Р Е Ш Е Н И Е
№.........../...............2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 879 по описа за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на Е.Ю.И., подадена чрез
пълномощника му адвокат Г.А., срещу заповед № 22-0819-000245/21.03.2022 г. на полицейски
инспектор в ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 „б“ ЗДвП „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
По съображения за издаването на
заповедта от некомпетентен административен орган; за нарушаване на изискуемата по
чл. 59 ал. 2 АПК форма на административния акт поради неговата немотивираност
предвид непозоваване в съдържанието му на съставен за нарушението АУАН и
липсата на яснота в разпоредителната му част коя от хипотезите на чл. 171 т. 1
б. „б“ ЗДвП е имал предвид издателят му; за отсъствието на материално-правни
предпоставки за прилагането на ПАМ по чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП, предвид липсата
на основание по смисъла на чл. 5 ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР
и МП за тестване на водача за употребата на наркотични вещества или техните
аналози, както и поради неяснота във волята на административния орган за какъв
конкретно срок налага ПАМ, предвид буквално извършеното цитиране в
разпоредителната част на акта на нормата на чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП в частта
на срока за прилагането на ПАМ, където той е посочен в горна граница до 18
месеца, се иска заповедта да бъде отменена от съда.
В хода на съдебното производство жалбата се
поддържа изцяло чрез пълномощника на жалбоподателя адвокат А., която в с. з. на
21.09.2022 г. в пледоарията по съществото на спора моли съда при отмяна на
заповедта да присъди на доверителя й направените по делото съдебни разноски,
както и да й определи адвокатско възнаграждение, тъй като е осъществила правната
помощ при условията на чл. 38 ал. 1 т. 3 предл. второ ЗАдв.
Полицейският инспектор в ОД на
МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, ответник по делото в качеството на
административен орган, издател на акта, се представлява от юрисконсулт Й. и
юрисконсулт Г., които оспорват изцяло жалбата като в с. з. на 21.09.2022 г.
юрисконсулт Г. моли тя да бъде отхвърлена.
Съдът като прецени, че като
родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба срещу
подлежащ на съдебен контрол ИАА, предявена в преклузивния срок по чл. 149 ал. 1 АПК от процесуално легитимирано лице, адресат на приложената ПАМ, намира
производството по делото за процесуално допустимо и поради това - за подлежащо
на разглеждане по основателността на оспорването.
По основателността на жалбата съдът
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
С издадена от полицейски
инспектор в ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, заповед № 22-0819-000245/21.03.2022
г. на жалбоподателя Е.Ю. Йорданов е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Прилагането на мярката е
мотивирано с обстоятелството, че на 18.03.2022 г., около 15:40 ч., в гр. Варна, при
управлението по ул. „Мир“ – посока ул. „Христо Смирненски“, до блок 3, на лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № В ****ВТ, собственост на Христина Иванова,
жалбоподателят е отказал да бъде тестван за употребата на наркотични вещества и
техните аналози с техническо средство Dreger Drug Test 5000 с фабричен № ARAM 0004. Във връзка с отказа на
водача е бил издаден талон за медицинско изследване №
133756/18.03.2022 г. Талонът е приложен по административната преписка като от
съдържанието му се установява, че е издаден от младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ в ОД на МВР – Варна Анатолий Колев Стойков, който е съставил за
нарушението и приложения по преписката АУАН, серия GA, № 541350/18.03.2022 г. Според съдържанието
на двата документа именно младши автоконтрольор Стойков е служителят от сектор
„Пътна полиция“ в ОД на МВР – Варна, извършил процесната проверка. Това сочи на
неоснователност на твърдението на жалбоподателя, че по преписката не ставало
ясно дали предприетата проверка е от служители на сектор „Пътна полиция“, а не
от други служители на МВР. Като се съобрази и издадената и също приложена по
преписката заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, с т. 1.3.2 на която младши автоконтрольорите ІІ-І степен в ОД на МВР и
в териториалните им структурни звена са определени да осъществяват контрол за
дейностите по чл. 165 ЗДвП в рамките на обслужваната територия, с основание
може да се заключи, че проверката е извършена от длъжностно лице, разполагащо с
правомощия за това.
Съгласно чл. 165 ал. 2 т. 1
предл. първо ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от
министъра на вътрешните работи служби имат право да спират пътните превозни средства, а
съгласно т. 3 на същата алинея те не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който
управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство
за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 1 ал. 3 от
издадената на основание чл. 174 ал. 4 ЗДвП Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР
и МП концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически
средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания.
