РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Варна, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110201470 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на КР. КР. Ч. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление №21-3252-000109 от
15.03.2021 г., издадено от Началник Група към ОД МВР Варна, отдел „Охранителна
полиция", с което на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер
100.00 лв за нарушение по чл.150а, ал.1 ЗДвП.
Въззивникът изтъква, че при издаване на АУАН не му била указана от
актосъставителя възможността по чл.172, ал.1 ЗДвП и устно бил уведомен да заплати
дължимата глоба и да отиде в КАТ, където да представи доказателства за плащането.
Твърди, че на 01.03.2021 г. е заплатил дължимата глоба 10 лв и на 02.03.2021 г. в сектор
„ПП" при ОД МВР Варна е представено доказателство за плащането като на място му било
върнато СУМПС, което било отнето при съставяне на АУАН. Счита, че оспорената заповед
е издадена в нарушение на чл.172, ал.1 ЗДвП като липсват мотиви за издаване на заповедта,
същата е необоснована и издадена в противоречие с целта на закона. В допълнение посочва
решение на Конституционния съд на РБългария по к. д. № 11/2020 г. Претендира отмяна на
процесното НП.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без
уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 29.12.2020 г. спрямо въззивника К. Ч. бил издаден фиш серия GT/424396, с
наложена глоба в размер 10.00 лв за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, който след влизане
в сила бил изпратен към НАП на 28.02.2021 г.
1
Също на 28.02.2021 г. спрямо въззивника била издадена и ЗППАМ №21-0819-
000356 от полицейски инспектор към ОД МВР Варна, сектор „ПП“, с наложена
принудителна мярка временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимата глоба,
поради констатация по АУАН №339744 от 28.02.2021 г. за допуснато от К. Ч. нарушение по
чл.186, ал.7 ЗДвП за това, че на същата дата в 18.00 ч. управлявал л. а. „Фолксваген Голф",
per.№, собственост на Й К, в гр. Варна, по ул. „Блян“, до бл.31, посока бул. „Република“,
при наложено наказание глоба с фиш, серия GT/424396 от 29.12.2020 г., неплатена в срока за
доброволно плащане. Така наложената принудителна мярка била оспорена от въззивника К.
Ч. пред Административен съд – Варна като с влязъл в сила на 26.04.2021 г. съдебен акт,
наложената принудителна мярка била потвърдена.
На 01.03.2021 г. около 14.55 ч. в гр. Варна, на ул. “.“ до №61, свидетелите
С.М. и А.А. – служители при ОД МВР Варна, спрели за проверка л. а. „Фолксваген Голф“,
рег.№., собственост на Й. К., управляван от въззивника К. Ч. и констатирали, че същият
управлява превозното средство, при наличие на наложената със ЗППАМ №21-0819-000356
от 28.02.2021 г. принудителна административна мярка, при което свид. С. М. съставил
спрямо въззивника АУАН №592664 от 01.03.2021 г. за допуснато нарушение по чл.150а, ал.1
ЗДвП, в чиято обстоятелствена част отразил, че въззивникът е управлявал съответното МПС
след като е лишен от право да управлява МПС по административен ред със ЗППАМ №21-
0819-000356 от 28.02.2021 г..
На 15.03.2022 г. наказващият орган издал процесното НП, с което изцяло
възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически и правни констатации и наложил
на въззивника предвиденото в чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП наказание глоба в размер 100.00 лв.
С Решение №319 от 06.07.2021 г. на РС Варна по АНД №1502/2021 г., в сила
от 16.09.2021 г., е отменено НП №21-0819-000752 от 12.03.2021 г. срещу въззивника К. Ч. за
нарушение по чл.186, ал.7 ЗДвП, издадено въз основа на АУАН №339744 от 28.02.2021 г.
Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по категоричен
начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
възприятия показания на свидетелите С.М. и А.А., така и от изцяло съотвестващите им
документи – НП № 21-3252-000109 от 15.03.2021 г., АУАН №592664 от 01.03.2021 г., АУАН
№339744 от 28.02.2021 г., ЗППАМ №21-0819-000356 от 28.02.2021 г., Справка за нарушител
К. Ч., Заповед рег.№8121з-515 от 14.05.2018 г., Заповед рег.№8121з-325 от 19.07.2019 г.,
ЗППАМ №21-0819-000356 от 28.02.2021 г., НП №21-0819-000752 от 12.03.2021 г., Решение
№545 от 26.04.2021 г. на АС Варна.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник
Група към ОД МВР Варна, отдел „Охранителна полиция".
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен
акт:
Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа
на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и
съдържание.
Относно матерално-правната законосъобразност на оспорения
2
административен акт:
Не е спорно между страните и се установява несъмнено от приобщените
доказателства, че на 01.03.2021 г. въззивникът е управлявал МПС в гр. Варна след като на
28.02.2021 г. притежаваното от него СУМПС било отнето от контролните органи при
съставяне на АУАН №339744 от 28.02.2021 г. за нарушение по чл.186, ал.7 ЗДвП, както и че
въз основа на същия АУАН, спрямо въззивника била издадена и ЗППАМ №21-0819-000356
от 28.02.2021 г. с наложена принудителна административна мярка временно отнемане на
СУМПС.
По същество, тези несъмнено установени обстоятелства са в състояние да
обосноват извод за осъщественост от обективна страна на състав на нарушение по чл.150а,
ал.1 ЗДвП. Но, нормата на чл.150, ал.1 ЗДвП съдържа няколко отделни и различни по
същност изисквания, отнасящи се за свидетелството за управление на МПС на водачите като
неизпълнението на всяко отделно изискване представлява самостоятелно нарушение. В този
смисъл направената с АУАН и с НП квалификация на нарушението по чл.150, ал.1 ЗДвП е
непрецизна, без да е посочено, кое по ред предложение (хипотеза) измежду отделните
изисквания не е изпълнено. Сред тези изисквания са, както притежаващият СУМПС водач
да не е лишен от право да управлява МПС по административен ред, така и притежаваното от
водача СУМПС да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 ЗДвП. В този смисъл,
наличните доказателства установяват, че въззивникът действително е нарушил изискването
по чл.150а, ал.1, пр.5 ЗДвП като е управлявал МПС с временно отнето по реда на чл.171, т.1
ЗДвП СУМПС. Но същевременно, съобразно направеното в АУАН и в НП описание на
нарушението и начина на неговото извършване, спрямо въззивника се твърди да не е
изпълнил друго измежду включените в същата норма изискване по чл.150а, ал.1, пр.3 ЗДвП
като е управлявал МПС, след като е бил лишен от това право по административен ред.
Макар да има сходни последици и да се налага също по административен ред, ПАМ
временно отнемане на СУМПС има различна същност и правни последици от санкцията
лишаване от право да се управлява МПС и двата института не са тъждествени.
Същевременно, доказателства за наложена спрямо въззивника по административен ред
санкция лишаване от право да управлява МПС не са налице. В този смисъл, направената с
АУАН и с НП фактическа констатация за осъществено от въззивника нарушение, състоящо
се в управление на МПС, след като е лишен от право да управлява МПС, не съответства на
приобщените доказателства и е неправилна и незаконосъобразна.
Изтъкнатите фактически и правни изводи сочат материално-правна
незаконосъобразност на процесното НП, поради което същото следва да бъде отменено.
Независимо от изхода на делото, на въззивника не следва да се присъждат
разноски поради липса на съответно искане, както и на данни за сторени разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №21-3252-000109 от 15.03.2021 г.,
издадено от Началник група, отдел „Охранителна полиция" при ОД МВР Варна, с което на
КР. КР. Ч. ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер 100.00
лв за нарушение по чл.150а, ал.1 ЗДвП, на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Аадминистративен
съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3