгласно цитираната Директива 2008/48/ЕО гореописаните такси
/в това число и начислената неустойка/ попадали в изискванията на
2
Директивата — те били предвидими общи разходи, които обуславят
сключването на договора при тези условия и са предварително
заложени.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално
прилаганият в отношенията между страните, представлявало
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2,
т. 1 от Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на
правото на ЕС.
Ищецът моли съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи
нищожността на клаузата предвидена в чл. 5.6 от Договор за паричен
заем N2 447976 сключен между ищеца и „АЙ ТИ ЕФ ТРУП" АД
предвиждаща заплащането на неустойка за непредоставяне на
обезпечение, като нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22,
ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, чиято
невалидност моля да бъде прогласена.
2. Да осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55,
ал. 1, предл. от ЗЗД ответника „Ай Ти Еф Груп" АД да заплати на С.
С. Х. сумата в размер на 50.00 лева, частична претенция от общо
464.22 лв., представляваща недължимо платени суми за неустойка по
договор за паричен заем, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното й изплащане;
3. Направените по делото съдебни и деловодни разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
В писмения си отговор ответното дружество възразява срещу
твърденията на ищеца, че клаузата за неустойка в сключения между
страните договор за кредит се явява нищожна.
Посочва, че неустойка за непредоставено обезпечение съгласно
т. 5.6 ог Договор за кредит № 447976, сключен между „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП” АД и Светлик С. Х. не е била начислявана, съответно не била
заплатена. В т. 5.6 от договора за кредит се съдържала такава клауза за
неустойка, но приложимостта и е дерогирана между страните с
уговорките по Приложение № 2 към договора за кредит. Съгласно
това приложение страните са се уговорили и признали, че кредитът е
сключен при промоционални условия и че независимо от липсата на
обезпечение по сключения договор за кредит, неустойка не се
начислява.
Общата погасена сума по договор за кредит № 447976 била
размер на 880.79 лева.
3
С платената сума били погасени следните компоненти но
договора за кредит:
1. Главница в размер на 800 лева.
2. Възнаградителна лихва в размер на 80.79 лева.
В отговора се съдържат и пространни разсъждения, че – дори ако е
била начислена, процесната неустойка би била законосъобразн. Съдът
обаче не обсъжда теоретични въпроси, които не се отнасят пряко към
спорното право.
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ ще се произнесе по доказателствата след изслушване на
страните.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може
да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в
първото по делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се
връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
06.03.2022 г., от 9:20 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4