Съгласно чл. 1 ал. 4 и 5 от същата наредба техническите средства, с които се
установява концентрацията на алкохол в кръвта, се определят със заповед на
министъра на вътрешните работи, след като бъдат одобрени по реда на Закона за
измерванията като тестовете, с които се установява употребата на наркотични
вещества или техни аналози, отново се определят със заповед на министъра на
вътрешните работи. Същевременно чл. 2 ал. 1 от наредбата вменява в задължение
на проверяваното лице при извършването на проверка за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДвП
разпореждания и указания като чл. 2 ал. 2 изрично регламентира, че неизпълнението
на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката,
се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. Изключенията от
задължението на проверяваното лице да изпълнява точно дадените му при
проверката разпореждания на контролните органи са регламентирани изчерпателно
отново в чл. 2 ал. 1 от наредбата като те са сведени до случаите, в които
разпорежданията и указанията налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или
на други лица живот или здраве. Преценката на действащата норматива уредба сочи
на пълната неоснователност на възражението на жалбоподателя за отсъствието на
материално-правни предпоставки за прилагането с процесната заповед на ПАМ по
чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП. Разпоредбата изрично предвижда, че за осигуряване на
безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилага като принудителна административна мярка временното
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване. От анализа на разпоредбата е
видно, че една от визираните в нея хипотези, при които се прилага ПАМ, е
отказът на водача, управляващ превозното средство, да бъде проверен с
техническо средство или с тест за съдържанието на алкохол в кръвта и/или за
употребата на наркотични вещества или техни аналози. След като жалбоподателят
не оспорва факта, че на посочените в заповедта по чл. 172 ал. 1 ЗДвП дата, час
и място е управлявал превозното средство, то при спирането му за проверка от
органите на „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна той, по силата на чл. 2 ал. 1
от Наредба № 1/19.07.2017 г., е бил длъжен да изпълнява разпорежданията им във
връзка с извършваната проверка за установяване употребата на наркотични
вещества и техни аналози. Отсъствието на което и да било от изчерпателно
изброените в същата правна норма основания, изключващи задължението му като
проверяван водач да изпълнява точно дадените при проверката разпореждания,
свързани в случая с тестването му за употребата на наркотични вещества и
техните аналози с техническо средство Dreger Drug Test 5000, обуславя съгласно чл. 2 ал. 2
от наредбата отказа му да бъде тестван. Що се отнася до визираните в чл. 5 ал.
1 от наредбата критерии за предприемането на проверката /наличие на външни
признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични
вещества или техни аналози/, преценката за тяхното наличие е изцяло в
прерогатив на контролните органи, а не на водачите, защото контролните органи
са тези, които по смисъла на чл. 165 ал.
1 т. 1 и 7 ЗДвП контролират спазването на правилата за движение от участниците
в движението и извършват превантивна дейност за ограничаване на
пътнотранспортните произшествия и последиците от тях. Поради това съдът възприема
като напълно неиздържани от правна страна възраженията на жалбоподателя, че не
били налице материално-правни предпоставки да му бъде наложена ПАМ при
условията на чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП, тъй като липсвала необходимост по
смисъла на чл. 5 ал. 1 от наредбата да му бъде извършвана проверка за
употребата на наркотични вещества и техни аналози. Следва да се посочи, че от
доказателствата по преписката се установява, че освен че е отказал тестването с
Dreger
Drug Test 5000,
фабричен № ARAM 0004,
впоследствие жалбоподателят е отказал да му бъде извършено и медицинско
изследване с издадения му талон за медицинско изследване № 133756/18.03.2022
г., което е видно от отбелязването на дежурния лекар от „Спешно отделение“ на
МБАЛ – Варна към ВМА върху съставения от него протокол амб. № 1583/18.03.2022
г.
