Решение по дело №2722/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Х.Д.К. ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0819-001684 от 24.11.2022 г. на мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с която е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл. 171 т.2а буква „б“ от Закона за движение по пътищата прекратяване регистрация на ППС за срок от 6 месеца, като на основание чл. 172 ал. 4 от ЗДвП са му отнети свидетелство за регистрация на МПС с № ********* и 2 бр. регистрационни табели с № В 4529 ВТ.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати при постановяването й процесуални нарушения, както и такива на материалния закон, с оглед на което се отправя искане за нейната отмяна. Поддържа, че не са били налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед, тъй като видно от Фиш за токсикохимичен анализ с лаб. № 9496 и 9497 от 25.11.2022г. не са открити наркотични вещества. Счита, че неправомерно е постановена ограничителната мярка по ЗДвП, след като жалбоподателят е изпълнил даденото предписание за химико -токсикологично лабораторно изследване, но към момента на издаване на процесната заповед няма резултат от него. След като резултатът от теста, проведен с Dreger Drug Test 5000 е оспорен и са налице доказателства, че не са открити наркотични вещества в пробата дадена от водача, поради което отразеното в заповедта фактическо положение не съответства на действителното.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител поддържа жалбата. По съществото на спора моли оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна по изложените подробни съображения в жалбата. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна, чрез юрисконсулт Г  оспорва жалбата като счита същата за неоснователна. Изразява становище, че издадения индивидуален административен акт е правилен и законосъобразен, като са били налице материалноправните предпоставки за издаването му. Отправя искане за отхвърляне на жалбата. С молба с.д.№5123/03.04.2023г. претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0819-001684 от 24.11.2022 г. на мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, на жалбоподателят е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.2а буква „б“ от Закона за движение по пътищата прекратяване регистрация на ППС за срок от 6 месеца, като на основание чл. 172 ал. 4 от ЗДвП със съставяне на АУАН са му отнети свидетелство за регистрация на МПС с № ********* и 2 бр. регистрационни табели с № *******.

От приложените по делото доказателства се установява, че на 24.11.2022г. около 23.05ч. в гр. Варна, по бул. „*******” до кръстовището с ул. „*******”, посока бул. „********”, Х.К. управлявал собствения си л.а. „********”, с рег. № ********. К. бил спрян за проверка. Извършена била проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Dreger DRUG TEST 5000“ с фабричен номер ARJM 0053 с проба 117, която отчела положителен резултат за употреба на Кокаин, Бензодиазепини, Канабис-25, Амфетамин. Проверката била документирана с протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози от същата дата. Предвид положителния резултат, мл.автоконтрольор съставил срещу С. АУАН серия „GA“ № 826464/24.11.2022г. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози като от водача били отнети СУМПС *******, контролен талон №*******, СРМПС№ ******* и 2 бр. регистрационни табели с № ******. Издаден бил талон за изследване на кръвна проба №******

АУАН бил предявен и подписан от К., като в графата за обяснения/възражения било вписано ”нямам възражения” В същия талон по образец било вписано и, че водача е уведомен, за това, че трябва да се яви във ВМА-Варна до 45 мин.

Било образувано ДП № 597/2022г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, поради което с Резолюция № 22-0819-М000630/25.11.2022г., началник група в ОДМВР-Врана, на основание чл.54, ал.1, т.9 ЗАНН прекратил административно наказателното производство по АУАН серия GA № 826464/24.11.2022г.

В оспорената заповед било възпроизведено описанието на установеното управление на МПС, под въздействието на наркотични вещества, а именно: Кокаин, Бензодиазепини, Канабис-25, Амфетамин, установени с техническо средство „Dreger DRUG TEST 5000“, с фабричен № ARJM 0053 с проба 117, като органа издал акта е приел, че горното представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП.

Съдът е изискал от ВМА МБАЛ-Варна, Лаборатория по химико-токсикологични изследвания, резултатите от извършените изследвания на К.. В отговор с писмо със с.д. № 6052/20.04.2023 г., уведомяват, че от лицето Х.Д.К. в лабораторията за химико-токсикологични изследвания по талон за изследване № 0176429/24.11.2022 г. са постъпили две биологични проби с №№ 9524 и 9525 за извършване на химико-токсикологичен анализ, който анализ, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва единствено чрез инструментален хроматографски метод, извършва се от висококвалифицирани специалисти, изисква повече време и поради драстичното системно претоварване на лабораторията възложения анализ в конкретния случай все още не е извършен. Към момента е наличен единствено първоначалния резултат от проведените скринингови тестове при приемането на биологичните проби и този резултат за наличие на наркотични вещества е отрицателен. В писмото е отразено, че следва да се има предвид, че този резултат е получен посредством експресни имунохимични тестове, които представляват медико-диагностични средства, не се явяват по същество химико-токсикологичен анализ, имат ограничена достоверност и поради тази причина резултата е с ориентировъчен характер, няма доказателствена достоверност и използването му за съставянето на категорични заключения е научно необосновано. Химико-токсикологичния анализ по инструментален хроматографски метод е част от възложената СХЕ по ДП № 597/2022 г. по описа на СПП-Варна, като същият ще бъде извършен в сроковете по наказателното производство, след което при необходимост ще бъде предоставен и по настоящото производство.

По делото е приобщен и фиш за токсико-химичен анализ от 25.11.2022г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.172 ал.5 ЗДвП обжалването на принудителните административни мерки от вида на процесните, се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. Обжалваната заповед е била връчена срещу подпис лично на К. на 24.11.2022г., а жалбата е подадена на 30.11.2022г. в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, адресат на административния акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Във връзка с разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, е била издадена от директора на ОД на МВР - Варна и приета по делото заповед № 365з-8226/30.12.2021г., с която служители на длъжност мл.автоконтрольори в сектор „Пътна полиция” ри ОД на МВР – Варна са оправомощени да прилагат за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР – Варна, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 2а ЗДвП, между които е и процесната. Предвид горното съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен административен орган.

Принудителните административни мерки по чл. 171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК.

Съгласно чл. 171, т.2а б.”б” от ЗДвП, принудителната административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно превозно средство" се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.

В конкретния случай, е видно от фактическото описание на административното нарушение, че административният орган е приел и квалифицирал деянието по чл.5 ал.3 т. 1 пр. 2 от ЗДвП управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт, налага се въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК. Редовно съставеният АУАН се ползва с доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Доколкото ПАМ се прилага за преустановяване на извършваното и констатирано с АУАН правонарушение, органът не е длъжен да уведомява нарушителя за възможността за налагането й. Независимо, че двете производства са самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим, имат общ правопораждащ факт - извършено нарушение на ЗДвП. При издаване на процесната заповед съдът приема, че е спазена установената от закона форма. В този смисъл ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС сочи, че е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед издаване на административен акт. В конкретния случай фактически основания се съдържат в Акт за установяване на административното нарушение, който изрично е посочен като основание за издаване на обжалваната заповед. Същият е съставен за установеното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП, предявен и връчен на жалбоподателя поставил и началото на административното производство по издаване на процесната заповед.

Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК.

Съдът приема, че в производството по издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Процесният акт е издаден при спазване на приложимите административнопроизводствени правила, с оглед спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните принципи на административния процес и след като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ.

Необходимата материално правна предпоставка за налагане на принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство е на собственик който управлява МПС след като е употребил наркотични вещества или техни аналози.

Мярката, наложена в тази хипотеза, е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, който е установено по надлежния ред при проверка с техническо средство, че е употребил наркотични вещества или техни аналози. Предвид фактите, които се установяват от приобщените по делото доказателства, съдът приема, че правилно спрямо К. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП за констатираното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП, удостоверено след извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Описаната в АУАН фактическа обстановка се потвърждава от приобщените по делото доказателства. В случая от К. не се оспорва, че е управлявал процесното МПС. Не е спорно, че е собственик на същото МПС. Наличието на положителната проба за наркотични вещества или техни аналози в това му качество, установени с техническо средство, съставлява материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП. Действително, процесната ПАМ се прилага при наличие на извършено административно нарушение, съгласно чл. 22 ЗАНН, а в случая са налице данни за извършено престъпление. Тогава, когато едно лице е извършило правонарушение, което с оглед на определени факти би могло да бъде третирано като административно или като престъпление, органът е длъжен да приложи принудителната административна мярка на още по-голямо основание. Дали ще се реализира административнонаказателната или наказателната отговорност на лицето е въпрос на преценка извън тази на законосъобразността на оспорената ПАМ. Независимо коя от двете отговорности се реализира, за принудителната мярка е релевантно, че е налице правонарушение. След като с цел да се преустанови и предотврати едно административно нарушение законодателят е допуснал прилагането на държавна принуда под формата на принудителна административна мярка, на още по-голямо основание той следва да допуска това за деяние, което евентуално е престъпление. По-високите общественоопасни последици на престъплението правят не само допустимо, но задължително прилагането на принудителна административна мярка.

При установеното с АУАН нарушение, ответникът е действал в условията на обвързана компетентност, респ. не е имал възможност за преценка дали да наложи или не процесната заповед. Предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му, т.е., оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. В тази връзка, не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за отпадане на материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, предвид дадената от него проба, чиито резултати са определящи, както и предвид извършеното изследване, обективирано във Фиш за токсикохимичен анализ. На първо място, това изследване, обективирано в приложения фиш, не е извършено по предвидения с Наредба № 1/2017г. надлежен ред, поради което не би могло да има доказателствена стойност. Това обстоятелство е отбелязано изрично и на самия фиш в графа „забележки“. Резултатите от проведено контролно изследване по реда на Наредбата, приета на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, са определящи за административнонаказателната и наказателната отговорност на водачите, поради което не могат да бъдат основание за предсрочно прекратяване на изпълнението на мярката.

Мярката е определена от административния орган в минималния предвиден от законодателя размер от 6 месеца, поради което и не би могла да бъде редуцирана.

Заповедта за налагане на ПАМ е съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл.1, ал.2, както и в чл.171 от Закона и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения, които от този вид са с висока степен на обществена опасност.

По изложените съображения обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Предвид изложеното жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, съгласно чл.143, ал.3 АПК. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 ЗПП вр.чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъди сумата от 100 лв., платима от жалбоподателя.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Д.К. ЕГН ********** ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0819-001684 от 24.11.2022 г. на мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна.

ОСЪЖДА Х.Д.К. ЕГН **********,*** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: