Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 186/03.05.2022г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария
Ницова
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 161 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №39 от 11.03.2022 г. постановено по АНХД № 20221630200081
по описа за 2022г. на Районен съд – Монтана, с което е
потвърдено наказателно постановление № 12-2100084 от 11.01.2022 г. издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с което на „К.Б. ЕООД Е.К.“ КД със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от „Кауфланд България“ ЕООД
с ЕИК ********* представлявано от управителя Валтер Волф и Милена Лука
Караилиева – прокурист, за извършено административно нарушение по чл.143, ал.2 от КТ във вр. чл.9а, ал.3 от Наредба за работното време, почивките и отпуските е наложена
имуществена санкция в размер на 2000.00лева /две хиляди/, на основание чл.416,
ал.5 от КТ във вр. чл.414, ал.1 от КТ.
Касационният жалбоподател „К.Б.
ЕООД Е.К.“ КД с ЕИК ********* представлявано от „Кауфланд България“ ЕООД с ЕИК
********* заедно с управителя Валтер Волф и Милена Лука Караилиева – прокурист,
чрез надлежно упълномощения ст. юрисконсулт П.К., не се явяват. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на решението на въззивната инстанция поради нарушаване на процесуалните правила
и материалния закон. Твърди се, че постановеното въззивно решение е
недопустимо, тъй като е постановено по отношение на страна която не е участвала
в производството, като е посочен ЕИК ********* по отношение на
„Кауфланд България“ ЕООД което представлява административно наказаното КД и
което не е било адресат на НП. Излага доводи, че лицето на което е връчен АУАН не е имал пълномощие да го
получи. Твърди, че в решението на въззивния съд липсват мотиви, относно
фактическите и правни съображения за постановяване на решението с което е
потвърдено издаденото НП. В АУАН и НП липсва конкретна дата на извършване на нарушението,
а е посочена само датата на извършената проверка. Сочи, че неправилно е
отразена правната квалификация на извършеното нарушение и формата на вина
„допустителство“, както и санкционната разпоредба. Моли за отмяна на въззивното
решение и претендира сторените по делото разноски.
Ответника по
касационната жалба Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, редовно
призовани, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Силвия Кръстева
в отговор по касационната жалба и по съществото на делото оспорва същата.
Твърди, че по делото правилно е установена възприетата и от административния
орган фактическа обстановка, въз основа на която при липса на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и правилно приложение на
материалния закон правилно и законосъобразно въззивния съд е потвърдил
издаденото НП. Сочи, че НП не страда от визираните в касационната жалба пороци,
налице е описание на нарушението, както времето и мястото на неговото
извършване. Моли за потвърждаване на въззивното решение и претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура –
Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез
представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна,
като атакуваното решение следва да се остави в сила, като правилно и
законосъобразно тъй като при постановяването му не са налице сочените в
касационната жалба пороци.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С касационната жалба не са представени писмени
доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите
и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил
издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел
от фактическа страна, че при
извършена проверка по документи на 24.11.2021 г. по спазване на трудовото
законодателство от служители на Инспекция по труда гр.Монтана във филиал 2400,
находящ се в гр. Монтана, бул. „Трети март“ № 139, обект на „К.Б. ЕООД Е.К.“ КД се констатирало, че
дружеството в качеството си на работодател е допуснало сборът от работните
часове по график, за периода за който е установено сумирано изчисляване на
работното време, с период на отчитане – двумесечен, да е по-голям от нормата за
продължителност на работното време, определена по чл. 9б от НРВПО
и заетото лице Евгени Илиянов Георгиев да положи 30 часа извънреден труд, извън
случаите на чл. 144, ал. 1 от КТ. Нарушението е констатирано с
протокол от извършена проверка по документи, като бил съставен АУАН в който за нарушена е
посочена разпоредбата на чл.143, ал.2 от КТ във вр. чл.9а, ал.3 от Наредба за
работното време, почивките и отпуските.
При тази фактическа обстановка въззивния съд
е приел, че в случая е осъществен от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.143, ал.2 от КТ във вр.
чл.9а, ал.3 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, като е
кредитирал приложените по административната преписка писмени доказателства и
събраните гласни такива в хода на проведеното съдебно следствие. Наведените с
касационната жалба оплаквания, направени и във въззивното производство не се
споделят и от настоящият касационен състав, тъй като безспорно от приложеният
констативен протокол от длъжностни лица в ДИТ – Монтана и ведомости за
начислени и изплатени трудови възнаграждения за м. 08. 2021 г. във връзка с
установено сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане
двумесечен, а именно м. 07. и м. 08. 2021 г., дружеството като работодател е
допуснало сборът от работните часове по график за периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, да е по-голямо от нормата
продължителност на работно време и работни часове, определена с чл. 9б от НРВПО
и респективно заетото лице Евгени Илиянов Георгиев в края на отчетния период да
положи 30 часа извънреден труд, извън допустимите изключения по чл. 144, ал. 1 КТ.
Правилно първоинстанционният съд е посочил
в мотивите към обжалваното решение, че съобразно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ извънредният труд, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или съответния ръководител от
работника или служителя, извън установеното за него работно време, а съобразно
ал. 2 на същия текст извънредният труд е забранен. Изключенията са уредени в
разпоредбата на чл. 144 КТ.
Съгласно разписаното в чл.9а,
ал.3 от НРВПО, поименните графици се изготвят така, че сборът от
работните часове по график на работника или служителя за периода, за който е
установено сумирано изчисляване, трябва да е равен на нормата на
продължителност на работното време, определен по чл. 9б от наредбата.
Установяването на работен график за целия период на сумирано изчисляване и
зададената норма за продължителност на работното време, изчислена по НРВПО,
имат за цел да не се допуска полагането на извънреден труд и неговото
предварително залагане в графика. Графикът е прогнозен и планов документ за
часовете положен труд от работника или служителя през установения период на
отчитане и като такъв той подлежи на корекция по време на съблюдаването му.
Това е предвидено и в разпоредбата на чл. 9а, ал. 2
НРВПО. Работодателят е задължен да осигури организация на работния
процес по начин, по който да не допуска предварително планиране на извънреден
труд за работниците и служителите.
Ето защо не може да бъде споделена тезата
на касатора, че нормите на КТ, уреждащи сумирано изчисляване на работното
време, за което по делото няма спор и същото е установено от издадената от
работодателя заповед, са диспозитивни и не създават правила за задължително
поведение.
След като безспорно е било установено
посоченото по-горе нарушение на трудовото законодателство, то контролният орган
на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, законосъобразно и с
оглед на правомощията му, изрично уредени в чл. 416, ал.5 от КТ е издал оспореното НП.
Правилно ответника е приложил и
санкционната разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ, в случай на установено нарушение
по чл.143, ал.2 от КТ във вр. чл.9а, ал.3 от Наредба за
работното време, почивките и отпуските.
В противовес с твърдението на касатора по
делото правилно е приложена действащата материално правна норма и санкционна
такава.
Доказателствената сила на
съставения АУАН по аргумент от чл.416, ал.1 изр. второ от КТ, не е опровергана
в хода на проведеното съдебно производство.
Инкриминираното в
атакуваното НП деяние съставлява от обективна страна административно нарушение,
за което правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на „К.Б.
ЕООД Е.К.“ КД, доколкото при анализа на събраните писмени и гласни
доказателства, кредитирани с доверие по отношение на инспекторите извършили
проверка по документи и на плоскостта на приложените ведомости за
начислени и изплатени трудови възнаграждения за м. 08. 2021 г. се установява безспорно, че търговското дружество в
качеството си на работодател е допуснало вмененото му административно нарушение
по КТ. С оглед субективната страна към извършване на административното
нарушение, следва да се отбележи, че в специалния закон КТ е съобразена и
разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, където за юридическите лица е предвидена
особен вид отговорност, която е обективна и безвиновна и за която законодателят
не предвижда и не изисква наличието на вина, тъй като вината е характерна за
физическите лица, поради което и възраженията на касатора в тази насока са
неоснователни.
Настоящият състав намира,
че наказващия орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал.4 от ЗАНН и преди
издаването на НП е извършил цялостна проверка на законосъобразността на АУАН. Наложеното наказание
е съобразено с разпоредбата на чл.27, ал.2
от ЗАНН, същото е правилно определено, в законноустановеният размер по
чл.414, ал.1 от КТ и съобразено с целите на
наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН.
При постановяване на обжалваното решение не
са допуснати нарушения на материалния закон в случая КТ или съществено
нарушение на процесуалните правила – релевираните с жалбата касационни
основания. Неоснователни са твърденията на касатора за липса на дата на
извършване на нарушението, тъй като освен датата на извършване на проверката е
отразен и месеца в който е начислено и изплатено трудовото възнаграждение.
Неснователно се явява и възражението, че не е спазен реда за връчване на АУАН,
тъй като касатора е бил надлежно поканен да се яви за съставяне на АУАН, но е
изпратил лице без надлежно упълномощаване, което е наложило контролния орган да
приложи разпоредбата на чл.416, ал.3 от КТ по седалище и адрес на управление на
касатора, видно от известието за доставяне. Неснователно е и възражението на
касатора, че във въззивното производство е участвала страна, която не е била
адресат на НП, тъй като видно от списъка за призоваване за о.с.з. призовани и
участвали в съдебното производство са именно „К.Б.
ЕООД Е.К.“ КД със седалище и адрес на управление ***, по отношение на което е и
наложеното административно наказание. Действително в НП и при осъждане на
касатора е посочен ЕИК ********* касаещ „Кауфланд България“ ЕООД което
представлява административно наказаното КД, но това не води до ограничаване на
правата на касатора в такава степен, че да доведе до допуснато съществено
процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на въззивното решение и
НП.
АУАН и НП са издадени от компетентен орган.
Като е потвърдил процесното НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с един
мотивиран, обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха
установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради
което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза
на ответната администрация, съгласно чл.63б, ал.4 във вр. ал.5 от ЗАНН /към Дв. бр. 109 от 2020 г./, следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80.00лева
/осемдесет/, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП),
респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
(НЗПП).
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №39
от 11.03.2022 г. постановено по АНХД № 20221630200081 по описа за 2022г. на
Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно
постановление № 12-2100084 от 11.01.2022 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда” гр. Монтана.
ОСЪЖДА „К.Б. ЕООД Е.К.“ КД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда”
гр.Монтана, сумата от 80.00лева /осемдесет/, представляваща сторените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция и 5,00лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: