Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, III-В състав, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през 2024 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
мл. съдия Георги Кацаров
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното
от младши съдия Кацаров гражданско дело № 4104 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258– 273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от Е.Р.Р. и Е.Т.Р. срещу Решение № 178438 от
29.07.2019 г., постановено по гр. д. № 74826/2015 г., по описа на СРС, ГО, 46
състав, с което са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците
дължат солидарно на ищеца
следните суми: 2 190,56 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот - абонатен №*******, ап. № 103, находящ се в гр.
София, ж.к. *******, бул. „***********,
за периода от м.05.2012 г. до м.04.2014 г., ведно със законната
лихва за периода от датата на подаване на заявлението - 11.06.2015 г. до
окончателното изплащане; сумата от 389,89
лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
30.06.2012 г. до 02.06.2015 г. върху главницата за топлинна енергия, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 10.07.2015 г. по
ч.гр. дело № 33001/2015 г. на СРС, ГО, 46-ти състав и на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК ответниците за осъдени да заплатят на ищеца
сумата от 630,01 лв. - разноски в исковото производство и 101,61 лева - в
заповедното.
В жалбата се прави оплакване, че решението в
атакуваната част е недопустимо и неправилно, тъй като в хода на първоинстанционното производство съдът не е обсъдил всички относими към предмета на спора възражения. Твърди се, че
нямат качеството на потребители на топлинна енергия. Сочи се, че не е извършен
реален отчет. Оспорва се счетоводната справка и разпределението на сумите по
месеци. Оспорва се заключението на експертизите, тъй като не е извършена въз
основа на приложени по делото доказателства. Твърди се, че сделката - доставка
на топлинна енергия е нищожна поради липса на предмет. Оспорва се начина на
формиране на задълженията и начина на закръгляне на сумите по фактурите,
основанието и размера на задължението, представените писмени доказателства,
калибрирането на измервателните уреди на ищеца, обстоятелството, че са
сключвали договор при общи услови, както и индивидуален такъв, както и че не е
представена методика за дялово разпределение, което нарушава нормата на чл.
1496 от ЗЕ. Оспорват се акцесорните претенции за
обезщетение за забава в размер на законната лихва с доводи, че процесът се е
забавил и лихва не се дължи
Въз основа на изложеното се иска решението да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендират се разноски.
В срока за отговор на въззивната
жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК, такъв не е постъпил от въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД.
В същия срок не е постъпило и становище от третото
лице помагач на страната на ищеца - „Бруната
България“ ООД.
От фактическа страна съдът установява следното.
Производството по гр. дело № 74826/2015 г., Софийски
районен съд, 46 състав е образувано по искова молба с вх. № 24181/03.12.2015
г., подадена от „Т.С.“ ЕАД, в която се твърди, че ответниците
Е.Р. и Е.Р. са собственици на топлоснабден имот с
адрес: гр. София, ж.к. „*******“, бул. „*******, ап. 103, до който за периода
05.2012 г. – 04.2014 г. е доставяна топлинна енергия, която останала
незаплатена. За процесния период действали Общи
условия на „Т.С.“ ЕАД за продажба на топлинна енергия на потребители в гр. София от 2008 г. /в сила
от 14.01.2008 г./ и Общи условия на „Т.С.“ ЕАД за продажба на топлинна
енергия на потребители в гр. София от
2014 г. /в сила от 12.03.2014 г./. През отоплителния сезон били изготвяни прогнозни
сметки, които били впоследствие коригирани с изравнителна сметка, изготвена
след получаване на данни от реален отчет, извършен от топлинния счетоводител „Бруната България“ ООД.
Въз основа на изложеното е поискано установяване в
полза на ищеца, че ответниците му дължат в условията
на солидарност следните суми: 2 190, 56 лв. – главница за доставена до топлоснабден имот - абонатен №*******, ап. № 103, находящ се в гр. София, ж.к. *******, бул. „***********, за периода от м.05.2012 г. до
м.04.2014 г. топлинна нергия, заедно със законна
лихва за забава от 11.06.2015 г. /датата на подаване заявлението за издаване на
заповед за изпълнение/ до окончателното плащане и 389, 89 лв. – законна лихва
за забава за периода 30.06.2012 г. – 02.06.2015 г.
Ответниците Е.Р.Р. и Е.Т.Р.
считат исковете за неоснователни и недоказани. Твърдят, че са заплатили
търсените от ищеца суми. Поискали са отхвърлянето на исковете.
По делото е представен съдебен протокол за извършена
съдебна делба по гр. дело № 12474/1995 г., СРС, 55 състав, в който е посочено,
че Е.Р. и Е.Р. получават в свой дял изключителната собственост върху недвижим
имот – апартамент № 103, намиращ се в гр. София, ж.к. *******, бул. „***********.
Представен е протокол за проведено общо събрание на етажната собственост на вх.
В на сграда с адрес: гр. София, ул. „*******“. В приложения списък на
участвалите съсобственици фигурира под № 15 и Е.Р. с положен подпис. Представен
е и Договор № 1046/05.12.2001 г., сключен между Етажната собственост и „Бруната България“ ООД за монтаж на измервателни тела и
извършване на услугата дялово разпределение. Представена е счеоводна
справка за дължимите суми. По делото се съдържат и Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД *** от 2008 г. и от 2014 г.
С отговора на исковата молба са представени касови
бележки за заплатени към „Т.С.“ ЕАД суми.
Третото лице-помагач по делото на страната на ищеца –
„Б.“ ООД е представило индивидуална справка за използвана топлинна енергия за
периода 05.2013 г. – 04.2014 г., индивидуална справка за използвана топлинна
енергия за периода 05.2012 г. – 04.2013 г., както и един формуляр за отчет.
Изслушана и приета е СТЕ, в чието заключение вещото
лице е посочило, че сградата, в която се намира жилището е топлоснабдена,
до него също е доставяна топлинна енергия за процесния
период. Измерването на общото количество топлинна енергия е ставало чрез
измервателен уред с дистанционно отчитане монтиран на общата абонатна станция
на кооперацията и които е сертифициран и му е извършена проверка на 21.11.2012
г. Отоплителните тела в жилището са били демонтирани, а лирата в банята е без
монтиран измервателен уред. Поради това за това отоплително тяло има служебно
изчисление на базата на инсталирана мощност. Общо изчислената сума за процесния период е в размер на 2 104, 54 лв., а тази
по фактури е 2 030, 53 лв. Сумата за доплащане е в размер на 74, 01 лв.
Технологичните разходи на абонатната станция са останали за сметка на
търговеца.
В изслушаната и приета по делото ССчЕ
е прието, че начислените за периода 05.2012 г. – 04.2014 г. суми в общ размер
на 2 190, 56 лв. не са заплатени. Сумата е формирана от начислени в
месечните сметки в общ размер на 2 030, 53 лв. и 160, 03 лв. доплащане по
изравнителна фактура. Представените с отговора на исковата молба фискални
бонове са за период различен от този в исковата молба. Размерът на законната
лихва е 393, 15 лв.
Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че за процесния период между ответниците
и ищеца е имало договорна връзка, тъй като първите са потребители на топлинна
енергия. Била доказана доставката й до имот – тяхна собственост на стойност,
която потребителите не са заплатили. По тези мотиви исковете били уважени.
Пред въззивната инстанция са
представени издадените от „Т.С.“ ЕАД фактури за процесния
период.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани
изключения, поради което въззивният съд следва да се
произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният
състав споделя изцяло подробните мотиви на същото и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка доводите в жалбата за
неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Разпоредбата на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ГПК посочва, че съдът изпраща препис
от исковата молба на ответника, в който той може да вземе становище по
обстоятелствата на които се основава иска. Последиците от невземане на такова
становище са указани в разпоредбата на чл. 133 ГПК, конкретно при неизвършване
на възражения и неоспорване на документи по делото, ответникът губи
възможността да стори това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
Същевременно
една от характерните особености на въззивното
производство е ограничената възможност за попълване на делото с нови факти и
доказателства. Ответникът, съгласно чл.131, ал.2, т.5 ГПК е длъжен в отговора
на исковата молба да посочи всички свои възражения срещу иска и
обстоятелствата, на които той се основава. След този срок той губи правото да
прави възражения, основани на факти, съществуващи и известни му към този
момент. По силата на концентрационното начало, след този срок страната не може
да поправи пропуските, които е допуснала поради собствената си небрежност /вж.
т.4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.дело №1/2013г.
на ОСГТК на ВКС/. Пред въззивния съд страните не
могат да твърдят нови факти, да правят нови възражения и да представят нови
доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в хода на първоинстанционното производство, независимо дали са
релевантни и относими. Съгласно чл.146 ГПК първоинстанционният съд е този, който в изготвения от него
доклад по делото посочва - с оглед предмета на спорното право, изразените
становища и направените възражения - как се разпределя доказателствената
тежест за твърдяните факти, за кои от тях не следва
да се сочат доказателства и за кои страните следва да предприемат действия по
доказване. Въззивният съд може да дава нови указания
за ангажиране на доказателства само, ако изрично констатира допуснато от първоинстнационния съд процесуално нарушение, за което
следва да уведоми страните. Факти, които не са включени в предмета на доказване
от първоинстанционния съд с доклада по делото, не
подлежат на установяване. Въззивният съд не може да
приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционния съд не е посочил като нуждаещ се от
доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по
делото и че е включен в предмета на доказване.
Направените
във въззивната жалба възражения за липса на
доказателства за собствеността на имота, за топлоснабдяването
на апартамента, за неправилно начислена сума за топлинна енергия, не биха могли
да бъдат взети предвид от въззивния съд, тъй като са
сторени след изтичане на преклузивните срокове по
чл.133, 5 във вр.чл.131 ГПК, след отделяне на
спорното от безспорното по делото, след разпределение на доказателствената
тежест, след изготвяне на доклада и приключване събирането на доказателствата.
Навеждането на нови факти във въззивната жалба е
недопустимо във въззивната инстанция и не следва да
бъдат разглеждани, като преклудирани. Същите не
попадат в изключението- хипотезата на чл.266, ал.2 от ГПК. Ето защо в
съответствие именно с процесуалните правила установени от ГПК, въззивният съд не следва да разгледа в процесния
случай въведените нови факти във въззивната жалба,
като преклудирани. При така изложените съображения и
поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с
нея решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
При този изход на делото разноски се дължат на въззиваемата страна – ищеца „Т.С.“ ЕАД. В своя молба от
07.05.2021 г. е поискано присъждането на възнаграждение за юрисконсулт. Предвид
необходимостта от събиране на доказателства пред въззивната
инстанция и проведените три съдебни заседания, съдът счита, че на ищеца по
делото следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лв., платимо от
ответниците Е.Р. и Е.Р. на основание чл. 73, ал.8 вр. ал. 1 ГПК.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 178438/29.07.2019 г.,
постановено по гр. дело № 74826/2015 г., Софийски районен съд, 46 състав.
ОСЪЖДА ответниците
Е.Р.Р., ЕГН ********** и Е.Т.Р., ЕГН ********** ***
да заплатят на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за производството пред Софийски градски съд.
Решението е постановено
при участието на „Б.“ ООД, ЕИК *******в качеството му на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.