Неоснователно жалбоподателят се
позовава на нарушаване на изискването за мотивиране на заповедта. То в случая е
дължимо не по силата на общата разпоредба на чл. 59 ал. 2 АПК, както е посочено
в жалбата, а по силата на специалната норма на чл. 172 ал. 1 ЗДвП. Обратно на
твърденията в жалбата, заповедта съдържа ясно посочване на обстоятелствата,
релевантни за прилагането на чл. 171 ал. 1 т. 1 б. „б“ ЗДвП, като пропускът да
се посочи с цифри кое от всички предложения на чл. 171 ал. 1 т. 1 б. „б“ е имал
предвид органът при налагането на ПАМ не води до нейната незаконосъобразност,
след като изводът за това се налага логически от словесното описание на
нарушението. Изцяло ирелевантен за законосъобразността на заповедта е фактът, на
който се акцентира в жалбата, че в мотивите липсвало позоваване на съставения
за нарушението АУАН. Издаването на заповедите по чл. 172 ал. 1 ЗДвП, с които се
налагат изброените в разпоредбата принудителни административни мерки по ЗДвП,
представляващи по правната си природа индивидуални административни актове по
смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК, е изцяло подчинено поради това на правилата на АПК
/доколкото в специалния ЗДвП не са въведени някакви други изискания/, докато с
АУАН съгласно чл. 36 ал. 1 ЗАНН се поставя началото на
административнонаказателното производство за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на извършителя на административното
нарушение. Нито в специалния ЗДвП, нито според правилата на АПК издаването на заповедта
по чл. 172 ал. 1 ЗДвП е поставено в каквато и да било зависимост от съставянето
на АУАН за нарушението, което е и логичното положение като се има предвид какво
е правното значение на АУАН.
Заповедта е издадена от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 172 ал. 1 ЗДвП, предвид издадената от
директора на ОД на МВР - Варна и приложена на л. 23 от делото заповед № 365з-8226/30.12.2021
г. /цитирана и в обжалвания административен акт/, с т. 1.8 на която
полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна са
оправомощени да прилагат за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР – Варна, принудителните административни мерки по чл.
171 т. 1 ЗДвП, между които е и процесната. По делото е приложено удостоверение УРИ
365000-28715/30.06.2022 г. от началник сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР –
Варна относно обстоятелството, че със заповед № 365з-1613/18.04.2019 г. на
директора на ОД на МВР – Варна длъжностното лице, издало обжалваната по делото
заповед, е назначено на длъжност полицейски инспектор в група „АНДОПТПВМПС“ към
сектор „Пътна полиция“ на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Варна,
която заема и понастоящем. Удостоверението е официален удостоверителен
документ, издаден от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения,
поради което се ползва с материална доказателствена сила, неоспорена от
пълномощника на жалбоподателя при представянето му в съдебно заседание на
21.09.2022 г.
За установеното от контролните
органи на „Пътна полиция“ наказуемо по административен ред неправомерно деяние
чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП предвижда именно налагането на приложената с
процесната заповед принудителна административна мярка „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Оспорването на начина, по
който с обжалваната заповед по чл. 172 ал. 1 ЗДвП административният орган е определил
срока за прилагането на ПАМ сочи на неправилно тълкуване на закона от страна на
жалбоподателя. С регламентираната в чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца“ законодателят не е делегирал на административния орган
правомощието във всеки отделен случай, в който е изпълнена хипотезата на
правната норма, конкретно да определи срока, за който да приложи ПАМ в рамките
на максималната му продължителност от 18 месеца, а императивно е установил, че
мярката се налага за времето до решаване на въпроса за отговорността на водача /административнонаказателна
или наказателна такава/ без обаче наложената ПАМ да надхвърля времетраенето от
18 месеца, ако до изтичането им въпросът за отговорността не е разрешен.
Преследваната с налагането на мярката
цел е посочена в самия закон и тя е да се осигури безопасността на движението
по пътищата и да се преустанови административното нарушение. Препятстването на
възможността за проверка и тестване на водача за употребата на наркотични
вещества и техните аналози при всички положения ограничава възможността на
органите на „Пътна полиция“ да осъществят контролните си функции по осигуряване
на безопасността на движението по пътищата, поради което с налагането на
регламентираната в чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП принудителна административна мярка
се гарантира именно разписаната в разпоредбата цел.
Съвкупната преценка на изложените
фактически и правни доводи обуславя краен извод за неоснователност на
оспорването, поради което то следва да се отхвърли.
При този изход на спора насрещната
страна не дължи направените от жалбоподателя разноски в производството, поради
което по аргумент от противното на чл. 38 ал. 2 ЗАдв съдът не следва да
определя и адвокатско възнаграждение на пълномощника му, който видно от приложения
по делото договор за правна помощ му е оказал съгласно чл. 38 ал. 1 т. 3 ЗАдв безплатна
правна помощ.
От страна на ответника не е
направено искане за разпределяне на отговорността за разноски по чл. 143 АПК,
поради което съдът не дължи произнасяне и по този въпрос.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Ю.И. срещу
заповед № 22-0819-000245/21.03.2022 г. на полицейския инспектор в ОД на МВР –
Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171 т. 1 „б“ ЗДвП „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: