Решение по дело №15892/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5340
Дата: 10 декември 2024 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова-Маркова
Дело: 20241110215892
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5340
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-

МАРКОВА
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20241110215892 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-2400259 от
04.09.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“,
София – И.Хр.Й., с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от
Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, на „********, с
ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1500 лева.
Недоволно от НП е остА.ло санкционираното търговско
дружество„********, с ЕИК *********, което го обжалва в срок, чрез адв. К..
В жалбата се сочи, че е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН, тъй
като наказателното постановление не съдържа смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, взети предвид при определяне на наказанието. Сочи се, че не се
съдържат мотиви защо АНО приема, че описаното в НП нарушение не
представлява маловажен случай. Изложени са аргументи за маловажност на
нарушението по смисъла на чл. 415в КТ. Твърди се, че дружеството е сменило
офиса си, както и счетоводната фирма, която го е обслужвала, поради което не
са били намерени някои документи, както и че е било оказано максимално
1
съдействие на контролните органи. С тези доводи се иска отмяната на
наказателното постановление. Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не
се представлява.
Въззиваемата стрА. е редовно уведомена и изпраща процесуален
представител в съдебно заседание – юрисконсулт Георгиева. В пледоарията си
по същество иска съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на възнаграждение
за юрисконсулт. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
На 12.07.2024 г., при извършване на последваща проверка на „********, с ЕИК
*********, е констатирано, че в качеството си на работодател дружеството не е изпълнило
предписанието под № 4, дадено му, на осн. чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, с Протокол за извършена
проверка № ПР2409591 от 22.03.2024 г., а именно работодателят да поиска в 5-дневен срок
трудовите книжки на лицата с прекратени трудови правоотношения, за да впише в тях
настъпилите изменения в трудовите правоотношения и промените в данните по чл. 349, ал. 1
от КТ, съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (Обн. ДВ, бр.
102 от 03.12.1993г.). Дружеството не представило документ, удостоверяващ, че е изискало
трудовата книжка на Кр.Г.К., чието трудово правоотношение с „********, с ЕИК *********,
е било прекратено. Срокът на предписанието е с преустановителен характер 25.03.2024 г.,
Ето защо, на 15.07.2024 г. в сградата на Инспекцията по труда, в
присъствието на упълномощен представител на „********, с ЕИК *********,,
е съставен АУАН от свидетелката А. Б. на дружеството затова, че не е
изпълнило предписание на инспекцията по труда. АУАН е връчен срещу
подпис на пълномощник на дружеството.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление (НП) № 22-2400259 от 04.09.2024 г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“, София – И.Хр.Й., с което на основание чл.
416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), за нарушение на чл. 415,
ал. 1 от КТ, на „********, с ЕИК *********, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
2
В Наказателното постановление е прието, че нарушението е извършено на 16.04.2024 г.
в предприятието.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитА.та в съдебното заседание свидетелка А. Н. Б., както и въз основа
на събраните по делото писмени доказателства – приобщени по реда на чл.
283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката, тъй като
същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не
съдържат противоречия и са логични и ясни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна стрА. следното:
Разглеждането на делото по същество означава, че съдът следва да
осъществи цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на
акта и наказателното постановление, истинността на обективираните в тях
констатации и направените в тази връзка фактически и правни изводи.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че АУАН и НП
са издадени от компетентни административни органи, спазена е формата за
съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.
Съдът намира, че е спазен срокът по чл. 34 от ЗАНН.
Съгласно чл. 415, ал. 1 от КТ „Който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.“
От събраните по делото доказателства се установява, че санкционираното
дружество, не е изпълнило даденото му под номер 4 от инспекторите на ИТ
предписание, обективирано в Протокол за извършена проверка № ПР2409591
от 22.03.2024 г.
Неизпълнението на предписанията е нарушение на просто извършване и е
било осъществено още с изтичането на срока за изпълнение на предписанията,
т.е. за дата на извършването на нарушението следва да се счита денят,
следващ този, в който срокът за изпълнение на предписанието е изтекъл –
доколкото срокът е бил до 25.03.2024 г., и следващият ден е работен (вторник
3
– 26.03.2024 г.), то нарушението следва да се счита за извършено в първия
работен ден след последния ден от дадения срок за изпълнение, т.е. 26.03.2024
г., а не 16.04.2024 г., както неправилно е посочено в наказателното
постановление.
В наказателното постановление не е обосновано защо наказващият орган
е приел, че нарушението е извършено на посочената дата 16.04.2024 г. Налице
е несъответствие между изтичането на приетия в наказателното
постановление и установен от данните по делото срок за изпълнение на
предписанието и приетата в наказателното постановление дата за извършване
на нарушението. Датата на извършване на нарушението е задължителен
реквизит на наказателното постановление, съобразно с императивните
изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като посочването очертава
параметрите на административнонаказателното обвинение.
От данните по делото не се доказва нарушението да е извършено на
посочената в наказателното постановление дата – 16.04.2024 г.
С тези мотиви, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът





РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 22-2400259 от 04.09.2024
г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, София –
И.Хр.Й., с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на
труда (КТ), за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, на „********, с ЕИК
*********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1500 лева, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
4
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5