№ 90
гр. Дупница, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО в публично
заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20211510200875 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0348-000215 от 21.03.2018г., издадено
от Началник РУП, към ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Дупница, с което на ИЛ. ИЛ. АТ., с
адрес: *********, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си и лично в съдебно заседание излага доводи, че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с
материалния и процесуалния закон и моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се представлява. В
съпроводително писмо към АНП изразява становище за неоснователност на жалбата и прави
възражение за прекомерност.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 28.07.2017 г., около 20:00 ч., в гр. Дупница, по ул. „Самоковско шосе“ срещу
пътно поддържане, в посока към гр. Дупница, жалбоподателят управлявал собствения си
лек автомобил, марка и модел „БМВ 530Д“, с рег. номер КН7573ВМ като бил спрян за
проверка от свидетелите С. и В. – мл. автоконтрольори към РУ-Дупница, при ОДМВР - гр.
1
Кюстендил и след извършена от тях справка с ОДЧ било установено, че МПС е с прекратена
регистрация, на 24.03.2017 г.
За така установеното нарушение свидетелят С. съставил на нарушителя АУАН, който
бил подписан от него без възражения и от свидетеля В., като на жалбоподателят бил връчен
и препис от акта срещу подпис.
С резолюция от 25.09.2017 г. АНО, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН е прекратил
АНП изцяло, като изпратил преписката по компетентност на Районна прокуратура - гр.
Дупница.
С постановление от 19.03.2018 г., прокурор при РП гр. Дупница е прекратил, на
основание чл. 243, ал.1, т. 2 от НПК наказателното производство по образуваното след
прекратяването на АНП от АНО досъдебно производство по описа на РП-Дупница и е
постановил препис от постановлението, ведно с материалите по досъдебното производство
да се изпратят на Началника на РУ-Дупница, за налагане на административно наказание по
реда на ЗДвП, на жалбоподателя.
След връщане на материалите при АНО, същият на 21.03.2018 г. е издал обжалваното
НП № 18-0348-000215 от 21.03.2018г., издадено от Началник РУП, към ОДМВР - гр.
Кюстендил, РУ-Дупница, с което на ИЛ. ИЛ. АТ., с адрес: *********, с ЕГН **********, на
основание чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в
размер на 200 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В производството са разпитани длъжностните лица при АНО – актосъставителят С.
и свидетелят по съставяне на акта В., които потвърждават след предявяване на акта изцяло
фактите описани в АУАН, като добросъвестно заявяват, че не си спомнят други
подробности относно обстоятелствата при установяване на нарушението и причините и
основанието за дерегистрация на процесния лек автомобил, а св. В. само предполага за това.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло изложеното при разпита от
свидетелите, всеки от които добросъвестно разказва за случая това, което си спомня,
колкото и оскъдно да е с оглед изтеклия дълъг период от време. Техните показания, макар и
лаконични са логични, последователни и непротиворечиви. Същите се подкрепят изцяло от
наличните писмени доказателства.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия
преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална
компетентност за разглеждането й. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице.
2
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество, съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността,
т.е. сам да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон,
независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл.
84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно
констатира, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, а
именно:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е било
образувано по общия ред на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на горецитирания АУАН.
АНО, обаче не е отчел обстоятелството, че самият той, в качеството си на наказващ орган по
смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, на 25.09.2017 г., на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, е
постановил мотивирана резолюция за прекратяване на административнонаказателното
производство във връзка с нарушението описано в акта и е разпоредил изпращането на
материалите на Районна прокуратура гр. Дупница. Тази резолюция по правна
характеристика е стабилен правоохранителен акт. ЗАНН не предвижда възможност този акт
да бъде отменен по-късно от издалия го орган, както и предпоставките за това –
виж. Решение № 1/09.01.2019 г., по КАНД № 259/2018 г. на АС-Кюстендил;Решение №
184 от 21.09.2018 г. по КАНД № 170/2018 г. на Административен съд – Кюстендил;
Решение от 15.01.2019 г. по КАНД № 3/2019 г. на Административен съд – Кюстендил;
Решение № 149 от 27.06.2018 г. по КАНД № 126/2018 г. на Административен съд –
Кюстендил; Решение № 228 от 05.11.2018 г. по КАНД № 193/2018 г. на
Административен съд – Кюстендил; Решение № 90 от 07.03.2014 г. по КАНД № 9/2014 г.
на Административен съд – Кюстендил и др. В този смисъл действията на АНО по
санкциониране по административен ред на жалбоподателя, във връзка със съдържанието на
АУАН и установеното в него са неправилни, тъй като производството по АУАН е било
прекратено много преди издаването на оспореното пред съда НП. Налице е позоваване на
чл. 53 от ЗАНН. В тази насока е недвусмислено и волята на наказващия орган, който явно е
издал НП в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след като е получил постановлението на
РП-Дупница за прекратяване на наказателно производство, което е и изрично отбелязано
като номер и година едва в диспозитива на НП след налагане на санкция за описаното
административно нарушение. Липсва каквото и да е позоваване на това прокурорско
постановление в обстоятелствената част на НП, където би следвало да е изрично посочено с
оглед взетите предвид от АНО факти. След като е приложил АУАН по преписката и е
ползвал единствено установеното от фактическа страна в него АНО явно е излязъл извън
хипотезата на чл. 36, ал.2 от НП предвиждаща съставяне на НП без приложен АУАН,
базирайки се само на изложеното в прокурорско постановление за отказ да се образува ДП.
Редът за административно наказване в процесния случай би следвало да бъде общият такъв
по ЗАНН, включващ задължително процедура по съставяне на изцяло нов АУАН и издаване
3
въз основа на него на НП. С подобно действие, при спазване на общите процесуални
правила за административно наказване в най-пълна степен ще бъдат защитени правата на
нарушителя и основните начала на правото по смисъла на чл. 1 от ЗАНН. Издаденото НП
нарушава този ред за наказване, поради което е абсолютно незаконосъобразно на
процесуално основание.
Налице е съществено процесуално нарушение на чл. 54 от ЗАНН. След прекратяване
на преписката АНО не разполага с правомощие за административно санкциониране на
дееца, т.к. е упражнил правоизключващото правомощие за прекратяване на преписката.
Издаденото НП без наличие на висяща административнонаказателна преписка е
незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Наред с това атакуваното НП съдържа и един самостоятелен и много сериозен
недостатък, представляващ съществено процесуално нарушение относно дължимото според
ЗАНН задължително минимално съдържание на НП. АУАН е издаден в нарушение на чл.
42, ал.1, т. 4 от ЗАНН, а постановлението е съставено в нарушение чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
С оглед липсата на дадено задължително описание на фактическата обстановка
относно основанията за дерегистрация на лекия автомобил на посочената в АУАН и НП
дата 24.03.2017 г. и органа постановил това. Така се ограничава сериозно правото на защита
на жалбоподателя. Същият не може да обори този факт след като не му е предявено
конкретно, пълно и точно административнонаказателно обвинение в тази част. Липсата на
задължителен реквизит на НП, в случая пълно описание, опорочава драстично
административнонаказателното производство. Нарушено е правото на защита на
санкционирания субект, тъй като за него остава неясно за какво конкретно административно
нарушение е понесъл административнонаказателна отговорност с издаденото му НП. По
този начин е ограничена от друга страна и преценката на съда, който не може да изследва
субективната страна на нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП след като не е ясно изобщо
уведомен ли е бил жалбоподателят за това прекратяване на регистрацията на управлявания
от него автомобил или не. Не е ясно и от кой административен орган е било постановено
дерегистрирането на автомобила, респ. компетентен ли е бил да стори това.
Поради изложените съображения, наказателното постановление следва да се отмени
изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0348-000215 от 21.03.2018г., издадено
от Началник РУП, към ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Дупница, с което на ИЛ. ИЛ. АТ., с
адрес: *********, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване от право да
4
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5