Разпореждане по дело №150/2024 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: 652
Дата: 11 юни 2024 г.
Съдия:
Дело: 20247210700150
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 май 2024 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 652

Силистра, 11.06.2024 г.

Административният съд - Силистра - I състав, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от съдията Елена Чернева административно дело150 по описа за 2024 година на Административен съд - Силистра, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Р. Н. Р. от гр.Силистра, подадена чрез упълномощен адвокат Т. С. от АК-Силистра, против Заповед №ЗК-769/25.04.2024 г. на кмета на Община гр. Силистра, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е наредено премахване на незаконен строеж „Стопанска сграда с идентификатор 68299.501.199.2“, разположена в поземлен имот с идентификатор 68299.501.199 по КККР на [населено място], [улица].

Решаващият орган е обосновал акта си с обстоятелството, че строежът, който е шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Изтъква, че строежът е осъществен през осемдесетте години на миналия век, когато е действал ЗТСУ и подзаконовите актове по прилагането му, като цитираната в заповедта разпоредба на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ е очевидно неприложима. Посочва, че позоваването от органа на издадено за сградата строително разрешение № 72 / 1984 г. и на одобрения архитектурен проект от 29.11.1984 г. изключват приложението на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Акцентира, че сградата е реализирана като гараж, а начинът на фактическото ѝ ползване е без значение, при условие, че не е извършена промяна в предназначението. Счита, че от страна на ответния орган не е извършена проверка за законосъобразност на строежа не само с оглед действащия ЗУТ, но и с оглед разпоредбите, действали към момента на извършването. Изразява становище, че правомощието на кмета по чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ не би могло да се упражнява безсрочно и следва да се счита погасено по давност с оглед извършването на строежа преди 40 години. Счита, че повод за издаването на оспорената заповед е подадена от него жалба до РДНСК, изпратена по компетентност до ответния орган, като произнасянето на последния е в разрез със забраната за влошаване на положението на жалбоподателя. Моли за отмяна на заповедта и за присъждане на направените по делото разноски.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 215 ЗУТ.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. Ето защо жалбата се явява процесуално допустима и следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.

Жалбата е подадена съгласно правилото от чл.152 ,ал. 1 АПК и ответният орган е приложил административната преписка.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на посочените в оспорения акт фактически основания, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Допълнително от органа следва да се представят цитираното в заповедта строително разрешение № 72/1984 г. относно гаража, както и протоколът за определяне на строителна линия, който следва да се съхранява безсрочно от техническата служба на общината (чл. 231, ал. 2 ППЗТСУ). Доколкото описанието и размерите на гаража съответстват по-скоро на постройката с идентификатор 68299.501.199.3, е необходимо да се установи точно кой е обектът, изграден въз основа на строителното разрешение. Освен това органът следва да установи дали към момента на сключването на договора за покупко-продажба по нотариален акт № 80/2019 г., по силата на който жалбоподателят е придобил собствеността върху процесния имот, последният е бил в брачни отношения, респ. дали е възникнала СИО по отношение на имота съгласно чл. 21, ал. 1 от СК. В случай, че това е така, е необходимо съпругата да бъде конституирана като страна в процеса, за да се гарантира стабилността на постановения акт (Тълкувателно решение № 1/08.06.2001 г. по т. д. № 1/2000 г., Определение № 15436 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12260/2019 г., Определение № 2884 от 20.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2141/2023 г. и др.).

В тежест на жалбоподателя е да докаже фактите, от които черпи благоприятни последици. Същият следва да докаже, че строежът (сграда с идентификатор 68299.501.199.2) е законен – за него има изготвен инвестиционен проект и издадено строително разрешение, а в условията на евентуалност да установи, че строежът е търпим, като във връзка с преценка на конкретната норма, по която следва да се прецени търпимостта му - § 16 ПЗРЗУТ или § 127 ПЗРЗИДЗУТ, е необходимо да се установи точната година на строителство на сградата. За преценката на допустимостта на строежа ще са необходими и специални знания.

Във връзка с гореизложеното и на осн. чл. 154, ал. 1, 157, ал. 1, чл. 159 и чл. 163 АПК съдът

Р А З П О Р Е Д И :

НАСРОЧВА съдебно заседание за 01.07.2024 г. от 14. 00 часа, за която дата да се призоват следните страни:

Жалбоподатели: Р. Н. Р. от гр.Силистра;

Ответник по жалбата: Кмета на Община Силистра.

ПРЕПИСИ от настоящото разпореждане да се връчат на страните по реда на чл.138, вр. с чл.137 АПК, като ответният административен орган има право на писмен отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок от съобщаването.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните най-късно в насроченото съдебно заседание да посочат и да представят нови доказателства, съобразно указанията по чл. 163, ал. 3 и чл. 170 АПК, съдържащи се в мотивите на настоящото определение.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на оспорване.

Съдия: