Р
Е Ш Е Н
И Е №.….
гр.К.,
17.11.2020
год.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
К. районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.................Х. К.……………................................като
разгледа докладваното от
съдията............................................гр.дело №1887 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.50
от СК.
Ищцата твърди, че сключили с
ответника граждански брак на 30.05.2004 г. в гр.К., първи и за двамата, от
който е родено детето И.
Й.П., с ЕГН-**********. През 2005 год. ответникът заминал на работа в И., а
след две години тя и дъщеря им заминали при него. В Италия купили жилище, в
което живели до раздялата им в началото на м.07.2020 год. и в което, тя
продължила да живее с дъщеря им. Допреди
4-5 години, семейният им живот вървял нормално, разбирали се, нямали сериозни
проблеми. С годините, постепенно отношенията им охладнели, все по-рядко
разговаряли помежду си, не си споделяли преживяванията през деня, както правели
в началото. В края на 2019 год. ответникът се прибрал за известно време в Б. и
след като се върнал в И. в края на м.01.20 г. отношенията им се влошили
необратимо. Той започнал да създава умишлено конфликти и кавги по всякакъв
повод. Обстановката станала твърде нетърпима. Ответникът все по-често повтарял,
че отношенията им не вървят и, че трябва да се разведат. В края на м.06.2020 г.
случайно попаднала на един есемес изпратен му от жена от Б., от което разбрала,
че ответникът създал извънбрачна връзка. Скарали се и той се върнал в Б.. Бракът им бил една формалност.
Не поддържали нито физически, нито духовни контакти и отношенията им били
необратимо разстроени. Отчуждението било пълно. Бракът им бил една формалност,
отдавна изчерпан от съдържание, дълбоко и непоправимо разстроен. Отчуждението
било трайно, нямало никакви изгледи отношенията им да се възстановят.
Запазването на този формален брак не бил от полза нито за тях, нито за детето
им, нито за обществото и счита, че следва да се прекрати. Моли съда да постанови
решение, с което да прекрати брака с развод; да възложи упражняването на
родителските права спрямо детето И. Й. П., с ЕГН-********** на нея като майка и
да се определи местоживеенето му при нея, като на ответника бъде определен режим
на лични контакти с детето всяка първа и трета седмица, от 10.00 часа в събота
до 17.00 часа в неделя и един месец през лятото, когато това не съвпада с нейния
отпуск; да осъди ответника да заплаща на непълнолетното дете И. ежемесечна
издръжка в размер на ***лв., до 5-то число на месеца, за който се отнася,
считано от датата на депозиране на исковата молба, до настъпване на обстоятелства
за изменение или прекратяване на издръжката, да постанови след прекратяването на брака да
продължи да носи брачното фамилно име - П.; да й бъде предоставено ползването
на семейното жилище. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба,
подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът заявява, че също
желае РС-К. да прекрати бракът им с развод, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство в брачните им отношения. Твърди, че отчуждението между
двамата настъпило преди около 5-6 години, когато разбрал, че ищцата има
извънбрачна връзка с италиански гражданин, за което провели разговор и тя не
отрекла. Именно връзката й с въпросния мъж, довела до трайно охладняване в
отношенията им, а не изложеното от нея в исковата и молба за предполагаема
негова връзка с друга жена от България. С оглед сериозно обтегнатите отношения
с ищцата повече от година напълно преустановили, каквито и да било интимни
контакти. Живеели под един покрив в жилището, като почти не разговаряли и не
споделяли проблемите си. В края на 2019г. се прибрал за известно време в
Р.България като причината за това бил
здравословен проблем на баща му. На 10.01.2020г. се завърнал обратно в жилището
им в И*. Тъй като от години бракът им съществувал напълно формално, предложил
на ищцата, през лятото на тази година се приберат в България, и да се разведат
по взаимно съгласие, на което предложение тя се съгласила. В края на месец юни,
окончателно се прибрал в Р.България, като се установил да живее в жилището на
баща си в гр.К.. Счита, че сключеният с ищцата граждански брак, съществува
формално, изпразнен е от смисъл и съдържание, поради което моли съда, да
постанови съдебно решение, с което да прекрати същия като дълбоко и непоправимо
разстроен по
вина на съпругата. Съгласен е с
искането на ищцата да се предостави на нея упражняването на родителските права
спрямо дъщеря им И* Й* П., с ЕГН-********** и да определи местоживеенето й да
бъде при нея на посочения
от нея в исковата и молба адрес. Претендира съдебни
разноски.
