О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
гр. София, 02.09.2019
год.
Софийският окръжен съд,
гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на втори
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА
БОРЯНА ГАЩАРОВА
като разгледа
докладваното от младши съдия Гащарова ч.
гр. дело № 560 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577 от ГПК, във
вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 и
сл. от ГПК.
Подадена е частна жалба от И.И.Х.,
частен съдебен изпълнител с рег. № 832, с район на действие Окръжен съд-Русе,
против определение с дата 12.07.2019 г., постановено от съдия при Районен съд-С.,
определен със заповед да изпълнява функциите на съдия по вписванията при Служба
по вписванията гр. С.. С обжалваното определение е отказано да се направи
заличаване на възбрана върху недвижим имот, вписан по партида на Ф. М. М.по
изпълнително дело с № 20078320400795.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното
определение е неправилно и моли същото да бъде отменено. Поддържа, че изпълнителното
производство по делото е прекратено и на основание чл. 433, ал. 3 от ГПК той
трябва служебно да вдигне наложената възбрана, незабавно след като
постановлението за прекратяване влезе в сила, поради което не е обвързан от
заплащане на държавна такса и счита, че такава не се дължи.
Софийският окръжен съд, като съобрази
изложените в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Частната
жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима- подадена от
надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
В
Служба по вписванията-С. е депозирана молба с вх. № 1582/12.07.2019 г., от И.Х.,
частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд-Русе, за заличаване
на възбрана върху недвижим имот, вписана по партида на Ф. М. М.по изпълнително дело с № 20078320400795. Взискател по
делото е Банка ДСК ЕАД.
Изпълнително дело с № 20078320400795 по
описа на частен съдебен изпълнител И.Х. е прекратено на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК. Възбраната е вписана в книгите за вписванията на 08.04.2008 г.,
том 1, акт № 7, партида 19251,75.
С обжалваното определение от 12.07.2019 г.
съдията по вписванията при РС-С. е отказал да направи заличаване на възбраната
с мотива, че към молбата не е предоставен документ, от който да е видно, че е
платена държавна такса, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Тарифа за
държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.
Разгледана по
същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
В
разпоредбата на чл. 32б, във вр. с чл. 32а, ал. 1 от ПВ е посочено, че съдията
по вписванията може да откаже отбелязване по депозирана молба, ако тя не
отговаря на изискванията на закона. Към изискването за съответствие на акта и закона следва да включат и
тези, свързани с представянето на различни документи,
сред които са и удостоверяващите, че е внесена дължимата държавна такса. Съгласно
т. 6 на тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС може да бъде отказано
вписване, респективно отбелязване, ако не е внесена дължимата за това такса,
като съдията по вписванията не може да даде указания за отстраняване на
посочената непълнота на документите (т. 1 на ТР № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от
Агенцията по вписванията е посочено, че за извършване на отбелязване, за
заличаване и за подновяване на вписване се събира половината от събраната такса
за вписване. В случая, таксата за вписване на възбрана е в размер на 15 лв.,
при заличаването и следва да бъде заплатена такса в размер на 7,50 лева (седем
лева и петдесет стотинки), както правилно и законосъобразно е отбелязано в
обжалваното определение.
Изпълнително дело с № 20078320400795 по
описа на частен съдебен изпълнител И.Х. е прекратено на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК, което не означава, че изпълнителното производство приключва без
да се съберат от съдебния изпълнител разноските по изпълнението, по аргумент от чл. 433, ал. 2 от ГПК.
В чл.
433, ал. 3 ГПК е посочено, че съдебният изпълнител вдига служебно
наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за
прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила. Частният съдебен
изпълнител в посочената хипотеза действа служебно, по собствена инициатива, но
това не го освобождава от внасяне на държавна такса. Нито в законовите, нито в
подзаконовите нормативни актове е регламентирано освобождаване на частните
съдебни изпълнители от внасяне на държавна такса в случаите, когато действат
служебно, в изпълнение на императивна правна норма. Напротив, в чл. 79, ал. 1,
пр. 1 от ГПК е посочено, че разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. В
конкретния случай изпълнителното дело е прекратено именно на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, след като взискателят
Банка ДСК ЕАД не поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на
над две години и именно взискателя е следвало да заплати такса на основание
посечената правна норма. Взискателят Банка ДСК ЕАД, не е освободен от заплащане на
държавна такса за заличаване на възбраната по силата на закона. В чл. 10 от
Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители е посочено, че за искане до съдията по вписванията за вписване или
вдигане на възбрана се събира такса 15 лв., която е могло да бъде включена от
съдебния изпълнител в разноските по делото преди прекратяването му.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни доводите на частния съдебен изпълнител, че в хипотезата на чл.
433, ал. 3 от ГПК държавата му е възложила изпълняването на публични функции,
поради което е освободен от заплащане на държавна такса. В разглежданата
хипотеза, имайки предвид предмета на делото, частният съдебен изпълнител е
лице, на което държавата е възложила принудителното изпълнение на частни притезания, а не събирането на публични вземания, поради
което е неприложима нормата на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ГПК.
С
оглед гореизложеното, Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И.И.Х., частен съдебен изпълнител с рег. № 832, с район на
действие Окръжен съд-Русе, против определение с дата 12.07.2019 г., постановено от съдия при Районен съд-С.,
определен със заповед да изпълнява функциите на съдия по вписванията при Служба
по вписванията-гр. С. по молба с вх. № 1582/12.07.2019 г., с което е отказано заличаване
на възбрана.
Определението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.