Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260162/11.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен
съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април двехиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при секретаря К.Н., като разгледа докладваното
от съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 196 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260061/
20.11.2020 г. по гр. д. № 744/ 2020 г. на РС – Харманли е признато за незаконно
и отменено уволнението на Д.П.М., извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със Заповед № 001
от 11.06.2020 г. на управителя на „Демарк" ЕООД, възстановена е на
длъжността *** във *** при „Демарк" ЕООД, „Демарк" ЕООД е осъден да й
заплати сумата от 3693. 56 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 11.06.2020 г. до 05.11.2020 г., като искът в останалата част до
пълния предявен размер от 4264. 80 лв. за периода от 06.11.2020 г. до
11.12.2020 г. е отхвърлен.
Недоволен от така
постановеното решение е останал ответникът „Демарк" ЕООД, който го обжалва
с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. В жалбата се излагат
доводи, че описаното в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение е
категорично установено по делото, а наложеното наказание е съответно на
тежестта на нарушението. Предвид изложеното иска да бъде отменено, вместо което
се постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове по чл. 344, ал.
1, т. 1 – 3 КТ.
Недоволна от
решението в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл. 225, ал. 1 КТ до
пълния предявен размер от 4264. 80 лв., е останала ищцата Д.П.М., която го
обжалва с оплакване за незаконосъобразност. Сочи, че след като ответникът не е
оспорил размера на предявения иск, районният съд няма право да го ревизира,
поради което същия следва да бъде уважен в пълен размер за целия 6 – месечен срок на
оставането й без работа.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност констатира следното
от фактическа и правна страна:
По жалбата на „Демарк"
ЕООД:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и против акт, подлежащ на
въззивно обжалване, поради което е допустима.
По делото не е
спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което ищцата Д.П.М. е заемала длъжността *** в „Демарк“ ЕООД с място на работа ***. Със Заповед № 001/ 11.06.2020 г. на управителя на „Демарк“ ЕООД е уволнена дисциплинарно на основание чл. 190, ал. 1, т. 4
и т. 7, вр. чл. 187, ал. 1, т. 5, 8 и 10 КТ за това, че на 26.05.2020 г. около
01.30 ч. е допуснала съпруга си С.С.М. на територията на ***, находяща се в гр.***,
ул. ***, без разрешението на собственика и при забрана за допускане на външни
лица във *** предвид извънредната епидемиологична обстановка, с което е
нарушила правилника за вътрешния трудов ред и безопасни и здравословни условия
на труд; за това, че е позволила на С.М. да има достъп до първични фирмени
документи и ведомости за трудови възнаграждения на персонала, както и за това, че
неспазването на правилата във фирмата е съпътствано и от конфликтно
отношение спрямо ръководството и останалите работници, което възпрепятства
протичане на производствения процес.
Съгласно разпоредбата на чл. 193,
ал. 2 КТ абсолютно условие за законосъобразност на дисциплинарното уволнение е
изпълнението на визираното в ал. 1 задължение на работодателя преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
Неспазваното на посоченото изискване задължава съда да отмени уволнението само
на това основание, без да разглежда спора по същество.
Спазването на
посоченото изискване означава, че следва да е налице пълно съответствие между нарушенията,
за които са изискани обясненията, и тези, за които същото е наложено. В
случаите, когато наказанието е наложено за няколко дисциплинарни нарушения,
като от работника или служителя са поискани обяснения само за някои от тях,
това разминаване не води автоматично до незаконосъобразност на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание, а само за частта, касаеща нарушенията, за
които не са поискани обяснения. В случая ищцата Д.П.М. е наказана за три
отделни дисцилинарни нарушения – за това, че на 26.05.2020 г. е допуснала
съпруга си С.С.М. на територията на *** въпреки установената от работодателя
забрана за допускане на външни лица, за това, че е позволила на С.С.М. да има достъп
до първични фирмени документи и ведомости за трудови възнаграждения на
персонала и за това, че е имала конфликтно отношение спрямо ръководството и
останалите работници.
С Писмо – искане,
връчено при отказ за получаване на 09.06.2020 г., работодателят е поискал от
ищцата Д.П.М. да даде писмени обяснения за това, че на 26.05.2020 г. е
допуснала в обекта на „Демарк“ ЕООД външни лица (С.С.М.) без разрешение на
работодателя, с което е упражнен психически тормоз над останалите работници и е
възпрепятстван производствения процес. Работодателят не е изискал обяснения за
останалите описани в заповедта за уволнение нарушения - за това, че е позволила на С.М.
да има достъп до първични фирмени документи и ведомости за трудови
възнаграждения на персонала, както и за това, че е имала конфликтно
отношение спрямо ръководството и останалите работници, поради което следва да се приеме, че изискването на
чл. 193, ал. 1 КТ е спазено само по отношение на нарушението, изразяващо се в допускане
без разрешение на съпруга й до територията на ***. За останалите две нарушения
не са изискани обяснения, поради което в тази част заповедта е
незаконосъобразна и правилно районният съд не ги е разгледал по същество.
В настоящия случай
работодателят е изпълнил задължението си да изиска обяснения от ищцата, като е
изпратил изрично писмо до ищцата, която е отказала да го получи, който отказ е
удостоверен с подписите на двама свидетели – И.К. и Т.Т., които в съдебно
заседание потвърдиха, че лично управителят на ответното дружество е прочел
писмото на ищцата, която обаче отказала да го получи. По този начин ищцата сама
се е поставила в невъзможност да се запознае с твърденията на работодателя за
допуснати дисциплинарни нарушения и да се защити по тях.
Що се отнася до
съществото на спора, съдът намира, че ищцата Д.П.М. е извършила описаното в
заповедта за уволнение нарушение на трудовата дисциплина. За да бъде определено
като такова, е необходимо, на първо място, да е налице изричен акт на
работодателя, достигнал до знанието на всички работници, с който установява
забрана за допускане на външни лица във фурната, а, на второ, действия на
ищцата, с които е осигурила достъп на съпруга си до вътрешността на
производствения обект.
В тази насока по
делото се установи от показанията на св. И.Ж., че при завръщането й на работа в
края на месец април 2020 г. заварила във *** табели, забраняващи влизането на
външни лица в обекта, от което следва, че ищцата несъмнено е знаела за
наложената от работодателя забрана за допускане на външни лица предвид
установената извънредна епидемиологична обстановка в страната.
Съдът приема за
безспорно установено по делото, на следващо място, че ищцата съзнателно е
допуснала съпруга си С.С.М. до вътрешността на ***. Горното се установява по
категоричен начин от показанията на св. В.В., който сочи, че веднага след
позвъняване на телефона й ищцата тръгнала към вратата, след което в помещението
влязъл съпруга й. Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на съпруга
С.М., че въпросната вечер на 26.05.2020 г. вратата на *** е била открехната,
тъй като същият, от една страна, е заинтересован от изхода на делото, а, от
друга, изнесеното от него противоречи на показанията на св. И.Ж. и В.В., че
вратата е постоянно заключена, а ключ имат само работниците, включително и
ищцата.
Действително св. И.Ж.
и В.В. не могат да си спомнят точната дата на нарушението (и двамата сочат, че
е след 24 – ти май), но това е обяснимо предвид изминалия период от датата на
процесното събитие до датата на съдебното заседание на 05.11.2010 г., на която
е проведен разпитът им. Наред с това следва да се има предвид, че ищцата
всъщност не оспорва посочената в заповедта за уволнение дата на процесното
нарушение – 26.05.2020 г., а само нейната съпричастност.
Предвид изложеното
съдът намира за беспорно установено по делото, че ищцата е извършила описаното
в заповедта за уволнение нарушение, а именно, че в нарушение на установената от
работодателя забрана за допускане на външни лица на 26.05.2020 г. е позволила
на съпруга си С.С.М. чрез отваряне на входната врата да проникне във
вътрешността на ***.
Извършеното от
ищцата следва да се квалифицира като дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1,
т. 7 КТ – неизпълнение на законните нареждания на работодателя, а именно да не
се допускат от работниците външни лица във ***. Посочената в заповедта правна
квалификация на нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 5 - неспазване на правилата
за здравословни и безопасни условия на труда, т. 8 - злоупотреба с
доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване
на поверителни за него сведения и по т. 10
КТ - неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника
за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение, макар и да е неправилна, не води до
незаконосъобразност на уволнението само на това основание, тъй като съгласно възприетата
съдебна практика (Решение № 464 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2009
г., IV г. о.) неправилната правна
квалификация, дадена от работодателя в заповедта, не се отразява върху
законността на уволнението при доказване на осъществените от ищеца и подробно
описани в заповедта нарушения.
Независимо от факта на
осъщественото от ищцата дисциплинарно нарушение настоящата инстанция споделя
извода на районния съд за несъразмерност на наложеното наказание *** с тежестта
на нарушението. Основанията за налагане на най - тежкото дисциплинарно
наказание са изрично предвидени в чл. 190, ал. 1 КТ. Предвид правната
квалификация на дисциплинарното провинение по чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ законосъобразността
на уволнението следва да се прецени в светлината на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, допускащ
налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание при друго (извън посочените в
т. 1 – 6) тежко нарушение на трудовата дисциплина.
Тежестта на нарушението се
определя от начина на извършването му, подбудите, както и от настъпилите вредни
последици. В случая нито начина на извършване, нито подбудите на ищцата дават
основание нарушението да се квалифицира като особено тежко, нито пък са
настъпили значими за работодателя вредни последици. Предвид работата си на
разносвач и съпруг на ищцата С.М. е бил познат на останалите работници, които
са приели нормално влизането му в обекта. Въпреки че е бил употребил алкохол, той
не е създал конфликтна ситуация и не е нарушил производствения процес, за което
говори и фактът, че никой от останалите работници не е счел за необходимо да
уведоми незабавно работодателя за присъствието му във ***. Пребиваването му на
територията на *** се изразява единствено в опит да разговоря със св. В.В. и
другият работник С., след забележката на който е напуснал обекта. По делото са
налице данни, че въпросната вечер част от продукцията е била похабена (хлябът е
бил превтасал), но липсва каквито и да било доказателства това да се дължи на
поведението на С.М. Предвид изложеното, следва да се приеме, че е налице явно
несъответствие между наложеното наказание и тежестта на нарушението, което
обосновава извод за незаконосъобразност на уволнението. Поради това, като е
достигнал до същия правен извод и е уважил предявените искове по чл. 344, ал.
1, т. 1 - 3 КТ, обжалваното решение в тази част следва да се потвърди като
законосъобразно.
По жалбата на Д.П.М.:
Оплакването
в жалбата е само относно размера на брутното трудово възнаграждение, което
служи за база за изчисляване на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. Елементите,
от които се състои брутното трудово възнаграждение по чл. 228, ал. 1 КТ, са
изчерпателно посочени в чл. 17, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в които не са включени допълнителните
възнаграждения за нощен труд и труд в празничните дни. Поради това от
полученото от ищцата за месец май 2020 г. брутно трудово възнаграждение в
размер на 710. 80 лв. районният съд правилно е изключил начисленото
допълнително възнаграждение за нощен труд и работа в официални празници в
размер на 71. 52 лв., при което за нуждите на чл. 228, ал. 1 КТ същото възлиза
на 639. 28 лв.
Оплакването в
жалбата, че след като ответникът не е оспорил размера на предявения иск,
районният съд няма право да го ревизира при основателност на същия, е
неоснователно, тъй като разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ е от императивен
характер, за спазването на която съдът следи служебно.
От
направената в съдебно заседание служебна справка от трудовата книжка на ищцата Д.П.М.
е видно, че след прекратяване на трудовото й правоотношение с ответното
дружество същата не е започнала работа при друг работодател, поради което
предявеният иск по чл. 225, ал. 1 КТ следва да се уважи за целия 6 – месечен
срок на оставането й без работа или общо за сумата от 3835. 68 лв. Районният съд е
присъдил сумата от 3693. 56 лв., поради което обжалваното решение следва да се
отмени в частта, в която предявеният иск е отхвърлен над тази сума до сумата от
3835. 68 лв., вместо което се постанови ново, с което „Демарк“ ЕООД бъде осъден
да й заплати още сумата от 142. 12 лв. (3835. 68 - 3693. 56) ведно със
законната лихва. Решението в частта, в която искът е отхвърлен над сумата от 3835.
68 лв., следва да се потвърди като законосъобразно.
С оглед изхода на
делото „Демарк“
ЕООД
следва да заплати на ищцата направените разноски за адвокат във въззивното
производство в размер на 300 лв.
Върху присъденото
обезщетение ответникът „Демарк“ ЕООД следва да заплати по сметка на районния съд ДТ
в размер на 8. 52 лв. включително и за въззивното производство.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 260061/ 20.11.2020 г. по гр. д. №
744/ 2020 г. на РС – Харманли в частта, в която предявеният от Д.П.М.
против
„Демарк“
ЕООД
иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен над сумата от 3693. 56 лв
до сумата от 3835. 68 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Демарк“ ЕООД да заплати на Д.П.М.
още
сумата от 142. 12 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа
вследствие на незаконното уволнение за времето от 06.11.2020 г. до 11.12.2020
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.08.2020
г., до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „Демарк“ ЕООД да заплати на Д.П.М. направените по
делото разноски в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА „Демарк“ ЕООД да заплати по сметка на РС –
Харманли ДТ от 8. 52 лв. върху присъденото допълнително обезщетение по чл. 225,
ал. 1 КТ.
Решението може да
бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от обявяването му – 12.05.2021
г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.