В с.з. страните представят
споразумение по чл.51 от СК и заявяват, че го поддържат, а решението им за
развод е сериозно и непоколебимо. С определение, постановено на основание
чл.321, ал.5 от СК, делото е преминало от развод по исков ред, към производство
за развод по взаимно съгласие.
От събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното:
Страните сключили граждански брак на 30.05.2004
год. в гр.К.,
първи и за двамата, от който е родено детето И. Й. П., с ЕГН-********** /удостоверение за сключен
граждански брак, изд. въз основа на акт за граждански брак №0104/30.05.2004 г.
и заверено ксерокопие на удостоверение за раждане/. Съдът се увери в сериозното
и непоколебимо взаимно съгласие на страните за прекратяване на брака, изразено
в съдебно заседание. Постигнатото споразумение не противоречи на закона, тъй
като с него се уреждат всички последици по повод прекратяването на брака-
местоживеенето, родителските права, личните контакти и издръжката на непълнолетното
дете, ползването на семейното жилище, фамилното име на съпругата и издръжка между
съпрузите. Споразумението отговаря на изискванията на чл.51 от СК, поради което
съдът намира, че следва да го одобри и утвърди.
Ищцата следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К. ** лв. окончателна държавна такса.
Ответникът следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-К. ** лв. окончателна държавна
такса и *** лв. държавна такса на основание чл.78, ал.6 от ГПК за постановената
издръжка.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с развод по взаимно съгласие сключения на 30.05.2004
год. в гр.К., обл.С., граждански
брак между М.Р.П., с ЕГН-********** *** и Й.И.П., с ЕГН-********** ***.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите
споразумение, както следва:
ПОСТАНОВЯВА
детето И. Й. П.,
с ЕГН-********** да живее при майката М.Р.П.,
с ЕГН-********** ***,
Провинция В. В. ул.“Дж.Г.“ №**.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права спрямо детето И.Й.
П., с ЕГН-********** на майката М.Р.П.,
с ЕГН-*********** ***,
Провинция В.В. ул.“Дж.Г.“ №**.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични контакти на бащата Й.И.П., с ЕГН-********** и детето И. Й. П., с ЕГН-**********,
който да се осъществява: всяка първа и трета седмица на месеца от 10:00 часа в събота
до 17:00 часа в неделя с преспиване между дните; един месец през лятната
ваканция, когато това не съвпада с отпуската на майката М.Р.П., с ЕГН-**********.
ОСЪЖДА Й.И.П., с
ЕГН-********** ***, да заплаща на детето И.Й. П., с ЕГН-**********, със
съгласието на М.Р.П.,
с ЕГН-********** като майка и законна представителка с адрес гр.Ш.,
общ.К., ул.“Н.С.“ №*, месечна издръжка в размер на ***лв., до 30-то число на текущия месец, считано от 16.11.2020 г. до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
Съгласно чл.236, ал.1, т.7 от ГПК присъдената с решението издръжка на
детето И. следва да
бъде заплащана от бащата Й.И.П., с ЕГН-**********, по банкова
сметка: ***
„О*Б.“ АД, Филиал К., с титуляр М.Р.П..
Съпрузите нямат претенции за
издръжка един към друг.
Семейното жилище, находящо се в Р.И., О. Ф., П.В. В.
ул.“Д..Г.“, №** ще се ползва от двамата съпрузи М.Р.П., с ЕГН-********** и Й.И.П., с ЕГН-**********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака
съпругата М.Р.П., с ЕГН-********** да носи брачното фамилно име П..
ОСЪЖДА М.Р.П., с ЕГН-********** *** в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд-К. ** лв. окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА Й.И.П.,
с ЕГН-********** *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. ***
лв. държавна такса.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Районен
съдия: