РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Благоевград, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Търговско дело №
20241200900159 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
ищцата Ю. Л. Д., ЕГН **********, действаща чрез своя родител и законен
представител Л. П. Д., ЕГН ********** чрез адв. Г. Й., срещу ответника ЗД
“Б.И.” АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район „Л.“, бул. „Д.Б.“ № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.
В първоначалната искова молба се сочи, че на 23.12.2023г., в гр. П., е
настъпил пътен инцидент, при който е пострадала Ю. Д..
В срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявеният иск се оспорва, както по основание, така и по размер. Не се
оспорва наличието за застрахователно правоотношение. Оспорва се
механизмът на ПТП, както и това, че вината за инцидента е на водача Л..
Твърди се, че вина за инцидента имат ищцата и нейната майка. Оспорва се
причинената вреда. Твърди се, че исковата претенция е завишена по размер.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото дете и неговата майка. В тази връзка се сочи, че детето е
навлязло на пътното платно, не на обозначено за целта място, без да се
съобразява с движещия се лек автомобил. Майката не е осъществила
необходимия надзор на детето. Оспорва се и иска за мораторна лихва. Прави
се искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба.
Поддържа се първоначалната искова молба, като се оспорват доводите на
1
ответника.
В допълнителния писмен отговор по чл. 373 ГПК ответникът
приповтаря възраженията си, релевирани в първоначалния писмен отговор.
Сочи се, че вина за настъпване на инцидента имат детето и майката, като
детето внезапно е навлязло в платното за движение, а видимостта на водача е
била ограничена и се е движил с ниска скорост.
Въз основа на събраните по делото доказателства – писмени, гласни и
изслушаните две експертизи съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото не е спорно, че към датата на твърдяното ПТП процесният
л.а. „Мерцедес Е270 ЦДИ“, peг. № ************, управляван от водача А. С.,
е бил с валидно сключена застраховка гражданска отговорност при ответния
застраховател. Няма спор, че малолетната Ю. Л. Д. е дете на Л. П. Д.. Към
датата на инцидента пострадалата Ю. е била на една година и девет месеца,
към настоящия момент е на три години.
Не е спорно и това, че ищцовата страна е отправила извънсъдебна
претенция до застрахователя /получена на 15.04.2024г./ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, както и че такива не са заплащани.
От съвкупната преценка на данните от констативния протокол за ПТП с
пострадали лица, съставен от дежурен полицейски служител, и заключението
по автотехническата експертиза се установява, механизмът на ПТП, а именно:
На 23.12.2023г, около 12:00 часа, в гр. П. - на ул. „О.“ срещу дом № .. е
реализирано ПТП, при което лек автомобил марка и модел „Мерцедес“ Е 270
ЦДИ с peг. № Е............ е управляван от правоспособния водач А. В. С.. В
района на дом 87 на платното за движение се е намирала пешеходката Ю. Л.
Д.. Водачът блъска с предна дясна част на бронята детето, при удара то пада на
асфалта и е отхвърлено по посока на движение на автомобила на около 3,7м.
Вследствие на удара детето получава редица травматични увреждания.
В заключението на САТЕ се посочва, че при движение на лек автомобил
„Мерцедес” със скорост от 23 км/ч, водачът е имал техническа възможност да
предотврати удара, при своевременно задействане на спирачната система, тъй
като опасната зона е по-малка от разстоянието, на което се е намирал
автомобилът до мястото на удара. Вещото лице посочва, че не е имало
предмети, които да ограничават видимостта между участващите в пътния
инцидент. Пешеходката е дете, което не може да възприеме опасността.
Водачът на лек автомобил „Мерцедес“ с ДКН .........., при възникване на
опасност за движението /пресичане на улицата от пешеходец/, трябва да спре и
да предотврати настъпването на ПТП. Същият е следвало да е внимателен при
приближаване на място, където има деца.
Вещото лице посочва, че причината за настъпване на произшествието не
е от технически характер, а е от субективен характер, изразяващи се в
неправилни действия от водача на лекия автомобил марка и модел „Мерцедес“
Е 270 ИДИ с peг. № Е 7745 КН.
По делото в качеството на свидетел е разпитан водачът на процесния
автомобил – св. А. С.. Посочва, че управлявал автомобила, паднал му
2
телефона, опитал се да го вземе и чул удар отзад. Спрял колата и видял
момичето паднало до задната гума. Там бил дядото на детето.
По делото е назначена СМЕ, изготвена от вещо лице невролог. Вещото
лице въз основа на наличната медицинска документация, вкл. и последващата
такава, издавана след образуване на делото и личен преглед на пострадалото
дете сочи, че при инцидента на малолетното дете са причинени следните
увреждания: .........
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Пред настоящата съдебна инстанция е предявен осъдителен иск срещу
застраховател за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени,
причинени в резултат на ПТП, намиращи правното си основание в
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно по делото се установява наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП -
22.12.2023г., между прекия причинител и ответника по отношение на
увреждащото МПС.
С обсъдените по - горе писмени доказателства, както и със заключенията
на САТЕ и СМЕ се установяват елементите на непозволеното увреждане, а
именно: деяние, което е виновно и противоправно, както и установена вреда -
причинени телесни увреждания на малолетното дете, които са в пряка
причинно -следствена връзка с ПТП.
Установява се, че на процесните дата, място и час водачът на
застрахования автомобил при движението си в гр. П., ул. „О.“ № 27 е
реализирал ПТП, като е блъснал намиращата се на платното за движение Ю.
Д..
...........................
Ищцата, чрез законния си представител, претендира обезщетение за
причинените й неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни
обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
3
възмездяване на претърпени от деликта болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
................................
По отношение претенциите за присъждане на законна лихва:
С исковата молба е направено искане в полза на ищцата да се присъди
законна лихви върху обезщетението, считано от дата 15.04.2024г. Представени
са доказателства, че ищцовата страна е отправила писмено искане до
застрахователя за присъждане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди, като ответникът е получил молбата на 15.04.2024г.
/лист 24 от делото/. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496
КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно
обезщетение е свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497,
ал.1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и
2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в
съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ. С оглед на посоченото по-горе
застрахователят, изпадайки в забава дължи законна лихва, считано от
поисканата дата – 15.04.2024г., до окончателното изплащане на сумата за
присъденото обезщетение.
По разноските и дължимата държавна такса:
Съобразно изхода на спора ответникът ще следва да заплати в полза на
съда държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 2040 лв.,
както и възнаграждения за вещите лица /за които ищецът е освободен от
заплащането им/ в размер на 525,13 лв.
Ответникът претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 10 440 лв. с ДДС. Ищецът прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за неоснователно. Претендираното адвокаско възнаграждение е в
размер, който е близък до минималните размери на адвокатските
възнаграждения, посочени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа /предишно наименование Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Минимумът по
наредбата е 10 380 лв. с ДДС. Претендираното възнаграждение от 10 440 лв. с
ДДС, т.е близко до този размер. Ето защо възнаграждението не следва да бъде
редуцирано.
При това положение и с оглед изхода на спора ще следва ищцата да бъде
осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 5115,60 лв. с ДДС,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, както и 392 лв.
4
възнаграждение за вещото лице по назначената САТЕ. Заплатените от
ответника 50 лв. за свидетеля не следва да се присъждат като разноски,
доколкото те не са присъждани от съда, поради което внеслата ги страна може
да поиска възстановяването им.
От договор за правна защита и съдействие /лист 146/ се установява, че
ищцата е получила безплатна правна помощ, поради което и на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да заплати на
адвокат Г. Й. Й. адвокатско възнаграждение в размер на 4 411,50 лв.,
определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа /предишно наименование Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, като
размерът му е определен съобразно изхода на делото – уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “Б.И.” АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление гр. С., район „Л.“, бул. „Д.Б.“ № 87, представлявано от С.С.П. и
К.Д.К.да заплати на Ю. Л. Д., ЕГН **********, действаща чрез своя родител и
законен представител Л. П. Д., ЕГН ********** чрез адв. Г. Й., сумата в
размер на 51 000 лв., представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от ПТП
реализирано на 23.12.2023г., в гр. П., ул. О., № 87, ведно със законната лихва
върху присъденото обезщетение, считано от 15.04.2024г. до окончателното
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 51 000 лв. до претендираните 100 000
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да
заплати в полза на съда държавна такса в размер на 2040 лв., както и
възнаграждения за вещите лица в размер на 525,13 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П. и
К.Д.К. да заплати на адв. Г. Й. Й. от САК адвокатско възнаграждение в размер
4 411,50 лв., лв. за оказана безплатна адвокатска защита.
ОСЪЖДА Ю. Л. Д., ЕГН **********, действаща чрез своя родител и
законен представител Л. П. Д., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ №
87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. сторените по делото разноски,
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 5115,60 лв. с ДДС,
представляващи адвокатско възнаграждение, както и сумата в размер на 392
лв., представляваща възнаграждение за вещото лице.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - С. в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
6