Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….
гр.
Варна /………………2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският
административен съд, ІІІ касационен състав, в публично заседание на
седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и в присъствието на прокурора
от ВОП Силвиян И, като разгледа докладваното от съдията Ганчева к. адм. дело №
959 по описа на Административен съд – Варна за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Д.А.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, против Решение № 86/04.03.2021 г. на Районен съд – Варна /ВРС/,
постановено по гр.д.№20203110111306/2020 г. по описа на същия съд, с което е
отменена Заповед № 99/17.08.2020 г. Кмета на Община Аксаково.
В касационната жалба се поддържа, че оспореното решение е
неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди
се, че Д.Б. не е била ползвател на имота, възстановен на наследниците на И.П.С.,
а същият е закупен през 1996 година от нея и от съпруга й от лицето М.Г., без
да е съставен нотариален акт, но за да бъдат въведени във владение на
възстановения имот, наследниците на И П С следва да уредят имуществените си
отношения с касационната жалбоподателка, заплащайки й извършените подобрения в
имота. Аргументира се, че нормата на § 4в от Преходните и заключителни
разпоредби /ПЗР/ на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
/ЗСПЗЗ/ не прави разграничение между ползватели и владелци, които нямат
качеството на ползватели по смисъла на ЗСПЗЗ, поради което на оценяване
подлежат всички извършени в имота подобрения. Отправя се искане за отмяна на
обжалваното решение на ВРС и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от
представител по пълномощие, който моли за отмяна на оспореното решение и за
присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък. Прави
възражение за прекомерност на разноските, претендирани от останалите страни по
делото.
Ответникът – Кметът на Община Аксаково, чрез процесуален
представител, намира решението на районния съд за неправилно, а издадената
заповед за законосъобразна. Счита, че в т. 4 от заповедта административният
орган е указал, че одобрената оценка след влизане в сила на заповедта следва да
се изплати на доказалия се правоимащ ползвател, след подаване на заявление в
общината и доказателства за предоставено право на ползване, поради което
правото за получаване на стойността възниква единствено за лицето, което докаже,
че е било реалният ползвател на имота. Претендира присъждане на направените
разноски по делото съгласно представен списък. Възразява срещу размера на
претендираните разноски от жалбоподателя и от заинтересованата страна.
Заинтересованата страна – П.И.П.,
в депозиран писмен отговор на касационната жалба оспорва същата като
неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Навежда доводи, че разпоредбата на
§ 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ не се отнася за лицата, които не са ползватели на имот въз
основа на някои от актовете, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В съдебно
заседание заинтересованата страна се представлява от упълномощен процесуален
представител, който счита, че оспореното решение е правилно постановено, тъй
като издаването на заповеди за оценки на подобрения в имотите по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ се извършва само по отношение на правоимащи лица, които са имали право да
извършват такива подобрения, каквато касационната жалбоподателка не е. Моли за
оставяне в сила на решението на ВРС и за присъждане на разноските по делото
съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на разноските,
претендирани от останалите страни по делото.
Окръжна прокуратура – Варна, чрез своя представител,
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира решението
на районния съд, като правилно постановено, да бъде оставено в сила.
Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта
на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с
оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи
следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от
легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима.
Производството пред ВРС е образувано по жалба на П.И.П. и Д.А.Б.,
с предмет Заповед № 99/17.08.2020 г. Кмета на Община Аксаково, с която, на
основание § 30, ал. 2 от ПЗР към ПМС № 121/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ, § 31, ал.
3 от ПМС № 234/1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ, § 62, ал. 7
и ал. 8 от ПЗР към ПМС № 456 за ИД на ППЗСПЗЗ, във връзка с § 4з и § 4в от ПЗР
на ЗСПЗЗ, е одобрена оценката на създадените трайни насаждения и други
подобрения, попадащи в НИ № ************– селищно образувание, землище с.
Кичево, община Аксаково, област Варна, съответстваща на ПИ ************,
записан на неидентифициран собственик в списъка на имотите, предоставени за
ползване, изготвена от лицензиран оценител, в размер на 9 892 лева, която
сума наследниците на И П С следва да внесат в тримесечен срок от влизане в сила
на заповедта по банкова сметка ***.
Заповедта е издадена по повод подадено заявление от П.И.П.
във връзка със Заповед № 157/23.07.2018 г. на Кмета на Община Аксаково, с която
е възстановено правото на собственост на наследниците на И П С върху НИ ****с
площ от 327 кв.м. по плана на новообразуваните имоти на част от селищно образувание
„****“, землище с. Кичево, община Аксаково, област Варна.
Районният съд е приел, че заповедта е издадена от
компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона.
За да отмени оспореният пред него индивидуален
административен акт, решаващият състав на ВРС е изложил мотиви, че с оглед
систематичното място на разпоредбата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, лицата, които
имат право да им бъде определено обезщетение по облекчен ред в рамките на
административно производство по реда на § 31 от ПМС № 234/1999 г. за ИД на
ППЗСПЗЗ, следва да са правоимащи, т.е. да са придобили право на ползване въз
основа на някои от посочените в § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 63 от ПЗРППЗСПЗЗ основания.
Счел е, че тъй като Д.Б. не основава правото си на никой от изброените в тези
правни норми актове, същата не може да бъде адресат на издадената заповед за
одобряване на оценка, по силата на която в тежест на П.П. да възникне
задължение за заплащане на оценка, а в полза на Д.Б. – право да получи
определената стойност.
По жалбата на Д.Б., съдът прецени следното:
Съгласно § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ лицата, извършили подобрения
върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл.
72 от Закона за собствеността /ЗС/. По силата на чл. 72, ал. 1 от
ЗС добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил,
сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези
подобрения, като увеличението се определя към деня на постановяване съдебното
решение. Правата по чл. 72 от ЗС се признават на добросъвестния владелец,
защото той държи имота на основание, годно да го направи собственик. В
настоящия случай по делото не е установено правното основание, на което Д.Б.
владее възстановения на наследниците на И П С имот № ****по плана на
новообразуваните имоти на част от селищно образувание „****“, землище с.
Кичево, община Аксаково, област Варна.
Налице е трайна съдебна практика, според която право на
обезщетение в рамките на административно производство по реда на § 31 от ПМС №
234/1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ имат само лицата, придобили право на някои от
актовете, посочени в § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 63 от ПЗР на Правилника за
прилагане на ЗСПЗЗ /ППЗСПЗЗ/. Според посочената преходна разпоредба на ППЗСПЗЗ права по
§ 4а и 4б от преходните и заключителните разпоредби
на ЗСПЗЗ
имат гражданите, на които е предоставено
право на ползване по силата на Указ № 596 на Президиума на Народното
събрание от 1967 г., Указ № 922 на Държавния съвет от 1989
г.,
постановления на Министерския съвет № 21 и 23 от 1963 г., № 12 от 1971
г., № 76 от 1977 г., № 1 от 1981 г., № 11 от 1982 г., № 30 от 1985 г., № 26, 58
и 67 от 1987 г. и № 34 от 1989 година. Разпоредбите на § 4а и 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ визират земи, върху които е предоставено право на ползване съгласно
актовете, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Нормата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗЗ
следва систематично и логично предхождащите я разпоредби на § 4, 4а и 4б,
поради което правилно ВРС е приел, че привилегированият ред за оценяване на
подобренията, регламентиран в на § 31 от ПМС № 234/1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ, е
приложим само по отношение на правоимащи лица по смисъла на § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. В подкрепа на този извод е и нормативното правило на § 4з от ПЗР на
ЗСПЗЗ, уреждащо придобиването на собствеността върху земи по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ от гражданите, чието право на ползване се превръща в право на собственост
съгласно § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По делото не са налице доказателства, установяващи че Д.Б. е
собственик или ползвател на имот № ****. Не се спори между страните, че
касационната жалбоподателка е извършила подобренията в имота, но същата не може
по реда на специалния закон - ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ да търси стойността на
подобренията, които твърди, че е извършила, това може да бъде направено по
общия исков ред.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че предвид
обстоятелството, че Б. няма качеството на правоимащ по смисъла на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то същата
не може да бъде адресат на издадената заповед за одобряване на оценка на
създадените трайни насаждения и други подобрения в имота, по силата на която
наследниците на реституирания собственик са задължени да заплатят сумата в
размер на 9 892 лева.
Б. не е засегнато лице от оспорената пред ВРС заповед, по
смисъла на чл. 162 ал.1 от АПК. Същата не е лице, в чиято правна сфера
рефлектира неблагоприятно административния акт. В случая за нея не е налице
пряк и непосредствен интерес от обжалване на Заповед № 99/17.08.2020 г., като
предпоставка за допустимостта на процесуалното право на жалба. Правния интерес
като абсолютна процесуална предпоставка за възникване и упражняване на
процесуалното право на жалба в административното производство е основан на
пряко и непосредствено въздействие на атакувания административен акт в правната
сфера на съответния субект - негов адресат.
Касационната инстанция изцяло споделя аргументите на
районния съд за неприложимост на процедурата по § 31 от ПМС № 234/1999 г. за ИД
на ППЗСПЗЗ за извършване на оценка, одобрена с обжалваната в
първоинстанционното производство заповед, след като няма данни, че Б. има
качеството на правоимащ по смисъла на §4а, 4б, 4в и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. По делото
не са представени доказателства, същата да е била ползвател на имота или
правоимащо лице въз основа на някои от посочените в § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ актове,
като това обстоятелство дори не се оспорва от касационната жалбоподателка.
При положение, че Б. не е адресат на процесната заповед за
одобряване на оценка и процедурата по извършване на оценка по § 31 от ПМС №
234/1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ е неприложима, а отношенията с реституирания
собственик следва да бъдат уредени по общия исков ред, то е следвало жалбата на
Б. въз основа на която е образувано първоинстанционното производство да се
остави без разглеждане на осн. чл. 159 т.4 от АПК. Ето защо, решението на ВРС,
в частта с което е разгледал спора по
същество по жалба на Б. следва да се обезсили, а жалбата, въз основа на която е
образувано първоинстанционното производство следва да се остави без разглеждане
като недопустима и образуваното съдебно производство – да се прекрати.
По отношение жалбата депозирана от П.И.П. пред ВРС,
настоящия съдебен състав приема, че постановени съдебен акт е валиден и
доколкото липсва жалба от П., то решението в частта по жалба на П. е влязло в
сила и не е предмет на касационна проверка.
Правилно в обжалваното решение е посочено, че
административният орган, след отмяната на заповедта, не следва да извършва
каквито и да е действия, поради което преписката, не следва да му се връща.
Предвид изхода на спора и направеното искане от процесуалния
представител на ответника, следва да се присъди в полза на Община Аксаково
сумата от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Отделно от това Б. следва да
заплати на П.П. сумата от 500 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, за което по делото са представени договор
за правна защита и съдействие, с отбелязване, че сумата е заплатена в брой.
Водим от това и на основание чл. 221 ал. 3 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №
86/04.03.2021 г. на Районен съд – Варна, постановено по гр.д. № №20203110111306/2020
г. по описа на същия съд, само в частта
по жалба на Д.А.Б. и вместо него постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.А.Б. против
Заповед № 99/17.08.2020 г. Кмета на Община Аксаково.
ОСЪЖДА Д.А.Б. ***,
с ЕГН ********** *** сумата от 100 /сто/лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.А.Б. ***, с ЕГН ********** да заплати на П.И.П. ***, с ЕГН
********** сумата от 500 /петстотин/лв. разноски по делото.
В частта, с която е отменена Заповед № 99/17.08.2020 г. Кмета на Община Аксаково, по жалба
на П.И.П. решение №86/4.03.2021 г., постановено по гр.д №20203110111306/2020 г.
по описа на Районен съд Варна, като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: